Комисията по ядрено регулиране (NRC) на САЩ предупреди през миналия месец компанията SPX за три нарушения допускани при производството на пироклапаните за блоковете с AP-1000

Ноемврийското предупреждение е второто по ред, направено към компанията SPX във връзка с нарушения при производството на пироклапаните.

Този път регулаторът счита за нарушение това, че компанията не е направила проверка на проекта за пироклапаните, а също така не се е убедила, че взривното вещество, използвано в тях е достатъчно чисто.

Проектът предвижда пироклапаните (squib valves) да се използват в ключови системи за безопасност на AP-1000 ® . Това е едно от действително иновационните решения в американския проект, който в общи черти представлява еволюционно развитие на технологията PWR.

От компанията „Westinghouse“ са уверени в това, че пироклапаните производство на SPX ще удовлетворяват всички изисквания на NRC. Във всеки блок с AP-1000 проектът предвижда да се монтират по 12 пироклапана.

До сега в проектите PWR пироклапани не са използвани. Известно е, че те са намерили приложение в някой проекти BWR.

Източник: AtomInfo.Ru

Комисията по ядрено регулиране (NRC) удължи сроковете за разглеждане на така наречените пироклапани (squib valves) в проекта на реактора AP-1000. Такава информация се появи в западните професионални издания.

Пироклапани за безопасност

Разглеждането на пироклапаните от регулатора продължава поради това, че по време на изпитанията не е демонстрирана тяхната надеждност – по точно, в няколко случая не е имало взрив, който да инициира сработването на клапана.

Освен това, регулаторите са натрупали множество други свързани по между си въпроси към конструкторите и проектантите. Решението за продължаване на разглеждането беше обявено от представителите на NRC по време на публичното обсъждане на 20 февруари.

Пироклапаните са предназначени за монтиране в ключовите системи за безопасност на AP-1000. Това е едно от малкото действително иновационни решения в американския проект, който в общи линии представлява еволюционно развитие на технологията PWR.

Принцип на действие

За конструкцията на пироклапаните не се знае твърде много. В съответствие с названието, те се привеждат в действие от взрив, като взривното вещество се поставя в клапана предварително (възможно е, дори, при самото производство).

За начина на отваряне на пироклапаните може да се съди по показаната по долу схема.

Приложение

В проекта AP-1000 пироклапаните са част от пасивната система за охлаждане. На всеки блок с AP-1000 проектът предвижда да се монтират по 12 пироклапана, производство на корпорацията SPX.

По-конкретно, пироклапаните се монтират в системата за автоматично намаляване на налягането в корпуса на реактора и в системите за аварийно разхлаждане и рециркулация на водата в условията на тежки аварии. 

Пироклапаните служат за осигуряване на бързото въвеждане на борен разтвор, намиращ се в съд или контур под налягане. Това са клапани с еднократно действие, тоест след сработването им трябва да се заменят с нови.

За американската ядрена енергийна промишленост използуването на пироклапани е нова крачка. В САЩ подобно оборудване се използва в авиационната, космическата и отбранителна промишленост. Но там, като правило, размерите им не са големи. А за AP-1000 са предвидени два модела с проходен диаметър 8 и 14 дюйма (20,32 и 35,56 cm). Осем броя са от по-малките и 4 броя от големите.

Има сведения, че пироклапани са били използвани и при някой от модификациите на BWR.

Проблемът е породил тревога и във Великобритания

Британските регулаторни органи в хода на предварителното разглеждане на проекта за AP-1000 с присвоили на въпроса с пироклапаните статут RO, или втората по сила забележка, не блокираща проектът като цяло, но свидетелстваща за висока степен на недоволство в регулиращия орган.

По-късно, през лятото на 2010 година, компанията „Westinghouse“ разпространи прес-съобщение, в което се твърдеше за успешната експериментална проверка на пироклапаните, предназначени за използване в проекта AP-1000.

Невзривяващият се взривател

По идея, пироклапаните трябва да бъдат по надеждни в сравнение с другите типове арматура и да са по-малко склонни към протечки.

Тяхната особеност е в еднократното им използване (сработване). Точно това затруднява проверката на функционирането им. Наистина, как де се убедим в това, че конкретен клапан е работоспособен, след като веднага след първото му отваряне (сработване) той трябва да се бракува?

По тази причина, регулаторите и потребителите изискват от „Westinghouse“ повече, от колкото е прието, обосноваване на надеждността на пироклапаните.

Точно тук се оказва, че не всичко е в ред. NRC съобщи за цяла поредица от претенции към производителите и проектантите на пироклапаните.

Така например, регулаторите ненадейно са открили, че производителят на инициаторите за пироклапаните – системата привеждаща в действие взривателя – няма програма за контрол на качеството на оборудване предназначено за АЕЦ. Вместо това, те прилагат обикновена програма за качеството предназначена за масовите бизнес потребители.

По време на инспекция през юли 2012 година в отбранителната компания „Wyle Laboratories“ инспекторите от NRC са установили, че минимум в едно от изпитанията е фиксиран провал. Инициаторът се е активирал, но заряда не се е взривил.

Съответно, ако това би се случило в реални условия на АЕЦ, тогава не би се отворил клапана в системата, осигуряваща безопасност в условията на тежка авария. Какво би могъл да направи персонала в такава ситуация? Нали, освен присъщите фактори за авария на АЕЦ (дозово натоварване и т.н.), сега се добавя нова опасност – на работниците ще им се наложи да се опитват да сработят по един или друг начин клапана, в който има взривно вещество.

Освен това, самият факт на неуспешно изпитание дискредитира заявеното ниво на надеждност на пироклапаните като цяло.

Има и други неприятни новини, подробности за които регулаторите не бързат да споделят. Така, при изпитване на друг пироклапан е било зарегистрирано някакво “аномално поведение”.

Специалните комисии, създавани за анализ на инцидентите, са заключили, че причината е в размера на гранулите на взривното вещество. Обаче в изводите на комисиите нищо не се казва за това, защо спецификациите на взривното вещество са се оказали недостатъчни или непълни.

Нещо повече, след запознаването с отчетите на комисиите, американските регулатори са изразили съмнение в надеждността на конструкцията на капсулата с взривно вещество, а не само на инициатора.

Мнението на разработчиците

Те, разбира се, защитават проекта си. Съобщената цифра за очакваните откази на пироклапаните за AP-1000 – един на 1500 сработвания, е съвсем не лош показател за оборудване за еднократно използване и което изобщо не е предназначено за използване в нормални условия на експлоатация.

За блоковете с AP-1000 в САЩ ще бъдат въведени специфични изисквания за периодично тестване на пироклапаните (сега такива няма в IEEE и почти няма в ASME). По-точно, предлага се да се извършват предварителни изпитания на 20% от цялата партида взриватели и при най-малки забележки тя да се бракува.

На всеки 2 години трябва да се правят изпитания на 20% от инициаторите, периодично да се извършва визуален контрол на пироклапаните, а веднъж на 10 години те да се разглобяват за цялостна проверка.

Източник от ядрения отрасъл на САЩ, пожелал анонимност направи специален коментар за AtomInfo.Ru: “Слушай, взривните технологии за АЕЦ са технология мечта! Представи си – случва се авария, ти натискаш бутона, взривяваш проклетия реактор и заминаваш за 72 часа да пиеш кола и да гледаш бейзбол. Това е, което японците на Фукушима не можеха да си позволят. Обяснението е примитивно, но за СМИ става”.

“За да стане това е необходимо – всички взривни джаджи да работят като часовник. Ако след натискането на бутона вместо очакваното “Бум!!!” чуеш “Пш-ш-ш!!!”, тогава ще се наложи доста да побягаш из блока и да се изпотиш и под езика. Честно да си призная, не бих искал да се окажа в този момент на твоето място”, – добави източникът.

Източник :AtomInfo.Ru