Една от неразгаданите досега тайни на вируса Stuxnet– първото кибернетично оръжие в света – е в това, как той е успял да проникне в секретния завод в Натанз, пише журналистът от The Christian Science Monitor Марк Клейтон.

Според вестникът, във вторник на конференция в Сан-Франциско ще бъде представена нова хипотеза.

“Тя сочи за инкорпориране на злосторници във веригата на доставчиците за иранското предприятие и е възможно да послужи за урок на ключови собственици на ключови обекти от инфраструктурата на САЩ”, - пише авторът.

В Натанз Stuxnet зарази, но не успя да разруши около 1000 центрофуги, забавяйки с няколко години иранската ядрена програма.

Журналистът преразказва доклад на американската фирма Critical Intelligence: “Още през 2004 година разузнавателните служби на САЩ са се насочили към иранската компания NEDA Industrial Group, която ръководеше компютърните системи за управление на производственото оборудване в Натанз”.

Според думите на основния автор на доклада Шон Макбрайд документите насочват към разсъжденията, че САЩ са следили опитите на NEDA да се добере до компоненти за ядрени изследвания. Според версията на Макбрайд, САЩ са стигнали до извода, че NEDA е водеща в работата с програмното осигуряване Siemens Step7, което се използва в ядрената програма на Иран.

“След това – вероятно, през 2008 година – САЩ са се насочили към системите за управление на оборудването, което NEDA е поръчала при чуждестранните доставчици”, - пише вестникът. Съгласно докладите на американските дипломати, публикувани от WikiLeaks, в този период САЩ са се стремили да прехванат партиди от оборудване, предназначени за Иран.

NEDA “разполагаше със цялата ключова информация, която е била необходима на САЩ за да се напише Stuxnet, а също така и за начина за доставянето му в Натанз”, - казва Макбрайд. Според теорията му, Stuxnet или друга вредна програма са били инсталирани тайно в оборудването, прихванато по пътя за Иран.

Между другото, според по разпространената хипотеза, Stuxnet е попаднал в компютърната мрежа чрез флашка, от която се е използвал някакъв шпионин. Макбрайд, напротив, счита, че инженерите от NEDA, сами без да подозират са монтирали в Натанз заразено оборудване.

Хипотезата на Макбрайд ”заостря вниманието, че преносителите на заразата са фирми подизпълнители, които почти сигурно ще бъдат използвани против защитени цели в САЩ”, - отбелязва в интервю Ралф Ленгер, който първи определи Stuxnet като кибернетично оръжие.

Източник: inopressa.ru

На 7 ноември 2013 година в австралийския Национален пресклуб в Канбера, шефът на “Лаборатория Касперски” Евгений Касперски направи сензационно изявление. Според думите му, широко известният боен червей – вирусът Stuxnet – е бил открит на една от руските атомни електроцентрали! (вижте видеото http://www.youtube.com/watch?v=6tlUvb26DzI&feature=youtu.be, след 26-та минута). Новината наистина е напълно сериозна: излиза, че кибервойната – диверсията върху високотехнологичните обекти, която се осъществява по пътя на скритата модификация на програмното осигуряване, допълзя и до Русия.

Какво е станало всъщност?

Преди всичко да погледнем самото заявление. То беше направено в непринудена атмосфера при срещата с журналистите, наред с многото други анекдоти и истории, съпровождани с весел смях от австралийците. Името на обекта, на който е станал инцидента, и датата на произшествието, Касперски не съобщи. За това и за каквито и да е други последствия, предизвикани от това проникване, освен самия факт – руският гуру на кибернетичната безопасност е разбрал от сътрудниците на поразеното ядрено предприятие.

Но картината от непринудените думи на Евгений Касперски, изглежда съвсем сериозна. Естествено, вътрешната мрежа на ядрения обект е била изолирана от интернет. Но на Stuxnet това никак не е попречило: той е влязъл в нея на USB-носител, като се е възползвал на една от слабостите, на която са разчитали създателите му. И се е стаил в очакване да дойде моментът да действа.

Идеята не е от вчера

Създателят на Втория райх княз Бисмарк, както е известно, се е интересувал не от намеренията на враговете, а от техните възможности. Така, според думите на Касперски, Stuxnet е получил такава възможност на руската АЕЦ.

Колко може да му се вярва? Нали Касперски е бизнесмен, печелещ именно от кибернетичната сигурност. Повече страхове – повече пари!

Реакцията на Росатом

“За нас това също беше изненада. Ние проверихме всички атомни електроцентрали, въпреки, че това е малко вероятно. Отговорът от всички АЕЦ беше, че на никоя от тях не са открити компютърни вируси Stuxnet”. Това казва директорът на департамента за комуникации на Държавната корпорация “Росатом” Сергей Новиков. Какво пък, нека почакаме по-нататъшното развитие на събитията.

Малко компютърна вирусология

Вирусите от типа на Stuxnet са предназначени за поразяване на автоматизирани системи за управление на технологични процеси (АСУТП). Те се разпространяват, безпроблемно и безконфликтно съществуват в компютрите, мрежите и интернет независимо от операционната система. Активират се само когато попаднат на системата за която са разработени. Действат чрез препрограмиране на контролерите (системите) изградени с програмируеми логически интегрални схеми (ПЛИС).

Първоначално Stuxnet е разработен за контролерите управляващи двигателите на иранските центрофуги за обогатяване на уран. Целта е била – безконтролно повишаване на оборотите до разрушаване на самите центрофуги. Но за зла участ на разработчиците на вируса, механиката не се е оказала толкова услужлива (не са достигнати критичните обороти).

Превенцията

Мерките за предпазване на АСУТП и всякакви електронни устройства изградени на ПЛИС от вируси от групата на Stuxnet се свеждат до създаване на стерилна среда за външните носители на информация имащи достъп до интерфейсните връзки за програмиране на съответните устройства.

Най-елементарните са – да има преносими компютри и флаш-памети предназначени само за технологичните нужди на конкретната система, които по никакъв повод да не се използват за други цели.