Австрия твърди, че директното възлагане на проекта от Унгария на руски изпълнител в рамките на споразумение, включващо кредит от 10 милиарда евро от Русия, нарушава правилата на Европейския съюз за обществени поръчки.

ЕК разреши помощта, цитирайки разпоредба в Договорите, която позволява помощ за определени икономически дейности, стига да „не засяга неблагоприятно търговските условия до степен, противоречаща на общия интерес“. „Ако приемем, че дадена тръжна процедура може да е оказала влияние върху размера на помощта, което Австрия не е доказала, такъв фактор сам по себе си не би имал ефект върху предимството, което тази помощ представлява за нейния получател“, каза Съдът на ЕС в изявление.
Съдът на ЕС също така отхвърли обвиненията за „непропорционално нарушаване на конкуренцията и неравностойно третиране“, което води до изключване на производителите на възобновяема енергия от дерегулирания вътрешен пазар на електроенергия, отбелязвайки, че държавите-членки са свободни да решават състава на собствения си енергиен микс, докато ЕК не може да изисква държавно финансиране за алтернативни енергийни източници.
ЕК разреши помощта за изграждането на два блока в централата Paks, единственият търговски източник на ядрена енергия в Унгария, през пролетта на 2017 г. Унгарският външен министър Петер Сиярто приветства решението, като каза, че решението е „голяма победа за Унгария… обявявайки надграждането на Paks за напълно в съответствие с разпоредбите на ЕС. Говорейки в кулоарите на срещата на външните министри на НАТО в Букурещ, Сиярто каза, че решението е тласък за енергийната сигурност на Унгария

Унгария се грижи за спазването на всички екологични и професионални изисквания и дава приоритет на сигурността в проекта, каза той. В решението на Съда на ЕС се казва, че разрешенията за инвестицията и финансирането са напълно в съответствие с разпоредбите на ЕС, каза той. „Отблъснахме още една атака“, каза той. Той призова „институции, банки и държави… които искат да блокират строителството с незаконни средства“, да обмислят решението и да се въздържат от възпрепятстване на проект, който е ключов за енергийната сигурност на Унгария и за поддържане на постиженията й в ограничаването на енергийните разходи на домакинствата.

Източник: https://www.budapesttimes.hu/hungary/cjeu-dismisses-case-contesting-government-funding-for-paks-2/

Swedish Modular Reactors AB е съвместно предприятие между Uniper Sweden и LeadCold. Над 10,5 милиона долара се предоставят финансиране в подкрепа на демонстрационния проект SEALER на обекта в Оскарсхамн до 2030 г.

SEALER е бърз реактор с оловно охлаждане с мощност от 3 до 10 MW(e). Компанията „LeadCold“ разработва многомодулен проект SEALER-55, който може да бъде разгърнат на съществуващи шведски обекти през 30-те години.

„Тази технология (SEALER) в крайна сметка може да се превърне в рентабилен основен енергиен източник, който не изисква изкопаеми горива и по този начин да допринесе за енергийния преход към общество без изкопаеми горива“, се казва в изявление на агенцията.

„Той може също така да произвежда водород, който може да се съхранява, докато търсенето на електроенергия надвиши производството, което осигурява повишена гъвкавост и стабилност в системата за електроснабдяване.

Средствата, получени от Шведската енергийна агенция, са предназначени да помогнат за тестване на структурни материали, които могат да работят в условия на течно олово.
Предполага се, че за тези цели през 2024 г. ще бъде пуснат стенд-прототип на SEALER-E в мащаб 1:56.

Уебсайтът „LeadCold“ отбелязва, че компанията е разработила Fe-10Cr-4Al-RE стомана, която демонстрира висока устойчивост на корозия в оловото в температурния диапазон от 550-850°C, с повече от две години експозиция за долния край на диапазона, а за горния – около повече от 10 седмици.

„RE“ в марката на стоманата са реактивни елементи, добавки, които намаляват риска от образуване на хромови карбиди, които влияят неблагоприятно на устойчивостта на корозия.
Те също така позволяват да се поддържа съотношението на алуминия в стоманата на достатъчно ниско ниво, което гарантира добра заваряемост на стоманата.

За справка

Компанията „LeadCold“ е основана през 2013 г. с цел комерсиализация на разработките на оловни реактори, извършвани в Шведския кралски технологичен институт (KTH) от 1996 година.

Източник: http://atominfo.ru/newsz04/a0644.htm

То също така потвърди, че е в „активни преговори“ с EDF по проекта за строителството на атомна електроцентрала Sizewell C.

Правителството ще осигури „до £1,7 милиарда пряко правителствено финансиране, за да даде възможност за окончателното инвестиционно решение за мащабен ядрен проект с този парламентарен състав, в зависимост от цената и разрешителните“.

Предполага се, че атомната електроцентрала Sizewell C ще се състои от два блока с френски реактори EPR и ще стане „почти пълно копие“ на атомната електроцентрала Hinkley Point C, която се строи във Великобритания.

Китайската корпорация CGN щеше да участва във финансирането на изграждането на атомната електроцентрала Sizewell C, нейният дял е 20%. Наскоро обаче се появиха съобщения, че Лондон може да откаже китайско финансово участие в проекта за изграждане на нова ценрала.

Източник: http://atominfo.ru/newsz04/a0240.htm

Подробности на: https://www.world-nuclear-news.org/Articles/UK-government-earmarks-funds-for-progressing-nucle

Президентът на британското подразделение на EDF Симон Роси отбеляза, че независимо от достигнатия напредък по някой направления на проекта, новият закон е наистина необходим.
„Убеден съм, че е напълно възможно да се организира обсъждане на закона на сесията на парламента тази есен“, отбеляза той.

Попитан дали компанията има „план Б“ в случай, че правителството не придвижи напред въпроса със законодателството, Роси отговори отрицателно.
„Начертан е основният сценарии от гледна точка на финансовия механизъм и той е много надежден. Трябва ни просто съответното законодателство. Имаме всички основания да вярваме, че то ще се придвижва напред, според планираното“, отбеляза той.

Източник: https://www.reuters.com/business/energy/reuters-events-edf-calls-uk-produce-sizewell-funding-legislation-2021-06-23/

Канадската ядрена асоциация, Форатом, Японският индустриален атомен форум, американският Институт за ядрена енергия, Асоциацията на ядрената индустрия на Великобритания и Световната ядрена асоциация настояват за ускорение на инвестициите в ядрената индустрия като част от пътя към нулеви нетни емисии.

Групите предупреждават, че планираното извеждане от експлоатация на АЕЦ представлява „най-голямата единична загуба на чиста енергия в световната история“ и че без допълнителни мощности и инвестиции в сектора, достигането на нулеви емисии може да бъде застрашено.

Организациите изчисляват, че повече от 100 GW ядрени мощности в света ще бъдат изведени от експлоатация в рамките на 20 години.
От индустрията призовават за равен достъп до финансиране на атомните технологии заедно с нисковъглеродните и възобновяеми източници и за нови АЕЦ, които да заместят остаряващите мощности за поддържане на настоящите нива на производство на електроенергия.

Руската корпорация „Росатом“ внесе в правителството проект на постановление за финансиране на главния атомен ледоразбивач от ново поколение – „Лидер“.

Това ще позволи да се премине към подписване на договорите за строителството през първата четвърт на 2020 г., заяви директорът на дирекция Северен морски път Вячеслав Рукша. „Лидер“, който ще е с мощност 120 мегавата, първи в света ще може целогодишно да съпровожда плавателни съдове по Северния морски път при дебелина на леда до 4 метра. По-рано генералният директор на „Росатом“ Алексей Лихачов съобщи, че създаването на първия атомен ледоразбивач от ново поколение се оценява на 120 милиарда рубли. От министерство на промишлеността и търговията отбелязаха, че пределната цена на „Лидер“ ще бъде 127,5 милиарда рубли. Финансирането е за сметка на федералния бюджет.

Подробности за проекта на: https://tass.ru/ekonomika/6945746

Това стана ясно от думите на Петър Наимски, представител на правителството по въпросите на стратегическата енергийна инфраструктура.

Той отбеляза, че се търси партньор, който да участва изцяло в проекта за изграждане на АЕЦ от началото до края и има доказана технология.
Компанията, която ще бъде създадена за изграждането и експлоатацията на АЕЦ, ще е съвместно предприятие между Полша и стратегическия инвеститор в съотношение 51% към 49%.

Енергийната програма на страната предвижда до 2033 г. да бъде изграден първият ядрен енергоблок с мощност от 1000 – 1500 MW, а до 2043 г. – още 6 енергоблока с обща мощност между 6000 – 9000 MW.

Източник: http://www.ukrinform.ru/

A rendering of a plant based on Rolls-Royce’s SMR (Image: Rolls-Royce)

 Според разчетите на консорциума, програмата за малък модулен реактор (ММР) може да осигури 100 милиарда лири на икономиката на Острова и да открие глобален експортен пазар.

Първоначалната инвестиция от 18 млн. паунда от UKRI е „потвърдена и договорена“ и е предназначена за нуждите на фирми от ядрената, строителната индустрия и промишлеността, които вече четири години работят по предварителния проект.
Разходите за централа с един малък модулен реактор са около 1,8 млрд. лири, като всяка АЕЦ ще може да работи 60 години и да осигурява 440 мегавата електроенергия.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/Articles/UK-confirms-funding-for-Rolls-Royce-SMR

Това се казва в правителствен доклад, подготвен от Комитета по наука и технологии.

Според доклада, правителството трябва да „поддържа, без да разраства“ ядрената индустрия на Великобритания.
То трябва да предвиди липсата на бъдещи производствени мощности и да подкрепи достатъчно възобновяеми алтернативни енергийни източници, които да запълнят този недостиг.

Авторите на доклада смятат, че кабинетът трябва да вземе решение за въвеждане на Регулаторната база на активите (RAB) за ядрена енергия до края на тази година.

Депутатите призовават правителството да разясни какви стъпки е предприело за разполагане на първите по рода си малки модулни реактори до 2030 г.

Подробности на: https://www.nucnet.org/news/committee-tells-gov-t-to-make-nuclear-financing-decision-by-end-of-year-8-4-2019

Около половината от сумата ще бъде отделена от федералния бюджет, а останалата – от други източници“, се съобщава в материал на корпоративното издание „Страна Росатом“.

Програмата е съгласувана с Министерството на образованието и науката и Министерството на икономическото развитие.
В програмата има няколко направления – двукомпонентна атомна енергетика, термоядрени и плазмени технологии, водородна енергетика, адитивни технологии и др.

Подробности на: https://tass.ru/ekonomika/6776930

Консултациите за финансирането на бъдещи АЕЦ от потребителите идват в период, в който кабинетът на Острова цели да постигне нулеви въглеродни емисии до 2050 г.

Половината от проектите за изграждане на нови АЕЦ пропаднаха през 2018 г. заради невъзможност да се осигури необходимото частно финансиране.
В това число е решението на Hitachi да спре изграждане на АЕЦ „Уилфа“ в Северен Уелс, проект оценяван на близо 22 млрд. лири, както и отказът на Toshiba от идеята за строителство на АЕЦ „Мурсайд“ в Къмбрия.

В същото време, според разчетите на правителството, 7 от съществуващите 8 АЕЦ във Великобритания ще бъдат изведени от експлоатация до 2030 г.
Предложението за нов модел на финансиране вероятно ще бъде критикувано заради рисковете от натоварване на потребителите, пише Financial Times.

Много подробности на: http://world-nuclear-news.org/Articles/UK-considers-Regulated-Asset-Base-model-to-finance

Baltnews разказва колко ще струва този етап от закриването на това важно енергийно съоръжение в страната.

Необходимо ли е такова хранилище

Според Министерството на енергетиката на Литва, периодът за използване на временното хранилище за радиоактивни отпадъци от АЕЦ „Игналина“ приключва през 2066 г.
До тогава е необходимо да се изгради дълбоко хранилище, което ще струва на бюджета на страната – 2,52 милиарда евро, според Kurier.lt.

„В момента финансирането на оборудването не е осигурено, закриването на дълбокото хранилище и надзора му, т.е. средствата за тази цел не се натрупват“, заявиха от Министерството на енергетиката.

През май миналата година Европейската комисия обяви, че Литва не спазва директивата на ЕС, тъй като в националната програма за преработка на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци липсват средства, регулиращи финансирането на дълго разграждащи се РАО.

Министерството на енергетиката на Литва отбеляза, че строителството на гробището е отложено, поради което срещу републиката ще бъде образувана наказателна процедура, което предполага глоба.

Според предварителните изчисления, по-голямата част от разходите ще бъдат през 2056-2072 г .В периода 2056-2065 г проектът ще струва на Литва почти 1 млрд. евро, а използването на съоръжението през 2066-2072 г. ще струва 900 млн. евро.

Влияние на членството в Европейския съюз

При присъединяването си към Европейския съюз Литва е била длъжна да затвори атомната електроцентрала в Игналина. Окончателно центраата е спряна в края на 2009 г., а работата по извеждане от експлоатация на АЕЦ трябва да продължи до 2038 година.

През ноември 2018 г. Европейският парламент потвърди, че в периода от 2021 до 2027 г. в съответствие с плана за извеждане от експлоатация на АЕЦ „Игналина“ 780 млн. евро ще бъдат заделени за пълното затваряне на атомната електроцентрала. В същото време републиката ще се нуждае от около 907 милиона евро.

Александър Фролов, генерален директор на Националния институт по енергетика, каза, че „тези пари няма да свършат работа: те неизбежно ще бъдат изядени, а проблемът с недостига на енергия няма да бъде решен, а именно този проблем е характерен за този регион“.

И изведнъж се оказа, че е необходимо от някъде да се купува енергия и това е само Русия. А това е път, който не е антикомунистически. Тогава беше закупен терминалът за втечнен природен газ (LNG) в Клайпеда, наречен „Независимост“.
А надеждите, които се възлагаха на него, също се изпариха”, каза Фролов пред Baltnews.

Миналата година литовското министерство на енергетиката изчисли, че са необходими още 1,3 милиарда евро за закриването на централата, а в плановете за финансиране от Европейския съюз за 2021-2027 има около 780 милиона евро.

Източник: https://baltnews.lt/vilnius_news/20190716/1019305730/Lithuania-dengi-mogilnik-kopilka.html

Общо на Литва ще са ѝ необходими 907 милиона евро.
По-рано в рамките на формирането на бюджета на ЕС за периода до 2027 г. за закриването на АЕЦ „Игналина“ бяха предвидени 552 милиона евро.

Предполагаше се, че обемът на съфинансирането от страна на Литва ще се увеличи от 14% до 20%. Но Литва изчисли, че трябва да получи от ЕС 780 милиона евро и не се съгласи да увеличи своето финансово участие в процеса.

Подробности на: http://www.baltic-course.com/eng/baltic_states/?doc=145229

Цирани добави, че банките, финансовите пазари и другите субекти, заинтересовани от потенциалното изграждане на нови ядрени енергоблокове, ще поискат държавни гаранции за бъдещите цени на електроенергията във вид на гаранции за изкупните цени на електроенергията.
„Днес върху повече от 50% от стойността на електроенергията влияе чешкото правителство и Европейската комисия“, добави той в подкрепа на своите аргументи. Той прогнозира и стойността на строителството на новите реактори, като заяви, че според CEZ минималната стойност на изграждането на един енергоблок е 150 милиарда крони (5,8 милиарда евро).

Източник: www.akcie.cz

Решението как да се финансира изграждането на нови ядрени енергоблокове в Чешката република трябва да бъде взето преди края на годината.
Това, както съобщи “

Тя поясни, че понастоящем се обсъждат три възможни варианта: създаването на ново дъщерно дружество в ЧЕЗ, покана на чуждестранен инвеститор и разделянето на ЧЕЗ с отделянето на атомните електроцентрали в държавна компания.

Във всеки случай, според Новакова, ЧЕЗ ще играе „значима роля“ в изграждането на нови енергоблокове, тъй като именно в това дружество са концентрирани водещите чешки специалисти в областта на ядрената енергетика.

Източник: http://atominfo.ru/newst/a0117.htm

„По-голямата част от финансовите институции се стремят инвестициите да се възвърнат за 20 години, но ние искаме връщането им да продължи по време на целия срок на амортизация“, каза той.
Тхужевски добави, че днес този срок е около 60 години, а за новите АЕЦ ще бъде до 80 години.

„Със съветниците и експертите трябва да намеря решение как да направя това възможно“, каза министърът. През март той оцени стойността на ядрения енергиен проект в Полша на 70-75 милиарда злоти.

Подробности на: https://www.bankier.pl/wiadomosc/ME-chce-by-inwestycje-budowy-elektrowni-jadrowej-mozna-bylo-splacac-przez-min-50-lat-7584506.html

Постоянният комитет по ядрена енергия се събра, за да обмисли модели за инвестиране и финансиране на изграждането на нови ядрени енергоблокове.

Министър Томаш Хюнер заяви, че Чехия, в която половината от електроенергията се произвежда от шест енергоблока в 2 АЕЦ, „определено“ има нужда от нов, който да замени поне част от мощностите в по-старата от централите – АЕЦ „Дуковани“.
Той добави, че комитетът е разгледал три детайлни възможни модели за инвестиране, както и възможността за финансиране на такъв проект.

Чешката енергийна политика, одобрена от правителството през юни 2015 г., предвижда един нов енергоблок в АЕЦ „Дуковани“ и възможност за още три в АЕЦ „Дуковани“ и АЕЦ „Темелин“. Тогава кабинетът препоръча на ČEZ, която притежава и експлоатира централите, да създаде дъщерна компания, която да изготви плановете за изграждане и да проучи възможността за финансиране на новите блокове.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/NN-Czech-new-build-financing-decision-by-mid-year-2703187.html

Дънкан Хоторн, главен изпълнителен директор на Horizon Nuclear Power заяви, че се формира консенсус между правителството и индустрията, че моделът за финансиране на британската „Хинкли Пойнт Си“, който включва френската EDF и китайския й партньор CGN, които покриват цялата стойност на изграждането на централата, няма да бъде повторен.

Това става ясно от коментарите му пред „Файненшъл таймс“. Horizon е британската дъщерна компания на Hitachi-GE, която бе информирана от регулаторите миналата седмица, че успешно е преминала процеса на Общата оценка на дизайна (GDA) за британския реактор ABWR.

Horizon планира да построи два енергоблока с ABWR на остров Ангълси и да ги пусне в експлоатация около 2025 година.

Дизайнът на британския реактор EPR на Areva/EDF получи одобрение през декември 2012 г.
Финалните споразумения, предвиждащи изграждането на два реактора EPR в АЕЦ „Хинкли Пойнт Си“, бяха подписани между британското правителство, EDF и CGN през септември миналата година. Те включват т.нар. договор за разлика (CfD) – гарантирана цена на електроенергията, произвеждана от АЕЦ „Хинкли Пойнт Си“, която гарантира, че централата ще получава 92.50 лири за мегаватчас през първите 35 години от работата си.

В статията на „Файненшъл таймс“ се отбелязва, че между Horizon и министерството на финансите на Великобритания се провеждат разговори за алтернативни финансови структури.
Сред опциите са възможност британското и японското правителство да осигурят основния капитал или да „използват финансовите си мускули“, за да подпомогнат намаляването на разходите по финансиране на дълга.

Вестникът цитира доклад от Комисия по публичните разходи, в който миналия месец се обвиняват министрите за „сериозни стратегически грешки“ при даването на EDF на договора, който „се предвижда да струва на потребителите 30 милиарда лири над пазарните цени на електроенергията от АЕЦ „ Hinkley Point C “ за 35 години“.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/C-Horizon-CEO-says-Hinkley-deal-is-a-one-off-20121701.html

Това заяви председателят на Сейма Викторас Пранцкетис след разговор с еврокомисаря по бюджета на ЕС Гюнтер Йотингер.

„Ние просто казваме каква е необходимостта от финансиране в бъдеще. Имаме ясен план – до 2038 г. трябва да закрием централата, да я заравним със земята и да направим ливада на мястото на АЕЦ”, каза Пранцкетис.

Според думите му обаче в близко бъдеще Литва ще трябва да обоснове защо е необходимо да продължи финансирането на извеждането от експлоатация на Игналинската АЕЦ.
Според Йотингер за дейностите по демонтажа на окончателно спряната по искане на ЕС през 2009 година централа не достигат близо 1,5 милиарда евро, а от ЕС се очаква получаването на 1,2 милиарда евро.

След среща с Йотингер литовският премиер Саулюс Сквернели заяви, че Европейският съюз трябва да окаже финансова помощ за закриването на Игналинската АЕЦ, защото за Литва сама това бреме е твърде тежко.

По проекта за закриването на Игналинската АЕЦ за 2007-2013 г. бяха отделени 837,4 млн. евро, а за периода 2014-2020 г. – 450,8 млн. евро.

http://www.atomic-energy.ru/news/2017/11/03/80608

Неговите очаквания са, че  до 2020 година ČEZ трябва да намали генерациите на кафяви въглища от 5 до 3,7 GW в страната.
Основното намаляване на производствените мощности се планира заради при немодернизираните централи, които нямат собствени залежи от въглища. Това прогнозира Фрайер.

По думите му, независимо от продължителното спиране на АЕЦ в Чехия през изминалата година, те все пак са произвели около 40% от общия обем електроенергия в страната.
Не е без значение и въпросът за дивидентната политика на ČEZ. „Независимо от намаляването на дивидентите, разпределената печалба при сегашните цени на акциите остава на относително привлекателните 6-8%“, коментира още Фрайер.

В дългосрочна перспектива анализаторите очакват нормализиране на експлоатацията на АЕЦ в Чехия и съкращаване на продължителността на спирането до ниво, необходимо за редовното подменяне на горивото и необходим ремонт.
„Ние предполагаме, че производството на АЕЦ през следващата година ще достигне ниво 30 TWh и ще се задържи на това ниво през следващите 5 години“, отбеляза още Фрайер.

Източник: www.ceskatelevize.cz

Литовският премиер възнамерява да повдигне този въпрос във връзка с посещението на г-н Гюнтер Йотингер в Литва – европейския комисар, отговарящ за бюджета на ЕС.

Членът на Европейската комисия ще обсъди с ръководството на Литва бъдещата многогодишна финансова програма на Европейския съюз.
„Говорейки за бюджета на Европейския съюз, виждаме, че се приближава нова финансова перспектива, виждаме какви предизвикателства съществуват. На първо място, това се дължи на последствията от Brexit. Но въпреки тях има определени решения – те са направени предварително и фиксирани в споразумението за присъединяването на Литва към ЕС. Това, преди всичко, засяга затварянето на АЕЦ „Игналина“. Имаше абсолютно ясни задължения за финансиране на този много финансово-натоварващ проект“, заяви премиерът в интервю за радиостанцията Žinių radijas.
„Като чух от Европейската сметна палата одиторско мнение, че може би това (затварянето на АЕЦ – EADaily), трябва да се направи със силите на бюджета на Литва, трябва да кажа, че това е неприемливо за нас и ние не можем да го направим. Ето защо този въпрос ще бъде един от основните въпроси в преговорите с еврокомисаря „, подчерта Саулиус Сквернелис.

За справка

Игналинската АЕЦ се намира в североизточната част на Литва, близо до границата с Беларус и на 45 километра от границата с Латвия.
Централата работи двадесет и шест години: от 31 декември 1983 до 31 декември 2009 година.
Спирането на тази атомна електроцентрала беше условие за присъединяването на Литва към Европейския съюз.

Подробности на: https://eadaily.com/ru/news/2017/11/03/premer-litvy-evrosoyuz-obyazan-dat-nam-deneg-na-zakrytie-aes

 Министърът направи изказването си в отговор на неотдавнашните думи на милиардера и основател на партия ANO 2011 Андрей Бабиш, който се счита за фаворит в предстоящите парламентарни избори в края на октомври.

Бабиш каза, че CEZ ще може да финансира строителството на нови енергоблокове със собствени средства.

„Без участието на държавата – пряко или косвено, няма да има нови енергоблокове“, заяви министър Гавличек.

Чешката държава притежава близо 70% от акциите на CEZ, като Бабиш нееднократно е критикувал ръководството на компанията за „излишната независимост“.
Той обещава да засили контрола над CEZ ако след изборите стане премиер.

Източник: http://www.atominfo.ru/newsq/x0580.htm

Според него руската страна не е представила окончателното си решение и не е предложила конкретна банка като възможен източник на финансиране.
„Но Йордания, разбира се, предпочита да работи директно с руското правителство, без участието на която и да е банка“, каза Абу Гауд.

Въпросът за финансирането остава единствената пречка пред сключването на договора. Техническите и технологичните условия на проекта, според Абу Гаууд, са напълно координирани.
Той отбеляза, че йорданската страна най-напред трябва да „проучи каква банка, размера на нейния капитал, каква е неговата репутация – това зависи много от нея“.

През ноември 2013 година Русия спечели търг за изграждане на атомна електроцентрала (два блока по 1000 MW), на стойност 10 милиарда долара.
През март 2015 година беше подписано междуправителствено споразумение между страните.

Според “ The Jordan Times “ Хашимитското Кралство очаква да пусне централата до 2025 година. Предполага се, че 51% от този проект ще бъдат получени от Йордания, а 49% от руската страна.
Както вече съобщи The Jordan Times, Росатом и Йордания трябваше да осигурят по 15% от инвестициите в изграждането на атомната електроцентрала, а останалите (70%) се очакваше да бъдат покрити за сметка на проектно финансиране, привлечено от банки, инвеститори и фондове.
Първоначално ставаше дума, че 15% от общия обем на инвестициите в проекта „Росатом“ ще осигури за сметка на кредит от държавата.

Още много подробности на: https://eadaily.com/ru/news/2017/08/18/rosatom-predlozhil-stroit-aes-v-iordanii-na-novyh-usloviyah-finansirovaniya

През миналия месец Будапеща поднесе сюрприз, като обяви отдавна съгласувания руски кредит за прекалено скъп и се зае да търси други източници.

Съгласно подписаният в началото на 2014 година договор, Унгария ще получи от Русия кредит в размер на 10 милиарда евро за финансиране разширяването на АЕЦ, построена още през съветските години.

Проектът е получил одобрението на ЕС, но дава възможност на Русия да засили влиянието си върху енергийната политика на Будапеща, която е известна със стремежа си за независимост в отношенията с Европейския съюз.

“Ние стигнахме до извода, че няма да се отказваме от 30-годишната руска кредитна линия, и ще помолим агенцията по дълговете AKK да разглежда най-оптималните условия за финансиране на всеки етап от проекта в зависимост от използването на заема”, каза на пресконференция ръководителят на канцеларията на премиера Янош Лазар.

Според думите му, източник за рефинансиране могат да станат парите на данъкоплатците или решения, които да предложи унгарската държавна агенция по дълговете AKK.

Лазар каза, че през следващата година на Унгария ще се наложи да похарчи по проекта за АЕЦ “Пакш-2” от 600 до 900 милиона евро.
Руската кредитна линия бе отворена в края на април, каза той.

Източник: http://www.warandpeace.ru/ru/news/view/121123/

Постоянният комитет по атомна енергия трябва през юни да издаде ключова препоръка, като част от нея трябва да бъде именно за начина на избор на доставчика и финансирането.

В интервю за Pro-Energy упълномощеният от правителството по въпросите за ядрената енергетика Ян Штулер заяви, че „за начина на финансиране е необходимо да се вземе решение не по-късно от края на 2018 година“.

Правителството обаче до този момент не е успяло да се договори какъв да бъде инвестиционният модел и финансирането на проекта.
„Докато аз съм министър на финансите, няма да дам никакви гаранции и няма да гарантирам цени“, заяви Андрей Бабиш.
По думите на шефа на ЧЕЗ Даниел Бенеш, не е достатъчно само да се реши въпросът дали ЧЕЗ ще получи гаранции или не.

Неотдавна пък премиерът Бохуслав Соботка заяви, че правителството подкрепя строителството на ядрени енергоблокове, но при сегашните параметри на пазара, рисковете за инвестициите са твърде големи. За него проблем е и продължителността на процесите на одобряване на решенията в Чехия.

Соботка потвърди, че строителството на новия енергоблок на АЕЦ „Дуковани“ е приоритетно в сравнение с АЕЦ „Темелин“.
Изграждането на новия енергоблок трябва да започне през 2025 г. Въпреки че засега не е ясно кой ще плати за строителството, търгът, по думите на ЧЕЗ, ще бъде обявен.

Една от възможностите за дострояването на АЕЦ „Дуковани“ е междуправителствен договор без търг по модела на унгарската АЕЦ „Пакш“. Такъв вариант e предложила например руската държавна корпорация „Росатом“.
„Това е един от вариантите. Другият е избор на доставчик чрез определен вид търг“, заяви Штулер.

За дострояването на АЕЦ в Чехия интерес проявяват руската „Росатом“, френската EDF, американската „Уестингхаус“, корейската KHNP, китайската CGNP и Атмеа (съвместно дружество между Mitsubishi Heavy Industries и Areva).

Малко предистория

През юли 2016 година в България се разрази скандал по повод на корупция в АЕЦ “Козлодуй”.

Сегашният документ е призван да докаже, че извеждането от експлоатация на енергоблоковете и управлението на РАО в България представлява ефективно решение.
Той също ще съдържа прогноза относно достатъчността на финансирането.

Финансирането

За АЕЦ Козлодуй бяха отпуснати около 800 милиона евро през последните години за извеждането от експлоатация на 4-те енергоблока.

Решението за спирането им беше взето в съответствие с изискванията за встъпване на страната в ЕС.
Финансирането се предоставя с цел пълното извеждане на блоковете от експлоатация към 2020 година.

Как стоят нещата всъщност

По времето на социализма, по съветски проекти, в страните от СИВ бяха построени няколко АЕЦ, който работеха успешно.

През 2014 година България тържествено отбеляза 40-годишнината на успешната работа на първата на Балканския полуостров АЕЦ “Козлодуй”.

В периода 2003 – 2006 година, като мярка за безопасност при влизането на България в ЕС, бяха спрени 4 от 6-те блока на АЕЦ “Козлодуй” изградени по съветски проект.

Сътрудничеството между РФ и България относно АЕЦ “Козлодуй” продължава и сега.

В ЕК не искат построените по съветски проекти атомни електроцентрали да бъдат модернизирани. Спомнете си съдбата на АЕЦ Бохунице в Словакия и Игналинската АЕЦ в Литва.

Във връзка с извеждането от експлоатация на съвършено нормално работещите енергоблокове на АЕЦ “Козлодуй”, България, както и останалите две държави получават компенсации.

Злите езици твърдят, че задължението да бъдат спрени енергоблоковете представлява нарушаване на суверенитета и енергийната сигурност на България.

Спирането на проекта “Белене”

Както е известно, не е по-добра ситуацията с прекратяването по настояване на добрите самаряни от САЩ на проекта Белене, за което България вече инкасира загуба от около 600 милиона евро, което образно казано, свежда до нула компенсацията за АЕЦ “Козлодуй”.
Нали АЕЦ Белене трябваше да замести изработващите ресурса си мощности на АЕЦ “Козлодуй”?

Източник: http://neftegaz.ru/news/view/153468-ES-podgotovil-otchet-ob-effektivnosti-vyvoda-iz-ekspluatatsii-4-energoblokov-AES-Kozloduy-v-Bolgarii

Заместник ръководителят на ОАЕИ не съобщи сумата, отделена от Техеран. Според думите на Камалванди, президентът на Иран Хасан Рухани е одобрил втория етап на АЕЦ “Бушер”.

“Ние имаме намерение да определим датата на церемонията по поставяне на първия камък в най-близко време”, отбеляза Камалванди.

Министърът на енергетиката на РФ Александр Новак през ноември 2015 година твърдеше, че строителството на втория етап на АЕЦ “Бушер” се оценява на почти 11 милиарда долара. Тази сума съответства на обичайната цена за изграждане на два ядрени енергоблока по руска технология с реактори ВВЭР.

Втори и трети блок на АЕЦ “Бушер” ще бъдат изградени с участието на Русия. Съответният договор между РФ и Иран е подписан през ноември 2014 година. На новите блокове ще работят също реакторни установки ВВЭР-1000.
Генерален проектант на АЕЦ “Бушер-2” е АО „Атомэнергопроект“, а генерален изпълнител – АО „Атомстройэкспорт“ (влиза в групата компании на Росатом).

Физическият пуск на втори блок на АЕЦ “Бушер” се планира за октомври 2024 година, а на трети енергоблок – февруари 2027 година.

Предварителното приемане на всеки от енергоблоковете става след въвеждането му в експлоатация и успешното завършване на пробната му експлоатация.

Източник: http://www.oilru.com/news/530269/

Проектът на стойност 18 милиарда лири е един от ключовите в стратегията за развитие на EDF в периода до 2030 година и ще засили позициите и във Великобритания, се казва в съобщението на френската компания от 21 юли.

Започването на основния етап на строителството на първия блок на централата, което е планирано за средата на 2019 година, “идеално съвпада от гледна точка на пускането на реактора EPR на АЕЦ “Фламанвилл”, планирано за края на 2018 година, отбелязват от EDF”.

Окончателното инвестиционно решение се планираше да бъде взето още през 2013 година, обаче сроковете бяха многократно премествани. През октомври 2013 година EDF се споразумя с Правителството на Великобритания за така наречените “договори за разликата”, гарантиращи изкупуването на електроенергията на бъдещата централа от държавата по фиксирана цена в продължение на 35 години.

Подробности на: http://nuclear.ru/news/99823/

Както съобщават френските СМИ, това е заявил в понеделник премиерът на Люксембург Ксавие Бетел по време на пресконференция със своя френски колега.

«Катеном ни плаши, няма защо да скриваме това. Ние искаме АЕЦ «Cattenom» да бъде закрита», казва политикът.

АЕЦ „Cattenom“ се намира на 25 киломера от град Люксембург, столицата на Великото херцогство Люксембург.

Атомната електроцентрала има в експлоатация четири енергоблока по 1300 MW с реактори с вода под налягане (PWR).

Блоковете са сдадени за промишлена експлоатация в периода 1987-1992 година.

Източник: http://atominfo.ru/newsn/u0051.htm

За това се говори в документа на ЕК под названието „Nuclear Illustrative Program“ (PINC).

По-рано за подготовката на такъв документ съобщи германският вестник „Handelsblatt“, въпреки че там се съобщаваха малко по-големи суми за предполагаемите разходи.

Документът PINC се издава периодично от ЕК и съдържа целевите показатели за ядрения отрасъл на ЕС и оценка на съответните разходи.

Предишният PINC е издаден през 2007 година. По този начин, сегашният документ е първият публикуван след аварията на Фукушима.

Сега в ЕС се експлоатират 129 ядрени енергоблока с обща мощност 120 GW, които произвеждат 27% от електроенергията в ЕС.

Инвестиции от порядъка на 350-450 милиарда евро ще са необходими за изграждане на заместващи ядрени мощности. Имайки предвид 60-годишния експлоатационен период, тези блокове ще могат да произвеждат електроенергия почти до края на столетието.

В документа се признава, че ЕС както и досега си остава зависим от вноса на уран. Като се имат предвид икономиите на уран вследствие на използването на MOX-гориво, собствените ресурси на ЕС задоволяват само 12,5% от ежегодните нужди на европейските АЕЦ от природен уран.

Същевременно, документът не съдържа препоръки за избор на горивния цикъл, въпреки че отбелязва намерението на Франция да реализира в пълен обем затворен ядрено-горивен цикъл (ЗЯГЦ).

Едновременно с публикуването на PINC Европейската комисия внесе предложение да се допълни член 103 от договора за Евратом с изискването споразуменията в ядрената сфера с държави извън ЕС да минават на предварително обсъждане с ЕК.

Източник: http://www.atominfo.ru/newsm/t0982.htm

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/NP-EC-puts-figure-on-maintaining-nuclear-capacity-0404164.html