Публикациите в специализираните енергийни медии през последните седмици обръщат внимание на неофициални разговори във Вашингтон, свързани с бъдещето на новото ядрено строителство в Съединените щати. Повод за тях са съобщенията, че администрацията на Доналд Тръмп проучва алтернативи на реактора AP1000 на Westinghouse, който до момента се разглеждаше като основна технологична база за евентуално възраждане на програмата за изграждане на големи атомни мощности в страната. В този контекст се споменават възможности за връщане към реактора ABWR на GE-Hitachi, както и за допускане на южнокорейската технология APR-1400 до американския пазар.

Самият AP1000 е единственият американски реактор от поколение III+, който е достигнал до реална експлоатация в последните години. Технологията работи успешно в Китай и е реализирана в два блока на централата Vogtle в щата Джорджия. Тези блокове обаче се превърнаха в символ на трудностите на съвременното ядрено строителство в Съединените щати. Проектът се забави с години и цената му нарасна многократно спрямо първоначалните оценки. Подобни проблеми вече доведоха до фалита на Westinghouse през 2017 г., както и до окончателното прекратяване на проекта V.C. Summer в Южна Каролина, при който бяха изразходвани милиарди долари без да бъде завършен нито един реактор.

Именно този опит стои в основата на нарастващия политически скептицизъм към AP1000 във Вашингтон. Формално технологията е лицензирана, доказана и вече работи в САЩ, но финансовата и организационната история около нея се възприема като предупреждение за рисковете при бъдещи проекти. В администрацията съществува опасение, че нова програма за строителство, базирана изцяло на AP1000, може да повтори сценария на огромни забавяния и бюджетни преразходи, което би имало тежки политически последици.

В този контекст се появяват и публикациите за възможно възраждане на проекта ABWR. Това е реактор, разработен от General Electric съвместно с японски партньори още през 90-те години. Няколко блока работят в Япония и технологията има лиценз за строителство в Съединените щати. Макар през последното десетилетие вниманието на GE-Hitachi да беше насочено основно към малкия модулен реактор BWRX-300, ABWR остава един от малкото западни реакторни дизайни с реален експлоатационен опит и сравнително ясна инженерна база.

Паралелно с това в медиите се обсъжда и възможността южнокорейската технология APR-1400 да бъде допусната до американски проекти. Южна Корея успя да изгради четири реактора от този тип в Обединените арабски емирства в сравнително кратки срокове и в рамките на предварително договорените бюджети. Този факт често се използва като аргумент, че корейската индустрия е успяла да запази способността за серийно строителство на големи ядрени мощности – нещо, което в Съединените щати постепенно се изгуби след десетилетия без нови проекти.

Дълго време този вариант беше ограничен от юридически спор между Westinghouse и корейската компания KHNP относно интелектуалната собственост върху част от използваните технологии. След като този спор беше уреден чрез споразумение през последните години, възможността за участие на корейски реактори в международни проекти, включително в САЩ, започна да се разглежда по-сериозно.

Съществено е да се отбележи, че към момента няма официално решение за отказ от AP1000 или за избор на алтернативна технология. Публикациите по темата по-скоро показват, че американската администрация се опитва да създаде конкуренция между различни реакторни дизайни и индустриални партньори. Подобна стратегия има и политически мотиви. След дълъг период, през който САЩ практически загубиха позиции в глобалния пазар на ядрено строителство, Вашингтон търси начин да възстанови индустриалния си капацитет и да създаде условия за по-конкурентно изграждане на нови реактори.

В този смисъл дискусията около AP1000 не е само технологична. Тя е свързана с по-широкия въпрос дали Съединените щати могат да възстановят собствената си ядрена индустрия и да създадат условия за конкурентно строителство на нови реактори. Именно тук се пресичат икономическите съображения, индустриалната политика и геополитическите амбиции на страната.