С искане за решаване на проблема с обработката им ППГХО (Приаргунское производственное горно-химическое объединение) се обърна към учените от Томския политехнически институт.

Те разработиха комплекс за пречистване на вода «Импульс-1500».
Той ще позволи пречистване на рудничните течни РАО до вода, която може да се използва за битови нужди.

Новият комплекс вече е инсталиран на строителната площадка на рудник № 6.

Освен това установката работи без използване на реагенти: водата се обработва с електрически разряди – същите се появяват във въздуха по време на гръмотевична буря.

Заводът за преработка на течни радиоактивни отпадъци от атомната електроцентрала в Чернобил беше посетен от представители на Централното предприятие за управление на радиоактивни отпадъци (

Основният интерес на специалистите от ЦПОРО беше контролът на технологичните процеси за обработка и циментиране на течни радиоактивни отпадъци, както и контролът на качеството на производството на опаковки с радиоактивни отпадъци.

CPORO е държавно предприятие, което осигурява експлоатацията на хранилищата за радиоактивни отпадъци в Украйна. ЧАЕЦ предава в тези съоръжения за съхранение собствените си отпадъци, натрупани през периода на съществуването на централата и образувани в процеса на нейното извеждане от експлоатация.

Преди да бъдат предадени за депониране, всички радиоактивни отпадъци преминават специална подготовка. В случая с течните радиоактивни отпадъци, подготовката се състои в имобилизацията им (с други думи – циментиране) в 200-литрови варели. Тоест на изхода от инсталацията за преработка на течни радиоактивни отпадъци се получава стоманен варел, пълен с втвърдени радиоактивни отпадъци под формата на бетон.

Целият процес, описан по-горе, е разделен на ясни етапи, по време на преминаването на които радиоактивните отпадъци трябва да отговарят на набор от характеристики, които гарантират безопасно дългосрочно съхранение в хранилищата на ЦПОРО. На тази основа друга задача на комисията беше да контролира съответствието на тези отпадъци с критериите за приемане за депониране.

Такива проверки бяха утвърдени в съответствие с „Критериите за приемане на радиоактивни отпадъци за депониране в специално оборудвано хранилище за твърди радиоактивни отпадъци в близост до повърхността (СОПХТРО)“.

Освен това представителите на ЦПОРО се запознаха с работата на измервателната водно-радиохимична лаборатория на атомната електроцентрала в Чернобил, автоматизираната система за управление на процесите, системите за радиационен мониторинг, а също така директно видяха процедурата за приемане на цимента в ЗПЖРО.

Подробности на: http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-201608

Досегашните технологии

В процеса на производството на предприятията за преработка на облъчено (отработено) ядрено гориво и при извеждането от експлоатация на ядрени реактори на бързи неутрони се генерират големи количества течни алкални радиоактивни отпадъци, съдържащи радионуклидите цезий и стронций.

Съществуващите технологии за утилизация под формата на втвърдяване на отпадъците намаляват тяхната радиоактивност чрез селективно извличане на радионуклидите, което води до появата на вторични радиоактивни отпадъци.
Такава многоетапна обработка е свързана с големи разходи и не винаги е ефективна.

Новият подход

Красноярските химици предложиха нов подход, който позволява с еднократна обработка прехвърляне на цезиевите и стронциеви радионуклиди, съдържащи се в отпадъците, в неразтворима минералоподобна форма и едновременно с това да се намали тяхната концентрация в разтвора.

Технологията на сибирските учени

„Процесът на обработване на алкалните разтвори се провежда при температура не по-висока от 150 ^оС в присъствието на кухи алуминосиликатни микросфери, известни като“ ценосфери „.

Такива микросфери се получават от конвенционална летяща пепел при изгаряне на въглища. Те включват в състава си алуминий, силиций и примеси от други метали, които при определени условия са в състояние да влязат в химични реакции с цезия и стронция“, – се казва в съобщението.

Според Татяна Верешчагина, водещ изследовател в Института по химия и химични технологии на ФИЦ КНЦ СО РАН, с помощта на тази технология от алкалните разтвори могат да бъдат извлечени до 99% от радиоактивните елементи.

В доклада се отбелязва, че разработената технология може да се използва както за обработка на нискоактивни алкални отпадъци, така и разтвори на цезий или стронций с висока активност.

Резултатите от своята работа, руските учении са публикували в научното списание Journal of Nuclear Materials.

Източник: http://ecoportal.su/news.php?id=99223

“Ние действително можем да помогнем на Япония, на която след аварията на АЕЦ “Фукушима-1” се налага да се справя с радиоактивни изхвърляния, заяви ръководителят на блока за перспективни енергийни технологии  в Курчатовския ядрено-технологичен комплекс на НИЦ «Курчатовский институт» Павел Алексеев. – Сложността на ситуацията е в това, че тези изхвърляния са в течно състояние и трябва да бъдат удържани да не попаднат в океана.
Технологии за очистване и извличане на радионуклиди в нашата страна има, и ние не веднъж сме ги прилагали на практика.
С решаване на въпросите по реабилитация на териториите и дезактивация на оборудването ние сме запознати не от слухове.
Росатом реализира федерална целева програма “Осигуряване на ядрената и радиационна безопасност за 2008 и в периода до 2015 година”, имаме и опит, и технологии за очистване на течни РАО”.

“С извеждането на централата от експлоатация японците и сами успешно се справят, въпреки, че и нашите организации, който се занимават с този въпрос има какво да предложат – тук обменът на опит ще бъде полезен и за двете страни, отбеляза той.
Затова, преди всичко, на Япония ще бъде полезен нашия опит в след-аварийната реабилитация.
Технологиите са разработвани и отработвани на практика с години – ПО «Маяк», река Теча, Киштимската следа. На север също е извършвана дезактивация на територии. Всичкият натрупан опит може да се използва и в Япония.
Технологиите, които са вече отработени, е по-просто да се приложат на практика, отколкото да чакаме да се създават на място. Такова сътрудничество обещава да бъдеполезно и плодотворно”.

Източник: http://bezrao.ru/n/975

Това е една малко позната тема. Затова си позволявам да дам начална информация на читателите. Знам, че хората на господин Петър Пенчев и другите “зелени” ще скочат! Но нека първо да прочетат цялата статия, после да намерят допълнителна информация – как е решаван и се решава проблемът по света. Когато натрупаната информация бъде осмислена и се превърне в знания, може и да поспорим (беседваме).

Дейностите по създаване на дълбоки геологични хранилища за течни радиоактивни отпадъци (ТРАО) от предприятията на ядрената промишленост са започнати през 1957 година.

Експлоатацията на дълбочинните хранилища (полигони за подземно погребване) на ТРАО е съпровождана от комплексни наблюдения и изследване на процесите, протичащи в земните недра при запълването им с отпадъци.

Принципна схема на дълбочинно погребване на течни РАО и отпадни промишлени разтвори

Дълбочинни хранилища (полигони за погребване) на течни отпадъци от предприятията на ядрената промишленост на Русия

Много подробна статия по темата ще намерите в списание: Безопасность ядерных технологий и окружающей среды“ №1-2011: Окончательная изоляция РАО

В комплекса за преработване на течни РАО на Колската АЕЦ е получен хилядният тон солева стопилка – краен продукт при преработката на кубовите остатъци. Б.Р. Кубовите остатъци са хомогенни (еднородни) за разлика от хетерогенните (нееднородни) пулпове.

“За нас това е много важен етап, пътят, който ние извървяхме за 6 години. Ние сме първите, които прилагат тази технологи, а на първите никога не им е лесно. Налага се не само да се използват научните знания, но и да се търсят нестандартни технически решения, – отбелязва началникът на цеха за управление на радиоактивни отпадъци (ЦОРО) Слава Авезниязов. От днес нататък ние имаме задача за по-нататъшно повишаване на целия Комплекс за преработка”.

Символично е, че първият тон стопилка беше получена в Комплекса в първите дни на 2006 година. За създаването му на държавната корпорация “Росатом” бяха необходими 12 години и повече от 2 милиарда рубли. През 2008 година на проекта беше присъдена премията на Министерството на природните ресурси на РФ за “Най-добър екологичен проект на годината”.

Технологията за очистване на течни РАО от радионуклиди, използвана на Колската АЕЦ е уникална. Тя позволява да се намали количеството на подлежащите на погребване РАО повече от 50 пъти. Освен системите за очистване на течните РАО от радиоактивните изотопи, комплексът включва още система за циментиране на отработените йонообменни смоли и шламове, а също и редица спомагателни системи.

Проектът на комплекса е разработен от специалистите на Санкт-Петербургският институт «Атомэнергопроект» с участие на специалисти от централата, ЗАО «РАОТЕХ» , NUKEM GmbH (Германия) и AREVA (Германия).

В цеха работят 45 висококвалифицирани специалисти. Това са предимно млади хора, но първи в отрасъла те усвоиха технологията за очистване на кубовите остатъци в промишлен мащаб. 

Комплексът е предназначен за изтегляне на кубовите остатъци от специалните съдове за съхраняване, почистването им от радиоактивните изотопи, концентриране на радионуклидите в минимален обем и привеждането им в твърда фаза, осигуряваща безопасното им съхраняване и погребване.

В резултат на преработката на кубовите остатъци се получава втвърден солев продукт (солева стопилка), която не попада в категорията на РАО.

Второто направление на преработката е циментиране на отработените йонообменни смоли и шламове.

Източник: energyland.info