Както вече AtomInfo.Bg съобщи в Москва се провежда седмата международна конференция по изотопите (7МКИ). Още първия ден са се регистрирали 446 участници, а организаторите очакват общо над 500 регистрирани участници.

Президиумът на 7МКИ, фото AtomInfo.Ru

Благородното използване

Радиоизотопите и ядрената медицина са направление, винаги предизвикващo особен интерес като пример за благородното използване на ядрената енергия.

В коментарите на експертите, участващи в конференцията се усеща тревожна нотка. Русия изостава от водещите развити страни в областта на радиоизотопната диагностика. Даже паркът от гама-камери в Москва е значително остарял, а списъкът на използваните радио-фармацевтични препарати (РФП) е много ограничен.

Държавната корпорация “Росатом” обещава да подобри ситуацията, развивайки изотопния и медицинския си сектор с перспективи предимно за експорт. Но в кулоарите на конференцията се чуха и други мнения – преди световния пазар да бъде залят с руска продукция трябва да се победи болестта у дома.

Атомната корпорация дава предимство на няколко проекта, сред които се отличават разширеното производство на молибден-99 и партньорството с “Philips” за промишлено производство на томографи в Русия.

На конференцията беше подчертана нееднократно и тезата, че в държавната корпорация “Росатом” още от съветски времена се е съхранил огромен потенциал за използване на радиационните технологии в полза на медицината и народното стопанство. Понятието “потенциал” в случая трябва да се разбира като проста, но много важна триада “хора-технологии-опит”.

Обнинският молибден

Обнинският филиал на НИФХИ “Карпов” е жива илюстрация на тезата за потенциала. Преживявайки трудностите на 90-те години на миналия век институтът се върна в ядрения отрасъл и веднага зае в него най-почетното място като един от главните производители на молибден-99.

Молибден-99 е основния изотоп, използван за медицински цели. Той се разпада до кратко живеещия изотоп технеций-99, с помощта на който в света се извършват до 30 милиона лечебни процедури на година (80 % от общия обем на всички диагностични процедури с използване на радиоизотопи).

Обнинският генератор на технеций, фото AtomInfo.Ru

“На конференцията филиалът представя своите най-нови разработки в областта на производството на радио-изотопи за медицински цели, както и съпътстващи изделия” – разказва директорът на филиала Олег Кочнов.
На снимката може да се види макет на новият генератор за техндеций.

“През тази година практически всички клиники на Руската федерация, които ползват нашата продукция, са получили новия генератор. Той има редица предимства в сравнение с традиционните както по масо-габаритни характеристики, така и по качество на излъчването“ – отбелязва Кочнов.

Трябва да разчитаме на всичко

Облъчването на урановите мишени в активната зона на реактора не е единствения начин за получаване на молибден-99. През последните години в Канада и САЩ активно се прокламира ускорителният метод, въпреки че се признава, че още много трабва да се работи по него.
И така на какво трябва да разчитаме – на реакторите или на ускорителите? Трябва да разчитаме на всичко, смята заместник генералният директор на МААЕ Александър Бычков.

Александр Бычков, фото AtomInfo.Ru

“Реакторните технологии за уранов молибден са на големите производители с развита мрежа от доставчици. Активационният реакторен молибден или молибденът, получен с ускорители е на малките мрежи за регионални доставки.” – коментира Бычков.

Но перспективни алтернативни разработки наистина има. Представителят на МААЕ напомни за интересни технологии, създадени в Южна Корея. Като отбеляза, че и в Русия също има не лоши разработки.

Днес основният метод за получаване на молибден-99 си остава облъчването на уранови мишени в реактора и отделяне на молибдена от отсколките на делението. Недостатъците на метода са отделяне на благородни радиоактивни газове, получаващи се в момента на отваряне на мишената. Ако обемът на производството на молибден-99 в руските предприятия нарастне ще се увеличат ли и изхвърлянията на йод и други радиоактивни изотопи?

Зам. директорът на МААЕ е уверен, че този проблем е технически решим и начинът на решаването му е доказан. Жив пример за това е канадският реактор NRU, в който при огромни обеми на производство на молибден, изхвърлянията се задържат в нормите.

Още един въпрос вълнува много хора. Изотопните производства, както и цялата ядрена енергетика се намират под особеното внимание на политиците.

Принципът за намаляване на ядрените опасности се заключава в гражданската употреба на високо обогатен уран (ВОУ). Активните зони на изследователските реактори се препроектират за работа с НОУ, но това често води до влошаване на параметрите им и дълги престои за модернизация.

Не е само молибденът

Втората обсъждана тема на конференцията беше партньорството на “Росатом” с компанията “Royal Philips Electronics” за производство в промишлени мащаби в Русия на томографи за медицинска диагностика.
Споразумението за партньорство е подписано през юни тази година. Компаниите планират съвместно сътрудничество за производството на ЕФЕКТ (еднофотонен емисионен компютърен томограф), ЕФЕКТ-КТ (съвместен с компютърен томограф) и ПЕТ-КТ (позитронно-емисионен томограф, съвместен с компютърен томограф).

Възникват следните въпроси: Томографите са скъпо оборудване – ще се намират ли средства за закупуването им? А как стои въпросът със специалистите, които ще работят с тях? Готови ли са болниците да използват томографите в практиката?

Къде сме ние?

В България производство на изотопи няма, защото съгласно сайта на агенцията по ядрено регулиране (АЯР), статута на единствения ни изследователски реактор е следния:

 Тип на реактора: ИРРТ-2000.
 Въвеждане в експлоатация: 1961 г.
 Спрян с решение на КИАЕМЦ : 1989 г.
 Окончателно спрян от експлоатация: с решение на МС –май 1999 г.
 06.07.2001г. – решение на МС за преустройство и частично извеждане от експлоатация на изследователския реактор ИРРТ-2000 при реконструкцията му в реактор с ниска мощност 200 кW.
Лицензионен статус:
 18.12.2002 г. – разрешение за проектиране на изследователски реактор с ниска мощност
 24.04.2004 г. – представен в АЯР технически проект с искане за одобряване на проекта
 Текущо състояние: Процес на одобряване на техническия проект.

В проекта на реконструирания изследователски ядрен реактор ИРТ-200 е предвидено производството на изотопи за индустрията, селското стопанство и за медицински диагностични цели.
Горещите камери на ИРТ-200 ще дават възможност да се организира производството на някои радиоизотопи, като: Br-82, Na-24, Ar-41, La-140 и K-42.

През 2003 година беше утвърден медицински стандарт по нуклеарна медицина.

Предлагам Ви уводната част на документа:

Нуклеарната медицина е основна медицинска специалност и научна дисциплина, която използва за диагностична и лечебна дейност открити радиоактивни източници.

По натрупването на радионуклидите в различните органи на човешкото тяло може да се определят формата, размерът, местоположението им и наличието на пространствозаемащи процеси в тях.

По скоростта на постъпване или напускане на радионуклида се определя функционалното им състояние.

Тези методи представляват ин виво нуклеарно-медицинската диагностика.
Чрез ин витро нуклеарно-диагностичните методи се измерват биологично активни съставки с голяма чувствителност и репродуктивност.

Метаболизирането на някои радионуклиди довежда до избирателното им натрупване в патологичното огнище и реализиране на лечебен ефект, което се използва за метаболитно лечение.

Специалността „нуклеарна медицина“ е основна медицинска клинична специалност от 1992 г. Нуклеарната медицина е специалност с интердисциплинарен характер, взаимодействаща с всички останали медицински специалности.

Уникалността на някои от методите на нуклеарната медицина и широкият контингент от обслужвани болни определят специфични особености на общите правила при нейната дейност, представени в този стандарт.

Анре Демел, търговски директор на Philips Healthcare за Русия и Съюза на независимите държави (СНД):

“Основна част от обсъжданите въпроси на 7МКИ, – това е дефицитаизотопите на световния пазар, транспортирането на изотопите, а също така проблемите, свързани с производството и доставките на изотопите на крайните потребители. Основната трудност не е в доставките на оборудването, а в доставката на самите изотопи, при това задължително в най-кратки срокове.

Руският пазар на изотопи е един от най-големите в света и Русия има всичко необходимо за по-нататъшно развитие: ресурси, богат опит, пари и държавни програми. Ако се обединят знанията за продуктите, технологиите, изотопите, а също така и знанията, които притежават медиците, ще се получи идеална комбинация, която ще позволи по-ефективно лечение на хората.”

Анри Боне, ръководител на Центъра за ядрени изследвания (Белгия):

“Уникалността на 7МКИ е в това, че това е фактически единственото международно мероприятие в изотопната индустрия, което обединява на едно място експерти от цял свят.

В руската изотопна индустрия имаше период на висока активност, а след това започна достатъчно сложен етап от гледна точка на логистиката – изпращане на изотопи от Русия в различни страни от света. Но днес аз мога да отбележа, че Русия е направила голяма стъпка напред в развитието на вътрешното производство. Очевидно е, че днес Русия е включена в общия контекст на развитие на изотопното производство и ядрената медицина.

Когато преди година, на 6МКИ в Сеул, Корея, презентирах ядрения ренесанс и неговото влияние върху производството на радиоизотопи, направих оптимистична прогноза за това колко нови ядрени блокове ще бъдат построени в Русия, Китай и другите страни от света.

Днес ми се налага да коригирам своето изявление, отчитайки неотдавнашните събития в АЕЦ “Фукушима-1”. В днешната презентация препоръчвам да се подхожда към развитието на ядрения отрасъл с по-голямо внимание, доколкото Фукушима е пример за съвършено особен сценарии, с който човечеството се сблъсква за първи път.”