На сесията присъстваха и първият заместник-ръководител на президентската администрация на Руската федерация Сергей Кириенко; ръководителят на Росотрудничество Евгений Примаков; Дмитрий Конов, председател на управителния съвет на СИБУР холдинг и други. Модератор беше Алексей Комисаров, заместник-ректор, директор на RANEPA, генерален директор на АНО „Русия – страната на възможностите“.

По време на сесията Сергей Кириенко каза:

„Държавата трябва да предостави на гражданите възможност за професионално развитие и свобода на избор. Имаме нужда от система за подкрепа за талантлив персонал, система от социални асансьори. Важно е да се разбере, че конкуренцията за специалисти само ще расте. “

Алексей Лихачов отбеляза:

„Засилваме работата по обучение на персонала както в Русия, така и в чужбина. Има целеви показатели – трябва да привлечем до 45 хиляди специалисти през 2030-те. Тези нужди са свързани преди всичко с изграждането на атомни електроцентрали в чужбина (включително по схемата BOO „строй – владей – експлоатирай“) и последващата им експлоатация в продължение на много десетилетия.
И ако в страни като Финландия и Унгария вече има изградена ядрена инфраструктура, то в Бангладеш и Египет е необходимо не само да се изграждат атомни електроцентрали и да се обучават специалисти за тяхната експлоатация, но и да се създават цели индустрии, като се започне от регулаторните органи и завършва с въпроси за обществената приемливост на ядрената енергетика.“

А. Лихачов каза, че Росатом е изградил система за подготовка на хората за работа в ядрената индустрия.
Тази работа се извършва в различни формати, включително както обучението на чуждестранни специалисти във водещите университети на Росатом в Русия, така и изпълнението на съвместни програми между руските университети и страните на присъствие.
Той също така спомена две корпоративни академии, които участват в развитието на персонала.

„Третата задача, която стои пред нас, е да станем най-добрите в отключването на човешкия потенциал“, подчерта ръководителят на Росатом.

Участниците в сесията се съгласиха, че в условията на нарастваща конкуренция за квалифицирани сътрудници е важно да се разгледат цялостно предизвикателствата за повишаване на конкурентоспособността на руската система за професионално и висше образование.

Източник: Росатом

Участие в тържествената церемония взеха вице-премиерът Юрий Борисов, пълномощник на президента в Северозападния федерален окръг Александър Гуцан, временно изпълняващият задълженията на губернатора на Санкт Петербург Александър Беглов, генералният директор на държавната корпорация „Росатом“ Алексей Лихачев, президентът на Обединената корабостроителна корпорация Алексей Рахманов.

Подробности на: https://ria.ru/20190525/1554911239.html

Путин подчерта, че тези предимства могат да бъдат привлекателни и за Китай, Япония, Южна Корея и Индонезия.

Руският президент отбеляза колосалните преимущества на Северния морски път и даде пример с маршрута по море от Йокохама до Ротердам. По Индийския океан пътят от едната точка до другата е 33 дни и за това време трябва да се изминат почти 12 000 км. Ако това плаване се осъществи по Северния морски път, то участъкът от Йокохама до Ротердам се изминава за около 20 денонощия, а разстоянието е 7300 км. „Икономията е колосална и от гориво, и от време“, отбеляза Путин. И подчерта, че Северният морски път е сфера на международно сътрудничество, която трябва да сближава, а не да разединява държавите. По-рано Путин съобщи, че в един от арктическите региони на Русия ще бъде създаден научно-образователен център, който ще обедини възможностите на университети, изследователски институти и бизнес.

Пълен видеозапис на: http://kremlin.ru/events/president/news/60250

Б.Р. – Текстът е дублиран и в писмена форма, което ще ви улесни. 
Опитайте се да прослушате или прочетете материала – така ще научите много неща за който в нашите СМИ само се подсказва или изобщо се мълчи. 
Няма да съжалявате за изгубеното време, то съвсем не е отишло на вятъра.

„Цената е 2 милиарда рубли – тегленето на буксир и преправянето.
След това са необходими още 60-70 милиона рубли ежегодно за поддръжка, но според нас музеят може да възстанови 30-40% от сумата чрез продажба на билети“, отбеляза Боярский.

Атомният ледоразбивач „Арктика“ е пилотният ледоразбивач от второ поколение.
Построен е в Санкт Петербург и е предаден за експлоатация през 1975 г.
Дължината му е 148 , а ширината – 30 метра.
През 1977 г. „Арктика“ става първият атомен ледоразбивач, който достига Северния полюс. През 2005 година той поставя рекорд, изминавайки 1 мили.

Източник: http://www.interfax-russia.ru/NorthWest/main.asp?id=982510&sec=1664

Той отскоро е началник на Отдела за ядрено инфраструктурно развитие (NIDS) в Департамента за ядрена енергия в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Позволявам си да споделя личните си впечатления от срещата му с българските журналисти, които отразяваха  Международната конференция на МААЕ – “Ядрената енергетика в XXI век”, която се преведе в Санкт-Петербург.

Повече от 5 часа журналистите имаха възможност да разговарят открито с него по всякакви интересуващи ги теми от областта на енергетиката и ядрената в частност.

Запазил съм няколко снимки от тази непринудена среща (без протокола), за които сега си спомних и ги предоставям на вашето внимание.

В рамките на Международния икономически форум (МИФ) в Санкт-Петербург министърът на енергетиката Теменужка Петкова се срещна с изпълнителния секретар на Икономическата комисия на ООН в Европа Кристиан Фриис Бах.

Основната тема на срещата беше повишаването на енергийната ефективност като основна мярка за намаляване на разходите на населението.

Според думите на Бах, за ООН постигането на енергийна ефективност във всички страни представлява основна задача. Икономическата комисия на ООН е разработила и стандарти, които ще бъдат представени на българската страна.

“Сега българското правителство изпълнява програми за повишаване на енергийната ефективност на стойност 1 милиард лева”, – съобщи Петкова.

Тя припомни, че през април тази година в България е приет Закон за енергийната ефективност, който беше приведен в съответствие с европейските директиви е тази област.

Министърът допълни, че България се придържа към европейските стандарти и изисквания за енергийна ефективност.

Източник:http://www.newsbg.ru/ekonomika/100-ekonomika/12275-ministr-energetiki-bolgarii-povyshenie-energeticheskoj-effektivnosti-snizit-rashody-naselenija.html