Международният термоядрен експериментален реактор (ITER), който се строи в южната част на Франция, има редица технически дефекти в доставените конструктивни елементи.
Сглобяването на токамака е преустановено, времето за първото пускане на реактора ще бъде отложено.

Учените обаче остават оптимисти за крайната дата за получаване на реакцията деутерий-тритий през 2035 г.

ITER се изгражда, за да се докаже възможността за използване на термоядрения синтез като безопасен, екологичен и най-важното – практически неизчерпаем източник на енергия. Когато желаният резултат бъде получен експериментално (трябваше да се случи през 2035 г.), ще бъде възможно да започне подробното проучване на комерсиалните термоядрени електроцентрали.

Но стартирането на всяка инсталация от това ниво се състои от много етапи.
В токамака ITER се планира първо да се получи „първата плазма“ – водород, след това хелий, деутерий и едва след това деутерий-тритий: именно тази смес се счита за най-ефективното гориво за термоядрен реактор в земни условия.
Получаването на „първата плазма“ беше планирано за 2025 г. През ноември обаче се оказа, че между секторите на вакуумната камера (ключовият елемент на реактора, чийто вътрешен обем е 1400 кубически метра, външен диаметър 19,4 м, а теглото около 5200 тона) има прекалено големи разстоянияи тяхното висококачествено заваряване е невъзможно.

Външната страна на вакуумната камера на активната зона на реактора с топлинния екран

А в тръбите за охлаждане на термичния екран (разделящ горещата и студената зона на реактора) бяха открити пукнатини – невъзможно е да се отстрани такъв дефект на място.
Все още не е ясно как ще се променят графикът на строителството и изследователската програма във връзка с това, решенията по тези въпроси ще бъдат взети от Съвета на ITER, чието следващо заседание се очаква през пролетта.

Пукнатината в тръбопровода на охладителната система е установена от рентгенова установка

В проекта ITER участват страните от Европейския съюз, Русия, САЩ, Китай, Южна Корея, Индия и Япония.
Пет сектора на вакуумната камера се изграждат от Европейския съюз, четири от Южна Корея; все още не се съобщава кой е направил погрешно изчисление.
Русия, която трябва да подготви общо 25 системи за ITER, продължава да сътрудничи с проекта, въпреки че санкциите усложняват логистиката. Освен това всички системи се доставят от Русия навреме и с добро качество.

Юрий Гаспарян, доцент, Национален изследователски ядрен университет МИФИ, и.д. Ръководител на отдела по физика на плазмата, който се разработва за ITER, смята, че не трябва да се губи оптимизъм относно времето на крайната дата за получаване на реакцията деутерий-тритий през 2035 г.

„Основното е, че тези грешки се случиха в началния етап на сглобяване на токамака и причините за тях ще бъдат взети предвид на следващите етапи – би било много по-лошо, ако проблемите бяха идентифицирани вече в готовия обект“, казва Юрий Гаспарян.
„Самият термин за пускане на „първата плазма“ е условно понятие, което означава, че инсталацията е сглобена в минимална конфигурация и в нея се извършват първите пускания.“

На НИЯУ МИФИ също е поверено обучението на научни кадри за работа в ITER и дори ако сроковете бъдат леко изместени, това ще даде повече време за решаване на тази задача.
Най-големият договор между ядрения университет и ITER е разработването на система за събиране и диагностика на прах (продукти от ерозия на стените) в реактора, което също не се изисква при първите пускове на съоръжението.

„Идентифицираните конструктивни и организационните проблеми, произтичащи от тях, няма да повлияят на това, което се прави в МИФИ по този проект“, подчерта Юрий Гаспарян. – Мнозина смятат, че изследователската програма между „първата плазма“ и деутерий-тритий ще бъде стегната, вероятно нещо ще трябва да бъде пожертвано.
Но най-важното е, че проектът вече е осезаем – основните елементи са направени, по-голямата част от инфраструктурата е готова, монтажът е започнал и дори ако нещо трябва да се прави наново, не е страшно, тъй като всички технологии вече са разработени.
Технически трудности са се случвали в ITER и преди, възможно е подобни ситуации да възникнат в бъдеще, тъй като обектът е твърде голям и сложен, за да може всичко да се получи перфектно от първия път.
Пускането, ако бъде отложено, е с две години. Но във всеки случай сглобяването на самия токамак вече е в ход, той вече е там, можете да го пипнете, а напоследък конструкцията му изглеждаше като нещо почти от сферата на фантазията.

Източник: http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-238539

Топлинните екрани

Топлинните екрани (Термичните щитове – thermal shield) на вакуумната камера и криостата са важен елемент от цялото термоядрено съоръжение, тъй като температурният градиент в ITER е стотици милиони градуси на разстояние от няколко метра.
Свръхгорещата плазма и свръхстудените свръхпроводници трябва да бъдат надеждно изолирани един от друг по отношение на топлината.

На външен вид топлинните екрани са камери със сложна форма, изработени от стомана и покрити със сребро, през които преминават тръби с хелий. Дебелините на екраните за вакуумната камера и криостата са съответно 20 и 10 mm. Във всеки от деветте сектора на вакуумната камера екраните са монтирани в пролуките между сектора и намотките на тороидалното поле.

Предварителните изпитания

През ноември 2021 г. по време на тестове за течове с помощта на хелий беше открит теч в един елемент (панел) на топлинния щит, който беше поставен на място година и половина по-рано.

Причината за теча

Работни групи с експерти от различни страни, участващи в проекта ITER, идентифицираха основната причина за течовете – напрежение, причинено от огъване и заваряване на тръби към панелите на топлинния щит, влошено от бавна химическа реакция поради наличието на остатъци от хлор в някои малки зони близо до заваръчните шевове.

Преди нанасяне на сребърното покритие панелите на топлинния щит бяха почистени със солна киселина и след това покрити с никел. Именно по време на този процес остатъците от хлор се натрупват в малки „джобове“ близо до заваръчните шевове на тръбите и бавно корозират материала на оборудването.

В крайна сметка всичко това е довело до развитие на стрес корозия и образуване на пукнатини с дълбочина до 2,2 mm в тръбите на екраниращия елемент, в които през ноември 2021 г. беше открит теч.

Какво следва?

След определяне на основната причина е необходимо допълнително да се установи – дали това е изолиран случай на корозия или ще се прояви върху други елементи на екраните?

Генералният директор на международната организация ITER Пиетро Барабаски смята, че рисковете са твърде големи и ако тръбите на топлинния щит протекат върху сглобения реактор, ще бъде „изключително трудно“ да се отстрани този дефект. Затова в момента се разглеждат различни варианти, включително производството на нови тръби.

Тръбите на топлинните екрани се виждат ясно на тази снимка.

Общата им дължина е 23 км.

Заваряването на вакуумната камера

Вторият сериозен проблем, пред който е изправен проектът ITER, са грешките при заваряване в секторите на вакуумната камера.
Това е често срещан проблем за много големи проекти, но в случая с ITER сложната структура на секторите добавя допълнителни трудности.

В трите сектора на вакуумната камера, доставени на площадката заваряването на отделните сегменти „е довело до отклонения от номиналните размери, по-значими от зададените граници на грешката“.

Несъответствията в размерите са променили геометрията на съединенията, което „затруднява достъпа и работата на поръчаните автоматизирани инструменти за заваряване“, обясни международната организация ITER.

През февруари 2022 г. френските регулатори, които наблюдават изграждането на ITER, не издадоха разрешение за започване на сглобяването на токамака.

Една от причините за това решение се дължи на откриването на „някои ограничени несъответствия на размера“ на връзката между двете секции на камерата, което изисква корекции на процедурата за роботизирано заваряване.

Переспективите

Относно перспективите генералният директор Пиетро Барабаски казва: „Знаем какво трябва да направим, знаем начините да го направим и, разбира се, сме много наясно с последиците по отношение на графика и разходите и те няма да бъдат незначителни.“

„Ако има нещо добро в тази ситуация, то е, че се случва в момента, в който можем да я поправим“, успокоява всички генералният директор на международната организация ITER.

Източник: http://www.atominfo.ru/newsz05/a0822.htm

Доставката от Санкт Петербург беше на оборудване за захранващата система, „без която е невъзможно да се получи първата плазма в реактора“ и включваше „превключващо оборудване, шини и енергопоглъщащи резистори за захранване и защита на свръхпроводящата магнитна система на реактора ITER“, което според Росатом е най-скъпото и сложно руско задължение по проекта ITER.

ITER е голям международен проект за изграждане на термоядрено устройство токамак в Кадараш, Франция, предназначено да докаже осъществимостта на термоядрения синтез като широкомащабен източник на енергия без въглерод.
Целта на ITER е да работи при 500 MW (за най-малко 400 секунди непрекъснато) с 50 MW входна мощност за нагряване на плазма.
Изглежда, че при работа може да са необходими допълнителни 300 MWe вложена електроенергия.
В ITER няма да се генерира електроенергия.

Тридесет и пет нации си сътрудничат за изграждането на ITER – Европейският съюз допринася за почти половината от разходите за изграждането му, докато останалите шест членове (Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Русия и САЩ) допринасят еднакво за останалата част.
Строителството започна през 2010 г. и първоначалната дата за първата плазмена цел за 2018 г. беше изместена до 2025 г. от съвета на ITER през 2016 г.
Тази дата трябва да бъде преразгледана отново през следващата година.

Източник: https://www.world-nuclear-news.org/ITER%C2%A0fusion-project-gets-power-supply-equipment-delivery-from-Russia

От сто години се говори за потенциала на термоядрената енергия, но досега човечеството не е получило евтина и чиста енергия, която веднъж завинаги да реши енергийния проблем.
Тази мечта скоро ще се превърне в реалност, казва Мелани Уиндридж, директор на британския отдел на Асоциацията на изследователите на термоядрения синтез и комуникационен консултант на частната компания Tokamak Energy.

Тя говори за това в бюлетина на МААЕ. С разрешението на изданието представяме разговора с леки съкращения.

— Има един стар виц, че термоядреният синтез е технология, която винаги се нуждае от още 30 години.

- Тази класическа шега е малко тъжна – всъщност вече има определени постижения. Има различни фактори, които правят възможно ускоряването на напредъка в областта на термоядрения синтез.
Първо, науката напредна, сега имаме добро разбиране за физиката на плазмата и с помощта на такива концептуални разработки като токамаците беше възможно да се започнат термоядрени реакции. Освен това се появиха нови технологии. Високопроизводителните изчисления направиха възможно подобряването на процесите на симулация и симулация на плазма. Изкуственият интелект и машинното обучение допринасят за оптимизирането и управлението на операциите. Високотемпературните свръхпроводници могат да създадат много по-силни магнитни полета за по-сигурно задържане на термоядреното гориво.

Много по-мощни и ефективни лазери, които съществуват днес, биха могли да стимулират развитието на инерционния синтез, а напредъкът в индустриалното производство може да помогне за намаляване на разходите за експерименти и бъдещи електроцентрали за термоядрен синтез.

Важно е да се отбележи, че обществеността проявява все по-голям интерес към технически решения за подпомагане на борбата с изменението на климата и правителствата си поставят цели за нулеви емисии. Fusion също се преследва от частния сектор, който досега е успял да привлече около 2 милиарда долара инвестиции. Асоциацията на изследователите на термоядрения синтез има около 25 члена и дори нефтените и газовите компании започват да проявяват интерес към термоядрения синтез.

- За да се справят с изменението на климата, много страни се стремят да постигнат широкомащабна декарбонизация до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2050 г. Не е ли късно да се появи термоядрената енергия, за да се промени нещо поне до средата на века?

- Руският физик Лев Арцимович веднъж каза: „Термоядрената енергия ще се появи, когато стане наистина необходима на човечеството.“ Мисля че е. В идеалния случай би било хубаво да се реши проблемът с термоядрения синтез преди 30 години, тогава днес тази технология ще бъде готова за масово внедряване. Но в миналото условията за синтез все още не бяха узрели и нямаше подходящи стимули и възможности.

Дори ако термоядрената енергия не е налична дотогава, за да допринесе за постигане на целите за 2050 г., тя ще бъде търсена през втората половина на века, когато търсенето на енергия ще нарасне още повече. Но трябва да положим всички усилия сега, за да гарантираме, че електроенергията, произведена от ядрен синтез, ще влезе в разпределителната мрежа преди 2050 г.

— Какви пречки могат да попречат на развитието на технологиите и как могат да бъдат преодолени?

— На различните етапи има редица трудности. Първата задача е да получим в процеса на термоядрена реакция повече енергия, отколкото влагаме в нея. Ние наричаме това гранично равновесие. След превишаване на точката на равновесие ще трябва да изградим пилотна станция, която може да генерира електричество. След като това е успешно, може да се планира търговско внедряване.

За да се премине от равновесие към получаване на първото електричество, е необходимо да се решат такива технически проблеми като начини за извличане на енергия и „възпроизвеждане“ на тритий. Условията, при които се осъществява термоядреният синтез, също създават трудности по отношение на избора на материали. Изисква екстремно нагряване и охлаждане, ако използвате свръхпроводящи магнити, както и силни магнитни полета. Енергийните неутрони обаче са най-големият проблем, тъй като те могат да бъдат много разрушителни за материалите. Много е вероятно от време на време да сменим някои компоненти на електроцентралите, така че трябва да проектираме агрегат, в който това да става бързо, лесно и икономично.

В допълнение към физиката и инженерните проблеми общността на термоядрения синтез също трябва да изработи регулаторни въпроси с правителствата, така че когато сме готови да строим, да няма пречки пред лицензирането. И накрая, има такъв аспект като общественото признание, което гарантира, че хората също подкрепят развитието на термоядрената енергия. Трябва да помислим върху всички тези проблеми и да говорим за тях сега. Това е, което правим.

Почти 800 милиона души по света нямат надежден достъп до електричество. Дали синтезът е решението за тези хора?

— Когато Рейгън и Горбачов замислиха международния проект в областта на термоядрения синтез ITER през 1985 г. в Женева по време на прочутата среща край камината, те декларираха, че биха искали да осигурят енергията на термоядрения синтез за цялото човечество и тази цел остава актуална . В рамките на ITER е планирана образователна програма, отворена за всички страни, насочена към подготовка на перспективни кадри в областта на термоядрения синтез. Това е важна задача, ако планираме да въведем термоядрена енергия по света.

Сътрудничеството между публичния и частния сектор вече започва да се оформя за намаляване на разходите и споделяне на рисковете. В развиващите се страни това сътрудничество ще бъде особено важно и вероятно ще изисква междуправителствена помощ.

„Д-р Бернар Биго, генерален директор на организацията ITER, почина на 14 май 2022 г. поради заболяване…
Въпреки че преждевременната му смърт ще се разглежда като трагичен удар за световната термоядрена общност, щателните усилия и подготовката от д-р Биго на старши мениджърския екип на ITER през последните години дават увереност в по-нататъшния успех на проекта“, се казва в изявление на организацията.

Проектът ще бъде ръководен от д-р Ейсуке Тада, заместник генерален мениджър.
Съветът на ITER ще започне да търси дългосрочен наследник на Бернар Биго.

Кратка ретроспекция

„Д-р Биго пое поста главен изпълнителен директор през март 2015 г., в критичен момент в историята на ITER.
Проектът беше изправен пред значителни предизвикателства, отразяващи предизвикателствата на управлението, присъщи както на сложния, първи по рода си дизайн, така и на мултинационалния подход към дизайна , производство и строителство“, се казва в съобщението.

„Много членове на ITER изразиха своя скептицизъм относно жизнеспособността на проекта, а някои открито поставиха под въпрос продължаващото си участие“.

„Д-р Биго се изправи срещу тези предизвикателства със смирение и непоколебима решимост, като предложи многостранен план за действие, който включва мащабни реформи във вземането на решения, управлението на проекти и преди всичко проектната култура“, се казва в изявлението.

Под ръководството на Бернар Биго беше постигнат значителен напредък.
В момента повече от 75% от работата, необходима за достигане до първата плазма, е завършена.

„Бернар Биго беше човек на дълга и работата, който поставяше лоялността над всички добродетели, дълбоко човешки лидер, толкова взискателен към другите, колкото и към себе си. Той много ще ни липсва“, се казва в изявление на организацията ITER.

Източник[W1] : http://www.atominfo.ru/newsz05/a0094.htm

Причината за това решение на регулаторите беше необходимостта да се получат отговори на редица въпроси, свързани с безопасността.

През 2012 г. ASN одобри проекта ITER и утвъри Международната организация ITER и нейните национални агенции като организация, отговорна за изграждането, производството и монтажа на оборудване за термоядрен реактор, който се изгражда на площадката Cadarache (Франция).

На всеки етап от работата Международната организация ITER трябва да потвърди, че сградите, другите конструкции и оборудване, важни за безопасността, отговарят на одобрения от регулаторите проект и отговарят на изискванията за безопасност.

На 25 януари 2022 г. ASN съобщи, че няма да може да премахне така наречената точка на задържане за сглобяване на токамак, както е планирано, до 1 февруари. С други думи, регулаторите не дават зелена светлина за започване на тази работа и изискват допълнителна информация.

Точката на задържане, за която говорим сега, беше формализирана от ASN през ноември 2013 г. В съответствие с него заваряването на първите две секции на вакуумната камера и шахтата на токамака не може да започне на обекта, докато не стане ясно с плоча B2.

Плоча В2 (B2 slab) – бетонна плоча 120 × 80 м с дебелина над 1,5 м. Оформена е върху стоманобетонни колони, предназначението й е да служи като опора на сградата на токамака.

Регулаторният орган изисква всички характеристики на плочата, които са важни за безопасността, да бъдат проверени. Необходимо е също така да се докаже, че осигурената от проекта защита ще осигури престоя на хората на уговорените места на обекта без допълнителни защитни средства.

В допълнение, ASN поиска допълнителен анализ за проверка на процеса на заваряване на вакуумната камера поради идентифицирането на ITER на „някои ограничени размерни несъответствия“ на сединяването между двете секции на камерата, които изискват корекции в процедурата на роботизирано заваряване.

Международната организация ITER е уверена, че забавянето няма да доведе до промяна в графика на строителството на демонстрационния реактор. Организацията ще прехвърли цялата необходима информация на ASN до края на април 2022 г.

Източник: http://www.atominfo.ru/newsz04/a0693.htm

Подробности на: https://www.world-nuclear-news.org/Articles/ITER-tokamak-assembly-put-on-hold-by-regulator

Първият от седемте модула беше изпратен от склад в Центъра за магнитни технологии на General Atomics през юни 2021 г.
След това в рамките на две седмици модулът е транспортиран по вода до морското пристанище, откъдето е доставен през Атлантическия океан до Марсилия (Франция) на 25 юли.

Модулът ще бъде доставен през следващия месец на площадката в Кадараш от Марсилия със специализиран транспорт.

Джон Смит, Директор по инженеринг и проекти в General Atomics,

пред втория модул.
Снимка от „General Atomics“.

Доставката на втория модул започна през миналата седмица. Той ще бъде доставен в Кадараш по същия маршрут като първия модул.

Източник: http://atominfo.ru/newsz03/a0944.htm

Специалистите на Средно-Невската корабостроителница и NIIEFA са завършили вакуумно-инжекционна импрегнация на намотката на бобината, за да получат електрическа изолация с висока диелектрична и механична якост.
„Успехът на този етап трудно може да бъде надценен“, казва Анатолий Красилников, директор на руската агенция ITER. – Основната трудност беше, че импрегнирането е необратима операция, невъзможно е да се промени нещо в случай на повреда. Просто нямахме място за грешки. Но не се съмнявахме в успеха, защото екип от висок клас работи върху производството на намотката. “

Тази година PF1 ще трябва да премине през още няколко технологични стъпки, а през следващата ще премине през окончателното сглобяване. Намотката ще бъде изпратена до Франция през пролетта на 2022 година.
PF1 е една от шестте полоидални полеви намотки в магнитната система ITER. Диаметърът на намотките е 9 м, масата е 200 т.
Те ще бъдат разположени извън тороидалната магнитна система ITER, ще генерират магнитно поле, за да създадат плазма, да поддържат тока в нея и да контролират позицията и формата на плазма.

Източник

Съветът направи оценка на последните доклади за напредъка и показателите за изпълнение, включително въздействието на пандемията върху изпълнението на проекта.
Проектът до голяма степен успя да запази енергичните си темпове както по отношение на доставките на компоненти от страните по проекта, така и по отношение на работата на площадката на ITER и дейностите по сглобяване на реактора.
Съветът идентифицира известно въздействие върху времевата линия по пътя към първата плазма през 2025 г. Това въздействие ще бъде оценено след обсъждане на мерките за смекчаване.

След 27-ото заседание на Съвета ITER ръководителят на руската агенция ITER Анатолий Красилников отбеляза значителен напредък в изпълнението на проекта.

„Международната общност на ITER за пореден път демонстрира, че сме обединен екип, отдаден на обща цел от планетарно значение.
Проектът ITER навлезе в нов, решаващ етап – изграждането на реактора започна от онези компоненти, които продължават да се доставят от участващите страни, включително, разбира се, Русия. Това е резултат от активна съвместна работа и ние сме пълни с ентусиазъм да я продължим”, каза Анатолий Красилников.

Много подробности на: https://www.atomic-energy.ru/news/2020/11/20/109036

Това съобщи в понеделник на пресконференция в ТАСС ръководителят на руската агенция ITER Анатолий Красилников.

„В някои случаи виждаме въздействието на пандемията, което доведе до забавяне с няколко месеца при определени операции в рамките на графика за изграждане на ITER.
Партньорите обаче се съгласиха да положат всички усилия, за да се опитат да преодолеят негативните промени, които се случиха поради пандемията до края на годината и да имат минимални последици от въздействието на пандемията върху графика на строителството на ITER в края на годината “, каза Красилников.

Според него участниците в проекта се споразумяха, че през септември ще бъде събрана допълнителна информация от всички партньори, за това колко месеца или седмици е изместена всяка система по отношение на производството и доставката за монтаж и какви мерки ще трябва да бъдат предприети за преодоляване на изоставането.

„В същото време всички партньори имат желание да запазят датата на първата плазма – 2025 г.“, добави Красилников.

За справка

Проектът ИТЭР  е създаден въз основа на международно споразумение между седем страни – Китай, Европейския съюз, Индия, Япония, Република Корея, Русия и САЩ. Заводът се строи в Кадараш (Франция). В основата на реактора ITER е инсталацията токамак, разработена от руските учени, която се счита за най-обещаващото устройство за контролиран термоядрен синтез.
Целта на проекта е да покаже, че термоядрената енергия може да се използва в промишлени мащаби. Първата плазма в реактора ITER трябва да бъде произведена през 2025 година.

Източник: https://www.atomic-energy.ru/news/2020/08/18/106363

ИТЕР е експериментален термоядрен реактор, базиран на концепцията за токамак – руска научна разработка, която използва магнитно поле за удържане на гореща плазма в т.нар. „торус“ (въртящ се триизмерен кръг). В основата на горивото за реактора, който ще работи на принципа на синтеза, са морска вода и литий.

Най-големият международен проект цели да постигне и възпроизведе термоядрената енергия на слънцето. Това е научен мега-проект, който възнамерява да покаже, че е възможно да се контролира термоядрен синтез в индустриален мащаб. Изграждането на ИТЕР може да осигури на човечеството надежден източник на енергия, ефективен в продължение на милиони години. Сглобяването и монтажът на токамака е изключително важно събитие за световната наука.

В церемонията, отбелязваща историческия момент, дистанционно участие взе президентът на Франция – страната домакин на проекта – Емануел Макрон. „Фактът, че САЩ, Русия, Китай, Япония, Европа, Индия и Корея привличат най-добрите си учени и експертиза в полза на обща кауза, е доказателство, че това, което сближава хората и народите, е много по-силно от това, което ги разединява“, отбеляза в речта си френският президент.

В рамките на събитието говори и генералният директор на ИТЕР Бернар Биго, който направи виртуална обиколка на обекта.

Приветствие от президента на Руската федерация Владимир Путин беше прочетено от генералния директор на руската корпорация „Росатом“ Алексей Лихачов:
„ИТЕР, който се превърна в най-големия международен научно-технически проект, е ярък пример за ефективно и взаимноизгодно многостранно сътрудничество.
Както е известно, Русия е една от страните основателки на тази инициатива, призвана да даде важен принос за гарантиране на енергийната сигурност на човечеството и да играе активна роля в нейното реализиране.
В основата на проекта ИТЕР стои разработената в Русия концепция за инсталацията „токамак“.
Днес проектът навлиза в решаващата фаза на своята реализация. Това ни дава основание да вярваме, че целите му ще бъдат постигнати в набелязаните срокове и в обозримо бъдеще ще можем да получим уникален по своята мощност и сигурност източник на енергия. Неговата експлоатация без съмнение ще допринесе за постигане на устойчиво икономическо развитие и повишаване на качеството на живот на милиони хора“. В обръщението си Владимир Путин благодари на всички, които през годините са работили в проекта ИТЕР.

Русия допринася за международния проект по няколко начина: гарантира финансиране за бюджета на организацията ИТЕР, произвежда и доставя 25 вида сложно оборудване от най-висок клас и осигурява руски персонал на място за завършване на проекта.
От руска страна отговорната компания в рамките на проекта е руската държавна корпорация „Росатом“. Участието й се подкрепя от научни и инженерни екипи от различни предприятия в цяла Русия, подобрява сътрудничеството с други институции и организации и осигурява обучението на квалифицирани специалисти в редица руски университети.

Генералният директор на „Росатом“ заяви, че началото на сглобяването на реактора е най-важното събитие за цялата термоядрена общност и за цялата световна наука. „Важно е, че въпреки ограниченията, причинени от епидемията от коронавирус, сглобяването и монтажните дейности започват по график. Сега основното предизвикателство за всички нас е да осигурим своевременен монтаж и сглобяване на инсталацията и да получим първата плазма до края на 2025 г. Това ще демонстрира съгласуваността на действията на всички участници в проекта и високата ефективност на международното сътрудничество“.

Той също отбеляза, че проектът ИТЕР е ярък пример за открито научно и технологично сътрудничество, подчертавайки, че Русия изпълнява задълженията си в проекта ИТЕР да даде своя принос в натура и чрез финансиране в строго съответствие с графика.

„От 2007 г., когато стартира проектът ИТЕР, това е най-големият научен проект в историята – както откъм сложност и разходи, така и от гледна точка на потенциалното му значение за човечеството. В много отношения, според резултатите от него, ще можем да преценим дали термоядрената мечта за неизчерпаем и безопасен източник на енергия ще се превърне в реалност на 21-ви век“, коментира Виктор Илгисонис, член на Международния съвет на ИТЕР, директор на научно-техническите изследвания и разработки на „Росатом“.

Идеята за изграждане на международен термоядрен реактор е първоначално въведена през 1985 г. от Михаил Горбачов и подкрепена от президентите на САЩ Роналд Рейгън и Франция – Франсоа Митеран.

Всички сте поканени на началото на тържеството на Асамблеята, което ще се проведе във вторник, 28 юли, на което ще бъде домакин президентът на Франция Макрон и с участието на други държавни ръководители и министри на членовете на ITER.

Събитието ще бъде излъчено от работната площадка (10 ч. Обиколка), след това от Асамблейната зала на ITER (церемония в 11 часа, пресконференция в 12:30 часа).
При настоящите обстоятелства физическото присъствие, разбира се, ще бъде ограничено; но ви каним всички да се присъедините към нас чрез излъчването в YouTube на живо: https://youtu.be/2-7GyVLKE6A .

Моля, обърнете внимание, че можете да споделите тази връзка в YouTube с вашето семейство, приятели и професионални сътрудници, които може да имат интерес да проследят събитието.

Можете също така да ни помогнете, като разпространявате съобщението чрез социалните мрежи като използвате хештегите и дръжките за социалните медии на ITER, предоставени по-долу.

https://twitter.com/iterorg

https://www.facebook.com/ITEROrganization

https://www.linkedin.com/company/iter-organization

https://www.instagram.com/iterorganization/?hl=en

Б.Р. – При успешно реализиране на този проект, в който участват с финансиране всички световни сили в областта на ядрената енергетика, практически може да се стартира нова ера в развитието на ядрената енергетика, за което всички силно се надяваме.

Индия и Европейският съюз постигнаха споразумение за пътна карта за ядрено сътрудничество за мирни цели до 2025 г.
Тя включва взаимодействие в областта на научните изследвания и в развитието на ядрената енергетика като обхваща и партньорството по проекта за Международен термоядрен експериментален реактор (ITER).

Пътната карта между Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и индийските власти се фокусира върху сътрудничеството между изследователските програми на ЕС за нови начини за използване на ядрената енергия, заявиха представители на ЕС.
Според публикации в индийската преса, пътната карта ще даде възможност за сътрудничество между Индийския департамент за ядрена енергия и Евратом по въпроси, свързани с цивилни ядрени приложения в области като селското стопанство, здравеопазването и промишлеността, както и в управлението на радиоактивни отпадъци, на ядрения синтез и на ядрената сигурност и безопасност.

Базираната в Мумбай компания Larsen&Toubro наскоро обяви, че окончателните сегменти на криостата (термостат за поддържане на ниска температура) за съоръжението са готови за изпращане и това е постигнато осем години след подписването на договора за тяхното производство.

В проекта ITER си сътрудничат общо 35 държави. Освен ЕС и Индия, членове в консорциума са Китай, Япония, Корея, Русия и Съединените щати. Всички те обединяват ресурси в името на общата цел да преодолеят една от най-големите граници в науката – възпроизвеждането на безграничната енергия на Слънцето и звездите. ЕС осигурява близо 50% от бюджета за проекта, който струва 20 милиарда евро.

Подробности на: https://www.nucnet.org/news/nuclear-roadmap-with-india-includes-continued-cooperation-on-iter-7-5-2020

На 2 юни 2020 г. в Научно-производственото предприятие

Проведените изпитания показаха пълно съответствие на устройството със спецификациите на Международната организация ITER, което означава официално признаване, че Джиротронът може да бъде доставен на строителната площадка на бъдещата установка.

Тестовете бяха проведени за първи път в режим на дистанционно участие. Представители на Частното учреждение на държавната корпорация Росатом „Център за проектиране на ITER” (Руската агенция ITER, координира производството и доставката на оборудване в зоната на отговорност на Руската федерация) и Международната организация ITER наблюдаваха тестовете чрез видео транслация.

Директорът на фикиала на НПП „ГИКОМ“ в Нижни Новгород, Евгений Тай, заяви: „Комплексът, който премина успешно приемните тестове в тези дни, е произведен и предварително тестван през ноември 2019 г. Трябва да се отбележи, че приемането на нашите комплекси всеки следващ път протича с голямо доверие в нас. Тези изпитания бяха планирани през август-септември 2020 г., но тъй като предварителните тестове показаха висока надеждност, ние поискахме Международната организация ITER да проведе окончателните изпитания през юни. Получените положителни резултати ни дават временна предниа за тестовете на петия комплекс за доставка“.

За справка

Идеята за джиротрона като СВЧ генератор е предложена за първи път през 60-те години на миналия век. Огромен принос за развитието на тези устройства направиха съветските физици и инженери от Института за приложна физика на Руската академия на науките и предприятието GIKOM (Нижни Новгород). Днес Русия остава всеобщо признатият световен лидер в тяхното производство.

Общо реакторът ITER ще изисква 24 джиротрона, осем от които трябва да бъдат произведени в Русия в съответствие със Споразумението за доставка между Организацията ITER и руската Агенция ITER, подписано от страните през 2012 година. Още по осем ще бъдат произведени в Япония и в Европа.

Тези устройства са уникални по своите характеристики (честота 170 GHz при мощност 1 MW и дължина на импулса до 1000 s).

В съответствие с графика, първата двойка руски джиротронни комплекси, заедно с оборудването за управлението им, трябва да бъдат доставени на Организацията ITER в средата на 2021 г.

Източник: http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-199323

На 28 май 2020 г. базата на криостата (изделие с тегло 1250 тона) бе поставена в шахтата.
По този начин, на строежа на ITER се предоставя възможност за монтиране на основно оборудване реакторно оборудване.

В работата участват специалисти от китайската корпорация CNNC. Миналата година корпорацията получи договор за   ITER-TAC1, по време на който заедно с френски специалисти ще извърши монтаж на студеното оборудване.

Бернар Бигот, генерален директор на Международната организация ITER, заяви в интервю за Science, че следващият етап от сглобяването на ITER ще бъде монтирането на долния цилиндър.

„Той трябва да бъде заварен към основата, което ще бъде трудна операция. Тя ще приключи през юли. След това ще получим необходимите компоненти, за да започнем да инсталираме вакуумната камера.
Сектор № 6 ще пристигне от Южна Корея в края на юли. Бобините на тороидалното поле № 12 и 13 от Япония сега пътуват по морето и ще пристигнат в средата на юни “, каза Биго.

„Трябва да съединим тези три елемента с тяхната топлоизолация и това е основната ни задача за следващите месеци“, добави ръководителят на организацията ITER.

Източник: SINOATOM.RU

Много подробности за началото на сглобяването на ITER вижте в блога Tnenergy.

Сега група инженери вече започнаха работа в тази сграда. Те сглобяват и свързват някои от възлите в единната конструкция на реактора за термоядрен синтез ITER.

Този проект се изпълнява от 1985 г. и целта му е да създаде експериментален реактор, в който да протичат бързи реакции на термоядрен синтез, подобни на протичащите в недрата на слънцето. И изследванията и експериментите, проведени в реактора ITER, в крайна сметка трябва да доведат до появата на практически неизчерпаем източник на чиста енергия.

Реакторът ITER (Международен термоядрен експериментален реактор) е термоядрен реактор тип токамак, в създаването на който участват хиляди учени и инженери от 35 страни.
Реакторите на Токамак имат кръгла тороидална камера, в която се създава пръстен от високотемпературна плазма от водородни атоми. Плазмата се свива с помощта на магнитно поле, генерирано от електромагнити със свръхпроводящи намотки, нейната плътност и температура се покачват до стойности, при които започват да се извършват реакции на термоядрен синтез, освобождавайки огромни количества енергия.

Разработчиците на реактори тип токамак винаги са изправени пред редица технологични проблеми, свързани с осигуряването на стабилността на плазмения шнур, нагряването на плазмата до свръхвисока температура и задържането й за време, което е достатъчно за започване на реакциите на термоядрен синтез.

В света има доста експериментални реактори тип токамак, на които постоянно се провеждат експерименти и изследвания.
Например в реактора на британската компания Tokamak Energy миналата година беше получена плазма, нагрята до температура от 15 милиона градуса по Целзий.
А в китайския експериментален свръхпроводящ реактор Токамак (Experimental Advanced Superconducting Tokamak) през 2016 г. плазмата се задържа за рекордните 102 секунди, а миналата година бяха достигнати температури на плазмата от около 100 милиона градуса по Целзий.

Всички съществуващи реактори обаче са много далеч от възможностите на реактора ITER. Новият реактор ще работи с плазма, плътността на която е поне 10 пъти по-висока от максималната плътност, получена до момента. Освен това, по-големия обем плазма, държан в реакторната камера, предоставя повече възможности за започване на реакции на термоядрен синтез.
Стойността на очакваното енергийно „производство“ на реактора ITER, което ще бъде на нивото от 500 MW, също е голяма. За сравнение, настоящият рекорд, поставен през 1997 г. в съвместния европейски реактор (Joint European Torus), е 16 MW.

Според този източник етапът на свързване на милионите части в един единната конструкция на реактора ще отнеме пет години. А първата плазма ще бъде „запалена“ в камерата на реактора ITER приблизително през 2025 година.

Подробности на: http://www.ecolife.ru/infos/agentstvo-ekoinnovatsijj/50928/

 Изливане на последната плоча

Зданието е с размери 80 метра височина, 120 метра дължина и 73 метра ширина. В него ще бъде разположен не само токамакът, но и над 30 обслужващи системи.
За строителството са използвани 16 000 тона арматура, 150 000 кубични метра бетон и 7500 тона стомана.

ЕС осигурява половината от финансирането за термоядрения реактор ИТЕР, другите шест държави – Русия, САЩ, Япония, Индия, Китай и Южна Корея обезпечават поравно останалата част.

Мощността на токамака ще бъде 500 мегавата. Целта му е да докаже, че термоядрената реакция може да бъде крупен източник на безвъглеродна енергия. Очаква се първата плазма да бъде постигната през 2025 година.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/Articles/Civil-engineering-completed-on-ITER-tokamak-buildi

Операциите ще бъдат извършвани предимно на мястото на строителството на ИТЕР в Кадараш, Франция с инженерната и производствена подкрепа на компаниите основатели на Dynamic – а именно Ansaldo Nucleare, Endel Engie, Orys Group ORTEC, SIMIC, Leading и Ansaldo Energia.

Организацията ИТЕР координира изграждането на международния термоядрен експериментален реактор във Франция. За осъществяването на термоядрената реакция е избран ТОКАМАК (тороидална камера с магнитни намотки), който да поддържа високотемпературна термоядрена плазма в магнитно поле.

Участници в ИТЕР са ЕС, Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Русия и САЩ.
Европейският съюз предоставя 50% от всички разходи по строителството, а останалите средства се разпределят между другите участници в проекта, като приносът им може да не е с парични средства, а с оборудване.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/Articles/Dynamic-contracted-for-ITER-Tokamak-Assembly

Експерименталният реактор ITER се счита за най-сложната машина в историята на човечеството. Той ще отвори достъп до безплатна енергия, доказвайки способността да се контролира високотемпературна плазма.
Насрочена е датата на пускане – декември 2025 година.

Ръководството на проекта ITER, най-големият реактор за термоядрен синтез, отчете следващия етап: На строежа на стойност 19 милиарда долара в южна Франця пристигнаха от Индия основните части на „подложката” на реактора, и сега може точно да се посочи датата на стартиране и получаването на първата плазма – декември 2025 година. За това съобщава Scientific American.

Реакцията на термоядрен синтез може да доведе до революция в областта на енергетиката.
За разлика от разделянето на атома, синтезът ще направи възможно производството на огромно количество електричество без значителна вреда за околната среда.
Основният проблем е поддържането на стабилна термоядрена реакция за дълго време. ITER е най-амбициозният опит на 35 страни да постигнат това.

Само централната част на реактора – токамакът ITER – ще бъде 60-метрова конструкция с тегло 23 000 тона. Той ще бъде сглобен на части, а наскоро бе монтирана основата на криостата и долната част на цилиндъра.

В криостата с тегло 3850 тона има още две части, тяхното монтиране ще отвори пътя към инсталирането на самия токамак – камера, заобиколена от магнитни намотки (катушки), в която трябва да се получи плазма с температура 150 милиона градуса. Това е 10 пъти по-горещо, отколкото в центъра на Слънцето.

Според организаторите проектът вече е 65% завършен.

Говорителят на Сабина Грифит каза: „Датата на получаване на първата плазма е определена. Ще натиснем бутона през декември 2025 година“.

Според нея, ще минат още 10 години преди момента, в който реакторът ще достигне пълната си мощност. Средната му мощност на синтез на импулс се очаква да бъде 500 MW.

Грифит казва, че компонентите на токамака ще пристигнат тази есен от четири страни – Китай, Южна Корея, Япония и Европа  -. Очаква се сглобяването на камерата да започне през следващата пролет.

Източник: ХайТек+

Учените от Томския политехнически университет (ТПУ) ще създадат най-големия томограф в Русия, който ще бъде използван за контрол на качеството на детайлите като част от Международния термоядрен експериментален реактор ИТЕР.

„През 2014 г. доставихме за проекта ИТЕР роботизирана система за ултразвукова томография, която бе доразработена в следващите години. Сега имаме нова поръчка, която ще бъде със значително по-големи размери и ще стане най-големият ултразвуков томограф в Русия. Договорът за разработването му изтича през февруари 2020 г.“, заяви Дмитрий Седнев от ТПУ.

Той уточни, че томографът е роботизирана система за контрол, която позволява сканирането на сложната форма на елементите на реактора и откриването на места с дефекти в структурата. Стойността на проекта е около 70 милиона рубли.

Източник: http://www.atominfo.ru/newss/z0933.htm

Строителството на реактора започна през 2010 година, като се предвижда той да даде първата си плазма през 2025 година.

Канада засега не е член на ИТЕР и не допринася финансово за проекта.
Най-много – половината, дава Европейският съюз, докато другите шест члена – Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Русия и САЩ – си разделят поравно останалото финансиране.

След първата плазма през 2025 г., се планира термоядрените експерименти с деутерий и тритий да продължат през 2035 година.
Разходите, свързани с изграждането на ИТЕР, се очаква да достигнат 20 милиарда евро.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/NN-Canada-considers-participation-in-Iter-fusion-project-1904184.html

Целта на програмата е да постигне значим прогрес при реализацията на технологията за ядрения синтез.
Главният фокус на програмата се поставя върху научната и техническата помощ за вече разработвания във Франция експериментален реактор – International Thermonuclear Experimental Reactor–ITER. 

Информация за ITER

Експерименталният международен термоядрен реактор ITER се строи в Южна Франция в центъра на Commissariat à l’Energie Atomique (CEA) Кадараш. На това място вече има изграден Tокамак (Tore Supra).

Програмата ITER има за цел да утвърди ядрения синтез като енергиен източник. В частност, ITER ще демонстрира научните и технически възможности на термоядрената енергетика и по този начин ще бъде направен прехода от настоящите токамак-експерименти до първата демонстрация на термоядрена централа.

Очаква се ITER да бъде стъпката между днешните експерименти в плазмената физика и бъдещите енерго-произвеждащи плазмени електроцентрали.
Той ще бъде изграден на базата на проведени изследвания с други подобни устройства, каквито са  EAST, TFTR, JET, JT-60, и T-15 и ще бъде значително по-мащабен от всяко едно от тях.

Основните предимства на реакторите на базата на ядрения синтез, ако заработят успешно са:

Отделя се около 4 милиона повече енергия в сравнение с нормалните източници, като газ, въглища, нефт;
Основното гориво при ядрения синтез е широко разпространено и е неизчерпаемо – деутерий може да се дестилира от всякакъв вид вода;
Ядреният синтез не отделя въглероден диоксид или други газове в атмосферата. Основният му продукт е хелий, който е инертен и нетоксичен газ;
Активността на компонентите при тази реакция е много ниска и материалите могат да се рециклират и използват отново след 100 години;
Мощността на такива реактори ще е сравнима като тази на традиционните ядрени реактори (между 1 и 1.7 GW).

В ИТЕР ще се осъществява реакция на термоядрен синтез от изотопи на водорода, които се задържат в плазмено състояние с помощта на свръхпроводящи магнити.
Изработваната в хода на реакцията топлинна енергия ще се предава на парни турбини за производство на електроенергия.

Като компоненти за горивото в ИТЕР ще се използват тежкият стабилен изотоп на водорода – деутерий, който се получава от морска вода и свръхтежкият радиоактивен изотоп на водорода – тритий, който ще се произвежда предварително с помощта на ядрени реакции.

„Много по-мощно от изкопаемите горива, малко количество от водород ще осигури енергия от синтеза си колкото от 10 000 метрични тона въглища“, се казва в съобщението на ИТЕР.

Източник: http://nuclearstreet.com/nuclear_power_industry_news/b/nuclear_power_news/archive/2017/12/07/fusion-reactor-construction-at-halfway-point_2c00_-says-iter-120701#.Wi7cc7jxPCM

Това заяви Олег Филатов, научен ръководител в „Научно-изследователския институт за електрофизична апаратура „Ефремов“.

Той напомни, че Русия изработва и елементи на вакуумната камера, практически цялата система за електрозахранване, вътрекамерни елементи – 40% от облицовката на камерата за изгаряне на плазмата и голям брой диагностични системи за реактора.

„Сега се извършва серийна доставка на шинопроводи, така наречените елементи на системата за захранване, и всички работят като часовници.
Русия е единственият участник в ITER, който не е нарушил нито един срок на доставка и честно казано, ако правехме този реактор в Русия, щяхме да сме го построили“, заяви Филатов.

Участието на Русия в проекта чрез оборудване и средства е 9,9% от общия обем, като страната изработва 25 системи за ITER.

Подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2017/10/06/79880

Посещението на Лихачов е свързано с прехода на проекта ИТЕР в етап на пълномащабна практическа реализация.
Прогресът е виден не само на площадката, но и при доставката на компонентите, в това число и руско производство.

„Усвояването на енергията на термоядрения синтез ще открие пред човечеството грандиозни научни и технологични перспективи.
Затова Русия, която притежава уникален опит в сферата на ядрените и термоядрените изследвания, е на преден план в проекта ИТЕР и дава фундаментален принос в осъществяването му. Важно е да се отбележи и това, че самата концепция на този международен проект – токамакът, е разработена в Русия“, отбеляза Лихачов по време на посещението.

Русия създава за ИТЕР ключови компоненти за реакторния комплекс и друго високотехнологично оборудване. Свръхпроводници, жиротрони (които приличат на гигантски микровълнови печки), елементи за защита и диагностика – руските предприятия отговарят за повече от 25 уникални системи. При това „Росатом“ не само споделя уникални технологии, но и получава достъп до най-добрите разработки на чуждестранните си партньори.

„Русия винаги е била и остава образцов партньор, който напълно изпълнява всички свои задължения в срок“, заяви Бернар Биго.

Участието на Русия в ИТЕР е възможност за поглед отвъд технологичния хоризонт и за сформиране на научно-производствена база за собствени бъдещи проекти в областта на термоядрения синтез.

„Разработването и производството на оборудване за ИТЕР решава две важни задачи.
Първо, допълнително натоварване на мощностите на предприятията на „Росатом“, създаване на нови продукти и усвояване на уникални компетенции.
Второ, получените в хода на проучванията резултати умножават потенциала на руската ядрена наука. ИТЕР е важен за нас като полигон за решаване на практически задачи, свързани с енергетиката на бъдещето, с увеличаване на ролята на Русия на световния технологичен пазар“, коментира Лихачов.

В проекта за изграждане на международния термоядрен експериментален реактор ИТЕР участват общо 35 страни – включително 29 държави от ЕС, както и САЩ, Индия, Китай, Япония, Южна Корея и Русия. Пускането на реактора и получаването на първата плазма е предвидено за 2025 година.

По време на посещението си във Франция Алексей Лихачов се срещна и с президента на Комисариата по ядрени и алтернативни енергийни източници на Франция (CEA) Даниел Верверд и заедно с него посети площадката на строящия се изследователски реактор „Жул Хоровиц“.

За справка

ИТЕР (ITER, International Thermonuclear Experimental Reactor) е първият в света експериментален термоядрен реактор.
Международният проект ИТЕР се осъществява на базата на водещи световни термоядрени програми. Целта му е да демонстрира техническата възможност за получаване на термоядрена енергия за мирни цели. ИТЕР ще стане първият термоядрен реактор, в който изработваната енергия поне 10 пъти ще превишава енергията, която се използва за поддържане на реакцията на синтез.
ИТЕР трябва да докаже възможността за производство на енергия от термоядрен синтез и последващото й преобразуване в топлина или електроенергия на ниво промишлена електроцентрала и да помогне за решаването на много ключови технически проблеми, възникващи при използването на термоядрения синтез в качеството му на практически източник на енергия.

Сътрудничеството в рамките на проекта ИТЕР дава възможност за съществена икономия на разходите за всеки участник и най-важното, позволява да се обобщи опитът, натрупан в течение на последните десетилетия, от постиженията на водещи термоядрени установки и програми.

На руските специалисти е поръчано производството на 25 уникални системи за бъдещия реактор, като в този процес са задействани повече от 35 водещи научно-технически институти, предприятия и комплекси в много руски градове.

Източник: http://www.rosatom.ru/en/press-centre/news/director-general-of-rosatom-alexey-likhachev-visits-the-construction-site-of-the-international-therm/

Amec Foster Wheeler, заедно с EAI Ingénierie и NUKEM Technologies Engineering Services ще проведе 12-месечно изследване за продължителността, последователността и цената, нужни за разглобяване на оборудването на ITER, след като проектът завърши експлоатационния си живот през 2042 година.

Това не е първият договор за Amec Foster Wheeler по този проект.
През юни тази година консорциумът Momentum, отново с водеща роля на компанията, подписа договор на стойност 174 милиона евро за управление и координиране на асемблирането и инсталирането на повече от един милион компоненти за реактора ITER през следващите десет години.
Освен за извеждането от експлоатация, Amec Foster Wheeler подписа още два договора – да изработи проектен план и данни за програма за деконтаминация, както и да предложи концептуален дизайн и инженеринг на дистанционна режеща и пакетираща система.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/WR-Iter-decommissioning-to-be-studied-2911165.html

Това съобщи ръководителят на организацията по ядрена енергия на Техеран Али Акбар Салехи.

Той проведе среща в Техеран с генералния директор на ITER Бернар Биго.
На базата на резултатите от срещата бе подписан меморандум за взаимно разбирателство.

“Присъединяването на Иран към проекта ITER се подкрепя от висшето ръководство на Ислямската република – духовният лидер на страната аятолах Али Хаменеи и президентът Хасан Роухани. То стана възможно след отмяната на международните санкции по отношение на Иран”.
”Иранските ядрени учени вече много години работят в областта на термоядрения синтез. Участвайки в този проект, те не само ще имат значителен принос в реализирането му, но и ще повишат собственото си професионално ниво”, каза Салехи, който заема и поста вицепрезидент на ИРИ.

Подробности на: https://ria.ru/atomtec/20161105/1480720801.html

Това е първата от осемте двуслойни двупосочни галети, от които ще бъде събрана произвежданата в Русия бобина на полоидалното поле PF1, предназначена, съвместно с пет други такива бобини, да удържа плазмата в реактора ITER.

За производството на галетата е използван произведеният преди това в Русия в кооперация с ЕС ниобий-титанов проводник, който добива свръх-проводящи свойства при свръх-ниска температура около 5 ^оK.

Богатият опит при създаване на голямо-мащабни свръхпроводникови магнити, натрупан в НИИ за електрофизична апаратура, разработените от него технологии и създаденото оборудване, наред с наукоемките технологии, опита и изгодното местоположение на Средно-Невския съдо-строителен завод позволиха на руските специалисти първи сред останалите участници в международния проект за ITER да изминат този важен етап.

Наред с това руските специалисти успешно защитиха пред международната комисия готовността (Manufacturing readiness review) за извършване на вакуумно-нагнетателно пропиване на двойните галети. Това ще позволи в най-скоро време да започне пропиването на тази и останалите седем галети. Началото на тази технологична операция е планирано за октомври тази година.

Източник: http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-150249

“Ние потвърдихме резултатите от последните години по нагряването на плазмата от порядъка на 10 милиона градуса.
Сега много сериозно разглеждаме варианти за създаване на термоядрена система на базата на отворен капан”, каза Иванов.

Той поясни, че минимално необходимата за работата на реактора температура на плазмата е вече достигната от физиците . Сега те работят над проект за термоядрен реактор, алтернативен на международния ITER. Такъв реактор, според думите му, ще бъде създаден през следващите 20-30 години.

По-рано от ИЯФ обявиха за намерението си да създадат реактор, работещ по по-различен начин от ITER, който да е по-привлекателен от комерсиална гледна точка.

За справка

ИТЕР (от английски ITER — International Thermonuclear Experimental Reactor) е международен проект за създаване на експериментален термоядрен реактор на базата на токамак.
Неговата успешна реализация ще позволи да се получи неизчерпаем източник на чиста енергия.
Реакторът се изгражда край френския град Кадараш.

Участници в проекта са ЕС, Индия, Китай, Република Корея, Русия, САЩ и Япония.
По своите мащаби ITER е сравним с такива проекти, като Международната космическа станция (МКС) и Големия адронен колайдер.
ИЯФ произвежда за ITER оборудване на стойност десетки милиони долара.

Източник: https://news.rambler.ru/science/34401543-rossiyskie_fiziki_obyavili_o_proryve_v_termoyadernoy_energetike/

В хода на 18-тото заседание на Съвета на ITER, състояло се на 15-16 юни 2016 година, делегатите разгледаха предложеният от Организацията ITER “Ресурсно-осигурен интегриран график” на проекта.

Участниците в заседанието стигнаха до следните заключения:

Успешното изпълнение към момента на всички ключови етапи на проекта в съответствие с графика или с изпреварване от него свидетелства за способността на Организацията ITER и на националните агенции ITER със съвместни усилия да продължат реализацията на проекта съгласно обновения график.

Обновеният график е сложен, но технически осъществим, което беше потвърдено по съответния начин според резултатите от щателното и всеобхватно изучаване от Независимата експертна група на Съвета на ITER.

Обновеният график предлага оптимален технически осъществим път към получаване на първата плазма, което ще означава завършване на ключовите етапи за сглобяване и въвеждане в експлоатация на токамака ITER и на осигуряващите обекти.

Съсредоточаването върху ключовите елементи за получаване на първата плазма ще доведе до ефективно намаляване на проектните рискове.

Повишената ефективност в приетите решения, по-доброто разбиране на рисковете, а също и безусловното съблюдаване на задълженията представляват новата основа  за увереност в това, че набраният уверен темп в развитието на проекта ще бъде запазен.

Утвърждаването на обновения график на Съвета на ITER ще даде на страните-участници в проекта необходимото основание за одобряване на Ресурсно-осигурения интегриран график в своите страни, като за някои от членовете на проекта също се подразбира получаване на одобрение от бюджетните структури.

В хода на заседанието на Съвета на ITER беше обсъдено предложение за извършване проверка на критичните аспекти за успешната реализация на проекта.

Генералният директор на Организацията ITER Бернар Биго приветства идеята за допълнителен контрол. Според думите му, “в нашите влиза реализиране на проекта в дух на прозрачност и постоянно подобряване. Тези проверки ще помогнат да се направи оценка на нашата работа. Всякакви допълнителни сведения ще се използват за благото на проекта”.

Съветът на ITER също възложи на Организацията ITER да възглави работата по продължаване на Ресурсното осигуряване на интегрирания график на етапа – работа на реактора с деутерий-тритиева смес с достатъчна детайлизация за приемането му от Съвета на ITER на следващото редовно заседание през ноември тази година.

Източник: Проектный центр ИТЭР