Европа приема единни ръководни и направляващи документи за дейностите с ОЯГ и РАО. Как това може да се отрази на отношенията между европейските ядрени специалисти и руските им колеги?
Първата регионална
На 19 юли ЕС одобри директивата, която определя общите норми и изисквания за дейностите с ОЯГ и РАО. До одобрението се стигна след почти девет месеца съгласуване и обсъждане в различните бюрократични структури в Брюксел.
Директивата стана първия в историята регионален документ по отпадъците от ядрената промишленост. Тя изисква от всички страни, членове на ЕС, да разработят национални стратегии и да ги представят за разглеждане на управляващите органи на единна Европа. Задължителни елементи на стратегията трябва да станат сроковете за строителство на хранилища за ОЯГ и РАО, тяхната стойност и описание на финансовите схеми за тяхното изграждане.
Директивата също утвърждава механизма „изравняване на налягането“. Периодично изпълнението на програмите по дейностите с ОЯГ и РАО ще се разглежда съвместно от всички държави на ЕС.
Приемането на директивата можеше да стане само при отсъствие на гласове “против”. Така и стана, въпреки че три държави предпочетоха да се въздържат. Това са Австрия, Люксембург и Швеция. Директивата влиза в сила през септември 2011 година, а първите национални доклади трябва да бъдат предадени на Брюксел през 2015 година.
Европейските опоненти на ядрената енергетика оценяват новия документ като недостатъчен. В текста на директивата няма указания по методологията за строителство на хранилищата. Освен това, тя не забранява извозването на ОЯГ и РАО извън ЕС, въпреки че поставя ред строги условия. Зелените безуспешно се опитваха да наложат пълна забрана, което би могло сериозно да подбие позициите на руския атом в европейския съюз.
Премахването в окончателния текст на директивни указания по критериите за избор на хранилища за ОЯГ и РАО ще позволи на правителствата и компаниите за прехвърлят тези въпроси от техническата в политическата плоскост.
Не е тайна, че на местата, най-подходящи за създаване на хранилища, не рядко такива проекти срещат противодействието на местното население. В такъв случай възниква съблазън да се предложи място за строеж на хранилище, може би , по-малко удачно в технологичен план, но с по-дружелюбно настроено население в района.
Оспорваната забрана
За конкретно взета отделна държава проблемът за дейностите с ОЯГ и РАО може да се окаже непосилен. Разбирайки това, авторите на директивите разрешават на страните да се кооперират за създаване на общи хранилища за ядрени отпадъци.
Но могат ли отработилите касети да напускат територията на обединена Европа? В изходния текст на документа подобна практика е забранена. В частност, в европейската комисия твърдят, че няма да се съгласят с никакви компромиси по тази точка, и единственото решение може да бъде само пълен отказ от експорта на ОЯГ.
За широката публика забраната се обяснява с екологични съображения – твърди се, че от другата страна на границите европейските специалисти няма да успеят да гарантират “европейско качество” на дейностите с радиоактивни вещества.
Скрития смисъл на забраната е удар по позициите на Русия, единствената страна не членуваща в ЕС, която предлага комплексен подход при строителството на ядрени енергоблокове.
Руснаците са готови не само да доставят свежо ядрено гориво, но и да го прибират обратно след изгарянето му в реактора за преработка. Освен това, както заявява на “Атомекспо 2011” вицепрезидента на горивната компания ТВЕЛ Василий Константинов, при спазване на някои условия Русия е готова даже да се заеме с дейностите с високо активните отпадъци (ВАО), образуващи се при преработването на касетите с ОЯГ с руски произход. Естествено, че това са сериозни козове в ръцете на руснаците при конкуренцията с европейските доставчици на ядрени технологии (французите).
Например, Русия може да не продава свежо ядрено гориво на чужди централи, а да го предава на лизинг. Тогава горивото ще си остава руска собственост, и дейностите свързани преработката на ОЯГ и ВАО ще се извършват както за руските АЕЦ.
Руското ядрено гориво се използува в съветските реактори, построени в страните от източна Европа. Ако бъде приета, забраната би ударила първо тях. В това число и унгарската АЕЦ “Пакш”. Това по никакъв начин не би могла да допусне Унгария, заемаща тази година ротационния пост на президент на ЕС.
Освен Унгария, решително против забраната за извозване на ОЯГ от ЕС се обявиха още няколко държави от Източна Европа. Сред тях имаше и такива, които за сега не връщат ОЯГ в Русия, но биха искали да съхранят за себе си такава възможност в бъдеще.
Категорично за забраната се обяви триото на въздържалите се при приемането на декларацията, а именно, Австрия, Люксембург и Швеция. В своето съвместно заявление тройката подчертава, че, разрешавайки извозването, ЕС “намалява своята отговорност” за безопасните дейности с ядрените отпадъци.
Компромисният вариант
В крайна сметка компромисния вариант на директивите всяка държава може да изтълкува в своя полза. Тези, които имат намерение да връщат ОЯГ в Русия, могат да се надяват, че това ще се случи. Тези, които биха искали да се прекрати такъв експорт са уверени, че декларацията фактически въвежда забрана за извозване.
Приетата редакция на директивата изисква страната получател на ОЯГ или да има двустранно съглашение за сътрудничество с Евратом, или да участва в обединената конвенция по безопасността на ОЯГ и РАО. Тя е задължена също публично юридически да потвърди своята готовност да приема ОЯГ и да разполага с национална програма за осигуряване на неговата безопасност на не по-ниско от европейското ниво.
Наред с другите условия, поставени пред страната-получател, трябва специално да се посочи, че приемането на ОЯГ може да става само в действащи хранилища (disposal facilities). Точна формулировка на понятието “хранилище”, директивата, естествено, не дава.
Размиването на формулировките поражда най-различни интерпретации за това, какво в действителност е имала предвид Съвета на ЕС. Според една от тях, експорта на ОЯГ от страните на ЕС ще е възможен само за погребване в дълбоки геологични хранилища, за строителството на които за сега само се говори. Това е неприемливо за Русия, защото нейната ядрена стратегия предвижда преработката и затварянето на горивния цикъл, а не директно погребване.
Преди години в Европа имаше опити да се наложат географски ограничения за извозване на ОЯГ за да се постави преграда пред желаещите да ги закопават в мините на република Конго. Сега евробюрократите старателно отхвърлят всички обвинения за въвеждане на ограничения против Русия и твърдят, че никаква аналогия между двата случая не може да има.
През септември 2011 година директивата на Съвета на Европа добива законна сила. През следващите две години всички страни на ЕС трябва да разработят националните си стратегии за дейностите с ОЯГ и РАО, от които ще зависи как директивата ще започне да се изпълнява на практика.
