Партньорите имат за цел да създадат ракетен двигател с потенциал от 223 520 m/s (почти 805 000 km/h).
Това би намалило времето за пътуване до Марс до само 30 дни, а спътникът на Сатурн Титан може да бъде достигнат за две години.

Подробности на: https://world-nuclear-news.org/Articles/UK-US-partnership-for-nuclear-fusion-rockets

Няколко европейски организации за ядрени изследвания сформираха консорциум, наречен PULSAR, за разработване на системи за захранване на космически апарати с плутоний-238.

Консорциумът включва Обединения изследователски център на Европейската комисия, Белгийския център за ядрени изследвания (SCK CEN), френския комисариат по атомната енергия (CEA), както и INCOTEC, ArianeGroup, Airbus Defense and Space, Университета на Бургун-Франш -Конте и Arttic.

Начело на консорциума застана белгийската инженерингова компания Tractebel Engineering.
Проектът е финансиран от Европейската агенция за атомна енергия (Евратом).

Плутоний-238 се произвежда или в ядрени реактори като страничен продукт от производството на оръжейния изотоп плутоний-239, или в ускорители чрез облъчване на нептуний-237, извлечен от отработено ядрено гориво.

През последните десетилетия се използва широко в космически кораби, работещи в „дълбокия космос“, където слънчевата радиация е доста слаба и мощността на слънчевите батерии не е достатъчна, за да ги снабдява с енергия – например на всички работещи в момента роувъри също както на устройства за изследване на Юпитер, Сатурн и космическото пространство.регионите на Слънчевата система.

От особено значение за използването на изотопни енергийни източници в космоса са наличните в космическите агенции по света планове за създаване на бази в района на южния полюс на Луната, където може да има значително количество вода, но практически няма слънчева радиация.

В същото време обаче само Русия и САЩ са производители и собственици на запаси от плутоний-238, а в европейските страни такова производство няма.
Създаденият консорциум има за цел да изработи въпроса за производството на плутоний-238 в Европа за планираните европейски космически програми.

В допълнение към космическите изследвания, страните обмислят възможността за използване на радиоизотопни термоелектрически генератори (РИТЕГ) на базата на плутоний-238 и на Земята, например, в дълбоки мини и в дълбините на океана, където има трудности с доставката на електроенергия.

Източник: https://www.atomic-energy.ru/news/2022/06/22/125730?fbclid=IwAR1i05bRqJXqtebuxlMct4MQSm1e7gPMc7YEhki2Wd2a-StW48qrtf-9GzI