Корпусът на устройството за локализация на стопилката на активната зона (така наречената

„Инсталирането на „уловителя на стопилката” в проектната позиция е важна стъпка в изграждането на блока“, каза Вадим Хливненко, заместник-директор по проектите в Индия, ръководител на строителното управление на площадката на АЕЦ „Куданкулам”. – „Това е уникална система за защита на атомната електроцентрала и първото голямо оборудване, инсталирано в сградата на реактора. Сега «ловушка расплава» (устройството за локализация на стопилката – УЛР, б.р.) се монтира на всички АЕЦ, изграждани по руски проекти“.

За справка

Устройството за локализация на стопилката е разработка на руски ядрени учени и една от най-важните системи за безопасност в случай на извънпроектни аварии.
Корпусът на устройството тежи над 160 тона. За монтирането му е използван супер тежък монтажен кран.

«Уловителят на стопилката» за четвъртия енергиен блок е доставен в АЕЦ Куданкулам с товарния кораб „ZEA FOCUS“ през декември 2019 г.

Източник: http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-211795

Корпусът е пълен частично със специален материал, който позволява мигновено да бъде заглушена верижната реакция и да се поддържа разтопеното гориво в стабилно състояние. Височината на оборудването е 5,8 метра, диаметърът – 6,1 метра, а теглото – 169 тона.

Устройството има повишена сеизмична устойчивост, хидродинамична и ударна здравина, защита от наводнения и опростена технология на монтажа. С него АЕЦ „Аккую“ ще бъде  предпазена при хипотетични тежки аварии.
По-рано аналогичен уловител на стопилка бе инсталиран и в първи енергоблок на централата. С тези устройства се оборудват всички съвременни атомни електроцентрали по руски дизайн с реактори ВВЕР-1200 от поколение 3+.

„Монтажът е завършен в срок. Устройството за локализирането на стопилката е уникална разработка на руските учени и е ключов елемент от пасивната система за безопасност на енергоблока. Първоначално корпусът бе поставен в проектно положение, като монтажът завърши с прецизен контрол на измерването на положението на корпуса на дъното на шахтата на реактора“, заяви директорът на АЕЦ „Аккую“ Сергей Буцких.

Следващият важен етап от изграждането на сградата на реактора на втори енергоблок е поставянето в проектно положение на първия слой на вътрешната защитна обвивка.

Подробности на: https://www.rosatom.ru/journalist/news/na-stroyploshchadke-energobloka-2-aes-akkuyu-turtsiya-vypolnen-montazh-korpusa-ustroystva-lokalizats/

Б.Р. – На любознателните читатели предлагам следната картинка:

От нея ще разберете по-добре разположението и ролята на отделните елементи на уловителя на стопилката (ловушка расплава), или както е правилното название – Устройство за локализация на стопилката (УЛР).

Втората крупногабаритна част на устройството за локализиране на стопилката (УЛР) на активната зона  - конзолната ферма (

Устройство с тегло 145,5 тона е монтирано в проектно положение под шахтата на реактора на енергоблок № 3 с помощта на гъсеничен кран Liebherr LR11350, разположен между двата „ядрени“ острова.

„Работата приключи малко преди графика на проекта, договорен с клиента. Осигурена е пълната готовност на подемно-транспортните системи, които сега позволяват монтирането на най-тежкото оборудване “, каза Вадим Хливненко, заместник-директор по проектите в Индия, ръководител на строителния отдел на площадката на АЕЦ„ Куданкулам “. „Инсталирането на конзолната ферма е важна стъпка по критичния път на проекта.“

Конзолната ферма е важен елемент от системата за безопасност, осигуряваща защита на корпуса и комуникациите на устройството за локализация на стопилката (УЛР).
Това сложно инженерно съоръжение също е част от системата за локализация на над проектните аварии, която също работи и в пасивен режим: през тръбопроводите на конзолната ферма охлаждащата вода тече отгоре върху кориума; газовите изпускателни тръбопроводи от своя страна осигуряват циркулацията на наситена пара, за да се избегне превишаването на допустимото налягане в шахтата.
Тази система е една от няколкото, които осигуряват съответствието на реактора с най-новите международни изисквания за безопасност.

Източник: http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-195096

Оборудването е предназначено за задържане на стопилката и твърдите фрагменти при тежка авария с разрушаване на активната зона и корпуса на реактора.

Максималната стойност на договора е 12,765 млн. евро с ДДС.
Срокът на доставката на оборудването за Пети енергоблок е август 2022 г., а за Шести енергоблок – август 2023 година.

Стойността на проекта за два нови енергоблока на АЕЦ „Пакш“ е 12,5 милиарда евро, като „Росатом“ подписа договорите за дострояване на централата през декември 2014 г.

Източник: http://www.atomic-energy.ru/news/2019/11/14/99097

При доставката на УЛР до Беларуската АЕЦ е използван воден и автомобилен транспорт.

Водната част от пътя премина по реките Дон, Волга, Шексна, Свир и Волхов беше с дължина около 3000 километра.

При преминаването от воден към автомобилен транспорт в района на Велики Новгород беше разработен нов маршрут напълно съгласуван с ЖП транспорта, градските администрации, федералните пътни служби и органи. Вследствие на реализираните мероприятия едрогабаритните и тежкотонажни елементи на УЛР бяха успешно доставени на площадката на строящата се БелАЕЦ.

Генералният директор на ОАО «АЭМ-технологии» Евгений Пакерманов заяви: “Извършена е голяма работа по доставката на оборудване за БелАЕЦ по нов маршрут. Това ни позволява за в бъдеще да доставяме оборудване за централата от територията на Русия и Беларус без транзит през територията на трети държави”.

ОАО «АЭМ-технологии» има опит в производството на УЛР от 2010 година. Досега аналогични устройства са произведени и доставени за първи и втори блок на НВАЕЦ-2, първи блок на Балтийската АЕЦ и първи блок на Беларуската АЕЦ. Сега в завода се изработва УЛР за втори блок на Балтийската АЕЦ.

Източник: Медиа-центр ОАО „Атомэнергопром“

ОАО «Атомэнергопроект» (Москва) представи пред турските специалисти усъвършенствано устройство за локализиране на стопилката (УЛР или “ловушка рассплава – уловител на стопилката”) за АЕЦ “Аккую”.

“Усъвършенстваното устройство за локализиране на стопилката от активната зона на реактора запазва приемствеността и не се различава от предшествениците си по физическите процеси и химическите реакции. Заедно с това в проекта са внесени редица изменения, подобряващи експлоатационните му качества и повошаващи нивото на безопасност на централата”, – разказва началникът на отдел в схемно-режимното бюро за комплексно проектиране на ОАО «Атомэнергопроект» Александр Сидоров, който е един от разработчиците на руското ноу-хау.

Според думите му, проектът на УЛР е модернизиран като са отчетени претоварванията от максималното разчетно земетресение, на което може да издържи енергоблока, а също така във връзка с изискването за увеличаване на автономността до 72 часа на блока в новите проекти за АЕЦ.

Модернизираният “уловител на стопилката” има по-ефективна конструкция за охлаждане на собствените силови елементи, което позволява да се намали материалоемкостта на оборудването, което обезпечава функционирането на на главния му елемент – корпуса запълнен с жертвените материали.

Като цяло, в сравнение с модификацията, монтирана на Нововоронежската АЕЦ-2, масата на модернизираната “ловушка” е намалена с почти 15%. Освен това, разработчиците са усъвършенствали технологията на монтажа на устройството.

“Във всеки нов проект ние подобряваме начините са сглобяване и монтаж, изменяйки и окрупнявайки отделни елементи от конструкцията в зависимост от внедряване както на научните резултати, така и на нови технологични подходи при производството. Като резултат се получи по-проста и удобна схема за монтаж на УЛР, което позволява, минимум с месец да съкратим сроковете за монтажа”, – поясни Сидоров.

Полезно пояснение

«Ловушка расплава» е руско know-how. Устройството представлява съд, който се монтира под дъното на корпуса на реактора. В случай на хипотетична авария УЛР удърза течните и твърди фрагменти от активната зона (АЗ) и фрагменти от конструктивните материали на реактора. Като по този начин се изключва повреждането на херметичната черупка на ядрения остров (оболочката) и се предотвратява излизането на радиоактивни вещества в околната среда.

УЛР е запълнено с жертвени материали, при взаимодействието с които стопилката от АЗ губи част от натрупаната топлинна енергия; също така се извършват редица химически процеси, които ката цяло позволяват да се създадат условия за локализиране на стопилката и продължителното и охлаждане.

За първи път в света УЛР е монтирано на АЕЦ “Тянван” в Китай и на АЕЦ “Куданкулам” в Индия. Първите централи в Русия, на които се монтират УЛР са Нововоронежската АЕЦ-2 и Ленинградската АЕЦ-2.

АЕЦ “Аккую” се строи в Република Турция на брега на Средиземно море в провинция Мерсин. Централата се строи по разработения от ОАО «Атомэнергопроект» проект «АЭС-2006» от поколение III+, в който са предвидени най-съвременните решения в сферата на безопасността на АЕЦ.

Източник: http://www.energyland.info/analitic-show-127388?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+energyland+%28Energyland.info+-

Китайски синдром (China Syndrome) е ироничен израз сред професионалната общност, първоначално означаващ хипотетична тежка авария на АЕЦ с разтопяване на активната зона на реактора (включително и ядреното гориво), прогаряне на дъното на реактора, стопяване на железобетонната конструкция на енергоблока и проникването на стопилката в почвата.

Идеята имаше голямо влияние сред обществото и инженерната мисъл, независимо от това, че в действителност нито едно такова събитие не е станало. С течение на времето изразът придоби и нови смислови значения – появи се филма “Китайски синдром”.

Устройства за локализация на стпоилката

След чернобилската авария, при проектирането и строежа на АЕЦ започна да се отделя особено внимание на безопасността. АЕЦ “Тянван” в Китай и АЕЦ “Куданкулам” в Индия са първите в света, които имат устройства за локализиране на стопилката (устройства локализации расплава (УЛР), или ловушками.)

Първите разработки на концепцията за УЛР са на две компании – френската «Framatome» и германската «Siemens» за европейския реактор EPR.  

Това е била, така да се каже, концепция на “външна” ловушка с разливане на стопилката. В нея след пробиването на корпуса на реактора стопилката (кориум) попада в своеобразна “предловушка”, там се натрупва и, чак след като е добила достатъчна кондиция, оптимална за разливане, се разтопява своеобразната “тапа” на дъното и стопилката се е разтича в помещение с площ около 170 m², където постепенно се охлажда и кристализира.

Тази концепция е имала редица минуси: наличието на голямо допълнително помещение довежда до повишаване на налягането в херметичната зона (контейнмънта) при бързо охлаждане, което би затруднило след-аварийните дейности.

В основата на руския проект е заложена тигелна конструкция, просто казано – железна “каца”, която от вън се охлажда с вода, а вътре в нея се намират така наречените “жертвени” материали.

Най-сложната задача се оказа, именно, откриването на състава на тези материали. Първо, жертвените материали трябва да погасяват енергията на стопилката и да понижават температурата и, която във вътрешността на ловушката не трябва да превишава 3000 ^оС. На второ място жертвените материали трябва да предотвратят емисиите от водород при окисляване на циркония, а също така да осигурят подкритичност (невъзможност за възникване на верижна реакция) на стопилката (да предотвратят водородни и топлинни взривове). Трето, жертвените материали трябва добре да се разтварят в стопилката за това, че да увеличат контакта на стопилката със стените на ловушката, което позволява да се намали температурата на корпуса и до безопасно ниво.

УЛР се монтира непосредствено под самия реактор (на дъното на шахтата на реактора) и представлява конусовидна метална конструкция с обща маса над 800 тона. Охлаждащата вода циркулира в тръби вградени в тялото на УЛР.

В европейските реактори EPR ловушката предствлява наклонена конструкция, монтирана под реактора. По нея, стопилката проникнала през пробития реактор, се насочва в басейн с вода и охлаждаемо метално дъно, специална конструкция.

Качествата на разработката са потвърдени от експертите на МААЕ. В ЕС специална експертна група обследва различните проекти на УЛР и даде висока оценка на руския проект.

Всички конструкции на реактори от поколение 3⁺ задължително са снабдени с УЛР. Трябва да се знае, че реакторни установки от трето поколение произвеждат Япония, Китай, Русия, Франция и САЩ. А от тях – поколение 3+  само Русия, Франция и САЩ.

Това е още едно от доказателствата, че ядрения остров ВВЭР-1000/В466Б за проекта на АЕЦ “Белене” (седми блок на АЕЦ “Козлодуй”) е от поколение 3+.