Планирано е да се изразходват почти 1 млрд.

Държавната корпорация за атомна енергия „Росатом“ планира да отпусне 988 млн. рубли за утилизирането на атомната подводна лодка (АПЛ), съобщава „Интерфакс“, цитирайки документите за възлагане на поръчката.

Според тези данни работата трябва да бъде завършена преди 30 ноември 2020 година.

През април 2018 година медиите съобщиха, че Русия планира да изтегли от Тихоокеанския флот два подводни крейсера от проекта «Кальмар»: «Подольск» и «Георгий Победоносец».

Планирано е подводниците да бъдат заменени от по-модерните АПЛ по проекта 955 «Борей», които са въоръжени с ракети „Булава”.

Източник: https://vz.ru/news/2019/2/11/963672.html

Стотици милиарди йени могат да бъдат похарчени за утилизирането на отработеното ядрено гориво от експерименталния реактор на бързи неутрони „Монджу“, който

Правителството е определило, че стойността на извеждането на реактора от експлоатация ще бъде 375 милиарда йени, но в сумата не са били включени разходите за утилизирането на горивото.

От съдържащото се в него голямо количество плутоний, отработеното ядрено гориво от реактора е крайно токсично и днес няма обекти, където би била възможна неговата преработка. Остава вариант за аутсорсинг от чуждестранни компании.

Наскоро съоръжението стана достъпно за представители на СМИ: https://mainichi.jp/english/articles/20180709/p2a/00m/0na/017000c

Информацията за това беше разпространена от държавната корпорация в сряда, 7 февруари.

След като военният кораб бе изключен от състава на военноморския флот през 1998 година и започна утилизацията, ядрените му реактори са оформени като моноблок, който е изпратен на съхранение, чието време изтича през 2020 година, съобщава РИА Новости.

До края на 2019 г. той ще бъде разделен на части от три и две ядрени отделения, които ще бъдат препратени на мястото на дългосрочно съхранение в залива Сайда – Мурманска област.

През януари бе съобщено, че най-големите в света ядрени подводници 941 (Акула), “Архангелск” и “Северстал” ще бъдат утилизирани в Русия (http://atominfo.bg/?p=62194 ).
Решението беше взето поради нерентабилната експлоатация на тези подводници.

Източник: https://iz.ru/705349/2018-02-07/rosatom-nametil-sroki-utilizatcii-ostatkov-samoi-bolshoi-atomnoi-podlodki

Атомните подводници по проекта 941 са най-големи в света (записани са  в „Гинес – книга на рекордите“).

Пълната водоизместимост на тези подводници е почти 50 хиляди тона при дължина 172 м и ширина над 23 метра.
Общо шест такива подводници са построени в Русия. Към днешна дата само една от проекта 941 (по-точно 941У) „Акула“ остава в руския флот. Това е «Дмитрий Донской».

Подробности

Тяхната по-нататъшна експлоатация е нерентабилна. Те вече са били извадени от бойния състав на руския флот. „Росатом“ ще ги утилизира след 2020 година.

Други три подводници на същия проект са извадени от бойния състав на руския ВМФ преди 1997 година.
В същото време те са били в експлоатация не повече от 13 години. Оттеглянето им от ВМФ се обяснява с липсата на средства за поддръжката на подводниците от този проект.

Общественото мнение

В социалните мрежи коментираха решението за утилизиране на „Северсталь“ и „Архангельск“, предлагайки да не се нарязват за скраб, а да се превърнат в музеи върху вода.

Съобщението бе направено при откриването на поредното заседание на междуправителствената комисия РФ и ОАЕ.

В края на октомври генералният директор на Федералната служба за ядрен контрол Кристер Викторосън съобщи, че ядреният регулаторен орган на ОАЕ очаква да издаде лиценз за експлоатация на първата атомна електроцентрала в Емирства Барака през 2018 г.
Пускането на централата ще зависи от готовността й. Той също така отбеляза, че в технически план първият енергоблок на АЕЦ е готов за 96%.

Освен това Русия предложи създаването на голям център за зърно в ОАЕ, за да се гарантира стабилността на доставките за страните от Близкия изток.
”Предлагаме да разгледаме създаването в ОАЕ на голям център за зърно за съхранение на руско зърно, за да се осигури стабилно снабдяване със зърно на страните от Близкия изток”, каза министър Мантуров.

Източник: https://vpk-news.ru/news/40110

„За съжаление, ледоразбивачът „Советский Союз“, се утилизира. Подписана беше официална заповед“, заяви за РИА Новости Вячечев Рукша – генерален директор на предприятието от държавната корпорация на Росатом, ФГУП „Атомфлот“ („Росатомфлот“).

„Советский Союз“ – руски атомен ледоразбивач клас “Арктика” е бил въведен в експлоатация през 1989 година.
Неговата особеност е в това, че той е бил проектиран така, че за кратко време да може да се дооборудва в боен кораб.

През март 2002 година, докато ледоразбивачът е бил на котва в пристанището на Мурманск, неговата електроенергийна установка  е била използвана за захранване на брегови обекти. Същевременно натоварването е достигало до 50 MW. Експериментът е бил успешен, но е обявен за нерентабилен.

Намаляването обема на работата в Арктика тогава доведе до факта, че “ Советский Союз “ остана работа, беше изведен от експлоатация и закотвен на кея.
През 2014 г. ръководството на „Росатом“ реши да възстанови кораба до 2018 година, за да осигури новите руски арктически проекти. Предполагало се е, че след удължаването на ресурса на реакторната установка “ Советский Союз “ би могъл да служи още 20 години.

„Планирахме ледоразбивача за възстановяване“. Советский Союз „можеше да бъде необходим за офшорни проекти“, каза Рукша.
Но поради западните санкции срещу съвместния проект на Роснефт и американския ExxonMobil за производство на въглеводороди в шелфа на  Карско море, ледоразбивачът беше „без работа“, добави ръководителят на „Росатомфлот“.

По-рано бе съобщено, че Росатом е предложил на Министерството на отбраната да създаде плаващ командващ пост на ледоразбивача “ Советский Союз “ за арктическото обединение на руските въоръжени сили.

„Това не е точно така.“ Когато възникнаха въпросите за осигуряването на техническите бази, които министерството на отбраната възстанови в Арктика, направихме такава оценка.
„За съжаление, ледоразбивачът е прекалено мощен  и (употребата му за нуждите на въоръжените сили – б.р..) не е икономическа целесъобразна „, – каза Рукша.

Източник: https://ria.ru/atomtec/20170831/1501471612.html

Посочва се, е през 2017-та година в китайската столица ще бъдат въведени в експлоатация шест предприятия за преработка на отпадъци, които ще произвеждат електроенергия, метан и етанол от градския боклук.
Очаква се през 2020 година в Пекин ежедневно да се утилизират по 30 хиляди тона боклук за нуждите на енергетиката.

CRI уточнява, че 24 хиляди тона отпадъци ще се преработват в новите мощности за производство на електроенергия.
Още 6 хиляди тона отпадъци ще се преработват в метан и етанол.

Подробности на: http://www.ecns.cn/2017/02-18/245887.shtml

Осигуряването на дълговременно съхранение на реакторни модули от изведените от експлоатация подводници е едно от важните направления, осъществявани от „Росатом“, по ядрена и радиационна безопасност.

То е свързано с ликвидиране на наследството от съветските времена, когато в страната се натрупва голямо количество отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци.

През 2017 – 2018 година първо в пункта за дълговременно съхранение в Сайда Губа в Мурм анска област предстои да се поместят 15 реакторни модула от утилизирани подводници на стойност 1,9 милиарда рубли.

Източник: https://ria.ru/atomtec/20170125/1486454386.html

Същевременно се отбелязва, че САЩ така и не са успели да си построят завод за утилизиране на оръжеен плутоний.

“И ние и те започнахме от нулата. Необходимо е не само да се разработи технология, трябва да се изгради завод, където да се смесва плутоният с уран – да се създаде така-нареченото MOX-гориво (смесено гориво).

Смисълът е ясен, още щом като смесим плутония с уран и го поставим в реактора, той губи оръжейните си свойства. А като гори в реактора се превръща в ценна суровина – за сметка на него ние получаваме електроенергия. Тоест, няма как да се извади и отново да се използва за направа на бойни глави”, каза Кириенко.

Подробности на: http://www.interfax.ru/russia/513146

Това заяви за ТАСС директорът на департамента по въпросите за нерапространението и контрол над въоръженията (ДНКВ) в МВнР на РФ Михаил Улянов.

«През 2000-та година по инициатива на САЩ ние сключихме споразумение всяка от страните да утилизира по 34 тона плутоний с оръжейно качество, който се считаше като излишен за отбранителни нужди», напомни той.

«Всяка от страните се задължаваше да унищожи този материал безвъзвратно, тоест окончателно да го изведе от възможността за оръжейна употреба, така че да не може повече да се използва за оръжейни програми».

«Наред със споразумението бяха подписани и ратифицирани също 2 протокола към него – по гражданската отговорност за вреда и за уточняване на финансовите и технологичните аспекти».

Както поясни дипломатът, методът за утилизиране на плутония е един от ключовите въпроси.

“Според нашите представи този способ трябва да бъде необратим”, продължи той.

“Съгласно действащите договорености, утвърдени в протокола от 2010 година, плутоният трябва да се унищожава чрез изгаряне във вид на гориво за ядрени енергийни реактори. MOX горивото се произвежда от смес на окисите на уран и плутоний”.

“Утилизацията на плутония още не е започнала”, отбелязва Улянов.

«Срокът за започването и в САЩ е 2018 година, и този рубеж неумолимо се приближава. Необходима е голяма подготвителна работа».

«Своята част от тези дейности Русия е изпълнила фактически изцяло. За две и половина години ние, със свои сили и без всякакво техническо съдействие от страна на САЩ, построихме по линията на «Росатом» специална установка за производство на MOX гориво. В допълнение към вече съществуващия реактор на бързи неутрони БН-600 е въведен в строй и по-съвършеният БН-800».

«Що се отнася до американците, те засега не са изпълнили необходимите подготвителни мероприятия по прехода към безвъзвратна утилизация на плутония», обърна внимание ръководителят на ДНКВ.

«Така, вече осем години в Савана Ривър те строят завод за производство на MOX гориво. Изразходвали са прилични пари, но задодът е готов на 70%, и се появява впечатлението, че американците нямат намерение да го довършват».

«Те считат, че това е прекалено скъпо и непроизводително, и все по-настойчиво предлагат алтернативна технология чрез метода на разреждане и погребване».

«Според информацията с която разполагаме, министерството на енергетиката на САЩ вече е представило в конгреса бюджетно предложение, в което се залагат средства за закриване на недостроения завод, като това е направено без наше съгласие за изменение на начина за утилизация».

«Няма да се впускам в технически подробности, но смисълът е в това, че плутоният може да бъде върнат в оръжейната програма без особени усилия», подчерта Улянов.

«По този начин, даденият метод не съответства на целите и условията на руско-американското споразумение и протокола към него от 2010 година».

«И ако САЩ тръгнат по този път, още повече в едностранен порядък, това ще бъде вече отказ от приетите задължения, което е съвсем неприемливо».

Източник: http://atominfo.ru/newsn/u0010.htm

Вашингтон е привърженик на изпълнението на руско-американското споразумение за утилизиране на излишъците от оръжеен плутоний, реализацията на което в САЩ по същество е «забуксувала».

Такова уверение се съдържа в справочните документи, които разпространи в четвъртък пресслужбата на Белия дом във връзка с протичащата среща на върха по ядрена сигурност.

«Съединените Щати, както и преди, са твърди привърженици на американо-руското споразумение за утилизирането на плутония», заявиха от пресслужбата на президента на САЩ.

Според думите й, има се предвид «изпълнение на поетото задължение по проверяем начин да утилизират не по-малко от 34 тона излишен плутоний с оръжейно качество, както това изисква споразумението и сътрудничеството с Русия в тази дейност».

Причината, поради която Белият дом беше принуден да подхване тази тема е, че САЩ фактически се опитват да преразгледат постигнатата договореност.

Източник: http://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/3168747

От пояснителната записка към техническото задание става ясно защо.

Пуснатият на вода през 1983 година „Урал“ (проект 1941 „Титан“, по классификацията на НАТО Kapusta) е най-големият кораб в руския вономорски флот. Той е с 10 метра по-дълъг от тежкия атомен ракетен крайслер „Петр Великий“.

 Там е заровено кучето

Масата и габаритите на „Урал“ превишават възможностите на далекоизточния завод „Звезда“, където отписаният исполин е докаран за утилизация. Казано накратко, в завода няма нито стапел с необходимите размери, нито механизми, които могат да повдигнат кораба на този стапел. Но започнатият демонтаж на корпусните конструкции превръща буксирането му по море в опасно приключение

 Търси се решение

Росатом предлага съвместно с разработчика на проекта, ЦКБ „Айсберг“, да се подготви „Урал“ за безопасно влачене на буксир. Но това няма да реши всичките проблеми – пристанищата и заводите в Далечния Изток не разполагат с кранове с товароподемност над 1500 тона, докато ядрената силова установка на кораба тежи 3500 тона. Ще се наложи радиоактивното оборудване да се изрязва от корпуса на фрагменти и да се опакова в защитни контейнери.

“Досега аналогични дейности в Тихоокеанския регион не са извършвани, утилизация на такъв надводен кораб с ядрена енергийна установка се извършва за първи път”, се отбелязва в техническото задание. Затова не трябва да се учудваме, че няма желаещи.

Какво е представлявал този кораб?

Официално „Урал“ се определя като кораб за свръзка – така в съветски времена са наричнани всички разузнавателни кораби. Построен е, за да следи изпитанията на американските балистични ракети от полигона в южната част на Тихия океан. Наличната тогава апаратура на СССР до там не е виждала.

В масивната надстройка на кораба са били разположени многочислени лаборатории за радиоелектронно и видео разузнаване. Данните са обработвани от два суперкомпютъра „Эльбрус“ и още няколко помощни електронноизчислителни машини. Диаметърът на обектива за оптично разузнаване е 1,5 метра.

Екипажът на „Урал“ е бил 890 души, като поне 400 от тях са били офицери и мичмани. Но през 1989 година, след решение на Върховния Съвет на СССР за освобождаване на всички завършващи студенти от военна служба, корабът-разузнавач изведнъж е лишен от млади специалисти. Друга особеност на кораба е било отсъствието на мишки и плъхове, които измирали под действието на мощните излъчвания на апаратурата.

Идеята на проекта не е реализирана напълно

Проблемите са преследвали ССР-33 още от времето на построяването му. В периода на изпитанията е контатирана некоректна работа на компютрите и системите за събиране на информация – оборудването е било ново, а за използването му във флота не е имало никакъв опит.

Поради различни причини „Урал“ така и не е бил базиран в района на Тихия океан, но и от базата във Фокино апаратурата успешно е прихващала разговорите между американските самолети, кораби и противоподводната отбрана.

Източник: http://www.rg.ru/2016/02/24/reg-dfo/rosatom-milliard.html

Тези задължения, както съобщи професорът по физика от Източно-Казахстанския държавен технически университет Сергей Плотников, МААЕ е възложило на страната-строител на атомната електроцентрала.

“Работата е в това, че съгласно международното законодателство цялото отработило ядрено гориво трябва да бъде утилизирано в страната, от която е реакторът, или по чиито дизайн е енергоблока построен на територията на република Казахстан. Ако реакторът ще бъде руски, тогава Русия ще бъде задължена да извозва ОЯГ на своя територия и по-нататък да го преработва или утилизира – тов вече не са наши проблеми”, – казва професорът.

Според неговите прогнози, в близко време електроенергията за разлика от нефта само ще поскъпва, а Казахстан ще започне да доставя на Русия, Узбекистан и Китай евтина електроенергия.

Президентът на компанията «Росатом – международная сеть» Александр Мертен от своя страна потвърди думите на Плотников относно ОЯГ, подчертавайки, че Русия винаги предлага на клиентите своите услуги за утилизация на отпадъците от преработката на ОЯГ.

“Когато ние подписваме споразумение с предложение за строителство на централата, в него предвиждаме всичко. И гарантирани доставки на гориво, и гарантирано сервизно обслужване, и гарантирани доставки на оборудване. Затова ако страната, където ние строим, в частност, когато това стане в Казахстан, възникне желание да се занимава в това число с въпросите на бек-енда, тоест да се занимава с ОЯГ, тогава в съответствие с международните нормативни документи, тоест под надзора на МААЕ това, вероятно, е възможно. Засега ние просто предлагаме тази услуга”, – казва Мертен.

За справка

На 27 август 2015 година между Казахстан и МААЕ беше подписан пакет от документи за създаване в Уст-Каменогорск на банка за нискообогатен уран (БНОУ). Съгласно документите, БНОУ ще бъде създадена на базата на Ульбинския металургичен завод в Уст-Каменогорск.

По-рано беше отбелязано, че създаването на БНОУ на МААЕ е важен принос към глобалния режим на неразпространение на ядреното оръжие и за ядрената безопасност.

Разполагането му на територията на Република Казахстан още един път потвърждава водещата роля на Казахстан в тази сфера.

Източник: http://news.caravan.kz/news/yadernye-otkhody-ne-budut-utilizirovat-na-territorii-kazakhstana-newsID429347.html

Операциите са изпълнени с изпреварване на календарния график, като създаденият задел (резерв) ще позволи на предприятието да продължи дейностите по разглобяване на блоковете без да се извършват сложни транспортни технологични операции (изваждане на блоковете) през есенно-зимния период.

Главният инженер Валерий Ерменко отбеляза, че “през първата десетдневка се планира да бъдат извадени още два блока с по три отсека, като до края на годината трябва част от блоковете да се разделят на единични фрагменти (отсеци). Общото им количество ще бъде 10, вместо планираните три”.

На площадката за продължително съхраняване на реакторните помещения (отсеци) сега се съхраняват 76 такива блока, като площадката е построена за безопасно продължително съхраняване на 155 реакторни отсеци от АПЛ.

Източник: http://nuclear-submarine-decommissioning.ru/node/740

”Утилизацията на “Сверсталь” и “Архангелск” ще започне не по-рано от 2017 и ще продължи до 2020 година. С тази дейност ще се занимават специализираните подразделения на Росатом”, – каза събеседникът на агенцията.

Той отбеляза също, че аналогичният ракетоносач «Дмитрий Донской» си остава в бойния състав а ВМФ.Този кораб ще се използва и в бъдеще за изпитания и сдаване на строящите се в “Севмаш”кораби с ядрена тяга.

Още много технически подробности ще намерите на: http://vpk-news.ru/news/26452

Властите в американския щат Ню-Мексико имат намерение да глобят МЕ на САЩ с 54,3 милиона долара за многобройните нарушения при съхраняването на ядрените отпадъци, за които департаментът по охрана на околната среда на щата е изпратил две разпореждания до министъра на енергетиката на САЩ Ърнест Монис.

Както съобщават от агенцията Assosiated Press, тази глоба може да се окаже най-голямата от предявените към министерството от всички други щати.

Властите в Ню-Мексико не изключват, че могат да предявят към МЕ и други глоби, защото разследването на инцидентите продължава.

Например, през февруари в лабораторията е станало изтичане от един от съдовете с отпадъци, вследствие на което радиоактивно замърсяване и облъчване са получили 22 работници, а самото хранилище е било затворено за неопределено време.

За отстраняване на последствията от тази авария и за реконструкция на обекта ще са необходими около 500 милиона долара.

Източник: http://ria.ru/world/20141207/1036996741.html#ixzz3LBPdv3gQ

Министерството на енергетиката на САЩ обсъжда 5 варианта за утилизация на 34 тона оръжеен плутоний, който се счита за излишен за нуждите на националната сигурност.

В публикувания доклад на министерството са изброени следните начини за утилизация:

        фабрикация на MOX-гориво на обекта Саванна-Ривър за използване в реактори на топлинни неутрони;

        изгаряне на плутония в реактори на бързи неутрони (РБН) (включително и в FFTF);

        имобилизация (остъкляване) и погребване заедно с ВАО;

        разреждане и погребване’

        погребване в дълбоки геоложки формации.

Под разреждане се разбира смесване на оръжейния плутоний с други РАО, така, че неговият дял да бъде по-малък от 10%. Самото разреждане може да се извърши на обекта Саванна-Ривър, а погребването на получената смес може да става в комплекса WIPP.

Възможно е имобилизацията да се извършва в Саванна-Ривър, обаче засега за реализиране на този вариант няма натрупани “достатъчно” високо-активни РАО.

Министерството е направило и оценка на стойността на програмите за утилизация. Най-скъпият вариант е изгарянето в РБН – 68 милиарда долара. Като утилизацията на 34 тона плутоний ще продължи до 2075 година.

Вариантът с имобилизацията възлиза на 36 милиарда долара и ще завърши към 2060 година. Вариантът с MOX-горивото за реакторите на топлинни неутрони ще струва 31 милиарда долара и ще завърши до 2043 година.

Най-евтиният вариант, според министерството е разреждане и погребване. Такава програма ще струва 16 милиарда долара, ще завърши до 2046 година и ще бъде съпроводена с най-малки технологични и други рискове.

Вариантът с погребване в дълбочинни геоложки формации (Deep Borehole Disposal) е най-малко проучен в сравнение с всички останали. Данни за стойността му и времето за реализране на програмата не се посочват.

За внасянето на каквито и да са изменения в американската програма за утилизация на 34 тона оръжеен плутоний е необходима консултация с Русия, защото утилизацията се извършва в съответствие с руско-американското споразумение СОУП.

AtomInfo.ru

Канадската компания «Bruce Power» се отказа от плановете си за транспортиране на демонтираното оборудване от АЕЦ на площадката на компанията «Studsvik AB» в Швеция за утилизация.

Това се съобщава в отчета на шведската компания за второто тримесечие. Договорът с «Bruce Power» е разтрогнат, като получената компенсация е 11,2 милиона шведски крони (1,7 милиона долара), се казва в отчета.

Същевременно официалният представител на «Bruce Power» Джон Пиверз обясни, че компанията “продължава да разглежда варианти” за утилизация на низко-активните РАО и конструктивни елементи към които се отнасят и демонтираните парогенератори.

Източник: NucNet

Френската АЕЦ „Gravelines“ от 2015 година ще започне да продава топлинна енергия на терминала за регазификация на втечнен природен газ (ВПГ) в съседния град Дюнкерк.

Това е първият в историята на френската ядрена енергетика договор от този тип. Досега АЕЦ в страната предпочитаха да отвеждат загрятата охлаждаща вода от енергоблоковете в морето/реката, язовири за охлаждане или други подобни системи. Но във всички случаи топлинната й енергия се губеше.

За строителството на регазификационния терминал в Дюнкерк беше съобщено през 2011 година при президентството на Никола Саркози. Терминалът се строи от съвместно предприятие, контролирано от EDF (65% от акциите) и трябва да бъде предаден за експлоатация през 2015 година.

Терминалът има годишна производителност до 13 милиарда m³.

Процесът на регазификация се заключава в нагряване на ВПГ от -161°C до температурата на околната среда. За целта втечненият газ се прокарва през тръбите на топлообменници с топла вода. По правило за нагряването на водата се използват газови  установки, но в Дюнкерк са решили да вървят по друг път.

Съвместното предприятие, строящо терминала, има намерение да построи тръбопровод на стойност 40 милиона евро от терминала до АЕЦ „Gravelines“, по който ще се взема до 5% от водата на топлия канал. Проектантите считат, че такъв обем топла вода ще е достатъчен за осигуряване на проектната производителност на терминала.

Сумарно (при работа и на 6-те блока) топлинната енергия в топлия канал се оценява на 12 GW, но сега централата изхвърля топлината в морето. От 2015 година около 600 MW ще работят за газовия терминал.

Цената на тръбопровода е само малка част от общата стойност на терминала, която, по различни оценки, варира между 1 и 1,5 милиарда евро.

Интересно е да се отбележи, че за топлата вода от централата собствениците на терминала няма да плащат нито цент. Такива са особеностите на френското законодателство – отпадъчната топлинна енергия от АЕЦ е безплатна за всеки потенциален потребител.

По предварителни оценки на собствениците на терминала направените разходи за построяването на магистралния тръбопровод до централата ще се изплатят за фантастично кратък срок. Ако на терминала бъде построена газова топлоцентрала, тя за година би изразходвала за гориво 44 милиона евро, което съответства на стойността на тръбопровода.

Сътрудничеството на АЕЦ „Gravelines“ и терминала в Дюнкерк се превръща в най-необикновения проект за утилизация на отпадна топлина от АЕЦ. Досега палмата на първенството държеше АЕЦ „Tricastin“, където част от водата от топлия канал се изливаше във водоема на  ферма за развъждане на крокодили – за подържане на нормални жизнени условия в нея.

Източник: AtomInfo.Ru

Б.Р. Не бъркайте втечнения природен газ с втечнения газ пропан-бутан, който е съпътстващ продукт при производството на дизелово гориво.

ВПГ (на английски – LNG — liquefied natural gas) е природен газ, който е изкуствено втечнен, чрез многократно повишаване на налягането и охлаждане до около -160 °C . По този начин обемът му се намалява около 600 пъти. Втечняването е съпроводено с големи енергийни разходи (до 25% от енергията на самия газ), но за сметка на това отпадат магистралните газопроводи и компресорните станции.

Транспортирането на ВПГ става със специално оборудвани кораби в криоцистерни, работещи на принципа на дюаровия съд. Регазифицирания ВПГ се транспортира до разпределителните станции по газопроводи при налягане 5-6 MPa, а после до абонатите при 0,3-1,2 MPa.

Най-големи производители на ВПГ (от 50 до 20 милиарда m³) са: Катар; Малайзия; Индонезия; Австралия; Алжир; Тринидад и Тибаго.

Най-големите вносители (от 86 до 13 милиарда m³) са: Япония; Република Корея; Испания; Франция; САЩ; Индия.

Съгласно разработения план на министерството, главното условие, което трябва да бъде спазено при събирането на боклуците за последващо използване, е съдържанието на радиоактивните цезиеви изотопи да не превишава 3000Bq/kg.

Технологията задължително изисква върху основата направена на базата на радиоактивните боклуци да се постави 30 сантиметров слой от асфалт, чакъл или бетон.

В края на миналата година японското правителство обнародва план за преразглеждане на районите за евакуация в зависимост от нивото на облъчването, което биха получили жителите в случай на връщането им в къщи.

Съгласно проекта, най-рано могат да се върнат в къщи жителите на тези райони, където се очаква облъчване от 20 mSv/year.

Населените пунктове, където нивото на облъчване е 20-50 mSv/year, ще имат статут на “зони с ограничен достъп за пребиваване”.

В тртата зона, където връщането ще бъде проблематично или невъзможно, ще влязат градовете и селищата, където нивото на облъчването превишава 50 mSv/year.

През декември 2011 година японският министър-председател обяви за завършването на втория етап от ликвидирането на последствията от аварията – студено спиране на първи, втори и трети реактор на централата. Постигната е целта да се стабилизира температурата в реакторите под 100 ^оС и намаляване на радиационното излъчване в енергоблоковете и радиационни фон на територията на централата.

Следващата дългосрочна задача, стояща пред Япония през следващите 30-40 години е извличане на ядреното гориво и демонтажа на реакторите.

Изпълнителят трябва да отдели всяко от трите херметични помещения на реакторните блокове, да организира преработката на РАО и да ги подготви за съхраняване и да организира превозването им до пункта за продължително съхраняване на реакторните отсеци в залива Сайда (Мурманска област).

От 12 блока през 2012 година ще бъдат преработени 7, а останалите 5 през 2013.

Заявки за участие в конкурса ще се приемат до 10 януари 2012 година, а резултатите ще станат известни на 12 януари 2012 година.