Френската Сметна палата постави под въпрос реалните ползи от пълната национализация на Electricité de France, извършена през 2022 г. след енергийната криза в Европа. Според публикуваните оценки държавата е изразходвала приблизително 9,7 милиарда евро за изкупуването на оставащите акции на EDF, но конкретните преимущества от операцията остават „трудни за определяне“.
До национализацията френската държава вече контролираше приблизително 84% от EDF, което ѝ осигуряваше практически пълен стратегически контрол върху компанията. Именно затова одиторите отбелязват, че нито енергийният суверенитет, нито финансовите нужди на групата, нито необходимостта от подобряване на управлението са изисквали преминаване към 100% държавна собственост.
Национализацията беше извършена в изключително сложен момент за френската енергетика. EDF се намираше под сериозен финансов натиск вследствие на едновременно протичащи процеси – рязко покачване на енергийните цени, масови ремонти на реактори, проблеми с корозията в част от ядрените мощности, намалено производство и необходимост от огромни бъдещи инвестиции.
Френското правителство аргументира операцията с необходимостта държавата да поеме пряк контрол върху ключов енергиен актив и да стабилизира компанията преди започването на новия ядрен цикъл, свързан с реакторите EPR2.
Именно тук обаче се намира и основната критика на Сметната палата. Според одиторите национализацията не решава фундаменталния въпрос – как ще бъдат финансирани бъдещите инвестиции на EDF.
Пред компанията стоят изключително мащабни задачи. EDF трябва едновременно да удължи живота на съществуващия ядрен парк, да модернизира електроенергийните мрежи, да инвестира във възобновяеми енергийни източници и паралелно да започне изграждането на шест нови реактора EPR2.
Само програмата за първите шест реактора EPR2 вече официално се оценява на приблизително 72,8 милиарда евро по цени от 2020 година. През последните години прогнозната стойност на проекта постепенно нараства под влияние на инфлацията, увеличените строителни разходи, ограниченията в индустриалната верига и натрупания опит от проектите Flamanville и Hinkley Point C.
Сметната палата не поставя под въпрос самата необходимост от нов ядрен цикъл във Франция. Напротив – в докладите се подчертава, че ядрената енергетика остава ключов елемент от енергийния баланс на страната и основен фактор за ценовата конкурентоспособност на френската икономика.
Критиката е насочена основно към финансовата устойчивост на програмата и способността EDF да управлява едновременно толкова голям инвестиционен и индустриален процес. Одиторите предупреждават, че съществува риск от повторение на част от проблемите, наблюдавани при предишните EPR проекти – забавяния, преразходи, сложни инженерни координации и напрежение върху индустриалната верига за доставки.
Особено важен е и по-широкият финансов контекст. През XX век EDF функционираше като изключително силна държавна индустриална структура с централизирано управление, относително евтино финансиране и стабилен модел на развитие. Днес ситуацията е значително по-различна. Европейският енергиен пазар е либерализиран, цените са по-волатилни, а ядрените проекти са многократно по-скъпи и регулаторно по-сложни.
Именно поради това френската държава постепенно започва да изгражда нов модел на подкрепа за EDF. Обсъждат се различни механизми, включително държавно гарантирани заеми, дългосрочни договори за разлика и други форми на държавно участие във финансирането на програмата EPR2.
На практика пълната национализация означава и нещо друго – финансовият риск около бъдещите проекти вече почти изцяло се прехвърля върху държавата и данъкоплатците. Именно затова Сметната палата говори за „трудно определими ползи“ от операцията. От гледна точка на стратегическия контрол държавата вече е разполагала с решаващо влияние върху EDF. От гледна точка на финансовата отговорност обаче тя вече поема значително по-голям пряк риск за бъдещето на компанията и за реализацията на новата френска ядрена програма.
