В рамките на заседанието министърът на енергетиката Теменужка Петкова докладва на премиера Борисов и припомни, че на 14 октомври 2020 г. Министерският съвет взе решение, с което беше даден мандат на АЕЦ „Козлодуй“ да влезе в преговори с американски компании, които разработват последните достижения в областта на ядрената енергетика.
„Целта бе да търсим възможност за реализация на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ на одобрената с решение на Агенцията за ядрено регулиране площадка №2 в АЕЦ „Козлодуй“ и влязлата в сила оценка за въздействие на околната среда по отношение на този проект“, подчерта Петкова.
Със заповед на министъра на енергетиката се сформира работна група от експерти от АЕЦ „Козлодуй“, АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“, както и с привлечени и международни експерти. В рамките на вчерашния ден бе завършен докладът, отразяващ резултатите от свършената работата и предложенията на сформираната работна група.

„В хода на работата на групата са проведени разговори, разменена е кореспонденция, включително с колегите от „Уестингхаус“, тъй като три са одобрените технологии по ОВОС. Едната технология е американската за реактори „AP 1000“, другите две са руски технологии, които са реакторите за АЕЦ „Белене“, уточни министър Петкова.
В доклада на експертите се отбелязва, че се подкрепя реализацията на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ с наличното оборудване от проекта за АЕЦ „Белене“.

„Това са изключително важни инфраструктурни проекти, които гарантират и националната сигурност, и енергийната сигурност, и диверсификацията.
Освен това използват и платеното от държавата и данъкоплатците оборудване за АЕЦ „Белене“. Мисля, че след 7-и, ще отидем и на 8-и реактор“, заяви министър-председателят Бойко Борисов в хода на заседанието. Премиерът определи доклада като добра стратегия, в която има записани важни и бързи стъпки за действие по проекта.

„С нашия доклад сме дали възможност да се вземе едно обосновано, аргументирано и информирано решение за бъдещето на нашата енергетика. И този проект не е лесен, но при добра организация можем до десет години да пуснем един нов блок“, категоричен бе изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Наско Михов.

Според гласувания от правителството доклад днес министърът на енергетиката следва да предприеме необходимите действия за пълно използване на капацитета на одобрената със заповед на Агенцията за ядрено регулиране площадка №2 в АЕЦ „Козлодуй“ за изграждане на нова ядрена мощност, включващо рационалното използване на доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“.

Министърът на енергетиката трябва да организира изготвянето на модел за финансово структуриране на проекта за изграждане на нова ядрена мощност и на правен анализ на приложимата национална, европейска и международна правна рамка.
Също така министърът ще разреши продължаване на действията по проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност чрез използване на нови ядрени технологии за малки модулни реактори.

Източник: https://www.gov.bg/bg/prestsentar/novini/do-10-godini-balgariya-mozhe-da-ima-izgradena-nova-yadrena-moshtnost

Изпълнението на целите, които си поставя Европейският съюз за въглеродна неутралност към 2050 г., е невъзможно без развитието на ядрената енергетика. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на официалната церемония за присъединяването на България към Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

В онлайн събитието участваха министър председателят Бойко Борисов, генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия, зам.-главният секретар Кнудсен и  генералният директор на АЯЕ Уилям Магууд.

Присъединяването на България като 34-ият член на АЯЕ е сериозна крачка в развитието на ядрената енергетика в нашата страна, отбеляза министър Петкова.
По думите на министър-председателя Бойко Борисов, членството на България в АЯЕ е висока оценка за работата на българските ядрени специалисти и за спазването на високите норми на сигурност и безопасност при експлоатацията на ядрени съоръжения в страната.

Членството на България в Агенцията за ядрена енергия бе ключова цел от плана за действие на страната за присъединяване към ОИСР, отбеляза генералният секретар на организацията Анхел Гурия.  По неговите думи, присъединяването на България към АЯЕ е плод на постоянните усилия на цялото семейство на агенцията и на ОИСР да направи организацията по-глобална и по-приобщаваща.
Г-н Гурия акцентира върху богатия опит на нашата страна в сфери като ядрената безопасност, извеждането от употреба на ядрени реактори и други, който ще бъде от полза и за останалите членове на организацията.

Гледната точка на вашата страна е изключително важна с оглед дискусията в ЕС за постигане на нулеви въглеродни емисии, отбеляза в приветствието си и генералният директор на АЯЕ Уилям Магууд.
Той изтъкна и материалната база, кадровата осигуреност и опита на специалистите по ядрена енергетика, от които е бил дълбоко впечатлен при посещението си в България.

Агенцията за ядрена енергия е една от специализираните агенции на ОИСР в областта на енергетиката. Тя е междуправителствена агенция за сътрудничество между държави, които търсят високи постижения в областта на ядрената безопасност, технологиите, науката, законодателството и въпросите, свързани с околната среда и икономическия живот. Седалището на организацията е в Париж, Франция. В нея членуват 33 държави, които оперират почти 90% от инсталираните ядрени мощности в света.

Източник: https://www.me.government.bg/bg/news/ministar-petkova-izpalnenieto-na-evropeiskite-celi-za-vaglerodna-neutralnost-e-nevazmojno-bez-yadrenata-energetika-2869.html?p=eyJ0eXBlIjoiaG90bmV3cyJ9

По думите й, вече е готов проект на нова енергийна стратегия на България до 2030 г. В нея не е предвидено също така да бъдат спирани въглищните централи. Синдикатите от своя страна поискаха решение за големите дългове в енергетиката.

България се нуждае от нови ядрени мощности, но може да не бъде довършена АЕЦ „Белене“.

„Ние говорим за необходимост, за въвеждане на експлоатация на нова ядрена мощност след 2030 година, която ще бъде от 2000 мегавата, но не е казано къде“, каза Теменужка Петкова.

Скептични за изграждането на централата са и синдикатите.

„Лично аз съм известен скептик, че ще видим АЕЦ „Белене“ в някоя от следващите години по една основна причина, че както искаме, а ние искаме изцяло на пазарен принцип, сметката много трудно ще излезе, на който трябва да инвестира“, заяви Пламен Димитров.

Министърът обаче беше категорична, че страната ни не може да работи към този момент без ядрена енергетика и въглищни мощности, защото не разполага с други базови централи.

„Ние нямаме свръхмощности, нашите базови мощности са въглищните централи 3764 мегавата и 2000 мегавата „Козлодуй“. Това е, всичко останало го няма“, каза Петкова.

Министърът обясни, че е готов проектът на нова енергийна стратегия на България, но тепърва той ще бъде дискутиран. Проектът обаче в никакъв случай не предвижда закриване на въглищните централи. Такова изискване няма и от Брюксел въпреки зелената сделка.

„Това, което хората трябва да знаят, е че в нито един документ на Европейския съюз, в нито една директива няма да видите текст, в който да става ясно, че до датата х, у или z, трябва да бъдат затворени въглищните централи“, допълни Петкова.

„За нас е важно да се види, енергийната сигурност, дългосрочността на решенията, защото всяко решение се оказва, че струва милиарди левове не само на правителството, но и на обществото“, коментира Пламен Димитров.

От КНСБ поискаха и повече гаранции както за работещите в сектора, така и за справяне с натрупаните над 4 млрд. лева в държавната енергетика.

Източник: https://bntnews.bg/news/aec-belene-otnovo-pod-vapros-1073233news.html

Подробности на: https://www.knsb-bg.org/index.php/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/member-news/421-novini-natzionalna-federatziya-na-energetitzite/

Това е една фалшива новина. Това обяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова.  Това са опасни фалшиви новини. Средствата, 56 млн. евро, са свързани с извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй. В тази програма са и България, Литва и Словакия.

Средствата се определят, след като съответната държава е направена оценка.
За наша радост нашата оценка е одобрена от ЕС“, посочи Петкова. „За тези, които имат къса памет, да припомня, че в двата кабинета на Борисов – в този и предходния, успяхме да договорим експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй“ за още 30 години, така че да гарантираме енергийната сигурност на страната“, уточни министър Петкова.

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/politika/ministr-petkova-oproverga-grandiozna-lzha-za-borisov-i-aets-kozloduy-video_news760067.html

За България ядрената енергия играе важна роля за осигуряване на националната, регионалната и европейската енергийна сигурност, подчерта министър Петкова.
По нейните думи, през изминалите повече от четири десетилетия АЕЦ „Козлодуй“ е стожер на българската енергетика, осигуряващ повече от 30% от националното производство на електроенергия.

Министър Петкова запозна г-н Магууд с процедурата за реализация на АЕЦ „Белене“, подчертавайки, че българската държава разглежда проекта като дългосрочно решение за осигуряване на чиста и надеждна енергия на достъпни цени и за гарантиране сигурността на енергийните доставки в целия регион.

Бъдещото членство на Република България в Агенцията за ядрена енергия от 1 януари 2021 Г. също бе сред обсъжданите теми по време на разговора. Решение за това бе взето от българското правителство в края на 2019 г.
Към момента разглеждането на българската кандидатура е приключило и всички страни членки на Агенцията са подкрепили България. Предстои Съветът на ОИСР също да вземе решение.

Министър Петкова и Уилям Магууд обсъдиха и проекта за създаване на регионална инициатива за „ядрен напредък” в рамките на АЯЕ.
Проектът има за цел да обедини страните от региона на Централна и Източна Европа, заинтересовани от развитието на ядрената енергия за мирни цели.
Очертани са четири приоритетни области на бъдещо сътрудничество в рамките на инициативата – анализ и развитие на дългосрочната енергийна надеждност, управление на радиоактивни отпадъци, ефективна комуникация с обществеността и развитие на инфраструктурата и образованието за иновации. България проявява интерес за участие в последните три от тях, информира министър Петкова.

Господин Магууд представи текущата ситуация по отношение безопасната експлоатация на атомните централи по света и как ядреният сектор се представя по време на кризата с COVID 19. През последните месеци АЯЕ направила проучване за това сред държавите-членки. Изводът е, че атомните електроцентрали са изключително надежден и стабилен източник на енергия.

За справка

Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) е структура в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие със седалище гр. Париж, Франция.
Тя има за цел да подпомага сътрудничеството между страните – членки за високи постижения в областта на ядрената безопасност, технологиите, науката, околната среда и правото.

В организацията членуват 33 страни, включително стратегически партньори (Китай, Индия), които оперират почти 90% от инсталираните ядрени мощности в света. Към момента организацията работи по 22 международни проекта, включително със страни, които не членуват в нея.

Източник: https://www.me.government.bg/bg/news/ministar-petkova-provede-telefonen-razgovor-s-uilyam-maguud-2842.html

Мога да кажа, че процесът по големите стратегически проекти в енергетиката не е спрял, включително и по проекта АЕЦ „Белене“. Това стана ясно от думите на енергийния министър Теменужка Петкова в отговор на въпрос на БГНЕС по време на брифинг в Министерския съвет.

Петкова поясни, че за АЕЦ „Белене“ преди около 10 дни е финализиран процесът по подписване на споразуменията за конфиденциалност с петте компании, които са влезли в кратката листа за проекта. С тях Националната електрическа компания (НЕК) ще води преговори за стратегически инвеститор за този проект.

Вчера беше изпратен и информационният меморандум на всяка една от тези компании, които ще участват в тези преговори, каза още Петкова.
Тя поясни, че в информационния меморандум се съдържа основна информация, която е нужна на компаниите, а те са потвърдили, че ще подадат своите обвързващи оферти.

Прочети още : https://www.actualno.com/business/na-kakyv-etap-e-proektyt-aec-belene-news_1457956.html

Руската държавна корпорация съобщи, че работят с българския клиент „в рамките на процедурата и в определените срокове“.

Руската държавна корпорация „Росатом” потвърди интереса си към проекта за изграждането на атомната електроцентрала в Белене. Това съобщиха на кореспондента на ТАСС в петък от държавна корпорация.

По-рано в петък българският министър на енергетиката Теменужка Петкова, отговаряйки на въпроси на депутатите от Народното събрание (парламента) на страната, припомни, че крайният срок за подаване на официални оферти от компании, претендиращи за изграждане на АЕЦ „Белене“ в България, ще приключи на 31 януари.

Тези преговори бяха проведени от руската държавна корпорация Росатом чрез дъщерното си дружество Atomenergoprom, Корейската корпорация за хидро и атомна енергетика, Китайската национална атомна корпорация, френската компания „Framatom” и американската „General Electric”.

Министърът каза още, че през следващите месеци е необходимо да се продължи процесът на лицензиране на АЕЦ и да се одобри техническият проект на централата.

Процедурата за избор на стратегически инвеститор за проекта за АЕЦ „Белене“ бе публикувана на 22 май 2019 г. в официалния вестник на Европейския съюз.
Срокът на завършване е 12 месеца от датата на публикуването.

Кратка историческа справка

През 2006 г. „Атомстройекспорт“ (част от „Росатом“) вече спечели международен търг за изграждането на два енергоблока на тази централа.
Оборудването за ядрения остров бе доставено на площадката в Белене, но през 2009 г. проектът беше спрян и през март 2012 г. София отказа да изгради централата.

През май 2018 г. обаче българският премиер Бойко Борисов обяви, че страната възнамерява да възобнови строителството на Белене, а през 2019 г. е обявен търг за изграждането на атомната електроцентрала.

Източник: https://tass.ru/ekonomika/7658049

Пo думитe му тoвa би билo eдин крacив прoeкт. Мoщни кoмпaнии били зaинтeрecoвaни oт AEЦ „Бeлeнe“.
Ниe кaтo coбcтвeници мoжeм дa cи търcим пaртньoритe, кaзa тoй и дoпълни, чe труднo ce взeмaт гeocтрaтeгичecки рeшeния, кaзa прeмиeрът.

„Имaмe мнoгo гoлям шaнc дa нaпрaвим гoлям прoeкт. Имaмe двa бългaрcки рeaктoрa, тaкa чe тaзи дoгмa „руcкa цeнтрaлa“ нe върви. Нa 100% cмe cи ги зaплaтили, тe ca бългaрcки. Aмeрикaнcки турбини, фрeнcкo-гeрмaнcкo oбoрудвaнe при eлeктрoникaтa. Aз миcля, чe тoвa би бил eдин мнoгo крacив прoeкт“, зaяви прeмиeрът.

Миниcтърът нa eнeргeтикaтa Тeмeнужкa Пeткoвa зaяви, чe към днeшнa дaтa e oптимиcт зa рeaлизирaнeтo нa прoeктa AEЦ „Бeлeнe“.

„Прoвeждa ce прoцeдурa зa избoр нa cтрaтeгичecки инвecтитoр. Тaзи прoцeдурa бeшe публикувaнa в oфициaлeн вecтник нa EC, цeлтa бeшe дa cтигнe мaкcимaлнo ширoк кръг зaинтeрecувaни лицa. Дa бъдe aбcoлютнo публичнa, тaкa чe дa мoгaт нaиcтинa гoлeми кoмпaнии дa зaявят интeрec и дa учacтвaт в тoзи прoeкт, зaщoтo cмятaм, чe щe бъдe вaжeн нe caмo зa Бългaрия, нo и зa цeлия рeгиoн“,кoмeнтирa eнeргийният миниcтър прeд БНТ.

Източник: https://fakti.bg/bulgaria/414888-boiko-borisov-aec-belene-ne-e-ruska-a-balgarska-centrala

По думите ѝ в ход е процедура, а тя е с разписани условия.

На въпрос какво следва след тази дата 19 август Теменужка Петкова уточни, че датата не е сакрална, а по-скоро началото на същинската част на процедурата за избор на стратегически инвеститор.
,,След това на база на тези заявления комисия, която се състои от членове от Министерство на енергетиката, от БЕХ, от Националната електрическа компания, ще разгледа всички постъпили заявления и ще определи кратка листа на компании, с които би желала да води преговори.
Тогава ще се отправи покана до съответните компании, с които ние считаме, че е добре да бъдат проведени такъв тип преговори. Те ще бъдат поканени да подадат обвързваща оферта. След това следва същинската част от преговорите. Така че 19 август е началото на същинската част от процедурата за АЕЦ “Белене“.
Индикативният срок, който ние сме определили на база на отделните етапи от процедурата е в рамките на 12 месеца. Това са все пак сложни преговори. Тук става въпрос за много важни неща, много важна процедура“, разясни подробно министърът на енергетиката.

На въпрос дали може да се премине към директни разговори с руснаците министърът отвърна, че “Росатом“ е конструктор на проекта. ,,Ние какъвто и вариант да реализираме, няма как да се мине без разговори с нашите партньори от “Росатом“, допълни още тя.

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/ikonomika/ministr-petkova-s-izvnredni-novini-za-tets-maritsa-iztok-i-aets-belene_news692233.html

Теменужка Петкова, министър на енергетиката: На 19 август ние очакваме да получим заявленията на всички компании, които биха желали да се включат в реализацията на проекта АЕЦ „Белене“.

Петкова не смята, че би имало реакция от страна на Европейската комисия, ако „Росатом“ спечели проекта.

Теменужка Петкова: За нас е важно да успеем да реализираме нашата идея за осъществяване на проекта АЕЦ „Белене“, защото той ще бъде необходим и от гледна точка на енергийната сигурност на страната в следващите години.

Цялото интервю можете да видите на: https://www.bnt.bg/bg/a/ministr-petkova-rosatom-sa-potvrdili-zhelanie-za-uchastie-v-proekta-aets-belene

„И двата руски реактора, придобити от България, могат технически да работят с американски турбини“, заяви БНР, цитирайки министъра.

Както Петкова отбеляза, в София очакват, че в близко бъдеще оферта ще бъде подадена и от руската компания Росатом, чиито представители многократно са заявили готовността си да обмислят различни варианти за участие в проекта.

През май България започна процеса на избор на стратегически инвеститор, който да завърши изграждането на АЕЦ „Белене“.
Планирано е било проектът да бъде реализиран в края на миналия век, но строежът многократно е замразяван.

Към днешна дата българското правителство е готово да изгради атомната електроцентрала заедно с инвеститор въз основа на пазарни принципи, без да поема задължения за изкупуване на електрическа енергия от бъдещата централа и установяване на каквито и да е преференциални цени за нея.

Освен Росатом и Дженерал Електрик, по-рано интерес към проекта проявиха Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) и френската компания Framatome.

Подробности на: https://regnum.ru/news/economy/2688878.html

Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която откри международната конференция „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност“ в гр. Варна.
През тази година на традиционното събитие се обсъжда ролята и бъдещето на ядрената енергетика във връзка с безопасната и надеждна експлоатация на ядрени съоръжения, както и постигането на целите на нисковъглеродна икономика.

„Ядрената енергетика е ключов отрасъл на българската икономика, от стратегическо значение за енергийната сигурност на страната и на целия регион“, допълни министър Петкова.
Пред участниците във форума тя припомни напредъка по процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“ и изрази надежда, че тя може да приключи успешно в съответствие с определените от Народното събрание параметри.

Поканата за избор на стратегически инвеститор за изграждане на АЕЦ „Белене“ е публикувана на 22 май 2019 г., в Официален вестник на ЕС. Срокът за получаване на заявления за участие в процедурата е 90 дни, а срокът за приключване на процедурата е 12 месеца.

Петкова поясни, че поканите за участие до потенциални инвеститори вече са изпратени. „Уверена съм, че България ще продължи успешното развитие на ядрената енергетика като гарант за националната, регионалната и европейската енергийна сигурност“, посочи още Петкова.

Тя изтъкна и икономическата роля на проекта за създаване на нови работни места за висококвалифицирани специалисти и развитието на региона.

Развитието на ядрената енергетика е един от най-важните приоритети на правителството в енергийната сфера, изтъкна Петкова и припомни свършеното до момента за изпълнението на този приоритет: удължаването на живота на пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ и изпълнението на мерките за шести блок.

По думите на енергийния министър, правителството ще продължи да полага усилия за развитие на ядрената енергетика, защото тя осигурява енергийна сигурност, чиста и беземисионна енергия на достъпни цени.

Източник: https://www.me.government.bg/bg/news/temenujka-petkova-realizaciyata-na-aec-belene-shte-uvelichi-energiinata-sigurnost-v-celiya-region-2742.html

По думите на министър Петкова, това е начинът да бъде гарантирано устойчивото развитие на сектора в интерес на потребителите.

Тя припомни, че България разполага с ресурс за въглищните централи за още 60 години и тяхната работа е въпрос на енергийна и на национална сигурност. Над 1 млрд. лв. са вложени само в ТЕЦ „Марица изток 2″ през последните години за екологични проекти, акцентира министър Петкова.
Дейността на въглищните централи е заложена като перспектива в българския план за енергетика и климат до 2030 г., с перспектива до 2050 г., който е изпратен за съгласуване в Европейската комисия, подчерта още Петкова.

Развитието на газовия пазар в страната е един от ключовите приоритети на правителството, каза енергийният министър и припомни, че през следващата седмица ще стартира изграждането на интерконектора Гърция-България. Реализацията на този проект ще осигури възможност една трета от потреблението на газ в страната да бъде от друг източник. Това е реална диверсификация, заключи енергийният министър.

Източник: https://www.me.government.bg/bg/news/temenujka-petkova-niskovaglerodniyat-prehod-tryabva-da-bade-saobrazen-s-nacionalnite-specifiki-2726.html

В пресконференцията в Министерството на енергетиката участва и председателят на Комисията по енергетика в Народното събрание Валентин Николов.

Петкова припомни, че през 2014 г. дефицитът в НЕК надхвърляше 800 млн. лв, а междуфирмената задлъжнялост бе повече от 1 млрд. лв. С решение на бившата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране от ноември 2013 г. цените на тока от двете американски централи бяха намалени служебно с 20%, но НЕК бе задължена да продължава да изкупува електроенергията им по преференциални цени. От това недалновидно решение само за няколко месеца НЕК натрупа над 300 млн. лв. дефицит, посочи енергийният министър. По нейните думи, в момента се спекулира и с това, че НЕК е поискала рекордно увеличаване на цената на електрическата енергия. Заявлението на НЕК е публично оповестено на сайта им и там няма искане за рекордно поскъпване от 50%, поясни Петкова. По закон електрокомпанията е длъжна да представи всички разходи, които е направила, а колко от тях ще признае регулаторът е отделен въпрос.

Петкова изрази учудване, че БСП иска държавата отново да придобие активите на ЧЕЗ, след като стратегията за приватизация на електроразпределителните предприятия е разработена от правителството и приета от Народното събрание още през 2003 г. Тогава БСП участва в правителството, припомни енергийният министър.

Източник: https://www.me.government.bg/bg/news/temenujka-petkova-stabilnostta-v-energetikata-se-izopachava-s-politicheski-celi-2720.html

„Проектът АЕЦ „Белене“ е от стратегическо значение за региона на Югоизточна Европа“. Това каза енергийният министър Теменужка Петкова по време на XI-я Международен форум „Атомекспо 2019″, който се провежда в гр. Сочи, Русия.

Освен от компаниите, проявили първоначален интерес към проекта, покана за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор е изпратена и до Република Северна Македония, Република Сърбия и Република Черна гора, поясни Петкова.

В рамките на визитата си в Русия енергийният министър разговаря с министъра на иновациите и технологичното развитие на Република Сърбия Ненад Попович.
Двамата се обединиха около необходимостта да бъде стартирано сътрудничество между България и Сърбия в областта на ядрената енергетика.
Българската страна запозна сръбските си колеги със следващите стъпки по процедурата за избор на стратегически инвеститор на АЕЦ „Белене“.

Република Сърбия предвижда изграждане на център за ядрена наука, технологии и иновации, информира министър Попович. По време на срещата стана ясно, че сръбската страна проявява интерес да се запознае в детайли с проекта за АЕЦ „Белене“, който ще стимулира икономическото сътрудничество в региона. Министър Попович подчерта, че неговата страна разчита на България да сподели своя 40-годишен опит в успешното развитие на атомната енергетика.

Министър Теменужка Петкова разговаря в Сочи и с Фредерик Леливър, старши вицепрезидент на френската компания „Фраматом“. По време на разговора той потвърди, че фирмата изготвя документация за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор по проекта „Белене“. След обявяването й в средата на месец март, през май предстои публикуването на документацията в Официален вестник на Европейската комисия. В момента материалите се превеждат на всички двадесет езика на общността. От датата на публикуването на обявата в Официален вестник тече срок от 90 дни, в който кандидатите могат да подадат необходимата документация. Според министър Петкова, индикативният срок да бъде структуриран проектът и да бъде избран стратегически инвеститор, е дванадесет месеца. До половин година се очаква и да бъде довършено лицензирането на определени дейности по проекта, каза още Петкова. По думите на Фредерик Леливър, в момента френската компания уточнява обхвата на дейностите, които би могла да изпълнява по проекта „Белене“.

Министър Петкова и Фредерик Леливър обсъдиха и разработването на пътна карта за сътрудничество в областта на ядрената енергетика между България и Франция.

Източник: https://www.me.government.bg/bg/news/ministar-petkova-razglejdame-proekta-aec-belene-kato-regionalen-za-yugoiztochna-evropa-2715.html?p=eyJ0eXBlIjoiaG90In0=

Процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“ също е в ход, работи се върху поканата, която да бъде разпратена до заявилите интерес компании от Китай, Франция включително и до конструктора на проекта „Росатом“, интерес има и от „Дженеръл електрик“:

„Това, върху което в момента работят експертите на Министерството на енергетиката, НЕК и БЕХ, е да разработим поканата, свързана с първия етап от процедурата за избор на стратегически инвеститор. Тази покана ще бъде публикувана в официален вестник на ЕС и още в два местни ежедневника.
До края на февруари се надявам да бъде даден старт на процедурата.
След това следват останалите етапи, през които тя трябва да премине. Тя ще бъде публична, прозрачна процедура. Тя ще даде възможност за участие на всички заинтересовани страни.

Ако процедурата приключи успешно, това означава, че този проект е икономически жизнеспособен, че е налице необходимост от гарантиране на енергийната сигурност не само за България, но и за целия регион в резултат на неговото изграждане“, обясни министър Петкова и добави, че за да мине през всички етапи, ще е необходима около една година.

„Всичко това, което предстои да се случи в рамките на процедурата, ще покаже доколко този интерес е реален и доколко проектът ще има своята икономическа реализация и жизнеспособност.
Нашата амбиция и желание е българската държава, чрез Националната електрическа компания да притежава блокираща квота в този проект, тъй като не бива да забравяме, че проектът се развива на територията на България и ядреният риск остава за държавата“, увери още Теменужка Петкова.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл на: https://www.bnr.bg/post/101076717/petkova-balgaria-shte-stroi-otklonenie-ot-turski-potok

В момента, в който бъде поканена, Теменужка Петкова заяви, че ще отиде и ще разясни на депутатите процедурата за избор на стратегически инвеститор.
Тази процедура, ако бъде гласувана от депутатите, би трябвало да стартира в края на тази или в началото на следващата година и ако всичко протече гладко, да приключи за 12 месеца, когато трябва да бъде избран стратегическият инвеститор.

Енергийният министър обясни още, че държавата цели да реализира проекта АЕЦ „Белене“ на пазарен принцип, без осигуряване на държавни гаранции или сключване на договори за дългосрочно изкупуване на електроенергия.

Посочи още, че първата стъпка от тази процедура е да бъдат поканени участници, които вече са изразили такъв интерес. Ще бъдат изпратени покани и до потенциални инвеститори и големи енергийни консуматори на Балканите – Румъния, Сърбия и Черна гора.

Теменужка Петкова: Определени са теми и критерии, по които ще се водят разговорите и съответно по които ще се дава оценка на база на тези предложения, които ще бъдат направени в офертите на стратегическите инвеститори: ако процедурата приключи успешно, то тогава финалният 9-ият етап е свързан с подписване на акционерно споразумение между съответните стратегически инвеститори и миноритарни участници в тази проектна компания.
Най-удачният вариант за структура на проекта е участие в отделна проектна компания, участие с активите и съответно тези активи да бъдат оценени. Оценката в момента се извършва.

Проектът АЕЦ „Белене“ беше спрян с решение на Народното събрание и правителството на премиера Борисов през 2012 г., през 2016 г. НЕК беше осъдена да плати 1 млрд. и 200 млн. лева на руската страна и така инвестициите в този проект надхвърлят 3.5 млрд. лева.

Източник: http://news.bnt.bg/bg/a/ministr-petkova-shche-zapoznae-ns-s-protsedurata-za-investitor-za-aets-belene

Няма нови кандидати за проекта АЕЦ „Белене”, каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова след заседание на Съвета за енергийна сигурност към министерския съвет.

Тя съобщи, че е готова процедурата, по която България ще избира стратегически инвеститор за изграждането на втората атомна централа, но се изчистват детайли.
До дни Петкова ще я докладва пред правителството, а след това и пред депутатите, предаде БНР.

„Ако няма някакви съществени препоръки или изменения, които се налагат в резултат на този дебат, аз мисля, че няма пречка до края на годината да се даде старт на процедурата, това е един процес, който продължава месеци”.

https://btvnovinite.bg/bulgaria/temenuzhka-petkova-njama-nov-kandidat-za-aec.html

Запазването и развитието на потенциала на ядрената енергетика е един от основните приоритети на българското правителство. Международното сътрудничество играе важна роля за постигането на тази цел. Съществуват широки възможности за сътрудничество с Китайска народна република – страна, която активно развива ядрената си енергетика и е на път да стане глобален лидер в сферата на ядрените иновации и технологии.

С Меморандума се цели укрепване на партньорство между двете институции чрез насърчаване обмена на информация относно нормативната рамка, програмите и практиките на страните, лицензионните процедури, обмен на експерти, организиране и участие в съвместни семинари, конференции и работни групи и обучение на административен, научен и технически персонал.

Източник: https://www.me.government.bg/bg/news/ministerstvoto-na-energetikata-i-kitaiskata-nacionalnata-energiina-administraciya-shte-si-satrudnichat-v-2623.html?p=eyJ0eXBlIjoiaG90In0=

Оценката ще се проведе паралелно с конкурса за стратегически инвеститор. Оценката на материалните активи ще бъде важна по отношение на дела, с който държавата ще участва в изграждането на втората атомна електроцентрала.

„Това вероятно ще бъде конкурсна процедура за оценка, тъй като е минало дълго време. Последната оценка беше проведена през 2012 г. Няма съмнение, променили са се много параметри. Оценката трябва да се актуализира.
Българската академия на науките е поставила най-високата цена на проекта. Ако започне процедурата за избор на стратегически инвеститор, ще има преговори и разговори, целта ще бъде да се минимизират цените и разходите колкото е възможно повече „, подчерта Петкова.

Тя добави, че темата за АЕЦ „Белене“ не е била обсъдена на срещата на високо равнище между ЕС и Западните Балкани вчера.

„Ние ще започнем подготовка на процедура за избор на стратегически инвеститор, ако Парламентът ни даде мандат да го направим. Аз очаквам, че в българския парламент ще чуем всички мнения, отговорите на всички въпроси, ясна визия за това какво ще се случи, ако отидем в посока за  реализиране на проекта „, – обясни Теменужка Петкова.

Източник: http://www.atomic-energy.ru/news/2018/05/21/85960

След внесеното вчера предложение за проекта АЕЦ „Белене“ най-работещият сценарий е реализация на активите, смята Теменужка Петкова.
Това е така, защото отиваме към варианта, заложен още в началото на проекта АЕЦ „Белене“.
Имаме диверсифициране на пазарния риск, реализацията на проекта е единственият начин да възстановим всички извършени до момента разходи, да гарантираме енергийната си сигурност в дългосрочен аспект, обясни енергийният министър.

Петкова описа и другите варианти, които не са достатъчно добри за страната ни.
Единият е да не се предприема нищо по отношение на оборудването, което притежаваме и активите, които притежаваме, близо 3 млрд. лева са парите на българските данъкоплатци, които са вложени в този проект през годините, обясни Петкова. Ако този вариант се реализира и се върви по линията, че са дадени едни пари и няма нужда да се дават допълнителни, това би бил най-негативният вариант, коментира още тя.
В перспектива се вижда, че ще има нужда от нови базови мощности не само в България, но и в целия регион. Ако ние не използваме това оборудване и активите, които притежаваме на площадката на АЕЦ „Белене“ и всички лицензионни документи във връзка с този проект, това означава, че ние ще пропуснем една възможност с разрешаване на въпроса с енергийната ни сигурност, заяви Петкова.
Този вариант ще означава, че БЕХ и НЕК трябва да отпишат всички тези активи и разходи, които до този момент са извършени за „Белене“, което означава, че ще има много сериозен риск за декапитализацията на НЕК, което ще доведе до декапитализация на консолидирана база в рамките на Българския енергиен холдинг.
Това означава изключително негативни финансови последици за целия енергиен сектор, обясни енергийният министър.

Другият сценарий е да се продаде оборудването на трето лице, като тук е важна позицията на партньорите ни, които са конструктори и производители на оборудването. Това са колегите от „Росатом“. Анализът показва, че този вариант е почти невъзможен, ако се осъществи, оборудването ще се продаде на много ниска цена, отново загуба ще последва. Пак има риск от декапитализация на БЕХ, заяви Петкова.
Прочети още на: http://www.bgnes.com/biznes/energetika/4586419/

Министър Петкова припомни, че стремежът на правителството е да реализира по възможно най-добрия начин активите по проекта.

В него вече са вложени 3 млрд. лв. – средства на българските данъкоплатци, платеното е и е доставено оборудване, проектът е нотифициран от Европейската комисия, а площадката е лицензирана. По нейните думи, това дава предимство за реализация на проекта в сравнение с други подобни проекти в региона.
Целта ни е той да се осъществи на пазарен принцип, без предоставяне на държавни гаранции и без договори за дългосрочно изкупуване на произведената енергия. 

Докладът за оползотворяване на активите на АЕЦ „Белене“, който Народното събрание възложи на Министерството на енергетиката, ще бъде окончателно готов до дни и внесен в парламента, каза още енергийният министър. По нейните думи, правителството се стреми да използва всички предимства по проекта, така че да намери стратегически инвеститор с цел максимална защита на националните интереси.

В проверката участва и изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев.
По мнението на енергийния министър, платените вече над 3 млрд. лв. пари на българските данъкоплатци за този проект задължават за него да бъде намерено най-доброто решение.

Министър Петкова припомни взетото неотдавна решение на Народното събрание, съгласно което до края на м. юни трябва да бъдат предложени варианти за реализация на оборудването.
За изпълнение на тази задача в министерството вече е създадена работна група, към която ще бъдат включени и експерти от всички компании с отношение към процеса – НЕК, БЕХ, АЕЦ „Козлодуй“, ДП РАО.

По думите на министър Петкова, сериозната задача, която стои за разрешаване, е финансирането на проекта, така че да бъде гарантирана неговата реализация на пазарен принцип без държавни гаранции.
Във връзка с това енергийният министър припомни, че преди дни Европейската инвестиционна банка прояви интерес да участва във финансирането на проекта.

Доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“ се съхранява на площадката съгласно всички изисквания на производителя, установи проверката на място. Министър Петкова припомни, че за тази задача НЕК е провела обществена поръчка, но, преди подписването на договор, избраната компания се е отказала. Това наложи НЕК със собствен ресурс да изгради навесите и те вече са готови, констатира енергийният министър.

Тя припомни, че през миналата седмица от Ижорските заводи са били доставени материалите, свързани с преконсервация на оборудването, така че процесът се изпълнява според инструкциите на производителите.

Източник: https://www.me.government.bg/bg/news/petkova-prioritet-na-pravitelstvoto-e-da-nameri-nai-dobroto-reshenie-za-aec-belene-2553.html?p=eyJ0eXBlIjoiaG90In0

Със 137 гласа „за“ депутатите приеха предложението на ГЕРБ и решиха министърът на енергетиката да внесе до 30 юни конкретни предложения, свързани с възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, в това число и отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно юридическо лице.

Подобно беше и проекторешението на БСП, която обаче иска министърът на енергетиката в едномесечен срок да предложи пътна карта за окончателно решение по проекта за АЕЦ „Белене“. В крайна сметка обаче бе прието решението на управляващите.

Теменужка Петкова се извини на народните представители, че разискването не е започнало навреме и обясни, че това е по нейна вина заради личен ангажимент.

Тя изрази задоволство, че когато става дума за енергетика има воля за търсене на политически консенсус.
„Когато става въпрос за ядрена енeргeтика, и за проекта „Белене“, правим всичко възможно и работим в интерес на българските граждани. Имаме лицензирана площадка, оборудване, което е платено. Оттук нататък предстои въпросът как ще продължим напред, в каква посока“, коментира Петкова.

Подробности на: https://www.dnes.bg/politika/2018/03/02/edinodushno-ministyryt-da-vnese-predlojeniia-za-belene.369612

В България приключи счетоводната сделка за разделяне на активите и пасивите на строителния проект на АЕЦ „Белене“.
Това бе съобщено от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на страната по време на изслушванията в парламентарната комисия по енергетика, съобщава на българското издание на „Инвеститор“.

Както отбеляза министърът, за действителното отделяне от Националната електрическа компания (НЕК) трябва да има ясна представа какво ще се случи с този проект в бъдеще.
Петкова припомни, че България вече е инвестирала 3 млрд лева (1,5 милиарда евро) в проекта за АЕЦ „Белене“, а един от идеите на правителството остава предложение за нейната приватизация. Това изисква отделянето на активите и пасивите в отделна проектна компания, обясни тя.

Подробности на:  https://regnum.ru/news/economy/2373744.html

Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която присъства на официалното представяне на доклада на БАН по темата.

Припомняме, че в края на януари тази година Българският енергиен холдинг възложи на академията да разработи цялостна стратегия за развитие на електроенергийния сектор в страната, като основа за бъдещата енергийна стратегия до 2030 г., с хоризонт до 2050 г.
Изследването на сценариите относно оползотворяване на активите, свързани с проекта АЕЦ „Белене“, е част от работата на БАН.

По думите на министър Петкова решение за реализация на активите на АЕЦ „Белене“ трябва да се вземе отговорно и на база на широк обществен консенсус, защото проект от такъв мащаб ангажира бъдещите поколения.
Ще проведем задълбочена дискусия със заинтересованите страни, за да се чуят всички аргументи. Това ще ни позволи да обединим усилия, за да решим заедно бъдещето на проекта, подчерта енергийният министър.
Според нея решение по темата трябва да се вземе бързо, но не прибързано.

Резюме от доклада на БАН относно възможността за реализация на активите за АЕЦ „Белене“

В него няма да бъде даден еднозначен отговор, но се разглеждат няколко сценария, които министерството анализира, съобщи пред „Дарик“ министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Тя прогнозира, че преди зимата цялото оборудване за централата, което България купи от Русия след произнасянето на международния арбитраж, ще бъде на площадката в Белене.

По думите на Петкова един от сценариите е да се построи седми блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.
Тя изрази личното си мнение в полза на привличането на чужд инвеститор за централа в Белене.
„Според мен най-добрият вариант е да се използва рационално площадката в Белене, нотифицирана от Европейската комисия, за която данъкоплатците са дали 3 млрд. лв.“, каза Петкова. Тя повтори условията за това – държавата да привлече чужд инвеститор, да участва с миноритарен дял и без гаранции за изкупуването на тока.

Източник: http://www.duma.bg/node/153489

В откриването на заседанието участва и министърът на енергетиката на Русия Александър Новак.

Сътрудничеството в електроенергетиката, атомната енергетика и газовия сектор бяха сред основните дискутирани теми между страните, които отбелязаха активизиране на българо-руския диалог през последната година.

По време на дискусиите бе отбелязан интересът на ПАО „Силовые машины“ към евентуално разширяване на сътрудничеството при реконструкция на енергийни обекти в България – ТЕЦ „Марица изток“ 2, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „София“, водноелектрическите централи „Китница“, „Ардино“, „Бял извор“, както и на други енергийни обекти. Компанията има готовност и занапред да участва активно в модернизацията на оборудването за АЕЦ „Козлодуй“.

ООО „Ракурс инжиниринг“ потвърди готовността си да участва във възстановяването на хидроенергийните мощности в България и да съдейства при внедряване на цифрови технологии в българските топлоелектрически централи.

Националният съюз за енергоспестяване на Руската федерация проявява интерес към реализацията на съвместни проекти в областта на комплексната модернизация на българските въглищни централи в контекста на новите европейски екологични изисквания.

В областта на атомната енергетика България и Русия констатираха многогодишното успешно сътрудничество при осигуряване на ядрено гориво и съпътстващи услуги за АЕЦ „Козлодуй“. Така например, с активното съдействие на руската страна успешно са завършени дейностите за продължаване срока на експлоатация на пети блок на атомната централа до 60 години и се изпълнява програмата за шести блок.

По време на заседанието на РГ „Енергетика“ руската страна потвърди интереса на „Росатом“ за участие в проектите по извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на ядрената централа, финансирани чрез Международния фонд „Козлодуй“.

Следващото заседание на работната група ще се проведе в България.

Източник: https://www.me.government.bg/bg/news/balgariya-i-rusiya-zadalbochavat-partnyorstvoto-si-v-energiiniya-sektor-2492.html?p=eyJ0eXBlIjoiaG90In0=

В церемонията ще вземе участие министърът на енергетиката г-жа Теменужка Петкова.
Ще присъстват представители на Комисията по енергетика към Народното събрание, на Агенцията по ядрено регулиране, ЕБВР, местната власт, областната администрация и партньорски организации.

Актуална справка за развитието на проекта

Проектът за изграждане на национално хранилище за ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци е възложен на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО) с правителствено решение от 2005 година (Решение на МС № 683/25.07.2005 г.).
Във времето този процес условно се разделя на три основни етапа: избор на площадка, проектиране и строителство.
След извършени регионални и детайлни геолого-геофизични, геохимични, инженерно-геоложки и хидрогеоложки изследвания, беше избрана предпочитана площадка, върху която ще се изгради националното хранилище – площадка „Радиана”.
Площадката на бъдещото хранилище е разположена в непосредствена близост до АЕЦ „Козлодуй”, в двукилометровата, защитена зона на централата, в землището на с. Хърлец, община Козлодуй.

Хранилището е предназначено за преработени и обезопасени радиоактивни отпадъци, генерирани единствено на територията на България.
В него ще бъдат съхранявани ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци от промишлеността, медицината и бита; отпадъци, генерирани при извеждането от експлоатация на I-IV блок на АЕЦ „Козлодуй”, както и от дейността на бъдещи нови ядрени мощности.
В НХ РАО няма да се съхраняват високоактивни радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво.

Националното хранилище представлява съоръжение с многобариерна защита за трайно съхраняване на предварително обезопасени и опаковани в стоманобетонни кубове радиоактивни отпадъци.
Хранилището ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 кубически метра. Съоръжението ще се състои от няколко стоманобетонни вкопани конструкции (модули), разделени от вътрешни преградни стени на камери.
Планирано е хранилището да бъде в експлоатация, т. е. постепенно да се запълва, 60 години. След това се предвижда то да бъде затворено.
През целия период на експлоатация и в следващите 300 години съоръжението ще е обект на постоянен контрол от страна на оторизираните органи.
Националното хранилище ще бъде едно от най-модерните съоръжения в Европа от този тип.

Изграждането на Националното хранилище е залегнало в актуализираната Национална стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 година и представлява ангажимент на българското правителство пред Европейската комисия.

Международен фонд „Козлодуй” финансира безвъзмездно проекта чрез ЕБВР, а стойността на първия етап от изграждането на хранилището е 71 820 000 евро.

През есента на тази година предстои да се проведе шестнадесетото заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

Председател от българска страна ще бъде енергийният министър Теменужка Петкова.
В рамките на ресорните съвместни работни групи преди това ще бъдат обсъдени всички теми от взаимен интерес и за двете страни.
По думите на министър Петкова провеждането на заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество ще предостави нови възможности за развитие на двустранните отношения.

Посланик Макаров и министър Петкова дискутираха и бъдещето на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“.
Петкова информира, че до края на месец септември се очаква Българската академия на науките да изработи технико-икономически и правен анализ във връзка с необходимостта от изграждане на нова ядрена мощност у нас.

Министър Петкова благодари за отправената покана за IX-я Международен форум „Атомекспо“, Москва, на който биха могли да се обсъдят по-нататъшните отношения между България и Русия в сферата на ядрената енергетика.
Дискутирано бе и двустранното сътрудничество между страните, свързано с доставките и транзита на природен газ.

Източник: https://www.me.government.bg/bg/news/ministar-petkova-i-ruskiyat-poslanik-u-nas-anatolii-makarov-obsadiha-savmestnoto-satrudnichestvo-v-obl-2420.html?p=eyJ0eXBlIjoiaG90In0=