Азиатската банка за развитие (АБР) е одобрила заем от 300 милиона долара за последния етап от програмата за внедряване на системи от автоматизирани електромери за потреблението на електроенергия по цялата република.

Реализирането на програмата ще позволи да се подобри системата за разплащане, ще се намалят загубите на електроенергия и ще се увеличи финансовата устойчивост на сектора, съобщава пресслужбата на АБР.

“Намаляването на загубите на електроенергия представлява много важен приоритет за Правителството на Република Узбекистан и програмите му за развитие и модернизация на промишлеността и инфраструктурата, което ще осигури икономически растеж и ще подобри нивото на бедността”, казва старшият специалист по енергетика на Департамента за Централна и Западна Азия към АБР Кейджу Митсухаши.

“Умните” електромери позволяват дистанционно да се включва и изключва електрозахранването без да ходят екипи при потребителя, което ще намали загубите от незаплащане на енергията  случаите на взломяване на оборудването.

Чрез автоматизираната система ще може да се събира информация, която е необходима за откриване и намаляване на техническите загуби или излишното електроснабдяване, а също ще позволи на потребителите да управляват потреблението на електроенергия по-ефективно.

За справка

АБР се намира в Манила и се е посветила на дейност за намаляване на бедността в Азиатско-Тихоокеанския регион чрез приобщаващ икономически растеж, екологически устойчив растеж и регионална интеграция.

АБР е основана през 1966 година. Нейни членове са 67 държави, 48 от които се намират в региона. През 2014 година АБР е оказала съдействие в размер на 22,9 милиарда долара, включително и съфинансиране на стойност 9,2 милиарда долара.

Подробности на: http://kant.kg/2015-09-21/abr-vyidelil-uzbekistanu-300-mln-dlya-vnedreniya-umnyih-elektricheskih-schetchikov/

Измервателните устройства имат множество предпазни елементи срещу злонамерени интервенции. При неправомерно посегателство уредите се саморазрушават.

При сглобяването им се използва специално лепило. При опит да се отвори корпуса, той неминуемо се разрушава и не може да бъде поправен.

„При такава повреда на уреда електрозахранването в сградата не се прекъсва. Интервенцията обаче се разкрива при засичане на потреблението на място. Ако засичането на консумацията става дистанционно, излизането на електромера от строя незабавно се отчита от системата“, обясни зам.-директорът на фирмата Стоян Радев.

Гаранцията срещу кражба на ток е постигната и чрез изобретателско решение в електрониката. Освен това е внедрена специална индикация, която се задейства при отваряне на капаците на електромера. Новите уреди са с напълно прозрачен корпус и дори от разстояние има видимост на всички детайли в уреда.

„Постигнахме и устойчивост на електромерите при електрошоково въздействие с високоволтов импулс от 8 kV. Това бе направено, защото недобросъвестни граждани успяваха да въздействат на старите електромери с полицейски шокови палки. Допират такава палка до устройството, електрониката му реагира като разрежда импулсите и уредът се „побърква“, разяснява предимствата на продукта Радев.

. Собственикът на „АК Пластроник” – някогашното ЗЗУ, е мощният шведски холдинг AQ GROUP.

Източник: http://www.borbabg.com/?action=news&news=40615 и други.

Колкото и да не ми се иска във всички случаи потребителите ще трябва да изплащат една част от въвеждането на т.нар „умни” електромери. Това заяви пред журналисти Евгения Харитонова, председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), след днешното заседание на комисията, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

Харитонова обясни, че според европейска директива до 2020 година трябва поне 80 на сто да бъдат въведени „умни” електромери. „Ние нещо много обаче се подчиняваме на европейски директиви”, коментира Харитонова.

Тя подчерта, че според доклада на работна група въвеждането на подобен тип електромери е икономически необосновано. „Въпреки това за въвеждането на „умни” електромери трябва да се търсят пари от европейски фондове, не трябва потребителите да изплащат тези електромери”, посочи Харитонова и отбеляза, че ДКЕВР може да задължи трите ЕРП-та да търсят такива външни средства.

По думите на председателя на комисията обаче – „не може и не трябва само една фирма, колкото и голяма или малка да е тя, да обслужва измерването на цяла България и това трябва да се проследи.

 ДКЕВР проведе обществено обсъждане днес относно въвеждането на интелигентни измервателни системи за измерване на електрическата енергия.

От електроразпределително дружество ЧЕЗ заявиха, че приемат за нецелесъобразно задължителното въвеждане на такива системи, което ще доведе до покачване на мрежовата цена и ще натовари крайния потребител.

От ЕВН заявиха, че имат готовност до 2020 година да въведат интелигентни измервателни уреди на 80 или на 100% от потребителите.

Електроразпределителното дружество ЕНЕРГО – ПРО също изрази готовност при евентуално задължение да въведат такива „умни” електромери.

Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1775016