В Игналинската атомна електроцентрала започна първата кампания за поставяне на радиоактивни отпадъци в хранилище за краткотрайни отпадъци с много ниска активност (B19). Поставянето на пакетите ще продължи до края на август, изграждането на инженерни прегради се планира да приключи през октомври-ноември.

Първата кампания V19-2 се извършва от персонала на ИАЕЦ.

Върху фундаментната плоча на хранилището ще се поставят опаковки за отпадъци: ISO полуконтейнери, бали с пресовани отпадъци, големи чували за строителен материал.
Така ще се оформи издигната конструкция под формата на хълм, чиито покривни слоеве (инженерни бариери) ще бъдат изградени от изкуствени и естествени материали, предназначени да предотвратят навлизането на вода вътре.
По време на първата кампания е предвидено в хранилището да бъдат поставени 154 контейнера и над 1000 гъвкави опаковки.

Подреждането и транспортирането на радиоактивните отпадъци до хранилището ще се извършва в съответствие със съвременните изисквания за опазване на околната среда, принципите за управление на радиоактивните отпадъци на МААЕ.
Радиоактивните отпадъци ще бъдат поставени в хранилище без намерение да бъдат извличани в бъдеще.

ИАЕЦ ще зарежда отпадъци в хранилището, докато се напълни, след което ще бъде запечатано.
Активният надзор на хранилището след закриването му ще продължи 30 години, а пасивният е предвиден за още 70 години. След този срок територията на хранилището ще бъде достъпна за ползване без ограничения.

Проектът е финансиран от програма Игналина на Европейския съюз.

Източник: http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-231596

Отбелязва се, че отработеното ядрено гориво ще се съхранява на площадката на БелАЕЦ в продължение на 10 години в специални басейни, след което горивото ще бъде изпратено за преработка в Русия.

Все пак ще има радиоактивни отпадъци, които подлежат на дългосрочно съхранение.
За тях ще бъде построено хранилище. Очаква се първият етап да бъде готов до 2031 година.

За справка

По предварителни оценки за 60 години експлоатация на БелАЕЦ ще се генерират 9 хиляди кубически метра ниско и средно активни отпадъци, както и около 60 m³ високоактивни РАО.

Източник: freesmi.by

Компанията „Sogin” отбелязва, че „не всички площадки са равностойни една на друга, но имат различна степен на приоритет в зависимост от характеристиките си“.

Предполага се, че в Италия на площ от около 150 хектара ще бъдат изградени национално хранилище за РАО и технологичен парк, като за хранилището са предвидени 110 хектара.

Предполага се, че хранилището ще е от повърхностен тип.
То ще може да приема до 78 хиляди кубически метра много ниско и ниско активни РАО, както и до 17 хиляди кубически метра средно и високо активни РАО.

Отпадъците ще останат в хранилището, докато не бъде създадено геоложко хранилище за тяхното погребване.

Технологичният парк ще се превърне в изследователски център, отворен за международно сътрудничество. Той ще извършва изследвания в областта на управлението на отпадъците и в редица други области.

Публикуването на списъка с площадките постави началото на периода на обществени консултации (два месеца).
След това е планиран четиримесечен национален дебат, включващ представители на местните власти, профсъюзи, търговски асоциации, университети и изследователски центрове.

В момента в Италия радиоактивните отпадъци се съхраняват в двадесет пункта за временно съхранение.

Източник: AtomInfo.ru

Понастоящем по-голямата част от високоактивните РАО в Швейцария се съхраняват в контейнери в хранилището в град Цвилаг, а останалата част се съхранява на място в АЕЦ „Безнау”.
В бъдеще се планира геоложкото им погребване, но преди това е необходимо да се поставят в контейнери, специално проектирани за геоложко депониране.
В тази връзка се разглежда въпросът за избора на площадка за изграждане на подходяща инсталация за капсулиране на радиоактивни отпадъци.

В повечето проекти за геологично погребване на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, съществуващи в света, инсталацията за капсулиране се изгражда непосредствено в близост до мястото за депониране, но това не е задължително.
Когато въпросът за избора на площадка за съоръжение за депониране на радиоактивни отпадъци беше обсъден в Швейцария през 2018 г., в отделен параграф правителството реши, че АЕЦ и други организации, произвеждащи радиоактивни отпадъци, имат право да предложат алтернативен обект за изграждане на инсталация за капсулиране, по-специално извън територията, където се планира строителството на хранилището.

Nagra очаква да кандидатства за лицензия за изграждане на съоръжение за обезвреждане на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво до 2024 г. Процедурата за лицензиране трябва да продължи до 2030 г., след което решението ще бъде внесено на национален референдум. В случай на положителен резултат, през 2050 г. трябва да започне експлоатацията на съоръжението за депониране на радиоактивни отпадъци с ниска и средна активност, а през следващите 10 години – съоръжението за депониране на високоактивни РАО.

Подробности на: https://www.atomic-energy.ru/news/2020/08/18/106373

Тя показва всички атомни електроцентрали и хранилища за радиоактивни отпадъци по света с ключова информация за всеки от обектите.

Nuclearplanet е разработена от Швейцарския ядрен форум и се хоства на техния уебсайт, но може да бъде достъпна и чрез уебсайта на NucNet на адрес: https://www.nucnet.org/world-nuclear-map

Картата се актуализира въз основа на данни от Информационната система за атомните реактори (PRIS) към Международната агенция за атомна енергия, от Швейцарския национален оператор за радиоактивни отпадъци (Nagra) и други първични източници.
Информацията е достъпна на английски, френски и немски език.

Съоръжението се намира в близост до площадката на АЕЦ „Форсмарк“ на 60 метра под дъното на Балтийско море.

Състои се от четири 160-метрови тунела в скала и 50-метров бункер, в който се съхраняват отпадъците.

Хранилището е пуснато в експлоатация през 1988 г. и приема отпадъци както от АЕЦ, така и радиоактивни отпадъци от ядрената медицина и изследователски институти.
В момента съоръжението съдържа около 63 000 куб. метра отпадъци и е запълнено на 60%.

Много подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/Articles/Environmental-court-approves-Swedish-repository-ex

Сега решение трябва да вземе и правителството.

Оператор на хранилището е Шведското управление за ядрено гориво и отпадъци (SKB).
В съоръжението се съхраняват нискоактивни и средноактивни радиоактивни отпадъци.
SKB планира да разшири хранилището, за да може там да съхраняват и отпадъци след извеждането от експлоатация на АЕЦ в Швеция.

От компанията заявяват, че в съоръжението са поместени около 63 000 кубични метра отпадъци и капацитетът му е запълнен 60%.
Когато започва работа през 1988 година, хранилището е първото по рода си в света

Подробности на: https://www.nucnet.org/news/regulator-gives-go-ahead-for-expansion-of-forsmark-repository-10-3-2019

В заявление на министерство на енергетиката на Хърватия се казва, че съвместното хранилище трябва да покрива всички видове отпадъци, за да не се налага Хърватия да строи хранилище за медицински и други радиоактивни отпадъци на собствена територия.

„Понастоящем няма единно мнение за общо решение, но ние, както и преди, сме отворени за преговори с Хърватия в съответствие със споразумението между двете страни“, заяви след срещата словенският министър на инфраструктурата Аленка Братушек.

Следващото заседание на двустранната комисия ще се проведе през декември 2019 г. или януари догодина.

Източник: https://www.nucnet.org/news/slovenia-and-croatia-fail-to-reach-agreement-on-joint-project-10-5-2019

Строителството се осъществява по проект B19-2, чиято цел е да се създаде инфраструктура за окончателно погребване на нискоактивните краткоживеещи радиоактивни отпадъци.

В резултат на това ще бъде изградено хранилище, състоящо се от три модула. Предвижда се в него да се съхраняват около 60 хиляди кубически метра нискоактивни РАО. Планира се експлоатацията на съоръжението да започне през 2020 г.

Новото хранилище ще бъде разположено до другите съоръжения, необходими за извеждане от експлоатация на Игналинската АЕЦ – хранилището за отработено ядрено гориво (проект B1) и хранилището за твърди радиоактивни отпадъци (проект B3-4).
Първата част на проекта (проект B19-1) беше реализирана през 2013 г., когато бе изградено и въведено в експлоатация буферно хранилище преди депонирането на отпадъците за окончателно погребване.

Този тип съоръжения за съхранение на РАО вече съществуват в атомните електроцентрали „Оскаршхамн“, „Форсмарк“ и „Рингхалс“ в Швеция.

За справка

Игналинската АЕЦ беше затворена през 2009 г., след което започна работата по нейното извеждане от експлоатация.
Мярката беше едно от условията за присъединяване към Европейския съюз.
Окончателното завършване на демонтажа на централата трябва да приключи през 2038 година.

Източник: http://www.atomic-energy.ru/news/2019/09/19/97480

През ноември 2011 г. бяха избрани шест площадки за поместване на два пункта за погребване – за нискоактивни и средноактивни РАО и за високоактивни РАО. След това започна вторият етап на проучването.
През януари 2015 година държавната агенция NAGRA предложи да бъдат оставени за по- нататъшно проучване две от предложените площадки – Цюрих Нордост и Юра Ост, като другите четири бяха оставени като резервен вариант. През декември 2016 г. по предложение на швейцарския федерален инспекторат за ядрена безопасност към двете площадки бе добавена и трета площадка – Нордлих Лагерн. Всички тези варианти ще се разгледат по време на третия етап на проучването.
Очаква се решението за лицензиране на площадките да бъде съобщено през 2030 г., а за започване на строителството да се проведе референдум. Ако всичко мине по план, първото хранилище трябва да заработи през 2050 година.

Източник: http://www.world-nuclear-news.org/Articles/Swiss-repository-site-search-moves-to-final-stage

Предвижда се провеждането на проучване за обществената приемливост на проекта, което включва местен референдум, а не гласуване на общинския съвет.

Заплащането може да се повиши до 2,5 милиона лири годишно, ако някоя от общините даде съгласието си, и ще бъде извършвано в продължение на около пет години.

Подземното геоложко хранилище се определя от експертите като дълготрайно решение за съхраняването на около 750 000 м³ отпадъци, получени от половинвековната експлоатация на ядрени съоръжения и от отбраната.
Общият обем се равнява на три четвърти от стадион Уембли.

Подробности на: https://www.theguardian.com/environment/2018/jan/25/communities-offered-1m-a-year-to-host-nuclear-waste-dump

Служителите на централата гарантират, че в новото хранилище са спазени всички необходими мерки за безопасност – то е оборудвано по съвременни технологии.

Освен това в процеса на утилизиране на отпадъците ще се използва роботизирано оборудване.
Около 5 хиляди кубически метра радиоактивни вещества ще могат да се съхраняват в самото хранилище.
Експлоатационният му период е не по-малко от 50 години.

Източник: http://kursktv.ru/news/novoe-hranilishche-yadernyh-othodov-v-kurskoy-oblasti-zarabotaet-uzhe-v-etom-godu.html

„Има такова решение. Също така има международен опит и то ще се реализира през следващите години „, каза Ваграм Петросян.

Петросян отбеляза, че ще бъдат изградени специални контейнери за бетон, които ще служат 300 години: „Отпадъците след обработката ще бъдат запълнени в тези контейнери и ще бъдат съхранявани в хранилището“.

По-конкретно, Ваграм Петросян заяви, че в Армения ще бъде изградено хранилище за радиоактивни отпадъци с ниска и средна активност, в който отпадъците ще се складират бетонните контейнери с РАО.

Източник: http://bezrao.ru/n/1401

LLWR работи под ръководството на Агенцията за извеждане от експлоатация на ядрените обекти (NDA) и се занимава с управление на хранилището за нискоактивни радиоактивни отпадъци в Дриг, графство Къмбрия.

Първият договор, на стойност около 2 милиона лири, предвижда провеждане на геоложки и хидрогеоложки изследвания. Вторият договор цели развитие на системата за екологичен мониторинг в региона.

Хранилището Дриг функционира като национален пункт за погребване на нискоактивни радиоактивни отпадъци от 1959 г. Оттогава до 1995 г. в 7 изолирани траншеи са погребани около 800 хиляди кубични метра отпадъци.

Подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2017/08/24/78766

В Запорожската АЕЦ е планирано ново строителство – временно хранилище от лек тип за кондиционирани радиоактивни отпадъци (РАО) в стоманобетонни контейнери.

Въпросите, свързани с утилизацията на радиоактивни отпадъци, възникват във всички страни – производители на електроенергия от атомни електроцентрали.
Украйна не е изключение, а днес изграждането на съоръжение за временно съхраняване е неразделна част от модернизираната система за управление на РАО в ЗАЕЦ.

При обсъждането представителите на обществеността бяха информирани подробно за основанията, условията за експлоатация и мерките за защита на бъдещото съоръжение.

Основният елемент осигуряващ безопасността на радиоактивните отпадъци е универсалният защитен бетонен контейнер.
Той е проектиран и произведен в съответствие с изискванията на радиационна и ядрената безопасност. Отнася се към системите, важни за безопасността, което налага допълнителни изисквания при производство, контрола на качеството и надеждността.

Планираните дейности ще осигурят контролирано съхранение на радиоактивните отпадъци с ниска и средна активност в условия, които предотвратяват излагането им на природни фактори и осигуряват радиационната защита на околната среда.
Предвидената система от стационарни предпазни бариери осигурява защитата от въздействието на йонизиращи лъчения върху населението, персонала и околната среда.
Според резултатите от изчисленията, изграждането и експлоатацията на временното хранилище не се отразява на околната среда.

Източник: http://www.energyland.info/analitic-show-162131?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+energyland+%28Energyland.info+-

Договорът е на стойност около 800 милиона рубли, а работата трябва да бъде изпълнена до края на 2019 година.
Изпълнителят трябва да извърши строителство, което не е свързано с ядрените установки на пункта за съхраняване на РАО, а именно в състава на подземната изследователска лаборатория на планинския масив в района на затвореното териториално образование (ЗАТО) Железногорск.

Появяването на информацията за строителството възбуди обществеността.
Част от гражданите твърдят, че превръщат Сибир в депо за европейските отпадъци. Други сочат, че се формира потенциална мишена за международните терористи или политици.

В опит да се преборят със строителството на хранилището, красноярскте активисти подготвиха петиция с над 83 хиляди подписа.

В текста на жалбата към руските чиновници противниците на строителството съобщават, че страната е обречена на съдбата да се превърне в световен парий. А скоро в Русия ще започнат да се докарват РАО от различни краища на света, дори и от Африка.
В допълнение се съобщава, че мястото е избрано в нарушение на закона. По-специално, в действията на редица лица се откриват признаци на държавна измяна, унищожаване на природата и саботажи, както и фалшификации.

Източник: http://www.ecocommunity.ru/news.php?id=37092

Испания се съгласи да замрази строителството на ядрено хранилище в района на АЕЦ „Алмарас“ при положение, че Португалия оттегли жалбата си, подадена в Европейската комисия.
Договорката за уреждане на конфликта бе постигната по време на преговори между председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и премиерите на Испания и Португалия.

Според лисабонския вестник „Diário de Notícias“ португалските специалисти – енергетици и еколози ще получат пълен достъп до строящия се на 100 км от португалската граница ядрен обект за оценка на безопасността му.
Плановете на Мадрид за строителство на хранилище за радиоактивни отпадъци, обявени в края на 2016 година, предизвикаха болезнена реакция в португалското общество.
В Португалия няма нито един ядрен обект, а се планира хранилището да се построи близо до брега на река Тахо (в Португалия – Тежу), която пресича цялата територия на Португалия.

Подробности на: https://www.bfm.ru/news/347344

От 1960 г. в Италия работят четири АЕЦ с по един енергоблок. След аварията в Чернобил през 1986 г. в страната е взето решение за отказ от ядрената енергетика, като последните два енергоблока са спрени през 1990 година.

Пилотният завод Eurex за преработка на радиоактивни отпадъци, разположен в Северна Италия, започна да работи през 1970 г. и бе закрит през 1984 г.

През 2003 г. контрол над него взе държавната компания Societa Gestione Impianti Nucleari SpA (Sogin).
На 24 януари 2017 г. тя съобщи, че в комплекса Cemex е излят първият бетон.
Обектът ще включва завод за циментиране на отпадъците, хранилище за циментирани радиоактивни отпадъци и хранилище за средноактивни РАО.

Подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2017/02/06/72390

Хранилището е подземен обект, съответстващ на новите изисквания на законодателството и на международните стандарти на МААЕ.
То е предназначено за финално погребване на твърди радиоактивни отпадъци със срок до 300 години.
Железобетонната конструкция е с дължина 140 метра, ширина 24 метра и дълбочина 7 метра, като съоръжението е многобариерно.

Хранилището е проектирано за 15 000 кубически метра (бруто) радиоактивни отпадъци от трети и четвърти клас (нискоактивни и много нискоактивни).
Обемът на годишното натоварване е 1000 кубически метра.
Уникалността на пункта е, че позволява да се изолират отпадъци за целия период на тяхната потенциална опасност, за разлика от съществуващите в Русия временни хранилища, където срокът за съхраняване не надхвърля 30 години.
След цялостното запълване на хранилището, на площадката ще бъде реализирано състоянието „зелена поляна“.

Много интересни подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2016/12/07/70760

Обсъждането бе организирано по покана на Министерство на околната среда, водите и горите на Румъния (МОСВГ) и съгласувано с българското Министерство на околната среда и водите (МОСВ), което официално представляваше страната ни. Публичната дискусия премина при повишен обществен интерес.

Инвестиционното предложение на предприятието беше представено от Ира Стефанова, ръководител на проекта. Резултатите от екологичната оценка на проекта за бъдещо хранилище бяха изложени от Стела Иванова и експерти от екипа, изготвили Доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС). Част от българската делегация бяха представители на МОСВ, експерти от АЕЦ „Козлодуй“, научни работници от БАН и други специалисти. Домакини на дискусията бяха Лиа Олгуца Василеску – кмет на община Крайова, Габриела Осичану – началник на Службата за оценка на въздействието към румънското МОСВГ, Елена Симион – директор на дирекция „Национални референтни лаборатории“ в рамките на Националната агенция за защита на околната среда и Моника Матееску – изпълнителен директор на Агенцията за защита на околната среда – окръг Долж.

Близо 120 жители на Крайова, представители на румънски и на български неправителствени организации активно се включиха в обсъждането на проекта, което продължи близо 8 часа. Румънските граждани изразиха своята загриженост за безопасността на хранилището. На техните въпроси отговаряха експертите на ДП РАО и независими специалисти, като всички те ще получат и писмен отговор от страна на Предприятието. Всички мнения, коментари и предложения, получени от румънска страна, ще бъдат разгледани от ДП РАО при реализацията на проекта за НХРАО.

В България обществените обсъждания на инвестиционното предложение се проведоха през 2015 година и обхванаха 11 населени места – община Козлодуй и село Хърлец, на чиято територия е площадка „Радиана“, както и общините Мизия, Вълчедръм, Хайредин, Оряхово, Борован, Лом, Криводол, Бойчиновци и Бяла Слатина.

Проектът за Национално хранилище е обект с национално значение и заляга в актуализираната национална Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 г., приета от Министерски съвет на 5 януари 2011 г. и представлява ангажимент на правителството пред Европейската комисия. С изграждането на НХРАО България ще се нареди сред страните, които експлоатират хранилища за ниско- и средноактивни краткоживеещи радиоактивни отпадъци и ще изпълни показателите на Международната агенция за атомна енергия за устойчиво управление на този тип отпадъци. Проектът на ДП РАО за Национално хранилище се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие чрез МФ „Козлодуй“.

НХРАО на площадка „Радиана“ представлява екологично съоръжение с многобариерна защита за трайно съхраняване на предварително обработени, обезопасени и опаковани в стоманобетонни кубове ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци. Хранилището ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 куб. метра. Съоръжението ще се състои от няколко стоманобетонни вкопани модули, разделени от вътрешни преградни стени на камери. След запълване с опаковки тези камери се покриват със стоманобетонна плоча и се изолират от атмосферните води чрез изграждане на многопластов земнонасипен слой. През целия период на експлоатация на Националното хранилище ще бъде провеждан стриктен входящ контрол на постъпващите радиоактивни отпадъци, радиационен контрол и мониторинг както на площадката на хранилището, така и на околната среда. Националното хранилище ще бъде най-новото и модерно съоръжение в Европа от този тип и ще се конкурира по екологични показатели с изграденото в Националния парк Оранчуелос в Испания подобно хранилище.

На 14 декември 2015 година Държавното предприятие ИАЕЦ обяви обществена поръчка за дейностите по строителството на хранилище за краткоживеещи много нискоактивни отпадъци и за проектиране, строителство и присъединяване към съществуващата инфраструктура на ИАЕЦ на инженерните мрежи на хранилището (проект В19-2).

В системата за обществени поръчки с документите са се запознали около 50 потенциални доставчици, зададени са въпроси за разясняване на документите, направен е оглед на обекта.

Заявки за участие са представили известни, с добра репутация и многогодишен опит, предприятия от Литва.

“Участието на такива предприятия в конкурса гарантира реализирането на проекта и означава, че проектите на централата са интересни и привличат най-добрите професионалисти в своята област”, заяви генералният директор на ИАЕЦ Дарюс Янувлявичус.

Проектът В19-2 ще стане много важен във връзка с увеличаването на количеството на краткоживеещите много нискоактивни отпадъци, генерирани при демонтажа на ИАЕЦ.

Проектът В19-2 се финансира със средства по Игналинската програма на Европейския Съюз.

Източник: http://www.energyland.info/analitic-show-146515?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+energyland+%28Energyland.info+-+%D0%9B%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B9%29

Министърът на околната среда и промяната в климата на Канада Катрин МакКена (Catherine McKenna) трябваше да направи изявление по въпроса до 1 март. Вместо това тя възложи на компанията Ontario Power Generation да отговори на още въпроси и да извърши още проучвания, едно от които е дали технически и икономически е възможно отпадъците да бъдат съхранявани другаде. Министърът определи 18 април за краен срок, до който компанията да осигури отговор на възникналите въпроси.

Ontario Power Generation иска да зарови 201 000 кубически метра нискоактивни и средноактивни радиоактивни отпадъци близо до АЕЦ „Брус“, която също се намира на езерото Хюран.

Според компанията, това е най-безопасният начин за перманентно съхраняване на отпадъците, които се съхраняват над земята от края на 60-те години на 20 век насам.

Отпадъците ще бъдат съхранявани в непромокаеми каменни камери много под най-голямата дълбочина на езерото.

Повече от 92 000 души подписаха петиция против проекта, който според тях представлява твърде голям риск за околната среда.

Източник: http://www.pennenergy.com/articles/pennenergy/2016/02/canada-delays-decision-on-nuke-waste-burial-near-lake-huron.html

Projet Cigéo d’ANDRA

Тя е 25 милиарда евро. Страните, въвлечени в проекта, по-рано определиха стойността на съоръжението между 20 милиарда евро и 39 милиарда евро.

Франция планира да изгради Индустриален център за геологическо съхранение (Cigéo) – подземна система от тунели за съхранение близо до Бюр, Североизточна Франция, в областта на Моз/От Марн.

Съоръжението трябва да бъде финансирано от генераторите на радиоактивни отпадъци EDF, Areva и CEA и ще бъде управлявано от агенцията за третиране на отпадъците Andra.

През 2009 г. Andra съобщи, че определя стойността на хранилището на близо 36 милиарда евро.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/WR-Minister-sets-benchmark-cost-for-French-repository-1801165.html

На този терен не може да се строи хранилище за радиоактивни отпадъци (РАО) поради нестабилността на почвата заради проникване на подпочвена вода.

В отчета си URS заявява, че „съдейки по информацията, представена от компанията Enresa, отговорна за реализирането на проекта, на този етап, избраната площадка е неподходяща за строителство на сгради от този тип от геотермична гледна точка“.

Според документа е невъзможно да се гарантира „правилното функциониране на циментовия фундамент“ на сградата, където трябва да се съхраняват високо активни радиоактивни отпадъци от испанските АЕЦ“.

Отчетът на практика потвърждава по-ранните проучвания, изготвени от Съвета по ядрена безопасност на Испания (CSN), който също счете условията за неблагоприятни. Но ядреният регулатор, след дълги спорове, даде предварително съгласие за реализирането на проекта, въпреки че нови задълбочени резултати по него ще има не по-рано от 2016 г.

Източник: http://www.vozpopuli.com/

Много подробности за проекта: http://www.abc.es/toledo/ciudad/20150729/abci-genesis-villar-canas-201507291237.html

Подземното хранилище за НА и СА РАО е разположено недалеч от Кьонджу (Gyeongju) в провинция Кьонсан-Пукто (North Gyeongsang).

Операцията е извършена на 13 юли и е продължила три часа. Първата партида се е състояла от 16 варела запечатани в един специален желязо-бетонен контейнер.

Изграждането на първия етап на подземното хранилище стартира в началото на 2006 година и завърши през юни 2014 година. Стойността на съоръжението възлиза приблизително на 1,5 милиарда долара.

Първият етап на хранилището се състои от шест подземни бункера, разположени на дълбочина 80 метра. Всеки от тях е с диаметър 24 метра.Вместимостта на изграденото съоръжение е 12 хиляди m³РАО. Регулиращият орган издаде лицензията за експлоатацията му през декември 2014 година.

Строителството на втория етап с малко по-голяма вместимост е започнало през януари 2012 година и се планира да завърши през 2019 година.

Като цяло, след въвеждането в експлоатация на всичките етапи, проектът предвижда капацитетът му да достигне до 95 хиляди m³ниско и средно активни отпадъци.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/WR-First-waste-disposal-at-Korean-repository-1407154.html