Според министъра в бъдеще латвийската енергетика трябва да се базира на три източника – вятърна, слънчева и ядрена енергия. Част може да се остави за газ.
Според Пабрикс атомната централа трябва да бъде изградена съвместно с естонците и да се привлекат специалисти и технологии от Швеция и Канада. Това няма да стане бързо, но първият блок може да бъде построен още през 2028-2029 година.

Председателят на борда на естонската енергийна компания Eesti Energia Хандо Сутерс в коментар пред LETA отбеляза, че балтийските държави не консумират толкова много енергия за изграждане на ядрен реактор.
Според него трите балтийски страни консумират три пъти по-малко енергия на ден от самата Финландия.

„Когато на пазара се появят малки реактори, ще може да се обсъжда такъв вариант, но сега няма такива технологии, работи се само по тях и въпросът е колко ще струват“, изрази съмнение той.

Източник: DELFI

Въпреки 15-годишното членство в ЕС, Латвия, Литва и Естония остават членове на енергийния

Председателят на Европейската комисия (ЕК) и лидерите на Полша и балтийските държави подписаха пътна карта в Брюксел преди срещата на върха на ЕС относно разсинхронизирането на енергийните системи на Прибалтика с Русия и тяхното синхронизиране с континенталната част на ЕС през Полша до 2025 година.

Това се посочва в изявлението на ЕК, публикувано в четвъртък в Брюксел.

Но въпреки 15-годишното членство в ЕС, Латвия, Литва и Естония остават членове на енергийния пръстен БРЭЛЛ – единната енергийна система с Беларус и Русия и, както следва от подписания в четвъртък документ, те ще останат част от нея поне през следващите пет години.

„Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, придружен от заместник-председателя на Европейската комисия за енергиен съюз Марос Шефчович, подписаха политическа пътна карта за синхронизиране на електрическите мрежи на балтийските държави с континенталната европейска мрежа през Полша от 2025 г. като крайна дата за пълната синхронизация с балтийските държави”, се казва в документа.

Задачата на енергийната синхронизация на ЕС и балтийските държави преди това беше определена от Шефчович като един от първите приоритети на Европейската комисия под ръководството на Юнкер в изграждането на енергийния съюз на ЕС. Според подписания документ това синхронизиране няма да настъпи не само по време на текущия състав на Европейската комисия, но и по време на работата на следващия състав, който в момента се формира и ще работи от 2019 до 2024 година.

„От началото на нашия мандат моята Комисия работи за постигане на консенсус. Днес подписването на пътната карта потвърждава, че синхронизацията е реален проект, по който ще работим заедно. Определяме реда на работа до края на 2025 г., за да интегрираме и създадем стратегическата енергийна инфраструктура в Балтийския регион „- Европейската комисия цитира заминаващия си председател, Жан-Клод Юнкер.

На 19 март Европейската комисия подписа меморандум за безвъзмездна помощ по програмата „Свързана Европа“ от 323 милиона евро за нуждите на синхронизиране на енергийните системи на Европейския съюз и балтийските страни, като обяви, че тези средства „ще покрият 75% от разходите за синхронизация на настоящия етап“.
Тази сума обаче е само за инфраструктурни разходи. Според самата Европейска комисия ще бъде необходимо да се намери поне още 1 милиард евро, за да се създадат генериращи мощности, които да гарантират адекватно заместване на обемите електроенергия, закупувана от Русия.

Подробности на:

https://www.eubusiness.com/news-eu/baltic-energy.27gt

„През май 2019 г. трябва да се проведат изпитания за работа на Калининград в изолиран режим. Това е необходимо, защото балтийските държави планират да извършат през лятото първата пробна работа в изолиран режим от руската електроенергийна система „, заяви руският заместник-министър на енергетиката Андрей Черезов в интервю за РИА Новости.

Връзката на енергийната система на Калининградска област с Русия се осъществява чрез електрическите мрежи на Беларус, Естония, Латвия и Литва. Енергонезависимостта на региона ще бъде осигурена от четири нови електроцентрали с обща мощност от около 1 GW. Три газови централи – Преголска (с мощност 456 MW), Маяковска и Талаховска (всяка с 156 MW) бяха пуснати в експлоатация през 2018 година. Предвижда се до края на 2019 г. да бъде въведена в експлоатация въглищната ТЕЦ Приморска с мощност от 198 MW.

Това решение е продиктувано от отказа на балтийските страни от енергийната връзка с Русия и изключването от системата BRELL (Беларус, Русия, Естония, Латвия, Литва).
През юни тази година балтийските държави, заедно с Полша и Европейската комисия, подписаха политическо споразумение за синхронизиране на електрическите мрежи на трите балтийски страни с мрежите на континентална Европа. Всички работи се оценяват на 1,5 милиарда евро. Пълен изход от BRELL и синхронизация със системите на континентална Европа се планира да бъде осъществен до 2025 година.

През лятото балтийските страни за първи път ще се опитат да работят изолирано от руската енергийна система. А именно, тест за 12-часово изключване на балтийските електрически мрежи от BRELL е насрочен за юни 2019 година.
Както съобщи компанията Elering, по време на тестването всичките девет електропровода на балтийските страни с Русия и Беларус ще бъдат изключени един по един. По време на теста балтийските държави ще останат свързани с полските и скандинавските мрежи за постоянен ток. По време на тестването електропроводите между Литва и Калининградска област ще бъдат прекъснати и по този начин електрозахранващата мрежа на руския регион през този период ще работи в изолиран режим.

Както обясни политическият анализатор Александър Носович, електрическият кабел NordBalt, който вече свързва електрическата мрежа на Литва, Латвия и Естония с европейската електрическа мрежа, по-специално със Скандинавия, излиза от строя средно веднъж месечно. Според него, ако балтийските държави излязат от BRELL и преминат към европейската мрежа, свързвайки се с електрически кабели като NordBalt, това създава, а не решава проблема.

Източник: https://baltnews.ee/tallinn_news/20181226/1017266211/pribaltika-otkazivaetsya-ot-electrichestva.html

Този документ, договорен на най-високо ниво, трябва да позволи незабавно да започне работа по синхронизацията и да постигне енергийна независимост от пръстена BRELL.
Съгласно условията, Европейската комисия е задължена да преговаря с Русия и Беларус за отделянето на балтийските държави от BRELL.

Според министър-председателя на Естония Юрий Ратас, който подписа документа, тази стъпка е от критично значение за гарантиране на енергийната сигурност на републиката. „Не можем да зависим от руската мрежа, днешното споразумение ще ни позволи да продължим този процес и да кандидатстваме за финансиране за укрепване на електрическите системи на балтийските държави“, каза Ратас.

Естонската електроенергетика е изправена пред няколко предизвикателства – и изключването от BRELL не е ключът, смята експертът. „Много силна е зависимостта от използването на нефтени шисти в най-големата естонска електроцентрала. В ЕК има достатъчно строги изисквания за използването на такива централи.
Във връзка с това, разходите за естонски потребителите ще растат, тъй като се изисква модернизация на съществуващите централи. Косвено това ще бъде още по-голяма, ако Естония ще се откаже от BRELL „, – подчерта той.

Синхронизирането на балтийските държави със системите на континентална Европа е насрочено за 2025 година.
Според плановете връзката ще премине през моста LitPol Link между Литва и Полша.
Преди време Естония се противопостави на това.

Подробности на: http://baltnews.ee/tallinn_news/20180701/1016765511.html

„Синхронизирането на електрическите мрежи с континентална Европа е важен приоритет за Европейската комисия“, заяви лично председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер, както в разговорите с лидерите на балтийските страни, особено с литовския президент Далия Грибаускайте, така и с колегите в комисията“, заяви Пранкявичус.

Според него състоялата се миналия понеделник среща на Европейската комисия, която се състоя в Брюксел в понеделник, е „пробив“ – възможно беше да се постигне принципно споразумение между енергийните министри на трите балтийски страни и Полша, че ще бъде взето политическо решение до юни следващата година, за да се хване „финансовият влак“ за гарантиране помощта на ЕС за този проект. “

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер смята, че това е важен въпрос за цяла Европа, тъй като допринася за евентуалното създаване на енергиен съюз, свързващ енергийните системи на цяла Европа, а за балтийските държави това символизира окончателната им интеграция в ЕС.
Те вече са членове на еврозоната и Шенгенското пространство, но енергийно, са все още е отчасти зависи от изток, това е неприемливо и опасно за независимостта на тези страни. Според ръководителя на Европейската комисия, това решение ще се превърне в истински символ на единството на Европа.

Според Пранкявичус все още няма конкретни изчисления, но няма съмнение, че ЕС ще може да финансира проекта за сметка на така наречения механизъм на европейските инфраструктурни мрежи (Connecting Europe Facility).
„Въпросът ще бъде изяснен, когато се избере синхронизационният сценарий, тъй като и размерът на финансирането, и възможността за съфинансиране от ЕС, зависят от него“, каза Пранкявичус.
„От ноември този проект е в списъка на приоритетните проекти на ЕС, естествено е, че той може заслужено да се надява на помощ от ЕС“, добави той.

„Ако до юни бъде взето политическо решение за завършване на проекта до 2025 година, това означава, че проектът ще бъде финансиран в рамките на този и следващия финансоваи периоди.
Много важно е да се вземе това решение възможно най-скоро, за да се възползват от средствата на разположение дори и в този финансов период. Това е възможно „, заяви представителят на Европейската комисия.

Източник: http://www.grani.lv/latvia/90566-baltiyskie-strany-mogut-nadeyatsya-na-pomosch-es-v-sinhronizacii-lep.html

Политическото решение

В Брюксел се срещнаха заместник-председателят на Европейската комисия за енергиен съюз Марош Шефович, европейският комисар по енергетиката и климата Мигел Ариас Каниете и министрите на енергетиката на Литва, Латвия, Естония и Полша.
Те се споразумяха за по-нататъшни действия и търсене на най-добрите решения за отцепването на балтийските държави от руската енергийна система.

Прессекретарят на Европейската комисия Маргаритис Скиас подчерта, че присъединяването на този регион към електрическата мрежа на ЕС през Полша ще увеличи сигурността на Европейския съюз.
В доклада на Европейската комисия се казва, че те „предоставят политическа подкрепа на желанието на балтийските страни да спечелят независимост по въпроса за сигурността на електроснабдяването“.

Руската реакция

На свой ред руската страна планира да предприеме всички мерки за изключване на балтийските държави от общата енергийна система през първата половина на 2018 година.
Това обясни ръководителят на Россети Павел Ливински на среща с руския президент Владимир Путин.
Министърът на енергетиката на Русия Александър Новак отбеляза, че в района на Калининград вече се изграждат съоръжения, които ще гарантират енергийната сигурност на региона.

Мераци и възможности

По-рано Литва, Латвия и Естония обявиха желанието си да напуснат енергийния пръстен на BRELL (Беларус, Русия, Естония, Литва, Латвия), за да „спечелят независимост от руските енергийни доставки“.

Според меморандума, изготвен от балтийските държави и Европейската комисия, синхронизирането на техните енергийни мрежи с Европейския съюз ще бъде осъществено до 2025 година.

Връзката на Литва, Латвия и Естония към мрежите на ЕС ще премине през Полша. За тази цел ще бъде изграден допълнителен електропровод, чиято цена ще бъде 190 милиона евро.

Според министъра на външните работи на Естония понастоящем в сътрудничество с Европейската комисия и страните от ЕС се провеждат проучвания за разработването на най-подходящото техническо решение.
„Когато то бъде разработено, ние предварително ще уведомим нашите руски и беларуски колеги“, казва Свен Миксер.

Подробности на: https://eadaily.com/ru/news/2017/12/20/pribaltika-reshit-vopros-sinhronizacii-energosetey-s-es-k-mayu

В сравнение със същия период през 2016 година производството се е увеличило с 2%, а консумацията – с 3%.

Естония е намалила производството на електроенергия с 10% до 960 гигаватчаса, а Латвия го е увеличила с 18% до 618 гигаватчаса.

В Скандинавия производството на електроенергия е нараснало с 2%, потреблението е намаляло с 1%, излишъкът е 949 гигаватчаса.

Б.Р. Балансът в енергийните системи на страните се поддържа чрез добре организираните междусистемни връзки в рамките на ENSTO-E – вижте картата.

Източник: https://regnum.ru/news/economy/2349380.html

Държавният глава, по време на посещение в ситуационния и аналитичен център на „Россети“, обърна внимание на входящата информация за функционирането на мрежите в северозападната част на страната и затова разпита за отношенията с балтийските страни.

„В момента захранващият пръстен е свързан с Беларус, Русия, Естония, Латвия, Литва“, каза Ливински (цитиран от ТАСС), като отбеляза, че се изграждат електропроводи още в няколко направления.

„Това са необходимите мерки, за да се осигури необходимото ниво на надеждност, да се свържат в пръстен северозападната система и центъра, за да се прекъснат връзките между Русия и Естония, Беларус и Литва, Калининград и Литва“, обясни ръководителят на компанията.

Според него балтийските държави планират да проверят излизането от руската енергийна система за 2019 година. „Планираме да изпълним всички необходими мерки през първата половина на 2018 година“, увери Левински.

Ръководителят на Министерството на енергетиката Александър Новак отбеляза, че в района на Калининград понастоящем се извършва изграждането на необходимите съоръжения за изпълнението на тези планове.

Източник: https://www.pnp.ru/economics/rossiya-gotovitsya-k-vykhodu-stran-pribaltiki-iz-ee-energosistemy-v-2018-godu.html