Решенията в ядрената енергетика не са въпрос на политическа воля, а на техническа необходимост, институционална отговорност и управление на риск.
С решение на Министерския съвет, прието на 4 февруари 2026 г., българското правителство удължи действието на дерогацията, позволяваща на АЕЦ „Козлодуй“ да продължи да закупува определени видове оборудване, резервни части и материали с руски произход. Решението е взето по изключение и е мотивирано от обективния факт, че значителна част от системите и възлите на централата са проектирани и произведени по руски технологични стандарти.
Исторически тази дерогация не е еднократен акт, а част от последователна практика, формирала се след въвеждането на санкционния режим и ограниченията върху търговските отношения с Руската федерация. Първоначалните разрешения бяха обвързани с кратки срокове и конкретни доставки, но с времето се наложи тяхното периодично подновяване поради невъзможността критично важни компоненти да бъдат незабавно заменени с алтернативни доставки без компромис за безопасността.
Забавянето на последната дерогация имаше пряко отражение върху експлоатационния режим на шести енергоблок. В продължение на седмици блокът работи при мощност, значително под номиналната, въпреки зимния период и отрицателните температури, когато натоварването на електроенергийната система е повишено. Това не е резултат от техническа авария, а от управляемо, но икономически и системно неблагоприятно ограничение, наложено от несигурността около снабдяването.
От държавна гледна точка случаят ясно показва границите на политическите решения в сектор с дълъг технологичен цикъл. Ядрената енергетика не позволява резки прекъсвания на доставки и административно наложени срокове, които не са съобразени с реалните лицензионни, проектни и експлоатационни ограничения. В този смисъл дерогацията не представлява отстъпление от стратегическите цели за диверсификация, а временен инструмент за управление на прехода.
Интересите на държавата, оператора и обществото в този случай съвпадат. За държавата стабилната работа на АЕЦ „Козлодуй“ означава по-нисък системен риск и ограничаване на ценовия натиск върху електроенергийния пазар. За оператора – възможност да поддържа безопасна и предсказуема експлоатация. За обществото – гаранция за сигурно електроснабдяване в период на високо потребление.
Настоящото решение на Министерския съвет потвърждава и друг важен извод: диверсификацията в ядрената енергетика е процес, а не политически лозунг. Тя изисква време, инвестиции, лицензионни процедури и натрупване на експлоатационен опит. Опитът този процес да бъде ускорен административно създава не независимост, а допълнителна уязвимост.
В заключение, удължаването на дерогацията за АЕЦ „Козлодуй“ следва да се разглежда не като извънредно изключение, а като рационално управленско решение в рамките на преходна енергийна политика. Ядрената безопасност и енергийната сигурност не търпят символни действия. Те изискват прагматизъм, институционална памет и признаване на техническата реалност.
