Председателят на Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) Ю Джиенфън и председателят и главен изпълнителен директор на EDF (Électricité de France) Люк Ремонт подписаха меморандум за разбирателство относно нисковъглеродното развитие

Документът беше подписан по време на среща между китайския президент Си Дзинпин и френския президент Еманюел Макрон в Пекин.

CNNC и EDF постигнаха консенсус относно използването на ядрена енергия за подпомагане на развитието на нисковъглеродна енергетика.
Страните съвместно ще проведат далновидно проучване на посоките на технологичното развитие и пазарните тенденции в областта на ядрената енергетика и ще изготвят „Синя книга“, за да демонстрират общата нагласа на предприятията на двете страни да реагират на изменението на климата и решаване на енергийни проблеми.

Ръководителят на CNNC присъства и на петата среща на Китайско-френския бизнес съвет, която се проведе същия ден в Народната зала. На срещата той направи преглед на силното ядрено сътрудничество между Китай и Франция през последните 40 години и каза, че в бъдеще китайските и френските ядрени предприятия трябва да задълбочат сътрудничеството в областта на ядрените технологии и да насърчат качественото развитие на ядрената енергетика.

Източник: http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-241550

Според съобщението годишният инвестиционен план е разработен въз основа на развитието и оперативните проекти на компанията, които ще обхванат различни сектори на ядрената енергия, многоцелевата ядрена енергия, новата енергетика и други инвестиции в дълготрайни активи и придобиване на програми.

Към края на 2022 г. CNNC разполага с 25 ядрени енергоблока в експлоатация с мощност от 23,75 милиона киловата и осем ядрени блока в процес на изграждане с прогнозен капацитет от 8,88 милиона киловата, според съобщение на компанията.

През 2022 г. годишните инвестиции на CNNC достигнаха 50,63 милиарда юана. Произведени са общо 199,29 милиарда киловатчаса електроенергия, с 16,65 милиарда киловатчаса повече от нивата от 2021 г. и ръст от 9,12 процента на годишна база.

CNNC постави годишната си цел за производство на електроенергия през 2023 г. на 205 милиарда киловатчаса, състояща се от 183,5 милиарда киловатчаса от ядрената енергетика и 21,5 милиарда киловатчаса от нови енергоблокове.

Източник: https://www.globaltimes.cn/page/202303/1287123.shtml

China National Nuclear Power (CNNP), дъщерно дружество на китайската CNNC Corporation, обяви създаването на съвместно предприятие с China Datang Group Nuclear Power, дъщерно дружество на China Datang Group.

Името на съвместното предприятие е „CNNC Datang Zhuanghe Nuclear Power“.

Уставният капитал на съвместното предприятие е 500 милиона юана (около 5,5 милиарда рубли).
CNNC Corporation ще внесе 255 милиона юана и ще получи 51% дял в съвместното предприятие.

China Datang Group ще допринесе 195 милиона юана и ще получи 39% дял в съвместното предприятие. Останалите 10% ще принадлежат на град Далиан чрез съответната държавна агенция.

Създаването на съвместно предприятие ще бъде следващата стъпка в практическото изпълнение на споразумението за стратегическо сътрудничество между CNNC и China Datang Group, сключено през юни 2022 г.

CNNC също обяви, че създаването на съвместното предприятие ще засили способността на корпорацията да изгражда и управлява блокове с реактори Hualong One.

Източник: SINOATOM.RU

По-рано се предполагаше, че блокът ще бъде въведен през втората половина на 2022 г.
CGN Corporation обяви отлагането в края на декември, когато стана ясно, че предишният график със сигурност няма да бъде спазен.

Разрешението за експлоатация на блока е издадено на 25 ноември 2022 г. Зареждането на гориво в активната зона на реактора приключи на 28 ноември 2022 г.

Блокът Fangchenggang-3 се строи от декември 2015 г.
Той трябва да стане пилотен блок за проекта Hualong One на CGN Corporation.

Междувременно севернокитайската корпорация CNNC, която се конкурира с южняците от Гуандун, вече пусна в експлоатация четири блока с реактори Hualong One – два в Китай („Fuqing-5/6“) и два в Пакистан („Karachi-2/3“).

Подробности на: https://www.neimagazine.com/news/newscgn-postpones-start-up-of-unit-3-at-its-fangchenggang-npp-10456755

Гроси засегна Инициативата за ядрена хармонизация и стандартизация (NHSI), стартирана от МААЕ.

Инициативата има за цел да хармонизира глобалните регулаторни и индустриални стандарти за малки модулни реактори и да насърчи безопасното и сигурно внедряване на SMR чрез засилване на обмена и сътрудничеството между ядрените регулатори, ядрените компании и собствениците на технологии по целия свят и съответните международни организации.

Гроси поздрави Китай за неговото ядрено развитие и изрази надежда да обедини усилията си с CNNC за ускоряване на глобалното развитие на малка модулна ядрена енергетика.

Yu Jianfeng изрази благодарност към Гроси за приноса му към глобалното развитие на ядрените технологии.

Той добави, че инициативата, обявена от генералния директор на МААЕ, играе важна роля за насърчаване на разработването и внедряването на SMR.

Yu Jianfeng говори за най-новите ядрени разработки в Китай, по-специално в областта на SMR, и добави, че CNNC е готова да си сътрудничи с МААЕ и глобалните партньори за определяне на стандарти, безопасно внедряване и устойчиво развитие на SMR.

Източник: https://en.cnnc.com.cn/2022-05/07/c_749419.htm

Това е първият проект от този тип в Китай.

Работата ще се извършва съвместно от Jiangsu Nuclear Power Company (част от CNNC) и компанията „Lianyungang Petrochemical Industry Base“.

Предполага се, че парата, произведена от трети и четвърти блок на АЕЦ Тянван с реактори ВВЕР-1000, ще бъде доставяна в завода за промишлени нужди.

Паропроводът от гентралата до завода ще бъде надземен.
Очаква се загубата на температура да бъде по-малко от 2°C, а спадът на налягането да бъде по-малък от 0,03 Mpa на километър.

Пускането на проекта в експлоатация е предвидено за края на 2023 г. След въвеждане в експлоатация АЕЦ ще захранва нефтохимическия завод с 4,8 милиона тона пара годишно, което ще намали потреблението на въглища с 400 000 тона годишно.

Източник: http://atominfo.ru/newsz04/a0680.htm

Горещите функционални изпитания представляват процес, непосредствено предхождащ пускането на енергоблока на АЕЦ, когато всички системи на енергоблока се изпитват без ядрени материали, но при температури и налягания, които ще се осъществят в реална експлоатация.

Изпитанията започнаха на 13 септември и приключиха предсрочно. Както се подчертава в прессъобщение на CNNC, тяхното завършване означава преминаване към етапа на зареждане на ядрено гориво.

За справка

Реакторът на новия китайски проект Hualong One (който се рекламира и на международния пазар под името HPR1000) с мощност 1100 MW се изгражда в енергоблок № 3 на АЕЦ Карачи (както и на блок No2, чиято търговска експлоатация започна през май тази година).
Първият енергоблок с реактор от този тип (5-ти блок на АЕЦ Фуцин в Китай) беше пуснат в експлоатация през май тази година. В момента в редица страни по света се строят 8 енергоблока Hualong One.

Икномика

От CNNC казаха също, че изграждането и въвеждането в експлоатация на нови блокове на АЕЦ Карачи е значителен принос за пакистанската икономика, тъй като осигурява 10 000 работни места, пряко свързани с ядрената енергетика, плюс още 40 000 работни места в свързани отрасли.

Източник: https://www.atomic-energy.ru/news/2021/11/12/119322

 Tianwan units 5 and 6 (Image: CNNC)

Горещите функционални изпитания на на шести блок започнаха на 28 ноември.
Тези тестове включваха повишаване на температурата на системата за охлаждане на реактора и извършване на цялостни тестове, за да се гарантира, че оборудването по първи контур и системите за безопасност работят правилно.
Извършено преди зареждането с ядрено гориво, такова изпитване симулира термичните условия на работа на електроцентралата и проверява дали ядреният остров и конвенционалното оборудване и системи отговарят на проектните изисквания.

Тези тестове са завършени на 29 декември, съобщи Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) на следващия ден. „Целият процес на горещи тестове беше добре управляван и безпроблемно свързан с различни изпитания и всички тестове бяха успешно завършени“, се казва в него.

За справка

Студените функционални тестове – които се провеждат, за да се потвърди дали компонентите и системите, важни за безопасността, са правилно инсталирани и готови да работят в студено състояние – са завършени в Tianwan 6 на 4 октомври.
Основната цел на тези тестове беше да се провери непропускливостта на първи контур.

Блокове 5 и 6 – Tianwan Phase III – разполагат с реактори ACPR1000.
Първият бетон, беше излят на пети блок на 27 декември 2015 г., а този на шести блок  - на 7 септември 2016 г.
Пети енергоблок влезе в търговска експлоатация през септември миналата година, като блок 6 се очаква да го последва до края на 2021 година.

Първите четири блока на площадката, които започнаха търговска експлоатация между юни 2007 г. и декември 2018 г., са с реактори ВВЕР, доставени от Русия, както и седмият и осмият, за които беше подписан общ договор през март 2020 г.

АЕЦ „Тянван” е собственост и се управлява от Jiangsu Nuclear Power Corporation, съвместно предприятие между CNNC (50%), China Power Investment Corporation (30%) и Jiangsu Guoxin Group (20%).

Източник: https://www.world-nuclear-news.org/Articles/Hot-testing-completed-at-sixth-Tianwan-unit

Стъпката означава, че Китай „е счупил монопола върху чуждестранните ядрени енергийни технологии и официално е влязъл в редиците на напредналите държави в ядрената енергетика“, каза CNNC.
Това „допълнително засилва доверието на страните в китайската инициатива Пояс и Път: Пробуждане на дракона “, се добавя в съобщението.

Изграждането на два демонстрационни блока Hualong One (HPR1000) също се извършва на площадката на China General Nuclear Fangchenggang в автономния район Гуангси.
Очаква се тези блокове да влязат в експлоатация през 2022 г. CNNC също започна изграждането на два блока Hualong на площадката в Джанжоу в провинция Фуджиан, плюс първия от двата блока в Тайпинглинг в Гуангдонг.

Два блока HPR1000 са в процес на изграждане в пакистанската атомна електроцентрала Карачи.
Строителството на блок Карачи 2 започна през 2015 година, а на трети блок през 2016 година.
Планира се блоковете да влязат в търговска експлоатация през 2021 и 2022 година.

Източник: https://www.world-nuclear-news.org/Articles/World-first-Hualong-One-unit-connects-to-grid

Проектът е собствена разработка на Института за ядрена енергия на Китай („Nuclear Power Institute of China“ – NPIC).

Изграждането на първи блок на АЕЦ „Джанчжоу“ започна през октомври 2019 г.
На блока ще бъде инсталиран така нареченият стандартизиран реактор HPR-1000, който е разработен чрез обединяване на проектите HPR-1000 на корпорациите CNNC и CGN.

Източник: SINOATOM.RU

Франция, която оценява сделката на 10 милиарда евро, е сред малкото страни в света, коите преработват и използват повторно част от отработеното ядрено гориво.
Китай, която активно развива своята ядрена енергетика, иска да придобие тази технология, за да намали зависимостта си от вноса на ядрено гориво.

На брифинг за представянето на първата Бяла книга за ядрената безопасност в Китай, Лиу Хуа заяви, че търговските преговори за проекта за преработка на гориво „са на приключване“.
Той допълни, че паралелно с търговските преговори двете страни хармонизират стандартите за безопасност и засилват регулаторното сътрудничество.

Лиу Хуа не уточни дали е избрана площадка за проекта. Преди време бе предложено заводът да се изгради в провинция Дзянсу в източен Китай, но това решение беше отменено след протести на местното население.

Подробности на: https://uk.reuters.com/article/france-nuclear/frances-orano-chinas-cnnc-prepare-nuclear-fuel-plant-deal-idUKL8N1TR40R

Предвижда се плутоният, който ще се извлича в завода от ОЯГ, да се използва включително за производството на гориво за китайски реактори на бързи неутрони.

Очаква се промишлената експлоатация на завода да започне след осем години.

Корпорацията продължава преговорите с френската група “ Orano “ за изграждане на завод за преработка на ОЯГ с капацитет до 800 тона годишно, но продължават да съществуват трудности при избора на място за изграждане на такъв комплекс.

Източник: http://sinoatom.ru/?p=1388

Руските и китайските ядрени учени обръщат голямо внимание на разработването на технически средства и методи за ядрената медицина.
На щанда на CNNC посетителите имаха възможност да получат информация за такъв модерен инструмент като гама-нож.

Гама ножовете се произвеждат от компанията „Пекин КИАЕ-НИИАР радиоизотоп с ограничена отговорност“. Както подсказва името му, това е съвместно руско-китайско начинание. От руска страна, тя включва NIIAR, а от китайската страна, Atom High Tech Corporation (HTA Co., Ltd).

Предназначение

Гама-ножът е незаменим инструмент за лечение на тумори на главата без операция. С негова помощ е наистина възможно да се осигури по-голяма скорост на обработка и добра ефективност. В автоматизиран работен процес, лечението на тумори на главата се извършва в една сесия, продължаваща около 30 минути.

С използването на гама-нож е възможно и лечение на тумори в тялото. В този случай на пациента може да бъдат назначени до 8-10 сеанса до 20 минути всеки.

Важно предимство на гама-ножа е комбинацията от висока активност на източника (кобалт-60) и концентрация на лъчите върху тумора.
За операция на главата точността на концентрацията е под 0,5 mm, а за хирургията на тялото – по-малко от 2,5 mm. Високата доза гарантира разрушаването на туморните клетки, докато здравата тъкан не се засяга.

Китайският опит

Общо в Китай има около 300 инсталации Co60 Gamma Knife и скоро те могат да станат още повече.

Както представителят на CNNC на форума „Atomexpo” Хуню Ийн (Hongyu Yin) обясни на кореспондентите на AtomInfo.Ru, в Китай, благодарение на правителствената политика, процедурата за издаване на разрешителни на лечебните заведения за работа с гама ножове е опростена.

„Това ще ни позволи да увеличим продажбите на установки тип „Гама-нож”, каза Хуню Йин, а в бъдеще такива инсталации могат да се превърнат в експортна стока.

В съвместното предприятие китайската страна отговаря за производството на гама ножове, а източниците (изотоп кобалт-60) се произвеждат в Димитровград. „Това е пример за ефективно сътрудничество между Китай и Русия,“ каза г-жа Hunyu Yin.

Източник: http://www.atominfo.ru/newsy/z0542.htm

Es-Salam е един от двата изследователски реактора в страната с мощност 15 MW.

Той е разположен в центъра за ядрени изследвания в Бирин.
Като топлоносител и забавител в реактора се използва тежка вода. Ядрената инсталация започва работа през 1992 година и е по китайски проект.
През септември 2016 г. Es-Salam е спрян за модернизация с цел удължаване на експлоатацията му.

Подробности на: https://www-ns.iaea.org/downloads/rw/projects/r2d2/workshop3/national-presentations/algeria-es-salam-research-reactor.pdf

Според доклад на консултантската компания Nicobar, държавната China National Nuclear Corporation (CNNC) настоява пред правителството, че в Китай трябва да се изграждат по осем АЕЦ на година до 2030 г., за да може секторът да бъде печеливш и устойчив.

От Nicobar посочват, че китайският енергиен пазар се развива бързо и че правителството следва да ускори процеса по одобряване на нови АЕЦ, за да се започне изграждането на китайския модел водо-воден енергиен реактор, разработен от CNNC и известен като Hualong One или HPR1000.

Към настоящия момент в Китай се изграждат четири енергоблока с реактор Hualong One, други два се строят в Пакистан. Има планове за изграждане на подобни реактори в Аржентина и Обединеното Кралство. Според Nicobar, целта на Китай е да пусне 110 ядрени енергоблока до 2030 г., но вероятно това ще бъде съобразено в правителствения петгодишен енергиен план, чийто проектовариант ще бъде готов тази година.

Подробности на: https://www.nucnet.org/all-the-news/2019/03/11/cnnc-urges-china-to-plan-for-eight-new-nuclear-plants-a-year

Председателят на CNNC Уън Шуюн (Wang Shoujun) подаде оставка.
Оставката му е свързана с възрастовите ограничения – тази година той навърши 63 години.

Според практиката, приета в Китай, ръководителите на големи държавни компании могат да останат на длъжностите си до 60-годишна възраст с възможно удължаване на 63 години.

Новият председател на CNNC стана Ю Джианфенг (Yu Jianfeng), бивш президент на корпорацията. Той се премества в CNNC в началото на януари 2018 година – като вицепрезидент на корпорация SPIC.
Ю Джианфенг също възглави партийната организация на CNNC.

Gu Jun е назначен за президент на CNNC.
Той също така става заместник-секретар на партийната организация на корпорацията.

Бяха направени редица назначения на други ръководни длъжности в CNNC.

Източник: http://sinoatom.ru/?p=754

Китайската държавна China National Nuclear Corporation (CNNC) подписа стратегическо споразумение за сътрудничество със северния китайски мегаполис Тянцзин, което включва основаване на университет с магистърски и докторантски програми.

Само 20% от 2300 завършили студенти, които се наемат от CNNC имат специализация, свързана с ядрената индустрия, заяви Ван Ган, директор на Китайския институт за ядрена енергия, който е основният изследователски център на CNNC.

Китай се стреми да достигне 58 GW инсталирани ядрени мощности до 2020 година.

Въпреки бързо растящото енергийно потребление, ядрената енергия осигурява само 3% от общата енергия в страната. В момента в Китай се строят 19 ядрени енергоблока, съобщават местни медии.

Подробности на: http://www.scmp.com/news/china/society/article/2151693/china-open-university-tianjin-train-workers-nuclear-power

Според изчисления на Ройтерс активите на обединената компания, в чиито състав влизат CNNC и CNEC, ще бъдат на стойност повече от 620 млрд. юана (99 млрд. долара) и в нея ще работят 150 000 души.

Пекин се стреми да реорганизира своята атомна индустрия, за да създаде компании, които да бъдат конкурентоспособни на глобално ниво и да съкрати свръхкапацитета на енергийния си пазар. Енергийната индустрия се бори със забавяне на проекти и закъснения при одобрение на нови местни инициативи.

Според експерти, чрез създаването на китайски марки серийни реактори и чрез сливането на компании, страната ще се позиционира по-добре при участие и финансиране на чуждестранни проекти.

Подробности на: https://www.reuters.com/article/us-china-power-nuclear/china-goes-nuclear-with-latest-state-brokered-power-deal-idUSKBN1FK0S4

Съответният въпрос беше повдигнат по време на срещата на заместник-министъра на енергетиката на Украйна Наталия Бойко и президента на CNNC Си Цзяцзе на 26 октомври.

„Страните обсъдиха разширяването на сътрудничеството в развитието на ядрената индустрия на Украйна и Китай, организацията на производството на ядрено гориво и съвместното изпълнение на инвестиционен проект въз основа на новопостроена мина в Новоконстантиновското находище на уранова руда, се казва в съобщението.

Както беше отбелязано от Министерството на енергетиката бе повдигнат въпроса за привличане на Китайската банка за развитие – China Development Bank (CDB) за финансиране на проекта за Новоконстантиновското находище.

За справка

Както бе съобщено по-рано, министърът на енергетиката и въгледобивната промишленост на Украйна Игор Насалик съобщи за интереса на Westinghouse и една от френските компании за изграждане на завод за производство на ядрено гориво в Украйна.

Източник: http://reform.energy/news/minenergouglya-i-kitayskaya-cnnc-obsudili-vopros-organizatsii-proizvodstva-yadernogo-topliva-v-ukraine-3699

Според Световната ядрена асоциация, новият енергоблок с реактор – CPR-1000 и мощност 1087 MW е 37-мият ядрен енергиен реактор, който работи в страната.

157-те горивни сборки бяха заредени в реактора от 13 до 17 юни тази година.
Той излезе на МКУ (достигна първа критичност) на 16 юли.
Изграждането на енргоблока започна през 2012 година.

Централата е проектирана да има шест реактора – три са идентични с реактора в Четвърти енергоблок, а другите два ще бъдат Hualong One.
Очаква се те да заработят до края на 2021 година.

Подробности на: http://nuclearstreet.com/nuclear_power_industry_news/b/nuclear_power_news/archive/2017/07/31/cnn-connects-fuqing-unit-4-to-grid-073103#.WYDft7hKDCM

Сделка за HTGR може да се очаква в Саудитска Арабия и ОАЕ.

Първата в света мащабна линия за производство на горивни елементи за реактора HTGR бе пусната на 17 юли в Баотоу в завод, принадлежащ на China North Nuclear Fuel, дъщерна компания на CNNC.

„Вече бяха изработени 200 000 образци на ядрено гориво със сферична конструкция, което е потвърждение за излизане на производството на промишлено ниво“, съобщи представител на CNNC. Той добави, че „реакторите HTGR са известни със своята безопасност и универсалност и прекрасно подхождат за икономиките на страните от „Един пояс, един път“. CNNC вече е подписала меморандуми за взаиморазбиране за сътрудничеството относно HTGR със Саудитска Арабия и ОАЕ.

Източник: http://www.chinadaily.com.cn/cndy/2017-07/19/content_30164214.htm

Първата партида от медицински кобалт-60 в Китай е

Крайният резултат е, че CNNC въвежда технологията в Китай за производство на медицински кобалт-60 и ще сложи край на дългосрочната зависимост на страната от вноса на материала.

 Очертава се глобален проблем с Co⁶⁰

Канадският изследователски реактор, който понастоящем се използва за производство на медицински кобалт-60, скоро ще бъде изведен от експлоатация.
Аржентинските блокове с тежко-водни реактори, използвани по-рано, са били затворени за реконструкция, което доведе до огромен недостиг на медицински кобалт-60.

Co⁶⁰ в Китай – подробности

В продължение на години CNNC работи върху изследването и производството на източник на радиация с кобалт-60, а собственото промишлено производство на кобалт-60 започна през 2009 година. Досега с него са лекувани над 5 хиляди пациенти.

Освен това периодът на поддържане на реактора за тежка вода Qinshan е удължен до 24 месеца, за да се гарантира специфичната активност на кобалт-60 за посрещане на медицинските нужди, като същевременно се изградят солидни основи за Китай да може да произвежда материала и в бъдеще.

Източник: http://en.cnnc.com.cn/2017-04/21/c_76425.htm

Церемонията се състоя в присъствието на посланиците на Китай и Иран в Австрия.

Договорът се отнася основно до концептуалния проект за преоборудване на реактора с тежка вода в Арак и предоставянето на консултантски услуги за изготвяне на предварителния скица.
CNNC трябва да изпълни двете задачи през следващите осем месеца.

Договорът очертава периода на изпълнение на проекта за преоборудване в тежко-водения реактор в Арак съгласно международното споразумение за ядрената програма на Иран, подписано през 2015 година.

Източник: http://en.cnnc.com.cn/2017-04/26/c_76693.htm

Обединяването на корпорациите е сливане на най-стария разработчик на ядрени проекти в Китай с водещите строители на ядрени обекти в страната.

На 20 март 2017 г. CNNC и CNEC съобщиха едновременно на пресата за подготвяното сливане, но веднага направиха няколко уговорки.

„Детайлният план на преструктурирането още не е дефиниран“, заявяват корпорациите.
Затова не може да се каже нищо за сроковете на сливането.
Освен това планът трябва да получи одобрение от Комитета по контрол и управление на държавното имущество (SASAC).

Подробности на: http://atominfo.ru/newsp/w0440.htm

Още подробности на: http://en.xfafinance.com/html/In_depth/2017/313770.shtml

„Ние не само разработваме, ние се занимаваме с проучване, проектиране и строителство на такива реактори и можем да ги експлоатираме“, заяви представител на китайската компания на конференция в Лондон в края на февруари.

Освен проекта за ACP-100, който корпорацията смята за готов за внедряване, китайските ядрени експерти могат да предложат на Великобритания и новия си проект ACP-100+, който в момента се разработва.

Представител на CNNC потвърди, че се преговаря с Rolls-Royce за възможно сътрудничество по проекта ACP-100+.

Предвиждаше се строителството на демонстрационна централа с ACP-100 в Китай да бъде осъществено в провинция Фуцзян с начало на изграждане през 2017 година. По-късно обаче плановете бяха преразгледани.

Подробности на: http://www.atominfo.ru/newsp/w0285.htm

По време на срещата министър-председателят Борисов поясни, че проектът „Белене“ би могъл да се реализира на пазарна основа, без държавна инвестиция и без договори за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия.

От страна на представителите на китайската корпорация бе потвърдена готовността за участие в реализацията на проекта при подобни условия.
След като „Национална електрическа компания“ ЕАД заплати на „Атомстройекспорт“ дължимата според арбитражното решение във връзка с проекта „Белене“ сума, тя ще придобие оборудването.
Това ще позволи отделяне на активите в проектна компания и стартиране на процедура за приватизация.

За справка

Китайската национална ядрена корпорация е наследник на китайското министерство на атомната енергетика. Компанията е една от водещите в сектора в международен план като работи по целия спектър – от разработване на мини, проектиране, изграждане и опериране на ядрени реактори до съхранение на отработено ядрено гориво.
В момента корпорацията оперира успешно шестнадесет реактора в Китай и изгражда допълнително още девет.
Китайската национална ядрена корпорация е единственият производител на ядрено гориво в Китай.
Компанията има 100 дъщерни фирми, служителите й са над 100 хиляди.

Източник: http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=4010&g=

Б.Р. – Преди време имаше съобщение за проявен интерес от друга китайска корпорация – CGN. Тя експлоатира 16 ядрени енергоблока в Китай и изгражда още 12.
Инсталираните ядрени мощности на CGN възлизат на над 17 GW.

И двете корпорации нямат опит в изграждането и експлоатацията на АЕЦ с ВВЕР.

Всъщност първата и засега единствена АЕЦ с ВВЕР-1000 в Китай е “Тянван”.
Оборудването на ядрените острови на централата е почти напълно идентично с нашето за АЕЦ “Белене”.
Първи и втори енергоблок от години са в експлоатация, а трети и четвърти се планира да бъдат пуснати през 2018 година.

Оператор на централата е Jiangsu Nuclear Power Corporation (JNPC).

В строеж са също пети и шести енергоблок с китайски реактори ACPR-1000.
Има планове за 7-ми и 8-ми блок с ВВЕР-1200

Според думите му, АЕЦ ще бъде въведена в експлоатация през 2019 година, предаде агенция Синхуа.

Плаващата АЕЦ е предназначена за осигуряване с енергия на дейностите в нефтните и газовите находища на шелфа, а също и за работа на островите.

Той също отбеляза, че CNNC е притежател на всички права в областта на интелектуалната собственост за създаване на плаваща АЕЦ.

Сун Цин също отбеляза, че CNNC има намерение да изгради в чужбина 30 ядрени енергоблока в рамките на реализиране на Икономическия пояс – Пътят на коприната.

Според думите му, повече от 70 държави планират или вече развиват свои проекти в ядрената енергетика. По предварителни оценки, до 2020 година ще бъдат изградени над 130 ядрени енергоблока.

Сега в Китай функционират 30 енергоблока с обща мощност 28 GW, а още 24 енергоблока са на етап на изграждане.

Източник: http://ria.ru/world/20160302/1383025080.html

Китайската държавна ядрена корпорация (CNNC) е постигнала двустранни споразумения за сътрудничество в ядрената сфера с държави като Аржентина, Бразилия, Египет, Великобритания, Франция и Йордания.

В момента страната строи два 1000 MW енергоблока в пакистанския пристанищен град Карачи на стойност 6,5 милиарда долара.

Повече от 70 държави планират или вече развиват свои проекти за ядрена енергетика, като се очаква до 2020 г. да бъдат изградени още 130 енергоблока. Това твърди вестник „Сън“, цитиращ агенция „Синхуа“

В момента Китай разполага с 30 ядрени енергоблока с обща инсталирана мощност от 28 GW, като други 24 енергоблока са в процес на изграждане и всички те се намират на сушата.

Източник: http://www.business-standard.com
Много подробностина : http://www.world-nuclear.org/information-library/country-profiles/countries-a-f/china-nuclear-power.aspx

 Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) и френската Areva подписаха споразумение за оценка на възможността за изграждане на завода през ноември 2007 г. Той трябва да преработва близо 800 тона годишно, а Areva да бъде негов оператор.

След подписване на редица споразумения и меморандуми, на първата среща на китайско-френската проектна група в Пекин на 23 септември, CNNC съобщи, че е намерила място на завода. Това е префектура Джинца в провинция Гансу. Комплексът ще е с големина три квадратни километра.

Според информация на агенция „Синхуа“ близо 23 500 тона отработено ядрено гориво ще се получи от китайските реактори с вода под налягане PWR до 2030 година.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/WR-Chinese-reprocessing-plant-to-start-up-in-2030-2409155.html

Според вестник „Denník N“ китайската CNNC е заинтересувана да извърши тази покупка, като информацията е потвърдена от два, запознати със ситуацията, източници.

Участието на китайската компания, която веднага стана фаворит в търга, бе неочаквано. Тя поиска подробна информация за словашката компания едва след 7 май, който бе краен срок за подаване на заявка на акциите на SE.

До тогава съществуваше вероятност борбата да се разгърне между три компании – унгарско-словашкия консорциум MOL/Slovnaft/MVM, чешко-словашкия холдинг Energetický a Průmyslový Holding (EPH) и финландските специалисти в областта на ядрената енергетика от Fortum.

Китайците се считат за фаворити, защото могат да предложат на Enel повече пари, отколкото европейските компании, които зависят от банки.

Ако победи и придобие мажоритарния пакет, CNNC ще стане партньор на словашкото правителство, което в момента контролира 34% от акциите на SE. Тогава те ще трябва заедно да решат с какви средства и при какви условия ще завършат строителството на Трети и Четвърти блок на АЕЦ „Моховце“.

Източник: http://spectator.sme.sk/c/20057915/chinese-reportedly-competing-for-power-plant.html