От много години се търсят най-добрите „батерии” за пейсмейкъри. Сред тях са термоелектрическите батерии, съдържащи от 2 до 4 кюри плутоний-238 (Pu²³⁸), радиоактивен елемент с период на полуразпад 88 години.
Как работят тези вечни батерии? Колко опасни са за човека?

Как работят плутониевите кардиостимулатори?

Както следва от термина „термоелектрически“, топлината от разпадащия се плутоний се използва за генериране на електричество, което стимулира сърцето.
В началото на 2000-те години в САЩ имаше между 50 и 100 души с пейсмейкъри на ядрена енергия.
Всеки път, когато някой от тези хора умира, пейсмейкърът се изважда и изпраща в Лос Аламос, където плутоният сеизважда ивъзстановява.

Както се вижда на снимката на пейсмейкъра (вече без плутоний) по-горе, електрониката на устройството е затворена в епоксидна смола. Твърдият титанов корпус е проектиран да издържи на всякакви възможни щети, включително изстрели и кремация.

Дозата на радиация на повърхността на пейсмейкъра е приблизително 5-15 микробера (microbar, „биологичен еквивалент на рентгенови лъчи“, единица мярка) на час от излъчваните гама лъчи и неутрони.
Изчислената обща експозиция на тялото е приблизително 0,1 бера годишно за пациента и приблизително 7,5 милибера годишно за неговата съпруга. За сравнение, 100 милибера е фоновата експозиция, която човек получава средно годишно.

Често плутониевите пейсмейкъри надживяват собствениците си. През 1973 г. д-р Виктор Парсъннет, сътрудник в Медицинския център в Нюарк Бет-Израел, инсталира пейсмейкър на фирмата Numec NU-5 на 20-годишна жена.
По това време устройството струва на пациентката 23 000 долара по отношение на сегашнияж курс. В дългосрочен план обаче ядреният пейсмейкър е много икономичен – всяко друго подобно устройство за такъв период ще трябва да се промени четири до пет пъти.

Според Парсиннет, NU-5 е инсталиран на 139 пациенти. Повечето от тях вече не са живи.

РИТЕГ

Батерията в такъв пейсмейкър, както казахме, е радиоизотопен термоелектрически генератор (РИТЕГ), който използва топлинна енергия, отделена по време на естествения разпад на радиоактивния изотоп и я преобразува в електроенергия с помощта на термоелектрически генератор.

В сравнение с реакциите на ядрено делене, които протичат в конвенционалните атомни електроцентрали, РИТЕГ са много по-компактни. Те имат нисък КПД, както и изходна мощност, но не изискват поддръжка и работят с десетилетия.
Много спътници, които пускахме в студените дълбочини на космоса, като „Вояджър”, имаха електрозахранване – РИТЕГ с Pu²³⁸ – това е тайната на тяхната продължителна активност.

Защо не се използват масово такива вечни батерийки?

Факт е, че плутоний-238 се свършва.
Някога той е произвеждан като страничен продукт при производството на ядрени оръжия. Но тези времена отдавна са отминали, а досега не е организирано директно производството на плутоний-238.

Подробности на: https://hi-news.ru/medicina/yadernyj-reaktor-v-grudi-kak-rabotayut-kardiostimulyatory-s-vechnoj-batarejkoj.html