През май парламентът на Италия отмени ядрената забрана, продължила десетилетия, позволявайки на правителството да включи ядрената енергия в националния енергиен микс, за да ускори прехода от изкопаеми горива.

Правителството планира да построи до 2050 г. седем ядрени централи с общ капацитет от 35 GW.

„Това е важен източник на енергия и ние трябва да създадем условия, за да можем да станем производители на ядрена енергия предвид целта на Италия за постигане на енергийна самодостатъчност“, каза министърът на енергетиката Джилберто Пичето Фратин в изявление.

„Ядрената платформа“, група, която правителството сформира през септември, за да координира всички компании и органи в ядрения сектор по отношение на производството, управлението на отпадъците и мерките за безопасност, вече функционира, се добавя в изявлението.

Групата има за цел да установи насоки за развитието на ядрената индустрия на нацията към малки ядрени модули, въпреки че министерството каза, че е „отворено за разглеждане на всички форми на технология“.

По-рано тази година група парламентаристи казаха, че енергийните цели на Италия, които включват ревизирани 131 GW производство на възобновяеми източници до 2030 г., са трудни за постигане без допълнителни ресурси като ядрени.

През 1990 г. Италия затвори своите четири действащи атомни електроцентрали, които покриваха 6% от вътрешното търсене на електроенергия след референдум.

Източник: https://balkangreenenergynews.com/italy-to-rely-on-smrs-in-its-nuclear-power-revival/

Печалбата не е сигурна

След Втората световна война новата американска комисия за атомна енергия търсеше отдалечено място, където инженерите биха могли да измислят как да превърнат суровата енергия, съдържаща се в ядрена бомба, в електричество.
Те се заселват в пустинните храсти на югоизточен Айдахо. Градовете в района се преобърнаха, за да се състезават за централата на полигона за изпитване на реактора, виждайки го като катализатор за растеж.

Айдахо Фолс, тогава град с население от 19 000 жители, стартира това, което нарече „партийния план“.
Местните жители ухажваха служители на обеди, коктейли и обиколки на града. Списъците с гости включваха жени, които бяха „възможно най-привлекателни“, за да направят града да изглежда привлекателен за (мъжкия) инженер, който отговаря за избора.

Планът проработи. Близо 75 години по-късно Айдахо Фолс (население 67 000 души) остава дом на наследника на тестовата площадка и център на изследванията на ядрената енергия в Америка: Националната лаборатория – Айдахо (inl).

Подробности на: https://www.economist.com/united-states/2023/06/25/america-aims-for-nuclear-power-renaissance

Нарастващото търсене на електроенергия е друг фактор, допринасящ за развитието на ядрената енергетика. Тъй като населението на света продължава да расте, нараства и нуждата от електричество за захранване на домове, предприятия и индустрия.

Напредъкът в развитието на най-новите ядрени технологии също изигра роля за съживяването на световния пазар на ядрена енергия. Нови проекти като малки модулни реактори (SMR) предлагат повишена безопасност, гъвкавост и рентабилност в сравнение с традиционните широкомащабни реактори.

Източник: http://bit.ly/3qJTfse

Това споразумение, което има за цел да задълбочи взаимното ядрено сътрудничество в областта на научните изследвания и развитието, беше постигнато по-рано този месец, според френското министерство на екологичния преход.

Акцентът е поставен върху безопасната продължителна експлоатация на съществуващите атомни електроцентрали, както и разработването на нови типове усъвършенствани реактори.

Освен това Франция ще помогне на Япония в продължаващите усилия за извеждане от експлоатация на засегнатата от бедствието атомна електроцентрала Fukushima Daiichi.

Пактът надгражда ядреното споразумение между Япония и Франция, подписано преди повече от пет десетилетия.

През последните години японското правителство отново наблегна на ролята на ядрената енергия, която сега твърди, че е необходима като част от стратегията му за намаляване на въглеродните емисии и за да позволи на страната да постигне целите си по отношение на климатичната криза.

Източник: https://akihabaranews.com/france-backs-japans-nuclear-renaissance/?amp=1

Много европейски политици започнаха да говорят за факта, че отказът от ядрените генерации е грешка.
Експертите спорят, возможен ли е ядрен ренесанс в рамките на ЕС.

Проблемът е, че беше много по-лесно да се изостави строителството на нови атомни електроцентрали, отколкото да се възобнови строителството на нови.

Ренесансът завърши

Перспективите за развитие на ядрения отрасъл в сраната изглеждат съвсем скромно, ако ги сравним с близкото минало. Сенаторът-републиканец Ламар Александър, известен с призивите си да се построят в САЩ 100 нови ядрени енергоблока, на пресконференцията за специализирани журналисти преди месец призна, че толкова очакваният ядрен ренесанс повече не съществува.

Но и без ренесанса ядреният отрасъл в Америка може да отчете съвсем не лоши договори.

През февруари комисията по ядрено регулиране (NRC) издаде комбинирана (за строителство и експлоатация) лицензия за два нови блока в АЕЦ “Вогл”. Проектната им стойност е 14 милиарда долара, ако строителството върви по план и повече, ако не върви. През март аналогично разрешение получи АЕЦ „В.С.Саммер“ също за два нови блока. Възможно е в близко бъдеще към тях да се присъединят и други проекти.

Развитието на отрасъла в Америка се задържа от три фактора – аварията на Фукушима, изключително евтиният природен газ и икономическата рецесия. Те не позволяват сериозно да се говори за построяването на десетки нови блокове. Обаче в ерата на глобалните климатични промени никой няма намерение да отхвърля ядрената енергетика на страни.

Авторите на излязлата в САЩ полемична книга „The Doomsday Machine“ (Машината на страшния съд) Мартин Коен и Ендрю Мамакиоп имат собствен поглед към проблема за глобалното затопляне: “Даже ако затоплянето да не е измислено от ядреното лоби, нито една наука не би могла така да пасне на (ядрените) лобисти”.

Наистина, американските ядрени компании активно използват тезиса за глобалното изменение на климата. Те напомнят, че АЕЦ са най-големите енергийни източници, които не изхвърлят парникови газове.

Политическата подкрепа към атома се запазва в много страни. Въпреки това авторите на „The Doomsday Machine“ считат, че практически причините за тази подкрепа нямат нищо общо с производството на електроенергия.

Изглежда, че сега да се говори за политическа подкрепа ядрената енергетика е преувеличено. В Япония в работа остана само един енергоблок от 50 действащи. А Германия обеща в обозримото бъдеще да затвори всичките си АЕЦ.

Но, от друга страна, Китай и Индия – две държави с огромно население и също толкова огромни потребности от енергия – не се отказаха от плановете за строителство на десетки, възможно е и стотици атомни блокове.

Нещо повече. Аварията на Фукушима се превърна в добър аргумент за тези, които говорят за необходимостта от построяване на нови блокове. На една конференция със сенатора Ламар Александър се изказва Джим Ферланд, който в този момент се считаше за новият президент на „Westinghouse“. Той казва: “Ако TMI-2 беше с реактор AP-1000, ние нямаше да имаме повод сега да си спомняме за аварията на този блок. Той и сега би работил прекрасно”.

Ограничената диверсификация

Всичките 104 американски ядрени енергийни реактори са построени през миналия век. Ако всичките се заменят с нови проекти, безопасността на ядрената енергетика ще се повиши съществено. Но да се направи това е трудно, защото конкуренцията с другите технологии за производство на енергия е голяма.

В САЩ е приет подхода за “ограничена диверсификация” на енергетиката. Президентът Обама се позовава на него по следния начин: “Всичко от гореизброеното”. Това означава, че неговата администрация се отнася позитивно към обещанията на своите предшественици-републиканци да дава държавни гаранции за нови блокове в АЕЦ. Но това означава и подкрепа за слънчевата и вятърната енергетика, за нефтените и газови електроцентрали.

Главен съперник на ядрената енергетика в САЩ стана технологията за хидравлично разбиване (fracking). Тази технология за добиване превърна природният (шистовият) газ в енергиен лидер.

Традиционно в САЩ цената на газа се определя в долари за милион британски топлинни единици (МБТЕ). Като се има предвид КПД на газовите енергоблокове, от това количество газ се получават около 150 KWh електроенергия.

Когато газът струваше 14 долара за МБТЕ, горивната съставляваща в цената на електроенергията от газовите централи беше 9 цента за KWh.

Сега газът струва 3 долара за МБТЕ, а горивната съставляваща слезе до 2 цента за KWh. Разбира се, крайната цена се формира от още редица разходи свързани със строителството и експлоатацията.

Въпреки всичко резултатът е очевиден – безкрайно евтиният природен газ прави от икономическа гледна точка непривлекателни всички други енергийни източници (атом, слънце или вятър).

Последствията от Фукушима

Трудно е да се противоречи на тезата, че аварията на Фукушима не е в полза на имиджа на ядрената енергетика. Но и да се преувеличава значението и не си заслужава. “Всеки път, когато нещо се случи, се чуват гласове и се правят прогнози, че този път това е краят а ядрената енергетика”, – казва членът на NRC Уилям Д. Магвуд IV.

Фукушима усложни политическото обсъждане на атомните проекти, счита бившият конгресмен Брат Гордон. Японската авария създаде сериозни трудности на проекта за построяване а нови блокове в АЕЦ „South Texas“. Към него имаше намерение да се присъедини японската компания TEPCO, но сега тя има достатъчно проблеми в къщи.

Уилям Д. Магвуд IV не е склонен да нарече ситуацията след Фукушима в САЩ, лоша. Преди всичко затова, че мащабите на ядрения ренесанс в действителност не са били толкова големи.

Още през 2008 година комисарят от NRC пресметна, че от повече от две дузини проекти за построяване на нови блокове в САЩ само 12 имат реална поддръжка, а от тях за 10 не се очакват принципни затруднения. Нещо повече, от тях само 5 са имали надеждни източници за финансиране.

Сега четири блока имат зелена светлина от регулатора за строителство. Това почти съвпада с оценката на Магвуд от 2008 година (5 блока). Грешката му е само с един блок, който вероятно е „Калверт Клиффс-3″. Там имаше идея да се постави френски реактор EPR

Отрасълът е доволен и от това. Строителството на 4 нови блока – това е крачка напред. Двете двойки блокове с AP-1000 могат да бъдат добър пример за в бъдеще.

Джим Ферланд,преди да започне работа в „Westinghouse“, обещаваше, че строителството на блокове с AP-1000 в САЩ ще върви без съществени сривове. Това ще стане благодарение на натрупвания опит от компанията при изпълнение на китайските поръчки.

Той дава такъв пример. При производството на един от модулите за китайските AP-1000 на завода са се объркали и после за поправяне на грешката са били необходими две седмици. На следващите американски поръчки тази грешка няма да се повтори.

Ще бъдат полезни и други малки хитрости и поуки. Например, как да се подреждат кабелите за да не заемат, както често се случва, цялото свободно място предназначено за оборудването.

През последните три десетилетия в Америка не е започвало строителство на ядрен блок от нулата. Самото му построяване от начало до край – това в отрасъла ще се счита за голяма победа, близка по важност до настъпването на ядрения ренесанс.

Автор: Александр Уваров – AtomInfo.Ru

Ренесансът завърши

Перспективите за развитие на ядрения отрасъл в сраната изглеждат съвсем скромни, ако ги сравним с близкото минало. Сенаторът-републиканец Ламар Александър, известен с призивите си да се построят 100 нови ядрени енергоблока в САЩ, на пресконференция за специализирани журналисти преди месец признава, че толкова очакваният ядрен ренесанс повече не съществува.

Но и без ренесанса ядреният отрасъл в Америка може да отчете съвсем не лоши договори.

През февруари комисията по ядрено регулиране (NRC) издаде комбинирана (за строителство и експлоатация) лицензия за два нови блока в АЕЦ “Вогл”. Проектната им стойност е 14 милиарда долара ако строителството върви по план и повече – ако не върви. През март аналогично разрешение получи и АЕЦ „В.С.Саммер“ също за два нови блока. Възможно е в близко бъдеще към тях да се присъединят и други проекти.

Развитието на отрасъла в Америка се задържа от три фактора – аварията на Фукушима, изключително евтиния природен газ и икономическата рецесия. Те не позволяват сериозно да се говори за построяването на десетки нови блокове. Обаче в ерата на глобалните климатични промени никой няма намерение да отхвърля ядрената енергетика.

Авторите на излязлата в САЩ полемична книга „The Doomsday Machine“ (Машината на страшния съд) Мартин Коен и Ендрю Мамакиоп имат собствен поглед към проблема за глобалното затопляне: “Дори  затоплянето да не е измислено от ядреното лоби, нито една наука не би могла така да пасне на (ядрените) лобисти”.

Наистина, американските ядрени компании активно използват тезиса за глобалното изменение на климата. Те напомнят, че АЕЦ са най-големите енергийни източници, които не изхвърлят парникови газове.

Политическата подкрепа към атома се запазва в много страни. Въпреки това, авторите на „The Doomsday Machine“ считат, че практически причините за тази подкрепа нямат нищо общо с производството на електроенергия.

Изглежда, че сега да се говори за политическа подкрепа на ядрената енергетика е преувеличено. В Япония остана само един работещ енергоблок от 50 действащи. А Германия обеща в обозримото бъдеще да затвори всичките си АЕЦ.

Но, от друга страна, Китай и Индия – две държави с огромно население и също толкова огромни потребности от енергия – не се отказаха от плановете за строителство на десетки, възможно е и стотици атомни блокове.

Нещо повече, аварията на Фукушима се превърна в добър аргумент за тези, които говорят за необходимостта от построяване на нови блокове. На една конференция със сенатора Ламар Александър се изказва Джим Ферланд, който в този момент е считан за новият президент на „Westinghouse“. Той казва: “Ако TMI-2 беше с реактор AP-1000, ние нямаше да имаме повод сега да си спомняме за аварията на този блок. Той и сега би работил прекрасно”.

Ограничената диверсификация

Всичките 104 американски ядрени енергийни реактори са построени през миналия век. Ако всичките се заменят с нови проекти, безопасността на ядрената енергетика ще се повиши съществено. Но да се направи това е трудно, защото конкуренцията с другите технологии за производство на енергия е голяма.

В САЩ е приет подхода за “ограничена диверсификация” на енергетиката. Президентът Обама се позовава на него по следния начин: “Всичко от гореизброеното”. Това означава, че неговата администрация се отнася позитивно към обещанията на своите предшественици-републиканци да дава държавни гаранции за нови блокове в АЕЦ. Но това означава и подкрепа за слънчевата и вятърната енергетика, за нефтените и газови електроцентрали.

Главен съперник на ядрената енергетика в САЩ стана технологията за хидравлично разбиване (fracking). Тази технология за добиване превърна природния (шистовия) газ в енергиен лидер.

Традиционно в САЩ цената на газа се определя в долари за милион британски топлинни единици (МБТЕ). Като се има предвид КПД на газовите енергоблокове, от това количество газ се получават около 150 kWh електроенергия.

Когато газът струваше 14 долара за МБТЕ, горивната съставляваща в цената на електроенергията от газовите централи беше 9 цента за kWh.

Сега газът струва 3 долара за МБТЕ, а горивната съставляваща слезе до 2 цента за kWh. Разбира се, крайната цена се формира от още редица разходи, свързани със строителството и експлоатацията.

Въпреки всичко резултатът е очевиден – безкрайно евтиният природен газ прави от икономическа гледна точка непривлекателни всички други енергийни източници (атом, слънце или вятър).

Последствията от Фукушима

Трудно е да се противоречи на тезата, че аварията на Фукушима не е в полза на имиджа на ядрената енергетика. Но и да се преувеличава значението и не си заслужава. “Всеки път, когато нещо се случи, се чуват гласове и се правят прогнози, че този път това е краят а ядрената енргетика”, – казва членът на NRC Уилям Д. Магвуд IV.

Фукушима усложни политическото обсъждане на атомните проекти, счита бившият конгресмен Брат Гордон. Японската авария създаде сериозни трудности на проекта за построяване на нови блокове в АЕЦ „South Texas“. Към него имаше намерение да се присъедини японската компания TEPCO, но сега тя има достатъчно проблеми у дома.

Уилям Д. Магвуд IV не е склонен да нарече лоша ситуацията в САЩ след Фукушима. Преди всичко поради това, че мащабите на ядрения ренесанс в действителност не са били толкова големи.

Още през 2008 година комисарят от NRC пресметна, че от повече от две дузини проекти за построяване на нови блокове в САЩ само 12 имат реална поддръжка, а от тях за 10 не се очакват принципни затруднения. Нещо повече, от тях само 5 са имали надеждни източници за финансиране.

Сега четири блока имат зелена светлина от регулатора за строителство. Това почти съвпада с оценката на Магвуд от 2008 година (5 блока). Грешката му е само с един блок, който вероятно е „Calvert Cliffs-3″. Там имаше идея да се постави френски реактор EPR.

Отрасълът е доволен и от това. Строителството на 4 нови блока е крачка напред. Двете двойки блокове с AP-1000 могат да бъдат добър пример за в бъдеще.

Преди да започне работа в „Westinghouse“, Джим Ферланд обещаваше, че строителството на блокове с AP-1000 в САЩ ще върви без съществени сривове. Това ще стане благодарение на натрупвания опит от компанията при изпълнение на китайските поръчки.

Той дава такъв пример. При производството на един от модулите за китайските AP-1000 в завода са се объркали и после за поправяне на грешката са били необходими две седмици. При следващите американски поръчки тази грешка няма да се повтори.

Ще бъдат полезни и други малки хитрости и поуки. Например, как да се подреждат кабелите, за да не заемат, както често се случва, цялото свободно място, предназначено за оборудването.

През последните три десетилетия в Америка не е започвало строителство на ядрен блок от нулата. Самото му построяване от начало до край в отрасъла ще се счита за голяма победа, близка по важност до настъпването на ядрения ренесанс.

Източник: AtomInfo.Ru