Руската академия на науките беше домакин на научно-технически конгрес „Направления на националния научен и технологичен пробив 2030 г.“.

По време на речта си Алексей Лихачов, генерален директор на Росатом, отбеляза важната роля на Годината на науката и технологиите в развитието на научни проекти, перспективни за технологичното развитие на страната, и запозна участниците с ключовите области на работата на държавната корпорация във високопотенциалните сфери.

„Сред нашите ключови области на работа с висок технологичен потенциал е разработването на композитни технологии. Имаме пълна верига за производство на композитни материали: от суровини до готови продукти.
Друга важна област са адитивните технологии, които са важни както за ядрената индустрия, така и за други индустрии. Надяваме се, че и в тази област скоро ще бъде създаден пълен цикъл: от производството на оборудване до предоставянето на услуги за 3D печат.
Наскоро открихме научно-образователна лаборатория за адитивни технологии в Сириус, оборудвана с 3D принтери и оборудване за последваща обработка на готови продукти. Планираме да отворим същия център в Новоуральск.
Третото обещаващо направление е създаването на електронно оборудване и значителна база от електронни компоненти. Зависимостта от внос днес е критична тук, затова заедно с Роскосмос и Министерството на промишлеността и търговията създаваме автоматизирани системи за управление на технологичните процеси на атомните електроцентрали.
Ще разработим изчислителна база, центрове за управление и суперкомпютърни технологии “, каза ръководителят.

На конгреса присъстваха още Евгений Адамов, научен директор на проекта „Пробив“, и Алексей Дуб, първи заместник-генерален директор „Наука и иновации“ АД (управляваща компания на научното подразделение на Росатом).

По-специално, Евгений Адамов говори за перспективите за развитие на един от ключовите проекти на руската ядрена индустрия „Пробив“, който предполага създаването на нова технологична платформа за ядрената индустрия на базата на затворен горивен цикъл с използване на бързи реактори. .
Тази технология ще премахне напълно тежките аварии в атомните електроцентрали, ще генерира електроенергия без натрупване на облъчено ядрено гориво и ще използва повторно отработеното ядрено гориво, което ще премахне проблема с ограничената ресурсна база на ядрената енергетика.
„Днес петролът, въглищата и газът продължават да доминират в енергийните доставки, въпреки факта, че учените говорят за важността на по-зелените енергийни източници от дълго време. Винаги е било ясно, че ядрената енергетика има голям потенциал. Това е една от най-безопасните технологии.

Това, което се прави днес в проекта «Прорыв», не е просто намаляване на нивото на приемлив риск, а е детерминирано изключение. Това, което в миналото е довеждало до тежки инциденти, не може да се случи.
В реакторите, които създаваме, като топлоносител се използва олово, което е инертно при контакт с вода и въздух. Освен това не изискват високо налягане по време на работа, което позволява гарантирано избягване на аварии със загуба на охлаждаща течност (топлоносител), пожари, парови и водородни взривове “, каза той.

Алексей Дуб в речта си изброи тенденциите в световната индустрия на композити, оцени руския пазар и изрази мнението си за необходимостта от създаване на методология за проектиране, базирана на тяхна основа.

Следователно движението върви от относително прости материали към по-сложни конструкции. Невъзможно е да се получи високонадежден материал, без да се използват всички мащабни нива на неговата конструкция.
Естествено, вече знаем как технологично да управляваме макронивото, но трябва да вземем предвид формирането на всички структурни компоненти, като се започне от наномащаба, взаимното влияние на различни свойства.
За да осигурите пробивни проекти, трябва да създадете устойчиви стандартни практики. Например, комбиниране на науката за цифрови материали и ускорено тестване, класически методи за моделиране и високо интелигентни ИТ системи.

За справка

В рамките на проекта „Пробив“ се изгражда реактор БРЕСТ ОД-300 на базата на Сибирския химически комбинат (АО «СХК», предприятие на Росатом) в Северск (област Томск).
Завършването на проекта ще позволи регенерирането на отработено ядрено гориво за повторното му използване многократно, допълнено с естествен или обеднен уран, чиито запаси ще издържат хиляди години.
Освен това това ще осигури на Русия технологично предимство в световната ядрена енергетика.

Подробности на: http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-222511

„Тази уникална технология е безводна и позволява преработване на отработено ядрено гориво след минимално време за отлежаване“, отбеляза президентът РАН Александр Сергеев. … „Институтът получи поръчка от Росатом и тази технология ще се използва в предприятията от отрасъла“.

Научният ръководител по управление на радиоактивните отпадъци по проекта „Пробив“ Владимир Кащеев уточни, че технологията е разработена в сътрудничество с предприятия на „Росатом“ – НИИАР, Сибирски химически комбинат, ИРМ и редица други.

„Представената схема е обоснована от успешното изпълнение на редица научноизследователски работи, които се основават на лабораторни експерименти, частично извършени с помощта на имитатори на ядрени материали и продукти на делене.
Задачата на следващите етапи на научно изследователската и опитно-конструкторска работа (НИОКР) в рамките на този проект е да потвърдят декларираните експлоатационни параметри на оборудването и конструктивните материали върху реални продукти“, каза той.

Руски и беларуски учени подготвят съвместен проект за развитие на водородна енергия и създаване на нов тип двигатели.

Това съобщи президентът на Руската академия на науките (РАН) Александър Сергеев по време на заседание на надзорния съвет на консорциума на водородните технологии. „Има сериозно предложение от страна на Беларус за много голям съвместен проект, който да бъде фокусиран върху използването на енергия от Беларуската АЕЦ за производство на водород и създаването на автомобили, работещи едновременно на литиеви батерии и водородни елементи“, каза Сергеев. По думите му в Беларус автомобилната индустрия в областта на електрическите двигатели се развива активно, разработена е цялостна програма и такива автомобили вече се произвеждат. Предвижда се в бъдеще да бъде развивано направление, което сега се популяризира както в Япония, така и в Китай – хибридни двигатели, работещи на литиеви или натриеви батерии и водородни елементи.

Подробности на: http://www.ras.ru/news/shownews.aspx?id=73455fe1-f6cd-49db-a96f-b6cdd401c931

 Съветът на Руската академия на науките по космоса предлага министерствата и ведомствата на Русия да следят отблизо старите съветски спътници с ядрени източници на енергия и да прогнозират възможни рискове, когато попаднат на Земята, се казва в решението, подписано от президента на Руската академия на науките Александър Сергеев.

„ Да се подготви обръщение до Министерството на отбраната на Русия, Държавната корпорация„ Роскосмос “, Министерството на извънредните ситуации на Русия, Министерството на съобщенията на Русия, Росхидромет, ДК „Росатом “
относно възможностите за разработване и представяне по установения начин, с участието на организации на Министерството на образованието и науката на Русия, други заинтересовани ведомства, РАН и промишлени предприятия, предложения за въвеждане в съответните документи за програмно планиране на промените, необходими за организиране и провеждане на сложни фундаментални и целенасочени изследвания, както и на опитно-конструкторни работи по различни научни и технически аспекти на техногенното замърсяване на околоземното пространство,
както и безопасността на космическите операции и осигуряването на дългосрочна устойчива космическа дейност като цяло, включително,
мониторинг на космическите обекти с ядрени източници на енергия и техните компоненти в контекста на анализа на техногенното замърсяване на близото до Земята космическо пространство и прогнозиране на възможните рискове от неконтролирано връщане на такива обекти в атмосферата“ се казва в документа.

Източник: http://novosti-kosmonavtiki.ru/news/53081/

„Изчислихме, че ако ни се отдаде на преодолеем днешните геополитически неприятности, то и Русия, и всеки от партньорите по проекта ИТЕР ще могат към 2030–2035 г. да си построят демонстрационен завод, в чиято основа да бъде хибриден реактор за производство на ядрено гориво“, предполага Велихов.

Според него „най-подходяща площадка за това е Русия като главен доставчик на ядрено гориво в света“.

„Хибридният реактор би могъл да работи не с уран, а с торий, който е не само по-евтин от урана, но и запасите му на земята са пет пъти повече. Освен това този реактор не изисква свръхвисоки температури и налагане, ефективен е при отдаването на енергия и при работата му остават много по-малко дългоживеещи високоактивни радиоактивни отпадъци“, смята ученият.

Подробности на: https://iz.ru/731220/2018-04-12/v-rossii-postroiat-gibridnyi-termoiadernyi-reaktor

Б.Р. – Оригиналното заглавие звучи доста смущаващо. Наема ли се някой да го дешифрира?

В събитието участваха представители на „Концерн Росенергоатом“, Военнопромишления комплекс на Русия, ръководители на Нововоронежката АЕЦ, учени.

„Интересуват ни всички възможности на робототехниката за осигуряването на нормалната експлоатация на оборудването“, отбеляза директорът на Нововоронежката АЕЦ Владимир Поваров. „Особено актуални сега са работата с радиоактивните отпадъци и това, което е свързано с извеждането от експлоатация на отработилите ресурса си енергоблокове на Нововоронежката АЕЦ“.

Академик Феликс Черноуско от РАН подчерта, че няма задача за „максимално роботизиране на всички технологични процеси“. „Трябва да се роботизира само това, което непосредствено ще доведе до увеличаване на производителността, до повишаване на безопасността – за решаване на тези практически задачи, които са важни за ядрения отрасъл. Една от задачите е привличане на млади учени и инженери“, подчерта Черноуско.

В Нововоронежката АЕЦ вече се използват иновационни системи за управление на презареждащата машина (в Пети и Шести енергоблок), телевизионни системи, контролиращи зареждането с ядрено гориво, система за аварийна защита на турбината.

Източник: http://www.rosatom.ru/journalist/smi-about-industry/rosatom-i-ran-razrabotali-plan-sotrudnichestva-na-novovoronezhskoy-aes/

Това съобщи завеждащият изследователската лаборатория на Института по ядрена физика на Сибирския департамент на РАН Александър Брязгин.

„Двата вида ускорители, разработени в ИЯФ, са технологично напълно готови за електронна пастьоризация на хранителни продукти.
От 1 януари 2016 г. е разрешено установки от такъв тип да се използват за студена пастьоризация на продукти.
На първо място, методът ще помогне да се реши проблемът с доставката на свежи продукти в арктическите територии на Русия, тъй като срокът за съхранение на продуктите се увеличава няколко пъти“, отбеляза той.

Електронната пастьоризация на продукти е алтернатива на химическите консерванти и позволява да се увеличи срокът за съхранение– след обработка охладеното месо се съхранява 4-8 седмици, картофите не прорастват, а свежите тропически продукти могат да издържат транспортиране в най-отдалечените северни територии на Русия.
Легализирането на студената електронна пастьоризация ще позволи с 30% да се намалят загубите при съхранение на зеленчуци и зърно и да се подобри качеството на продуктите.

Подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2017/01/18/71792

“Ние потвърдихме резултатите от последните години по нагряването на плазмата от порядъка на 10 милиона градуса.
Сега много сериозно разглеждаме варианти за създаване на термоядрена система на базата на отворен капан”, каза Иванов.

Той поясни, че минимално необходимата за работата на реактора температура на плазмата е вече достигната от физиците . Сега те работят над проект за термоядрен реактор, алтернативен на международния ITER. Такъв реактор, според думите му, ще бъде създаден през следващите 20-30 години.

По-рано от ИЯФ обявиха за намерението си да създадат реактор, работещ по по-различен начин от ITER, който да е по-привлекателен от комерсиална гледна точка.

За справка

ИТЕР (от английски ITER — International Thermonuclear Experimental Reactor) е международен проект за създаване на експериментален термоядрен реактор на базата на токамак.
Неговата успешна реализация ще позволи да се получи неизчерпаем източник на чиста енергия.
Реакторът се изгражда край френския град Кадараш.

Участници в проекта са ЕС, Индия, Китай, Република Корея, Русия, САЩ и Япония.
По своите мащаби ITER е сравним с такива проекти, като Международната космическа станция (МКС) и Големия адронен колайдер.
ИЯФ произвежда за ITER оборудване на стойност десетки милиони долара.

Източник: https://news.rambler.ru/science/34401543-rossiyskie_fiziki_obyavili_o_proryve_v_termoyadernoy_energetike/

На 07.04.2015 г. чл.-кор. на РАН Л.И.Пономаьов изнесе лекция на тема „БЫСТРЫЙ ЖИДКО-СОЛЕВОЙ РЕАКТОР С U-Pu ТОПЛИВОМ” в ИЯИЯЕ на БАН. Той гостува у нас от 5 до 12 април по покана на АЯР.

Срещата беше открита от директора на Института доц. д-р Димитър Тонев, който представи творческата научна дейност на именития гост.

Пред препълнената зала професор Пономарьов увлекателно представи презентация на тема: „БЫСТРЫЙ ЖИДКО-СОЛЕВОЙ РЕАКТОР С U-Pu ТОПЛИВОМ”

Докладът беше поднесен живо и със засилен контакт с аудиторията.

Интересът беше потвърден както от специфичните въпроси по темата, така и от въпроси, свързани с развитието на Руската академия на науките – РАН и сътрудничеството с БАН.

След приключване на официалната част срещата се превърна в задушевен разговор между стари колеги и приятели.

За същността на презентацията ще ви разкажа в друга статия.