✔️Изследователската и развойната работа на бързия натриев реактор BN‑1200M и оловните реактори BREST-OD‑300 и BR‑1200 напредват по график.

✔️В ход е предпроектна работа за промишлено-енергийния комплекс – два блока с бързи реактори БР‑1200 с мощност 1250 MW всеки и модули на станции за производство и преработка на гориво.

✔️Завършено е предпроектното проучване за инвестиции в изграждането на блок с БН‑1200М, планиран за изграждане в Белоярската АЕЦ.

✔️В ход е разработването на единна верига от 300 MW – от тях могат да се сглобяват инсталации с различен капацитет.

✔️Проучва се въпросът за включването на плутоний в горивния цикъл на водо-водните реактори, така че те също да допринесат за затварянето.

✔️Модулът за производство на гориво на площадката BREST-OD‑300 ще бъде пуснат през 2024 г. Реконструкцията му е планирана за 2027 г., през която част от операциите ще бъдат прехвърлени на роботи.

Те също така обсъдиха реактори с ниска мощност за плаващи и наземни енергийни блокове, реактори с разтопена сол за допълнително изгаряне на второстепенни актиниди, високотемпературни газови реактори за производство на водород и термоядрени реактори като източници на неутрони за ядрена енергия. Има много въпроси относно икономиката на всички тези инсталации, така че засега перспективите им в новия сектор на ядрената енергия са неясни.

Съответните законопроекти ще бъдат внесени в парламента на страната през настоящата сесия.

Сегашните промени са най-сериозните след аварията в АЕЦ Фукушима-1 през 2011 г., след която бяха наложени сериозни ограничения на ядрената индустрия.
По-специално през юли 2013 г. номиналният живот на ядрените реактори беше определен на 40 години; операторът на АЕЦ може да поиска еднократно удължаване, но срокът му не може да надвишава 20 години.

Сега ще се прилага различна процедура: при достигане на 30-годишния период операторът на АЕЦ ще трябва да иска разрешение за продължаване на експлоатацията поне веднъж на 10 години, като броят на подновяванията няма да бъде ограничен, а времето за офлайн работа ще бъде извадени от оперативната статистика, необходима за проверките.

След аварията във Фукушима-1 кабинетът на министрите многократно заявяваше, че не разглежда възможността за изграждане на нови реактори. Сега обаче това ограничение е отменено: кабинетът призова за разработване на усъвършенствани реактори с високи стандарти за безопасност, които да заменят блоковете, които предстои да бъдат изведени от експлоатация.
Пускането в експлоатация на реактори от ново поколение е планирано за 2030 г.

Според МААЕ в Япония между 1963 и 2009 г. са пуснати в експлоатация 60 енергоблока с обща мощност 51 гигавата (GW). Въпреки това до януари 2023 г. само 17 реактора работеха – 17,1 GW; други 16 енергоблока с мощност 16 GW бяха временно спрени, а останалите 27 блока с мощност 17,9 GW бяха напълно изведени от експлоатация.

Ако през 2010 г. атомните електроцентрали са генерирали 25,7% от производството на електроенергия в Япония, то през 2021 г. – едва 6,4%, според изчисленията на Global Energy Association. Увеличаването на ролята на ядрената енергия в енергетиката ще улесни прехода към въглероден неутралитет, който Япония има за цел да постигне до 2050 г.

Подробности на: https://mainichi.jp/english/articles/20230210/p2g/00m/0na/014000c