Това е ключова стъпка за вертикалната конструкция под защитната обвивка на ядрения остров.

Операцията приключи за 45 часа, като бяха излети повече от 1376 кубични метра бетон. Модулът тежи близо 1000 тона и е с височина 21 метра.

Трети и четвърти енергоблок на централата ще бъдат с реактори AP 1000 на „Уестингхаус“, първите два блока са с реактори с вода под налягане. Очаква се трети енергоблок да влезе в експлоатация в средата на 2019 година, а четвърти година по-късно.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/NN-Modular-milestone-for-Vogtle-3-shield-building-0803168.html

Разширяването на централата е част от дългосрочния стратегически план на „GeorgiaPower“ за осигуряване на енергия за населението и бизнеса на щата Джорджия.

Освен огромната си маса, модулът CA01 е с височина над 21 метра и над 24 метра ширина. Той бе пренесен от сградата, където бе сглобен, до ядрения остров и вдигнат от кран с височина 170 метра – един от най-високите кранове в света.

Модулът CA01, изграден изцяло от стомана, ще приюти два парогенератора за Трети енергоблок, заедно с другото оборудване. Вторият от парогенераторите пристигна от Южна Корея през юни.

Когато Трети и Четвърти блок на АЕЦ „Вогтъл“ се присъединят към работещите два енергоблока, централата ще произвежда повече електроенергия, от която и да е ядрена централа в САЩ. Това ще е достатъчно за да се осигури електроенергия за повече от 1 милион домакинства и бизнеси в щата Джорджия.

Подробности на: http://www.pennenergy.com/articles/pennenergy/2015/08/nuclear-news-vogtle-expansion-project-completes-heaviest-lift-to-date.html

Неотдавна компанията „Southern Co.“ уведоми регулаторите в щата Джорджия за това, че нейният дял от разходите при изграждането на двата нови блока с AP-1000 на АЕЦ „Vogtle“ се е увеличил с 1,4 милиарда долара – достигайки сега до 7,5 милиарда долара.

Трябва да се отбележи, че делът на „Southern Co.“ в проекта е над 46%. Разходите на останалите съсобственици съответно също нарастват.

Компанията планира да иска възстановяване макар и на част от допълнителните разходи от генералния изпълнител, обаче е принудена да признае, че не е изключено – разходите за се прехвърлят на гърба на крайните потребители на електроенергията.

Изданието счита, че модулният принцип, прилаган в проектите на блоковете с AP-1000, се оказва на практика ахилесовата им пета. Доставчикът на модулите компанията CB&I изпитва големи трудности за навременното им произвеждане и доставяне.

Така, компанията „Scana“, мажоритарен собственик на двата строящи се блока с AP-1000 на АЕЦ „V.C.Summer“, твърди, че доставките на някой от модулите изостават от графика с повече от 2 години. Съответно пусковите срокове на блоковете се отлагат, примерно, с три години.

Модулният принцип, съгласно който крупните компоненти се изграждат (събират) на завода и се изпращат на площадката на енергоблока за монтаж, се рекламираше като едно от основните конкурентни предимства на проекта AP-1000, разработен от компанията „Westinghouse“.

Обаче, както пояснява президентът на енергийния дивизион на CB&I Джефф Лайеш (Jeff Lyash), заводското производство на модулите “се оказа по-трудно, отколкото се очакваше”.

Сега по света се изграждат осем енергоблока с реактори AP-1000 – по четири в Китай и в САЩ.

Първи по ред трябва да влезе в строя китайският блок „Sanmen-1″, обаче пускът му беше отложен с три години и ще бъде не по-рано от 2016 година.

Източник: http://atominfo.ru/newsk/r0412.htm

Първите два реактора, изграждащи се след 16-годишно затишие – АЕЦ „Вогтл“ на компанията Southern Co в Джорджия и АЕЦ „Самер“ на Scana Corp в Южна Каролина, се строят от крупни модули.

Много модули се правят извън строителната площадка, което е свързано с усилията за подобряване на качеството и избягване на хроничните преразходи, които едва не доведоха до унищожаването на ядрения отрасъл през 60-те и 70-те години на миналия век, когато бяха изграждани първите атомни централи.

Според твърденията на анализатори, инженерите са разработили такива конструкции, които е било много трудно или дори невъзможно да бъдат изработени.

Заводът в Луизиана, който изграждаше първите готови секции, беше затруднен от спазването на строгите норми за сигурност. Енергийните компании своевременно бяха информирани за трудностите, но не можаха да избегнат проблемите.

Сега водещите проекта компании свалят от производство в завода в Луизиана най-големите модули и сключват договори с нови производители.

Планираше се пускането на първите блокове и на двете площадки – в Джорджия и Южна Каролина (на всяка от площадките се планират по два блока) – да стане през 2016 г., но сега срокът е отместен за 2017 г. или началото на 2018 г.

В Джорджия Southern Co предполага, че разходите й ще са с 646 милиона долара над планирания бюджет. Делът на компанията в проекта е 6,1 млрд. долара.

Джозеф Базз Милер (Joseph „Buzz“ Miller) – един от ръководителите на Southern Co, отговарящ за изграждането на АЕЦ в Джорджия, смята, че модулното строителство може да бъде ефективно, въпреки неотдавнашните проблеми.

 „Доведе ли това до голяма икономия на време за първите енергоблокове? Не“, казва той. „А перспективно ли е? Да.“

Westinghouse и Chicago Bridge & Iron Co постепенно намаляват производството в завода в Лейк Чарлз и наемат компании в Орегон, Флорида и Вирджиния за изграждането на най-големите модули, съобщи прессекретарят на Southern Co Брайен Грин.

Повече подробности ще научите от статията:

http://www.nzherald.co.nz/business/news/article.cfm?c_id=3&objectid=11300018