Международната агенция за атомна енергия съобщи, че Иран може да запази достъп до запаси от уран, обогатен до нива, близки до оръжейни, дори на обекти, които са били засегнати от американски удари. Генералният директор на агенцията Рафаел Гроси подчерта, че материалът „остава достъпен с подходящо намерение“, като същевременно отбеляза, че инспекторите не са посещавали ключови обекти от приблизително десет месеца. Според наличните наблюдения значителна част от запасите вероятно се намира в подземни съоръжения в района на Исфахан.
По налични оценки от последните публични доклади на МААЕ, Иран разполага със запаси от уран, обогатен до около 60% по изотоп U-235, в количество над 120–150 kg (UF6 еквивалент), като общият запас от обогатен уран на различни нива надвишава няколко тона. Нивото от 60% представлява критичен технологичен праг, тъй като по-голямата част от работата по обогатяване вече е извършена, а достигането до оръжейно ниво от приблизително 90% изисква сравнително по-малко допълнително усилие.
Тази оценка поставя фокуса върху един фундаментален аспект на ядрената сигурност – разликата между инфраструктура и материал. Военните действия могат да засегнат производствени мощности, центрофуги или повърхностни съоръжения, но не гарантират унищожаването или недостъпността на вече произведен ядрен материал. В конкретния случай става дума за уран, който при допълнително обогатяване би могъл да достигне оръжейно ниво, като приблизително 25 kg уран с обогатяване около 90% се приема за достатъчно количество за едно ядрено устройство от имплозионен тип.
При наличие на вече обогатен материал до 60%, оценките за така нареченото „време за пробив“ (breakout time) варират в диапазона от няколко седмици до няколко месеца за производство на достатъчно количество оръжеен материал, в зависимост от броя и ефективността на наличните центрофуги и от степента на готовност на инфраструктурата. Тези оценки не включват времето за разработка на самото ядрено устройство, което може да варира значително – от няколко месеца до повече от година, в зависимост от наличните технологични и инженерни способности.
Наличните оценки показват, че количеството на този материал е съществено, като част от него вероятно е била премествана или съхранявана в защитени подземни структури още преди военните удари. Това означава, че физическата уязвимост на обектите не е равнозначна на уязвимост на самия материал. Подземното разполагане, разпределението на запасите и възможността за преместване създават ситуация, при която дори значителни щети по инфраструктурата не водят до пълна загуба на контрол върху ресурсите.
Критичен елемент в текущата ситуация е липсата на пряка верификация. Отсъствието на инспекции за продължителен период означава, че оценките се базират основно на сателитни изображения и косвени данни. Това създава зона на неопределеност, в която наличието, количеството и състоянието на материала не могат да бъдат потвърдени с необходимата точност. В този смисъл проблемът се измества от технологичен към верификационен – без достъп на инспектори липсва инструмент за обективна оценка.
Формулировката, че материалът остава „достъпен“, има строго техническо значение. Тя не предполага автоматично използване, а показва отсъствие на физическа бариера, която да предотврати по-нататъшно развитие на процеса при взето решение. Това подчертава ролята на контролните механизми и международните споразумения като основен инструмент за управление на риска.
От оперативна гледна точка, дори хипотетично изземване или неутрализиране на подобни запаси чрез силови средства представлява изключително сложна задача. Необходимостта от достъп до подземни съоръжения, специализирано оборудване и управление на радиологични рискове прави подобни операции технически и логистично трудни, с потенциал за вторични инциденти.
Случаят илюстрира по-широк принцип, валиден за ядрената сфера: военните действия могат да повлияят на инфраструктурата, но рядко осигуряват пълноценно решение на проблеми, свързани с вече натрупан материал и технологичен капацитет. Дългосрочното управление на подобни рискове неизбежно изисква механизми за контрол, прозрачност и проверка, които не могат да бъдат заместени от еднократни силови интервенции.
В този контекст всяко бъдещо споразумение, насочено към ядрената програма на Иран, ще бъде неизбежно обвързано с възстановяване на инспекционния режим и установяване на надеждна система за верификация. Без такъв механизъм, всяка оценка остава частична, а всяко действие – ограничено в своя ефект.
б.р. Важно уточнение:
Наличните публични оценки към последните доклади на МААЕ разграничават различни категории материал, което обяснява разминаването. Количество от порядъка на 120–150 kg се отнася конкретно за уран, обогатен до около 60% U-235. Това е най-критичният сегмент, защото е близо до оръжейно ниво.Число около 400 kg обикновено се появява в по-широк контекст и включва сбор от високообогатен материал под 60% или агрегирани количества от няколко категории (например 20% плюс 60%), или е остаряла/интерпретирана оценка.
Коректната интерпретация е следната. Около 120–150 kg са за 60% обогатяване. Това е директно релевантното количество за оценка на „breakout“ потенциала. Общият запас от обогатен уран във всички категории е значително по-голям и достига няколко тона, но той не е еднороден по степен на обогатяване.
Следователно, ако въпросът е за материал, близък до оръжейно ниво, числото е 120–150 kg. Ако се среща стойност около 400 kg, тя не се отнася изолирано до 60% материал и не трябва да се използва като пряка метрика за непосредствен ядрен потенциал. С други думи, натрапчивото предлагане от страна на РФ, в лицето на г-н Лихачов, иранският обогатен уран да бъде извозен с цел полседващо използване, както това вече се е случвало в 2015-та година, не предполага само частта с обогатяване до 60%, а по-скоро всички уранови запаси на фаза обогатяване. Това е съмнителна сделка, и е нормално иран да не се съгласи. При обогатяването остава материал, който е обогатен до определена степен, но по-нататъшното му обогатяване не било дало значителен прираст по изтоп U 235. Този уран се предоставя за разреждане до ниво, подходящо са енергийни реактори и се произвежда ядрено гориво. Тук вече не става ясно какво точно е желанието на Москва. Да лиши Иран от ядрена програма или да създаде имитация на надежден радетел за неразпространението на ядрени материали.
