В процес на изграждане: Kakrapar 3 и 4, заснети през юли 2020 г. (Изображение: Nuclear Power Corporation of India Ltd)

Kakrapar 3 е един от четирите 700 MWe PHWR блока, които получиха одобрение от индийското правителство през 2007 г., заедно с Kakrapar блок 4 и Rawatbhata блокове 7 и 8, в Раджастан.
Изграждането на блоковете Kakrapar официално започна след завършване на работите на обекта през 2010 г. и по това време се очакваше първият блок да бъде онлайн до 2017 г. Kakrapar 3 постигна първа критичност през юли 2020 г. и блокът беше свързан към мрежата през януари 2021 г. .

Според съобщения в медиите, цитиращи „висш служител“ в електроцентралата, Kakrapar 3 е обявен за търговска експлоатация на 30 юни в 10 часа сутринта и е работил на 90% мощност.

В края на 2022 г. държавният министър Джитендра Сингх каза пред Лок Сабха – долната камара на индийския парламент – че се очаква проектът Kakrapar да бъде завършен тази година, като завършването на Rawatbhata 7 и 8 се очаква през 2026 г.

Индийското правителство одобри изграждането на десет 700 MWe PHWR – без Kakrapar 3 и 4 и Rajasthan блокове 7 и 8 – да бъдат построени в „режим на флота (пуснати в експлоатация – б.р.)“ до края на 2031 г.
Това са: Kaiga блокове 5 и 6 в Карнатака ; Горакхпур блокове 3 и 4 в Харяна; Блокове Chutka 1 и 2 в Мадхя Прадеш; и Mahi Banswara блокове 1; и 2 и 3 и 4 блок в Раджастан.

Освен това четири доставени от Русия 1000 MWe реактори с вода под налягане ВВЕР са в процес на изграждане в Куданкулам: блокове 3 и 4, в процес на изграждане от 2017 г., и блокове 5 и 6, в процес на изграждане от 2021 г. Прототип на бърз реактор-размножител от 500 MWe също е в процес на изграждане в Калпаккам.

Източник: https://world-nuclear-news.org/Articles/India-s-Kakrapar-3-begins-commercial-operation

По този начин той надмина досегашния световен рекорд от 940 дни на Втори енергоблок на АЕЦ „Хейшам 2“ във Великобритания.

Според индийската Национална корпорация за ядрена енергия (NCPIL), Първи енергоблок на АЕЦ „Кайга“ работи без прекъсване от 13 май 2016 година.

Първи блок е един от четирите с реактор на тежка вода под налягане (PHWR) с мощност 202 MW, които са местна разработка. Всички енергоблокове в АЕЦ „Кайга“ са от един и същи тип и могат да бъдат презареждани, без да бъдат спирани.
Идеологията на конструкцията е много близка до канадския „CANDU”.

Източник: https://www.nucnet.org/all-the-news/2018/12/11/india-s-kaiga-1-has-set-record-for-continuous-operation-says-npcil

Индия ще построи 10 енергоблок с ядрени реактори на тежка вода – план, който според правителството ще създаде 33 000 нови работни места.

Инициативата на правителството идва, тъй като усилията на Индия да влезе в Групата на ядрените доставчици – глобален клуб, който контролира ядрената търговия, остават в застой.

Сега правителството планира страната да има 63 000 MW инсталирани мощности на АЕЦ до 2032 година и да достигне 25% дял в енергийния баланс на електроенергията до 2050 година.

Кабинетът одобри плана днес, каза министърът на външните работи Пиуш Гойал след участието си в среща, председателствана от премиера Нарендра Моди.

Планът за ускоряване на вътрешната програма за ядрена енергетика също отразява реакцията на близкия колапс на Westinghouse.
Бяха проведени разговори с производителя на реактори в САЩ за изграждането на шест реактора AP1000 в Индия.
Фирмата, собственост на японската Toshiba, подаде заявление за банкрут през март, пораждайки съмнения дали може да завърши сделката с Индия.

Индия получава по-голямата част от електроенергията си чрез изгаряне на въглища.
Ядрената енергия представлява само два процента от потребностите на страната. В продължение на години Индия настояваше да се развиват местните технологии в ядрената енергетика.
Понастоящем страната има 6,780 MW ядрени генериращи мощности и планира изграждане на още 6700 MW.

От 22-те ядрени реактора в експлоатация – 18 използват тежка вода – по-безопасна и по-ефективна технология. Но повечето от реакторите имат по-малка мощност. Новите енергоблокове

ще генерират по 700 MW всеки.

За справка:

Реакторът на тежка вода използва естествен уран като гориво за разлика от реакторите на лека вода (LWR), които използват обогатен уран.
Реакторите на тежка вода са по-безопасни и по-ефективни. Те могат да се презареждат и без спиране, което им помага да работят продължително време без прекъсване.

Индия е внесла технологията PHWR от Канада, но след ядрената експлозия в Похаран през 1974 година, когато Канада изостави напълно сътрудничеството, индийските учени усвоиха производството на тези реактори, които се предлагат в три варианта 220 MW, 540 MW И 700 MW всеки.

Източник:

http://www.ndtv.com/india-news/india-to-build-10-heavy-water-nuclear-reactors-generate-70-000-crore-business-33-000-jobs-1694761