В основата на новата технология за улавяне на емисиите на СО2 разработки UT Austin използва усъвършенстван разтворител, който позволява улавянето на СО2 с по-малки разходи при по-голяма ефективност с използването на по-малко количество оборудване.

В основата на новата технология за улавяне на емисиите на СО₂ разработката на UT Austin използва усъвършенстван разтворител, който позволява улавянето на СО₂ с по-малки разходи при по-голяма ефективност с използването на по-малко количество оборудване.

Използването на тази технология за електроцентрала с мощност 650 MW позволява да се улавят около 3,4 млн. т CO₂ ежегодно.
Тази цифра е еквивалентна на премахване на почти 735 хиляди превозни средства от пътищата годишно.

Според Honeywell, технологията за улавяне на емисии на CO₂ от точкови източници може да бъде приложена като част от преоборудване в съществуващите производства или вградена в нова установка.
„Въглеродният диоксид се абсорбира в аминовия разтворител и след това се изпраща в секцията за десорбция, където CO₂ се отделя от разтворителя. След това този CO₂ се компресира за геологическо поглъщане или се използва за други цели», – пояснява Honeywell.

Honeywell работи с UT Austin за разширяване на технологията, по-специално за предлагане на технологията на пазара за индустриални клиенти, включително стоманодобивната промишленост. „Технологията за улавяне на CO₂ е важен лост за намаляване на емисиите в индустрии с интензивни въглеродни емисии като стоманодобивни заводи и електроцентрали, работещи на изкопаеми горива “, каза Бен Оуенс, вицепрезидент и генерален мениджър на Honeywell Sustainable Technology Solutions.

„Десетилетия на изследвания доведоха до технология за улавяне на въглерода, която може значително да намали въглеродните емисии. Лицензионното споразумение с Honeywell ни позволява да го мащабираме в търговската мрежа, което може да допринесе значително за усилията за нулеви емисии и за намаляване на замърсителите в околните общности “, каза Гари Рошел, професор по химическо инженерство в McKett и ръководител на TxCMP в UT Austin.

Припомняме, че Bloomberg NEF оценява „зеления“ преход на производителите на стомана на 278 милиарда долара.
Зеленият водород може да е най-евтиният метод за производство на стомана. Останалата част от производството на зелена стомана може да бъде покрита от въглищни електроцентрали, оборудвани със системи за улавяне на въглерод и иновативни процеси, които използват електроенергия за преработка на желязна руда.

От друга страна, консултантската компания McKinsey смята, че производството на стомана с помощта на водород, технологии за улавяне и съхранение на въглерод и улавяне и използване на въглерод може да не се изплати до 2050 г.
За да стане това, е необходимо да се увеличат мащабите на производството на водород.