Изглежда, че предположението ми ще се окаже вярно.
Вероятно се питате кому е нужна такава еквилибристика?
Според мен това се прави за да се натрупа достатъчно емпирична информация за активността на първи контур след трети парогенератор при различни нива на мощността.
При внимателен и задълбочен анализ на данните могат да се направят някои изводи, които да помогнат при локализирането на теча.
Малките течове между първи и втори контур в парогенератора действително са особено предизвикателство за специалистите – дефектоскописти и персонала на реакторен цех.
Предисторията
За същността на решаване на проблема вече ви разказах http://atominfo.bg/?p=98369 , но сега ще си позволя да споделя личния си опит с повече от 30 годишна давност.
При пускането на хилядниците се появиха някои конструктивни недостатъци на ПГ, които представляваха интерес само за изкушените от ядрената енергетика в ония години.
Те бяха отстранени с много ентусиазъм и голямо дозово натоварване (включително аерозоли и твърди частици, проникващи през респираторите – лепeстоците).
А сега за личния си опит
В онова време специалистите от Реакторен цех бяха вечно предозирани и се налагаше да се търси помощ от други цехове.
За да се локализират дефектите трябваше да се извърши вихротокова дефектоскопия (скрининг) на състоянието на тръбичките на тръбния сноп на ПГ откъм страната на втори контур на дълбочина около 30 сантиметра,
Там специалистите твърдяха, че най-често се локализират проблемите.
Никой не се отказа
Когато нещата опряха до нашия цех на набързо свикана оперативка беше определен състава на екипа. Ще спестя имената, защото повечето вече не работят в централата, а други не са между живите.
Това бяха изключително надъхани (ентусиазирани) колеги и приятели: началник цеха, партийният секретар, комсомолският секретар, председателят на Комисията за народен контрол, профпредседателят и част от механиците СУЗ (които не бяха предозирани). Ако изпускам някого, моля да ме извини.
Дозовото натоварване
Предварително беше съгласувано дозово натоварване на всеки равно на 1 месечна доза
Същността на работата
Парогенераторът беше отворен откъм втори контур и промит доколкото е възможно.
Съветските специалисти бяха очертали с тебешир участъка, на който трябваше да се извърши вихротоков контрол.
Влизането ставаше по алпийска висяща въжена стълбичка.
Изследването се извършваше чрез плавно последователно вкарване на датчика във всяка тръбичка и пак плавното му изваждане.
Работата на самата апаратура се контролираше от съветските специалисти намиращи се върху ПГ.
Средствата за индивидуална защита
В ония години ползвахме предимно гумирани дрехи и бахили за краката. Радиоактивна вода капеше от всякъде. Дихателните пътища се защитаваха с щатните „лепeстоци“
Как е сега
Не знам! От 12 години не съм влизал в централата.
Допускам, че нещата не са станали по-лоши. Но това може да сподели само човек, който е вътре и се занимава конкретно с тази дейност.
Чел съм, че някъде по света има роботизирани системи за проверка на тръбичките на ПГ и затапване на дефектните при нужда. Знам ли?
