Основната цел на форума е обмяна на опит в областта на ядрената медицина, включително за използване на усъвършенствани научни разработки в сферата на радионуклидната диагностика и терапия на социално значими заболявания.

„Днес ядрената медицина е най-важното направление за развитие на високотехнологичен подход към диагностиката и лечението на заболявания. Русия е един от най-големите доставчици на радионуклиди. Имаме регистрирани близо 60 радиофармацефтични лекарствени препарата“, отбеляза министърът на здравеопазването на Русия Михаил Мурашко.

„В „Росатом“ разглеждаме развитието на ядрените технологии в медицината като стратегическо направление.
Отворени сме към осъществяване на проекти за развитие на ядрени медицински технологии с приятелски страни и мислим, че само с общи усилия ще достигнем целта си за широко използване на ядрената медицина за диагностика и лечение“, заяви генералният директор на Rusatom Healthcare Игор Обрубов.

„Днес ядрената медицина е водеща в световен мащаб за развитие на иновационните технологии, които могат съществено да влияят на увеличаването на продължителността на живота.
Именно затова е крайно важно да се развиват тези технологии чрез международно сътрудничество, предвид челния опит на страните от БРИКС“, заяви президентът на Бразилското общество за ядрена медицина Рафаел Лопес.

Подробности на: https://www.rosatom.ru/en/press-centre/news/rosatom-participated-in-international-brics-expert-forum-on-nuclear-medicine/

Там се изгражда и Център за ядрена медицина, който може да започне работа през 2020 година.
Стойността на проекта е близо 1 млрд. рубли (над 15 млн. долара).

Радиофармацевтичните продукти, произведени в УрФУ, ще бъдат доставяни основно в Центъра за позитронно-емисионна томография (ПЕТ) в Екатеринбург, който работи от 2016 г. и приема до 7 хиляди пациенти годишно.

Според Министерството на здравеопазването списъкът на чакащите през тази година е достигнал 9775 души.
Очаква се със стартирането на циклотронния център, броят на чакащите да намалее.

Интересни подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2019/11/01/98758

През 2018 г. ABEN и аржентинската компания INVAP подписаха договор за изграждане на три такива института в Боливия. Инвестициите са над 150 милиона долара.

Хименес отбеляза, че през тази година ще бъдат предадени две инсталации за Центъра за ядрена наука и технологии в град Ел Алто – предклиничен циклотронно-радиофармакологичен комплекс, който позволява производството на радиофармацевтични препарати и инсталация за гама облъчване за целите на селското стопанство.

Много подробности на: https://www.paginasiete.bo/sociedad/2019/5/23/inician-equipamiento-del-centro-nuclear-de-la-ciudad-de-el-alto-218871.html

Днес ядрената медицина е едно от най-динамично развиващите се направления в сферата на здравеопазването в света.

Кръглата маса ще събере руски и международни експерти, които в докладите си ще засегнат много актуални теми като тенденциите в областта на молекулярната визуализация, бъдещето на лъчевата терапия, перспективните направления на радионуклидната диагностика и ще обърнат внимание на регионалните особености на сектора в Латинска Америка и Турция.

Основната тема на АТОМЕКСПО през 2019 г. е „Ядрените технологии за по-добър живот“.
През миналата година във форума участваха повече от 4000 делегати и гости от 68 страни.

Подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2019/03/29/93652

Меморандумът бе подписан в рамките на Деветата сесия на високо ниво на руско-сингапурската междуправителствена комисия от изпълнителния директор на AAMG д-р Тан Кай Чах и Егор Симонов, директор на „Росатом Югоизточна Азия“.

Страните потвърдиха общия си интерес заедно да осъществят план за разработване на медицински център, който да включва радионуклидна диагностика, радионуклидно и лъчево лечение, циклотронен и радиохимичен комплекс.

„Ние предприемаме голяма стъпка към подобряване на устойчивостта, достъпността и ефективността на здравеопазването за онкологично болни пациенти в региона.
Според Световната здравна организация близо 1,2 милиона души са загубили живота си през 2012 г. в Югоизточна Азия заради ракови заболявания. Предвижда се цифрата да скочи с 40% до 2030 г. Тази обезпокоителна статистика кара частни компании като AAMG да си поставят за цел подобряването на ситуацията.
Опитът на Rusatom Healthcare в атомните технологии ще позволи Центърът да предлага модерни здравни услуги при лечението на рак, проучванията и образованието“, заяви Симонов.

Източник: www.rosatom.ru

 Генеральный директор «Rusatom Healthcare» Денис Чередниченко

Тя е организирана от интегратора по медицинските въпроси на „Росатом“ – Rusatom Healthcare, заедно с официалния доставчик на изотопна продукция на корпорацията – АО „В/О „Изотоп“.

Модератор на събитието ще бъде заместник генералният директор на Международната асоциация по облъчване (IIA) Ив Енон. Участие в събитието ще вземат операторите на АЕЦ „Брус Пауър“, Канада, доставчиците на гама технологии Nordion, Канада и STERIS, Германия, руски научни институти и отраслови асоциации от Великобритания и Индия.

Тематиката на кръглата маса касае ролята на ядрените технологии при решаване на актуалните задачи за устойчивото развитие. Очаква се в докладите си презентаторите да обърнат специално внимание на перспективите за използване на ядрените технологии в селското стопанство, медицината, както и на увеличаването на обществената приемливост в тази област.

Подробности на: http://www.rosatom.ru/journalist/news/na-atomekspo-2018-rasskazhut-o-globalnykh-trendakh-v-oblasti-oblucheniya-i-yadernoy-meditsiny-/

Според подписания документ ООО „АтомМедТехнолоджи-Дальний Восток“ (АМТ-ДВ) – проектна компания, която се управлява от медицинския интегратор на „Росатом“ – „Русатом Хелскеа“ (Rusatom Healthcare), в продължение на 5 години ще проектира, построи и оборудва със специализирано съвременно оборудване Център за ядрена медицина, ще подготви персонала и ще пусне съоръжението в експлоатация.

При това АМТ-ДВ ще управлява Центъра и ще оказва медицински услуги, съгласувани с администрацията на Приморския край по време на целия срок на действие на споразумението.
Основната част от медицинските услуги за жителите на Приморския край ще бъдат оказвани в рамките на програмата за държавни гаранции за безплатно оказване на медицинска помощ за сметка на средства от фонда за задължително медицинско застраховане.

Центърът за ядрена медицина ще има в отделенията си радионуклидна диагностика за провеждане на изследвания по съвременни методи – комбинирана позитронно-емисионна и компютърна томография и еднофотонна емисионна и компютърна томография, както и отделение за радионуклидна терапия, използващо радиофармацевтични препарати.

„Росатом“ в лицето на „ Rusatom Healthcare “ напълно ще финансира проекта, чиято стойност ще бъде около 2,5 милиарда рубли (около 36 милиона евро). Откриването на Центъра за ядрена медицина е планирано за края на 2020 година.

По думите на генералния директор на „Росатом“ Алексей Лихачов, проектът ще позволи да се осигури максимална достъпност до съвременните ядрени технологии в областта на медицината.
„Това ще позволи откриването на онкозаболяванията на по-ранни стадии, ще повиши качеството на диагностиката и ефективността на лечението на онкологични заболявания и като следствие – ще доведе до намаляване на смъртността“, отбеляза Лихачов.

Подробности на: http://www.rosatom.ru/journalist/news/rosatom-i-administratsiya-primorskogo-kraya-podpisali-soglashenie-o-sozdanii-tsentra-yadernoy-medits/

„Надяваме се протонната терапия да бъде ефективна при лечение на лъчерезистентни видове рак, локализирани близо до важни органи.
Към тях се отнасят преди всичко тумори в областта на шията и главния мозък.
От тези видове рак често боледуват деца“, заяви Олга Розанова от Института по теоретична и експериментална биофизика на РАН в Пущино.

В последното десетилетие учените активно обсъждат възможността за преход от обикновена лъчева терапия към протонна терапия за лечението на рак.
Протоните, за разлика от електроните или гама лъчението, се „прицелват“ по-точно и по-малко поразяват околните здрави тъкани при обработването на туморите, което позволява да се използват при лечение на рак на мозъка и други органи, до които е трудно да достигнат хирурзите.

Главният проблем на подобен подход остава неговата висока стойност и скъпото оборудване.

Подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2017/05/17/75849

Още за протонната терапия на: https://www.proza.ru/2008/04/10/26

По-рано от корпорацията съобщиха за създаването на радиофармацевтичен клъстер на базата на Курчатовския институт за разработване и производство на руски радиофармацевтични препарати и медицинско оборудване, използвани в позитронно-емисионната томография.

Друго приложение на съвременните радиационни технологии е стерилизацията на медицински изделия и обеззаразяване на хранителни продукти чрез радиационна обработка.

В същото време информационна агенция Регнум съобщава, че в близките години „Росатом“ планира да подпише договори за строителството на 30-40 нови енергоблока зад граница – в Иран, Йордания и други страни от Близкия изток.

Източник: https://regnum.ru/news/innovatio/2225320.html

Съответният договор е вече подписан.
От руска страна контрагенти са АО «Концерн Росэнергоатом» и ОАО «В/О «Изотоп».

“В Русия производството на изотопа Co⁶⁰ е организирано само в предприятията на ДК “Росатом”. На 23 декември 2016 година е подписан договор, предвиждащ производството и доставките на изотопа Co⁶⁰ на канадската компания Nordion до 2034 година, разказва директорът на ЛАЕЦ Владимир Перегуда.
Проектът предполага организиране на производството на Co⁶⁰ на Смоленската и Курската АЕЦ в допълнение към производството на ЛАЕЦ.
Договорът за доставки на Co⁶⁰ за Nordion от ЛАЕЦ е в сила до 2024 година, тоест до спирането на експлоатацията на централата”.

Зареждането на първата партида кобалтови погълтители на първи блок на Смоленската АЕЦ ще започне през 2017 година.
В перспектива е получаване на лицензия за производство на Co⁶⁰ от Курската АЕЦ, която, както и Смоленската, разполага с реактори на топлинни неутрони РБМК-1000, които имат възможност за производство на Co⁶⁰ без да се намалява производството на електрическа и топло енергия.

“Едно от основните направления в света за използване на източниците на гама лъчение на базата на Co⁶⁰ е за стерилизация на различни медицински инструменти”, казва началникът на отдела по радиационни технологии на централата Евгений Горбунов.

Ново направление в производството на този високотехнологичен продукт Росатом развива на Белоярската АЕЦ, чиито РБН са способни да произвеждат (наработват) Co⁶⁰ с относителна активност над 80 кюри/грам. Именно такъв изотоп е най-ефективен за лечение на онкологични заболявания.
Производството на Co⁶⁰ на трети и четвърти блок на Белоярската централа може да започне още през 2018 година.

Източник: http://www.fontanka.ru/2016/12/28/139/

 До 2020 г. учените планират да пристъпят към клинични изпитания на най-новата Бор неутрон захващаща терапия (Boron Neutron Capture Therapy – BNCT) на ракови заболявания, при която поразените клетки биват унищожавани с помощта на ускорител на неутрони. Това съобщи директорът на Института по ядрена физика на Сибирския департамент на РАН Павел Логачев.

Бор неутрон захващащата терапия (БНЗТ) позволява да се лекуват тумори в мозъка и други онкологични заболявания с използване на създадения в Института специално за това метод с ускорител на неутрони.
Терапията позволява избирателно да се унищожават клетки на раковите тумори заради това, че в тях, за разлика от здравите, се натрупва стабилен изотоп на Бора – Br¹⁰.
Пациентът бива облъчван с тоблинни (бавни) неутрони, които от своя страна се захващат здраво с ядрата на Бора. В резултат, вътре настъпва ядрена реакция и ако клетката е ракова, тя загива.(Вижте картинката).

Източник: http://www.sbras.info/news/kliniku-dlya-lecheniya-metodom-bnzt-planiruetsya-sozdat-v-novosibirske

Разбираемo обяснени подробности за метода: http://www.mednetjapan.com/news-004/

Периодът на полуразпад на този изотоп е само 66 часа. Затова е желателно реакторите за производството му да бъдат в съседство с клиниките.

Като се има предвид, че заменянето на генератора за производство на изотопа трябва да се прави всяка седмица, а РАО представляват 97% от първоначалното зареждане на уран в мишената, в съседство с клиниките е възможно да се изграждат и хранилища за остатъците от това опасно производство.

В средата на периода 2000-2010 година канадската корпорация AECL е работила по проектите на два изследователски реактора MAPLE-1 и MAPLE-2.

Тези установки биха осигурили, в случай на необходимост, всички световни нужди от Mo⁹⁹ . Обаче, през 2008 година AECL спря работата по проекта.

Източник: http://newsbabr.com/msk/?IDE=143891

“Днес бе утвърдена пътна карта за развитието на ядрената медицина с разпореждане на правителството на РФ. От страна на правителството ние ще развиваме разработването и производството на радиофармацевтични препарати (РФП), както за лъчева диагностика, така и за лъчева терапия, а също и за диагностични и лечебни процедури”, подчерта Сергей Циб в интервю за федералната бизнес-агенция «Экономика сегодня».

Според думите му, внимание също ще се отделя в разработване на медицинско оборудване в тази сфера. Отговорност за развитието на ядрената медицина ще носят органите на изпълнителната власт.

Циб уточни, че с производството на РФП се занимава държавната компания Росатом, а също и други руски организации.

Ядрената медицина е иновационен отрасъл на медицината. Лекуването на болестите на сърцето и онкологичните заболявания се извършва с помощта на радиоактивни изотопи

Източник: http://www.rosatom.ru/journalist/atomicsphere/742711004ba21d4bb236fa8170622b38

“Изграждането на специализираната ядрена болница влиза в списъка на важните проекти на AEOI„, – съобщи Салехи.

Центърът по ядрена медицина ще е създава в сътрудничество с министерството на здравеопазването на Иран и местните власти на иранската столица.

Според думите на Салехи, за изграждане на центъра ще бъдат изразходвани над 300 милиона долара. Освен това, още 270 милиона долара ще са необходими за набавяне на оборудване.

Източник: http://atominfo.ru/newsl/s0380.htm 

Това е обсъдено в хода заседанието на колегията по здравеопазване, съобщава телевизионният канал „1-ый Севастопольский“.

“Йонната терапия, която се прилага в центровете по ядрена медицина, позволява да се лекува даже в четвърти стадий рак на белите дробове. Процентът на излекуваните е невероятно висок”, – разказва първият заместник директор на ООО „Объединённая инновационная корпорация“ при ДК „Росатом“ Ростислав Рудашевский.

В разискванията бяха посочени някои усложнения, свързани с особеностите на някои специфични радио- изотопи. Част от тях имат кратък период на активност и трябва да се “подават” непосредствено от циклотрона, генериращ изотопи. За решаване на този проблем ще бъде построен специален радиотехнически комплекс.

Освен това, специалистите от “Росатом” се надяват да се развие и медицинския туризъм в Крим и Севастопол. Те са уверени, че болните от рак ще предпочитат да получат адекватно модерно лечение в Крим, а не да летят до Япония или Австралия.

Източник: AtomInfo.ru

Експериментите, проведени с лабораторни мишки, са довели до удивителни резултати: оказало се, че мишките могат да избегнат леталния изход вследствие на високи дози радиация, ако приемат така наречената “двойна лекарствена терапия”. Новият метод се оказва ефективен дори ако препаратът е въведен 24 часа след облъчването.

Вече е известно, че препаратът е безопасен и за хората и затова може да бъде използван за лечение на пострадали от ядрени аварии и терористични атаки, казват учените по повод на тяхното изследване.

Принципът на действие на лекарството се заключава в това, че високите дози радиация вредят на организма, в частност чрез повреждане на бързо делящи се клетки, например, дебелото черво.

Излъчването, преминавайки през стените му ги уврежда, в резултат на което белестни бактерии могат да попаднат в кръвоносната система. Логичният извод е, че за предотвратяване на това могат да се използват антибиотици.

Офер Леви (Ofer Levy) и Ева Гуинан (Eva Guinan) от Harvard Medical School заедно с други колеги са предложили да се използва фермент, известен като “силно-проникващ бактерициден протеин” (bactericidal/permeability-increasing protein – BPI), който помага на имунната система да се бори с вредните бактерии в червата. Учените са направили изследвания на 48 души, които са преминали съответната лъчева терапия по време на подготовката на операция за трансплантация на костен мозък. След проведената терапия нивото на BPIсе е понижило 71 пъти, а при 37 от пациентите на е фиксиран изобщо.

Изследователите са изяснили, че получените увреждания на костния мозък не са му позволявали да възпроизвежда достатъчно количество левкоцити (бели кръвни телца), които са необходими на организма за производството на BPI.

Учените са използвали получените данни при експериментите с три групи мишки, като им давали типичната летална доза радиация.

Един ден след облъчването първата група мишки е получавала чрез храната и антибиотик флуорхинолон („fluoroquinolone“), втората е получавала комбинация от същия антибиотик заедно с инжекции BPI. На третата група не е провеждано никакво лечение.

Болшинството от нелекуваните мишки са умрели до 30 ден. Както се и очаквало, антибиотика е увеличил преживяемостта, като около 40% от втората група мишки са останали живи след 30 дневния срок. Обаче, комбинираната терапия е допринесла за значително по-добър резултат – 80% от третата група се преживяли след 30 дневния период.

Двата използвани лекарствени препарата са известни и се считат за безопасни за здравето на хората. Наред с посоченото вече приложение – неутрализиране на повишените дози радиация и лъчевата болест, има още едно направление – неутрализиране на страничните последствия от лъчевата терапия.

“Считам, че BPIтрябва да влезе в арсенала на медиците по целия свят”, – казва един от авторите на откритието Овфер Леви.

Дон Джонс (Don Jones) от Университета в Лейчестър (University of Leicester) – Великобритания намира новото лекарство за “много вдъхновяващо”.

„Тази терапия трябва да стане ефективно средство за борба с острите лъчеви поражения на целия организъм”, допълва англичанинът.

Източник: Newscientist.com

Министърът на външните работи на Иран Али Акбар Салехи е съобщил, че в най-скоро време в изследователския реактор ще бъде заредено гориво, произведено на иранска територия.

Първата партида горивни касети с обогатяване до 20% ще бъде доставена на територията на изследователския реактор в Техеран до два месеца. Този реактор е построен преди 40 години и се използва, основно, за производство на медицински изотопи, използвани предимно за диагностика и лечение на онкологични заболявания

Ислямската република отдавна работи по обогатяването на урана до 20%.Първата партида гориво трябваше да бъде готова още през есента, но по неизвестна причина този срок не беше спазен.

Възможно е забавянето да е свързан с прехвърлянето на производството в секретния обект Фордо, в района на град Кум. До скоро основните работи се извършваха в Натанзе, но иранското ръководство реши да премести производството в подземен обект, скрит под планината. Практически с конвенционални средства от въздуха, този завод не може да бъде унищожен.

Производството на обогатен да 20% уран се ускори след сриването на съглашението между Иран, Бразилия и Турция, според което се предвиждаше тази дейност да се извършва извън пределите на страната.По-рано иранските власти говореха за планове да се произведат 120 килограма уран с 20% обогатяване.

Тези дни се появи съобщение, че в околностите на Исфаган е започнало строителството на нов реактор. Според члена на комисията по външните работи и отбраната в иранския парламент Аваз Гейдарпур, обектът разположен в град Шахреза ще произвежда изотопи за нуждите на медицината и селското стопанство. Очаква се реакторът да влезе в експлоатация след три години.

Източник: Newsru.co.il – Newsru

“Днес подписахме споразумение за създаване на производство на томографи в Руската Федерация съвместно с Phillips. Изхождаме от това, че всички свръхпроводници за тези томографи ще се правят тук”, – казва Кириенко пред журналисти след посещението на ОАО „ЧМЗ“. Както поясняват от Росатом, площадката за производство на самите апарати още не е избрана.

Началникът на цеха за производство на свръхпроводящи материали в ОАО „ЧМЗ“ Роман Грачев съобщава, че понастоящем заводът вече е пуснал пробна партида свръхпроводници за томографи.

“Сега се занимаваме с разработка на томографски проводници по искане на чуждестранни възложители, тази година пускаме квалификационна партида с обем 2,5 тона”, – казва Грачев пред журналисти.

Според плановете на ЧМЗ, заводът до 2020 г. трябва да произведе 100 тона томографски проводници на обща стойност 10 милиона долара, сега обемът на пазара на тези проводници е три хиляди тона или 300 милиона долара.

Черепецкият механичен завод (ЧМЗ), който влиза в структурата на горивната компания „ТВЭЛ“ на държавната корпорация „Росатом“, е единствения в Русия и един от най-големите в света производители на изделия от циркониеви сплави. Заводът заема водещи позиции сред световните производители на изделия от природен и обеднен уран, метален калций и е един от ключовите в технологичната верига за производство на ядрено гориво, конструкционни материали и изделия за ядрената енергетика.

Като най-изявена фирма в областта на ядрената медицина, тя ще се стреми да запази лидерското си място. Възможно е коопериране с руски и други фирми с традиции в ядрената наука и технологии.

Следва кратко описание на една от иновационните разработки на Siemens в това направление и опит за анализ на състоянието в България.

Сектор „Здравеопазване“ на Siemens представи своите иновативни решения за лъчева терапия на тазгодишната конференция на Европейското дружество по терапевтична радиология и онкология (ESTRO) в Лондон.

За своя линеен ускорител Artiste, сектор „Здравеопазване“ на Siemens разработи новата функция Multiple-X, с която може значително да се ускори стереотактичната лъчетерапия. Стереотаксията е много прецизна лъчетерапия, в която туморът се облъчва с много високи дози в една или повече сесии на облъчване (т. нар. фракции). В момента, пациентите, подложени на стереотактична радиация, прекарват до 60 минути на масата за лечението. Обичайната доза на облъчване, която се измерва в мониторни единици (MU), е между 50 и 500 в минута. Функцията Multiple-X на линейния ускорител Artiste позволява доза до 2000 MU в минута. Значително по-високата доза увеличава ефективността на облъчването и може да съкрати времето на лечение с до 80 процента.

За лъчевата терапия е необходим различен интензитет на енергията в зависимост от местоположението и вида на тумора. Multiple-X предлага четири различни видове облъчване – 7 MV (мегаволта), 11 MV, 15 MV и 17 MV. Те могат да бъдат комбинирани с един плосък лъч. Това дава възможност за допълнителни възможности за облъчване, като модулирано по интензитет лъчелечение (IMRT), триизмерна конформална лъчетерапия (CRT) и стереотактична лъчева терапия.

Линейният ускорител Artiste предлага широк набор от софтуерни и хардуерни инструменти за бърза и точна конвенционална лъчетерапия, а именно IGRT, ART (адаптивна лъчетерапия), IMRT и SRT (стереотаксия). Интелигентният софтуер In-Line kView Imaging, разработен от компанията, гарантира, че планирането на радиотерапии, прегледът на плана за лечение, необходимото повторно планиране и лъчевата терапия се извършват с по-голяма ефективност и прецизност. Постигнатото качество на образа е сравнимо с това на рентгенови снимки, но изисква по-малка доза на облъчване от процеса на образна диагностика, който се използва при лъчевата терапия. In-Line kView позволява избор на качеството на образа в зависимост от дозата, като по този начин спомага за управлението на дози на облъчване за пациента.

160 компютърно-контролирани волфрамови листа непрекъснато адаптират облъчването към контурите на тумора. Многолистният колиматор 160 MLC, стандартен компонент на Artiste, съчетава бързото движение на листата от 4 см/сек с висока резолюция и ниски емисии на радиация. Високата точност на позициониране на листата и рязкото намаляване на дозата в полусянката позволява лъчева терапия с висока точност, като същевременно защитава здравите околни тъкани.

Оригинала ще намерите на: http://www.siemens.com/press/en/pressrelease/?press=/en/pressrelease/2011/imaging_therapy/him201105028.htm

Къде сме ние?

Линейни ускорители (ЛУ) работят в 4 държавни болници. Единствената известна към момента частна инвестиция е в МБАЛ „Токуда Болница София”.

Последния линеен ускорител, за който се съобщава беше открит от премиера Бойко Борисов в Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна“ в София, известна още като ИСУЛ на 11.11.2010 година. Апаратурата е част от новия лъчетерапевтичен комплекс на болницата, който е най-модерният от този вид в Източна Европа.

В интервю за БНТ Проф. Татяна Хаджиева – началник на клиниката по лъчелечение в ИСУЛ казва “Освен триизмерния образ на тумора и тъканите около него, компютър задава начина на облъчване, вида лечение, поносимите дози …”

С модерните линейни ускорители ще могат да се лекуват множество злокачествени новообразувания, които се лекуваха до сега в чужбина с така наречените гама нож и кибер нож, за които в бъдеще сайта ще публикува отделна статия. 

Основното предимство на новите поколения ЛУ е възможността за максимално точно насочване на лъчите към болните тъкани и минимално увреждане на здравите.

 Според министър д-р Стефан Константинов с пари от ЕС количеството на линейните ускорители в България ще се увеличи до 16, като необходимото технологично време за строителството на бункерите, монтирането на апаратите и въвеждането им в експлоатация е около 2 години.

По принцип бункерите се изграждат на дълбочина около 20 метра под земята. Стените им са дебели 150см. и имат специална оловна зашита, която предпазва останалите пациенти и персонала. Цялата постройка е с площ над 500м² , включително с чакалня, съблекалня, процедурни кабинети и сервизни помещения.

Сътрудничеството между Росатом и Siemens след отказването на германския концерн от развитието на нови атомни енергийни проекти ще се развива, главно, с сферата на ядрената медицина, заявява за РИА Новости представител на руската корпорация в кулоарите на генералната конференция на МААЕ. “Ядрената медицина може да стане пълноценно направление за сътрудничество между Росатом и Сименс”.

От сега нататък Siemens ще прекрати участието си в строителството на атомни електроцентрали и компоненти за тях, с изключение производството на парни турбини, които са приложими не само в АЕЦ.

Според него, дали е перспективна съвместната работа на двете компании в ядрената медицина показва факта, че в света има остра необходимост от развитие на нуклеарните технологии за диагностика на заболяванията и лечението им.

“Например: от декември 2010 година, когато е организирано в Русия производството на медицинския изотоп молибден-99, на диагностични и терапевтични процедури за лечение на онкологични и кардиологични заболявания са преминали повече от един милион човека. По-голямата част от този милион са на северно-американския континент. Но в Русия има малко медицинско оборудване, способно да използва радиоизотопни източници, а Siemensе един от световните лидери в производството на такова оборудване”, – добавя руският представител.

Първият логотип на компанията

 Логото на Сименс през годините

Както вече AtomInfo.Bg съобщи в Москва се провежда седмата международна конференция по изотопите (7МКИ). Още първия ден са се регистрирали 446 участници, а организаторите очакват общо над 500 регистрирани участници.

Президиумът на 7МКИ, фото AtomInfo.Ru

Благородното използване

Радиоизотопите и ядрената медицина са направление, винаги предизвикващo особен интерес като пример за благородното използване на ядрената енергия.

В коментарите на експертите, участващи в конференцията се усеща тревожна нотка. Русия изостава от водещите развити страни в областта на радиоизотопната диагностика. Даже паркът от гама-камери в Москва е значително остарял, а списъкът на използваните радио-фармацевтични препарати (РФП) е много ограничен.

Държавната корпорация “Росатом” обещава да подобри ситуацията, развивайки изотопния и медицинския си сектор с перспективи предимно за експорт. Но в кулоарите на конференцията се чуха и други мнения – преди световния пазар да бъде залят с руска продукция трябва да се победи болестта у дома.

Атомната корпорация дава предимство на няколко проекта, сред които се отличават разширеното производство на молибден-99 и партньорството с “Philips” за промишлено производство на томографи в Русия.

На конференцията беше подчертана нееднократно и тезата, че в държавната корпорация “Росатом” още от съветски времена се е съхранил огромен потенциал за използване на радиационните технологии в полза на медицината и народното стопанство. Понятието “потенциал” в случая трябва да се разбира като проста, но много важна триада “хора-технологии-опит”.

Обнинският молибден

Обнинският филиал на НИФХИ “Карпов” е жива илюстрация на тезата за потенциала. Преживявайки трудностите на 90-те години на миналия век институтът се върна в ядрения отрасъл и веднага зае в него най-почетното място като един от главните производители на молибден-99.

Молибден-99 е основния изотоп, използван за медицински цели. Той се разпада до кратко живеещия изотоп технеций-99, с помощта на който в света се извършват до 30 милиона лечебни процедури на година (80 % от общия обем на всички диагностични процедури с използване на радиоизотопи).

Обнинският генератор на технеций, фото AtomInfo.Ru

“На конференцията филиалът представя своите най-нови разработки в областта на производството на радио-изотопи за медицински цели, както и съпътстващи изделия” – разказва директорът на филиала Олег Кочнов.
На снимката може да се види макет на новият генератор за техндеций.

“През тази година практически всички клиники на Руската федерация, които ползват нашата продукция, са получили новия генератор. Той има редица предимства в сравнение с традиционните както по масо-габаритни характеристики, така и по качество на излъчването“ – отбелязва Кочнов.

Трябва да разчитаме на всичко

Облъчването на урановите мишени в активната зона на реактора не е единствения начин за получаване на молибден-99. През последните години в Канада и САЩ активно се прокламира ускорителният метод, въпреки че се признава, че още много трабва да се работи по него.
И така на какво трябва да разчитаме – на реакторите или на ускорителите? Трябва да разчитаме на всичко, смята заместник генералният директор на МААЕ Александър Бычков.

Александр Бычков, фото AtomInfo.Ru

“Реакторните технологии за уранов молибден са на големите производители с развита мрежа от доставчици. Активационният реакторен молибден или молибденът, получен с ускорители е на малките мрежи за регионални доставки.” – коментира Бычков.

Но перспективни алтернативни разработки наистина има. Представителят на МААЕ напомни за интересни технологии, създадени в Южна Корея. Като отбеляза, че и в Русия също има не лоши разработки.

Днес основният метод за получаване на молибден-99 си остава облъчването на уранови мишени в реактора и отделяне на молибдена от отсколките на делението. Недостатъците на метода са отделяне на благородни радиоактивни газове, получаващи се в момента на отваряне на мишената. Ако обемът на производството на молибден-99 в руските предприятия нарастне ще се увеличат ли и изхвърлянията на йод и други радиоактивни изотопи?

Зам. директорът на МААЕ е уверен, че този проблем е технически решим и начинът на решаването му е доказан. Жив пример за това е канадският реактор NRU, в който при огромни обеми на производство на молибден, изхвърлянията се задържат в нормите.

Още един въпрос вълнува много хора. Изотопните производства, както и цялата ядрена енергетика се намират под особеното внимание на политиците.

Принципът за намаляване на ядрените опасности се заключава в гражданската употреба на високо обогатен уран (ВОУ). Активните зони на изследователските реактори се препроектират за работа с НОУ, но това често води до влошаване на параметрите им и дълги престои за модернизация.

Не е само молибденът

Втората обсъждана тема на конференцията беше партньорството на “Росатом” с компанията “Royal Philips Electronics” за производство в промишлени мащаби в Русия на томографи за медицинска диагностика.
Споразумението за партньорство е подписано през юни тази година. Компаниите планират съвместно сътрудничество за производството на ЕФЕКТ (еднофотонен емисионен компютърен томограф), ЕФЕКТ-КТ (съвместен с компютърен томограф) и ПЕТ-КТ (позитронно-емисионен томограф, съвместен с компютърен томограф).

Възникват следните въпроси: Томографите са скъпо оборудване – ще се намират ли средства за закупуването им? А как стои въпросът със специалистите, които ще работят с тях? Готови ли са болниците да използват томографите в практиката?

Къде сме ние?

В България производство на изотопи няма, защото съгласно сайта на агенцията по ядрено регулиране (АЯР), статута на единствения ни изследователски реактор е следния:

 Тип на реактора: ИРРТ-2000.
 Въвеждане в експлоатация: 1961 г.
 Спрян с решение на КИАЕМЦ : 1989 г.
 Окончателно спрян от експлоатация: с решение на МС –май 1999 г.
 06.07.2001г. – решение на МС за преустройство и частично извеждане от експлоатация на изследователския реактор ИРРТ-2000 при реконструкцията му в реактор с ниска мощност 200 кW.
Лицензионен статус:
 18.12.2002 г. – разрешение за проектиране на изследователски реактор с ниска мощност
 24.04.2004 г. – представен в АЯР технически проект с искане за одобряване на проекта
 Текущо състояние: Процес на одобряване на техническия проект.

В проекта на реконструирания изследователски ядрен реактор ИРТ-200 е предвидено производството на изотопи за индустрията, селското стопанство и за медицински диагностични цели.
Горещите камери на ИРТ-200 ще дават възможност да се организира производството на някои радиоизотопи, като: Br-82, Na-24, Ar-41, La-140 и K-42.

През 2003 година беше утвърден медицински стандарт по нуклеарна медицина.

Предлагам Ви уводната част на документа:

Нуклеарната медицина е основна медицинска специалност и научна дисциплина, която използва за диагностична и лечебна дейност открити радиоактивни източници.

По натрупването на радионуклидите в различните органи на човешкото тяло може да се определят формата, размерът, местоположението им и наличието на пространствозаемащи процеси в тях.

По скоростта на постъпване или напускане на радионуклида се определя функционалното им състояние.

Тези методи представляват ин виво нуклеарно-медицинската диагностика.
Чрез ин витро нуклеарно-диагностичните методи се измерват биологично активни съставки с голяма чувствителност и репродуктивност.

Метаболизирането на някои радионуклиди довежда до избирателното им натрупване в патологичното огнище и реализиране на лечебен ефект, което се използва за метаболитно лечение.

Специалността „нуклеарна медицина“ е основна медицинска клинична специалност от 1992 г. Нуклеарната медицина е специалност с интердисциплинарен характер, взаимодействаща с всички останали медицински специалности.

Уникалността на някои от методите на нуклеарната медицина и широкият контингент от обслужвани болни определят специфични особености на общите правила при нейната дейност, представени в този стандарт.