SoftBank обяви инвестиция от 75 милиарда евро в инфраструктура с изкуствен интелект във Франция.
Появата на генеративния изкуствен интелект промени не само технологичния сектор, но и начина, по който се възприема електроенергийната инфраструктура. Ако през предходното десетилетие основните фактори при избора на местоположение за центрове за данни бяха свързаността, цената на земята и данъчната среда, днес все по-голямо значение придобива достъпът до големи количества електроенергия, генерирана от стабилни източници. Това постепенно превръща електроенергийните системи в ключов фактор за развитието на цифровата икономика.
През последните години Европа се сблъсква с ускорено нарастване на потреблението на електроенергия от центрове за данни. Разпространението на облачни услуги, високопроизводителни изчисления и системи за изкуствен интелект доведе до изграждането на все по-големи изчислителни комплекси. За разлика от традиционните центрове за данни, новото поколение AI инфраструктура работи с десетки хиляди специализирани процесори, които функционират практически непрекъснато и изискват значително повече електроенергия за изпълнение на изчислителните задачи, както и за охлаждане.
Това развитие започва да оказва влияние върху енергийните пазари в редица европейски държави. В Ирландия, Нидерландия и части от Германия електропреносните оператори вече въвеждат ограничения или отлагат присъединяването на нови центрове за данни поради недостиг на свободен мрежов капацитет. В някои региони възникват ситуации, при които нови индустриални и цифрови проекти трябва да изчакват години за достъп до необходимата инфраструктура.
Паралелно с това се наблюдава и друга тенденция. Докато през последните две десетилетия електропотреблението в много европейски държави оставаше относително стабилно или дори намаляваше поради повишаване на енергийната ефективност, навлизането на изкуствения интелект започва да обръща тази тенденция. За първи път от дълго време прогнозите за развитие на електроенергийните системи отново включват сценарии за устойчив ръст на потреблението.
На този фон Франция се оказва в особена позиция. Страната разполага с най-големия ядрен парк в Европа и остава един от малкото големи нетни износители на електроенергия в рамките на континента. В години с висока наличност на реакторния парк Франция често осигурява значителна част от балансиращите потоци в синхронната зона на ENTSO-E, включително за съседни държави като Германия, Белгия, Италия, Испания и Великобритания чрез междусистемните връзки.
Именно тази комбинация от налична мощност, развита електропреносна инфраструктура и относително нисковъглеродно производство привлича вниманието на международните инвеститори. Решението на SoftBank да насочи значителна част от своите бъдещи AI инвестиции към Франция не изглежда случайно. Компанията планира изграждането на инфраструктура с първоначален капацитет около 3 GW, като в по-дългосрочна перспектива той може да достигне приблизително 5 GW.
Мащабът на тези стойности заслужава внимание. За сравнение, 5 GW непрекъснат товар е съпоставим с производството на няколко големи ядрени енергоблока или с електропотреблението на голям индустриален регион. Това означава, че центровете за данни постепенно започват да се превръщат в самостоятелен енергиен сектор със собствено влияние върху планирането на производствени мощности и мрежова инфраструктура.
От гледна точка на европейската електроенергийна система подобно развитие има двоен ефект. От една страна, концентрирането на големи центрове за данни във Франция ще увеличи вътрешното потребление на електроенергия и потенциално ще намали обемите, които страната традиционно изнася към съседните пазари. При равни други условия това би могло да доведе до известно намаляване на свободните експортни мощности в рамките на ENTSO-E и до по-силна конкуренция за наличната нисковъглеродна електроенергия.
От друга страна, новите центрове за данни създават предвидим и практически непрекъснат товар. За електроенергийната система това представлява значително по-благоприятен профил в сравнение с много други категории потребители. Големите AI центрове работят денонощно и осигуряват стабилно базово потребление, което улеснява планирането на производството и инвестициите в нови мощности.
Точно тук се появява връзката с френската ядрена стратегия. През последните години президентът Еманюел Макрон многократно заяви намерението си Франция да започне нов цикъл на развитие на ядрената енергетика. Централно място в тези планове заема изграждането на шест нови реактора EPR2, като в перспектива се разглежда възможност за допълнителни блокове.
Един от традиционните въпроси пред всеки мащабен ядрен проект е осигуряването на достатъчно дългосрочно търсене на електроенергия. Ядрените мощности работят най-ефективно при високи коефициенти на използване и се нуждаят от стабилна пазарна среда, способна да абсорбира произведената енергия в продължение на десетилетия.
В този контекст навлизането на големи центрове за данни може да бъде разглеждано като естествен балансиращ фактор за бъдещото развитие на френската ядрена енергетика. Вместо новите реактори да бъдат изграждани основно с очакването за износ на електроенергия към съседни държави, все по-голяма част от бъдещото производство би могла да бъде насочена към вътрешно потребление от цифровата икономика.
Подобен модел постепенно започва да се оформя и в други части на света. В Съединените щати редица технологични компании вече сключват директни дългосрочни споразумения за доставка на електроенергия от ядрени централи. Причината е, че изкуственият интелект се нуждае не просто от евтина електроенергия, а от непрекъсваемо захранване с висока степен на надеждност.
Франция изглежда се стреми към сходна комбинация между цифрова инфраструктура и ядрена енергетика. Ако проектите на SoftBank и други инвеститори бъдат реализирани в пълния си мащаб, страната може постепенно да се превърне не само в европейски център за изкуствен интелект, но и в пример за нов тип взаимодействие между цифровата икономика и базовите нисковъглеродни енергийни мощности.
Засега е рано да се прогнозира до каква степен подобни инвестиции ще променят електроенергийния баланс на Европа. Въпреки това тенденцията вече е ясно видима. След десетилетия, през които развитието на електроенергетиката следваше нуждите на индустрията и бита, все по-голяма част от бъдещото търсене започва да се формира от цифровите технологии. В тази нова среда държавите, които разполагат с големи количества надеждна и конкурентна електроенергия, вероятно ще получат съществено предимство в привличането на следващото поколение високотехнологични инвестиции.
