Това съобщи министърът на енергетиката на Украйна.

„Пълноценната работа на Днестърската ПАВЕЦ е възстановена благодарение на синхронизацията с европейската енергийна система“, каза Галущенко.

Министърът на енергетиката на Украйна Херман Галущенко посочи, че в изолиран режим операторът на преносната система не може действително да използва ПАВЕЦ Днестър, тъй като включването на нейния блок в помпен режим (420 MW) причинява значителни отклонения в електроенергийната система от номиналната стойност и може да доведе до каскадна авария на ядрени енергоблокове.

Също така, Ukrhydroenergo подчерта, че всички ВЕЦ и ПАВЕЦ, които са част от структурата на компанията, работят според товарния график, регулирайки честотата и мощността, покривайки пиковите натоварвания и осигурявайки мобилен авариен резерв на Обединената енергийна система на Украйна.

Източник: https://elektrovesti.net/79792_dnistrovska-gaes-vidnovila-povnotsinnu-robotu-zavdyaki-sinkhronizatsii-z-entso-e

Пускането на централата, която започна да строи през 2014 г., е насрочено за Зимните олимпийски игри в Пекин.
ПАВЕЦ е предназначена да помогне за осигуряване на Олимпийските игри със зелена енергия.

Технически параметри

Съоръжението разполага с 12 реверсивни помпени агрегата с мощност 300 MW всеки.
Капацитетът на съхранение е 6,612 милиарда kWh.
Обемът на инвестициите възлиза на 19,2 милиарда юана (около 3 милиарда щатски долара).

ПАВЕЦ е свързана към енергийната система на Северен Китай, използвайки система за предаване на постоянен ток с високо напрежение (VSC-HVDC).

Перспективи

През септември 2021 г. Националната енергийна администрация на Китай (NEA) публикува средносрочен и дългосрочен план за разполагане на ПАВЕЦ за периода 2021-2035 г., според който до 2025 г. инсталираните мощности на помпено-акумулиращите електроцентрали въведени в експлоатация трябва да нараснат до 62 GW, а до 2030 г. до 120 GW.

Източник: https://elektrovesti.net/78978_gaes-moshchnostyu-36-gvt-budet-obespechivat-zelenoy-energiey-olimpiadu-v-pekine

Тази кръгла маса беше третата от август 2020 г., когато DETEC за първи път я свика, за да обсъди перспективите за швейцарската хидроенергетика в контекста на прехода към въглероден неутралитет.
В нея участват енергийни компании и екологични организации, включително Axpo, най-големият доставчик на възобновяема енергия в Швейцария, както и Швейцарската федерация по рибарство, местният фонд за дивата природа (WWF) и Pro Natura, най-старата екологична организация в страната.

На кръглата маса бяха избрани 15 от 33 потенциални проекта, които са най-ефективни не само по отношение на производството и съхранението на електроенергия, но и по отношение на опазването на биоразнообразието и минимизирането на въздействието върху околната среда.
От 15 ПАВЕЦ, осем ще бъдат разположени във Вале, три в Берн, две в Граубюнден и по един в кантоните Тичино и Ури.
Вярно е, че преди началото на строителството всеки от проектите ще трябва да премине през процедурата за одобрение на нивото на съответния регион.

За справка

Хидроенергията е най-популярният източник за производство на електроенергия в Швейцария.
През 2020 г., според Международната агенция по енергетика, водноелектрическите централи представляват 58% от общото производство (41 от 71,5 TWh), докато делът на атомните електроцентрали възлиза на 34% (24 TWh), a всички останали видове генерaции – 8% (6,5 TWh).

През 2017 година Швейцария на референдум прие Енергийната стратегия за периода до 2050 г., която включва постепенно спиране на АЕЦ.
Днес, според Информационната система за енергийни реактори на МААЕ, в Швейцария има четири ядрени енергоблока, които са пуснати в експлоатация в периода 1969-1984 година.

Сред всички други източници на производство, слънчевите панели са най-популярни, които представляват 4% от инсталираните мощности (2,5 MW) през 2020 г.
В периода от 2011 до 2020 г. инсталираната им мощност се е увеличила повече от десет пъти, от 223 на 3118 мегавата (MW), според данни на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA).

Източник: https://elektrovesti.net/78762_shveytsariya-sobiraetsya-postroit-15-novykh-gaes-dlya-sglazhivaniya-riskov-energodefitsita

В света основната технология за регулиране и маневриране на електроенергията са помпено-акумулиращите водно електрически електроцентрали (ПАВЕЦ).
Според Международната агенция по енергетика (IAE) през 2013 година делът на ПАВЕЦ от всички съоръжения за съхранение на енергия заемаше 99% и достигна 141 GW.

Мощността на ПАВЕЦ в европейските страни е достигнала 45 GW и продължава да се увеличава – в Швейцария централите Linth-Limmern с мощност 1 GW и Nant de Drance с мощност 900 MW, а в Португалия – Venda Nova III с мощност 736 MW са още в процес на изграждане.

Например, само един хидроагрегат спестява от 100 до 170 хиляди кубически метра газ или от 930 до 2800 тона въглища за денонощие.
Годишният ефект от използването на само една ПАВЕЦ с мощност 324 MW възлиза на 35 милиона долара.
В същото време водната енергия, като вид възобновяема енергия с ниски въглеродни емисии, е в съответствие с директивите на ЕС в областта на околната среда и се подкрепя от Парижкото споразумение за климата.

Алтернатива ли са мощните акумулиращи системи?

Напоследък в света, които непрекъснато се явяват нови идеи за справяне с недостига на регулиращи мощности, по-специално, чрез натрупването електроенергия на системно ниво.
Например, технологията за промишлено използване на електрически акумулаторни батерии, наскоро започна да се развива и мощността на пилотните модели не надвишава 60-90 MW.
Но този метод има значителни недостатъци – при производството и утилизирането на такива системи е много висок рискът от замърсяване на околната среда, цикълът на зареждане на такива устройства е по-дълъг няколко пъти от цикъла на разреждане, а и те намаляват капацитета си дълго преди края на експлоатационния им живот.
Точно като батериите за смартфони, само че мащабите са много по-големи. Следователно, в обозримо бъдеще, тази технология не може да замени ПАВЕЦ в света или у нас.

SmartGrid – интелектуалната енергийна система?

Друга перспективна посока на регулиране на товара е управлението на търсенето на енергия – така наречената Интелигентна мрежа – SmartGrid.
Тази технология се основава на изравняване на дневното потребление на електроенергия от отделните домакинства. Но в България тази технология ще има много по-малък дял в енергийния баланс, отколкото в големите европейски държави. Поради това ефектът от тези мерки в българската енергийна система ще бъде нищожен.

Има ли бъдеще у нас технологията – V2G?

По същата причина е преждевременно да се говори за новата технология – V2G.
Това е двупосочно използване на електромобилите и хибридите – когато една кола се свързва към общата електрическа мрежа не само за презареждане, но и за връщане на излишната електроенергия, генерирана по време на експлоатацията. Обаче, този метод, вероятно, ще се превърне в реалност в далечното бъдеще.
Количеството на регистрираните електромобили и хибриди, съдейки по броя на зарядните станции е нищожно. Трудно е да се предскаже кога обемът на този транспорт ще достигне такива стойности, че да може да повлияе на енергийната система на страната.
И това е без да се вземат предвид разходите за придобиване на този вид автомобили, който вероятно и през следващото десетилетие ще останат недостъпни за обикновените граждани. Новите – поради високата им цена, а на старо – поради изядения ресурс на акумулаторите инвестицията е рискована.

Виртуалните домашни електроцентрали

Що се отнася до битовите акумулаторни системи от типа на Tesla PowerWall, които позволяват създаването на „виртуални електроцентрали“ у дома си заслужава да помислим преди да се размечтаем за енерго-независимия си дом.
Общата цена на такава система за крайния потребител с инсталиране до ключ достига 15 хиляди долара. Сигурно някои българи вече могат да си го позволят, но за мен това е непостижима инвестиция.

Вместо заключение

Като цяло, всички посочени по-горе методи могат да бъдат решение на проблема за регулиране мощността в съответствие с товара на електроенергийната система, но в далечното бъдеще.
Сега България просто няма алтернатива на помпено акумулиращите ВЕЦ.

Преди години на една среща във Враца, организирана от ГЕРБ, посветена на актуалните проблеми на енергетиката и на въвеждането на Третия енергиен пакет присъстваха освен познатите експерти в енергийния сектор и представители на ВЕИ.
Основният проблем тогава се свеждаше до дисбаланса между производството и регулаторната рамка в областта на възобновяемата енергетика.

След като стана ясно, че нейните представители няма да изпуснат кокала, който са захапали, им предложих да се обединят и да изградят ПАВЕЦ, чрез която поне да нормализират състоянието на енергийната система. Посочих им за пример транснационалния трансфер на електроенергия от вятърните електроцентрали в северната част на ЕС на юг към континенталните ПАВЕЦ.
Разбира се, реакцията им беше категорично отрицателна.

В личен разговор един от присъстващите сподели: Разбери, кой ял-ял, кой гледал-гледал. Народът, както винаги, ще плаща.

Вече съм убеден, че е много прав.

Една от мините, които трябва да бъде закрита е Проспер-Ханиел. Разбира се, обектът няма да бъде консервиран напълно. Тази мина ще бъде превърната в ПАВЕЦ.

Проблемът с пиковото потребление на електроенергията е в това, че в енергийните системи на повечето държави значителен дял в производството и заемат ТЕЦ и АЕЦ.
Те не могат бързо да изменят мощността си за да изглаждат “пиковете”. Вследствие на това стойността на “върховата” електроенергия нараства. Това, от своя страна, прави достатъчно изгодно използването на хидро-акумулиращите електроцентрали (ПАВЕЦ)

Сега в Германия е отредена важна роля на алтернативната енергетика, в частност, на вятърните и слънчевите електроцентрали.
Според замисъла на администрацията на региона, когато производството на тези централи превишава потреблението, излишъкът ще се използва за изпомпване на вода в горния резервоар на “минната” помпено-акумулираща водна електроцентрала (ПАВЕЦ).

В дните, когато няма вятър или слънце, а консумацията на електроенергия е висока, водата ще се връща в долния резервоар, произвеждайки необходимата електроенергия.

Още интересни подробности на: http://www.nanonewsnet.ru/news/2017/v-germanii-ugolnuyu-shakhtu-prevratyat-v-gidroakkumuliruyushchuyu-elektrostantsiyu?utm_campaign=subscribe_techno&utm_medium=email&utm_source=subscribe

Височината на вятърните установки заедно в перките е 178 метра.
Долната част на кулата ще се пълни с вода до височина 40 метра. Всяка кула ще може да поеме до 6 хиляди m³ “енергоносител”.
Наред с това над фундамента на вятърните установки ще има открити резервоари с обем по 34 хиляди m³.

Под хълма, на 180 метра по-ниско, ще се намира ПАВЕЦ с мощност 16/32 MW и долния резервоар (водохранилище).
Излишъкът от произведената електроенергия чрез помпите на хидро-акумулиращата централа ще качва вода в резервоарите, а при необходимост от повече електроенергия в системата или при безветрие – хидроагрегатите (или част от тях) ще преминават в генераторен режим.

Предимства на проекта

Съвременните вятърни паркове отстъпват много на ТЕЦ по капиталните разходи за строителството им. За всеки MW инсталирана мощност на ВяЕЦ се налага да бъдат заровени в земята почти 1000 тона железобетон.
В този проект подобни разходи са много по-оправдани, доколкото масивните фундаменти подържат не само кулите на вятърните установки, но и акумулиращите водни резервоари на ПАВЕЦ.

За намаляване на разходите за транспортиране на товари при строителството разработчиците на енергийния комплекс са предвидили, където това е възможно, използване на изработени на място желязо-бетонни конструкции, вместо да се докарват метални.

Държавната подкрепа

Правителството на Германия по всякакъв начин подкрепя такива проекти, доколкото сега за балансиране на енергийната система (резервиране на слънчевите и вятърните генерации) се държат в готовност скъпи паро-газови електроцентрали.

Източник: https://aftershock.news/?q=node%2F489603&full#.534904f75e5.livejournal

Б.Р. – Преди няколко години имах възможност да присъствам на една среща с елита на възобновяемата енергетика у нас.
Всичките се надпреварваха да доказват, че едва ли не работят на загуба, а измененията в регулаторната рамка ще ги погубят.
Както виждате, нищо подобно не се случва.

Останах с впечатлението, въпреки че никой не си призна, че тяхната теза е “щом сме си платили, по един или друг начин, да ни направят такива закони – сега ще се възползваме от тях”.

Разказах им за опита в северните страни от ЕС и Германия за транс-националните генерации – ВяЕЦ + ПАВЕЦ. Предложих им да се обединят и да инвестират в ПАВЕЦ за балансиране на производството от ВЕИ.

Че разбраха за какво им говоря съм сигурен, но всеки си гледа интереса, а проблемите на енергийната система на страната не са техни – зад тях е законът.

АЕЦ „Daya Bay“.

Комбинирането на АЕЦ с ПАВЕЦ  не е нова практика за Китай.
Много от атомните електроцентрали в тази страна сa разположени в относителна близост до хидроакумулиращи електроцентрали, а корпорацията CGN притежава дял от ПАВЕЦ „Guangzhou“ (Guangzhou pumped storage power station – GPSPS), разположена в съседство с АЕЦ „Daya Bay“.

ПАВЕЦ „Guangzhou“

Досега ядрените генериращи компании в Китай, по правило, не вземаха участие в строителството и експлоатацията на ПАВЕЦ.

Първата стъпка за обединяване на АЕЦ и ПАВЕЦ корпорацията CNNC предлага за новия си проект – изграждане на АЕЦ „Zhangzhou“ (Чангжоу).

Корпорацията е подала в националната енергийна администрация (NEA) на Китай предложение, съгласно което в допълнение към четирите ядрени енергоблока на площадката „Zhangzhou“ може да бъде построена и ПАВЕЦ  “Pingshuiyang“.

Разположената в относителна близост до бъдещата атомна електроцентрала, ПАВЕЦ „Pingshuiyang“ ще има шест енергоблока по 300 MW всеки.
По този начин, общата мощност на новата ПАВЕЦ в генераторен режим ще достигне до 1,8 GW.

През октомври 2016 година площадката Чангжоу бе одобрена за изграждане на 4 ядрени енергоблока.
Към този момент остава неясно каква ядрена технология ще бъде избрана – първоначално се предполагаше, че това ще бъдат реактори AP-1000, но продължава да се говори за възможната им замяна с „Hualong One“.

Със строителството и експлоатацията на АЕЦ „Zhangzhou“ се заема съвместното предприятие, създадено от CNNC и „China Guodian Corp.“.

Съгласно новото предложение CNNC, същото предприятие трябва да експлоатира АЕЦ „Zhangzhou“ и ПАВЕЦ „Pingshuiyang“ като единно цяло, така електроенергията за енергийната система ще се продава по “атомната тарифа” – 0,43 юана за kWh.

Обединяването на АЕЦ и ПАВЕЦ в китайския енергиен отрасъл се обсъжда като възможна алтернатива срещу преминаването на ядрените енергоблокове на експлоатация в маневрен режим.

Източник: http://www.atominfo.ru/newso/v0551.htm

Това каза на 24 октомври в Черновицкия национален университет в изказването си пред преподаватели, студенти и представители на обществеността от областта след пускането на двата агрегата на ПАВЕЦ (на руски ГАЭЦ) в синхронен режим.

“Синхронната работа на двата агрегата на ПАВЕЦ ще икономисва годишно по 1 милиард m³ газ, ние ще можем да се лишим от газовата зависимост от Русия с 1 милиард m³ газ”, – каза Президентът.

Също така Порошенко съобщи, че пускането на хидроагрегатите дава възможност да се икономисат 300 хиляди тона въглища, с доставките на които сега Украйна има проблеми.

Според думите му, също основание за гордост се явява фактът, че 85% от комплектуващите детайли за хидроагрегатите са произведени от украински предприятия.

През 2013 година публичното акционерно дружество «Днестровская ГАЭС» (Новоднестровск, Черновицкая область) отчете чиста печалба от 844 хиляди гривни.

Източник: http://vlasti.net/news/204935

Б.Р. Използвам случая да ви разкажа някои интересни подробности за проекта на Днестровската ПАВЕЦ.

Тези два агрегата са част от първия етап от трите хидроагрегата. Последният може би ще заработи следващата година. Уникалното е, че горният изравнител (язовир) е напълно изкуствено езеро, без никакъв естествен водоизточник.

Проектната мощност на централата (ако бъде завършена) ще бъде 2268 MW в генераторен режим и 2947 MW в помпен, което я прави най-мощната на територията на Европа и ще заеме пето място в света след американската ПАВЕЦ Bath County (инсталирани мощности 6 х 500 MW), строящата се в Япония ПАВЕЦ Kannagawa (7 х 400 MW), и двете китайски – ПАВЕЦ Huizhou (8 х 300 MW) и ПАВЕЦ Guangdong (инсталирана мощност 8 х 300 MW).

Въпреки тежкото си финансово състояние НЕК продължава да се опитва да поддържа собствените си енергийни съоръжения. Компанията ще вложи 37 млн. евро в рехабилитация на един от най-важните си обекти – ПАВЕЦ „Чаира“.

Освен на помпената станция ремонти ще бъдат правени по цялата каскада Белмекен-Сестримо. Рехабилитация ще бъде направена и на ПАВЕЦ „Белмекен“, ВЕЦ „Сестримо“ и ВЕЦ „Момина Клисура“. Отделно ще се ремонтира и откритата разпределителна уредба на ВЕЦ „Въча – 1“, става ясно от предварителното уведомление, качено на страницата на НЕК.

70% от средствата за ремонта ще бъдат отпуснати от „Международен фонд за подпомагане на извеждането от експлоатация на блоковете на АЕЦ Козлодуй“ (KIDSF), който се администрира от Европейската банка за възстановяване и развитие. Останалите 30 на сто са собствени средства.

Според процедурите за отпускане на средства от ЕБВР в проекта са включени и консултантски услуги за 300 000 евро, които се покриват изцяло от банката.

Очаква се поръчката за рехабилитацията на съоръженията да стартира през третото тримесечие на 2014 г. Договорите се очаква да се изпълняват приблизително 42 месеца, става ясно от предварителната поръчка.

Източник: http://3e-news.net/

Най-голямата в Европа хидриакумулираща електроцентрала (ПАВЕЦ) беше открита в басейна на река Хукар през октомври 2013 година. С въвеждането в експлоатация на този енергиен обект завърши реконструкцията на проекта Ла МУела (La Muela).

Хидроакумулиращият проект Ла-Муела съществува от 1989 година. Водата от река Хукар се качва в горния резервоар на височина 500 метра, за да се използва за производство на електроенергията в часовете на най-голямото натоварване на енергийната система. Строителството на втория етап на електроцнтралата Кортес-Ла-Муела започна през 2006 година. Съоръжението с мощност 1,7 GWструва 1,2 милиарда евро, но двойно увеличава пропускателната способност на съществуващия обект.

Всъщност най-големите ПАВЕЦ в света са:

Bath County Pumped Storage Station    United States    3,003 MW

Guangdong Pumped Storage Power Station    China       2,400 MW

Huizhou Pumped Storage Power Station China               2,400 MW

Okutataragi Pumped Storage Power Station   Japan       1,932 MW

Ludington Pumped Storage Power Plant United States    1,872 MW

За френските хидоакумулиращи електроцентрали (б.р. при нас е прието наименованието “помпено-акумулиращи водни електроцентрали – ПАВЕЦ”) се знае малко, но те са много важен компонент от ядрената енергетика на страната, като й осигуряват значително ниво на гъвкавост при промените на товара в енергийната система на страната.

Включените в енергийната система ПАВЕЦ намаляват необходимостта от работа на АЕЦ в маневрен режим. За Франция с рекордния (77%) дял на атомните електроцентрали в производството на електроенергия това би било жизнено необходимо.

За нуждите на компанията EDF работят шест френски ПАВЕЦ с обща мощност повече от 5 GW. Това изглежда не е толкова много – ПАВЕЦ преработват средно от 1% до 1,5% от месечното производство на атомните електроцентрали. За сравнение, компанията изнася средно 10% от своето производство.

Но за сметка на това ПАВЕЦ спомагат да се реши такава задача, като “съхраняването и продаването” на електроенергията, произведена през нощта или през почивните дни, в пиковите периоди на дневното натоварване. Именно такава задача е записана за ПАВЕЦ в бизнес-стратегията на компанията EDF.

Разбира се, необходимостта от работа на френските АЕЦ в маневрен режим си остава. Част от блоковете по принцип си работят в диапазона 85-100%, а за определени (кратки) периоди се разтоварват до 30%. Но без ПАВЕЦ експлоатационните режими на френските АЕЦ щяха да бъдат още по сложни.

Списък на ПАВЕЦ във Франция

Построяването на ПАВЕЦ излиза по-скъпо, от колкото на други акумулиращи централи (например газотурбинни). Но за тяхната работа е необходимо гориво.

Както се вижда от таблицата, по-голямата част от френските ПАВЕЦ са с относително малка мощност и работят в ежедневен или седмичен график (като дневни или седмични изравнители).

Изключение прави язовира Grand’Maison в Алпите (мощността на централата е 1,8 GW). Тя работи като сезонен изравнител, като натрупва енергията през летния период (агрегатите работят в помпен режим), през зимата генерира електроенергия, когато във Франция рязко се увеличава консумацията поради отоплението на сградите с климатици и други отоплителни уреди.

Определена полза от сътрудничеството с EDF имат швейцарските компании, собственици на ПАВЕЦ. Трите компании – „Alpiq“, „Axpo“ и BKW – експлоатират общо 1,4 GW хидроакумулиращи мощности. Допълнително в строеж са още 2,1 GW, а се разработват планове за построяване на още 3 GW.

Швейцарските ПАВЕЦ активно купуват евтина нощна енергия от френската EDF, а после я продават на своите потребители в часовете на най-голям товар. Печалбата от този трансфер възлиза средно на 37%.

За да стане по-ясно – през тази година Швейцария за сметка, в буквалният смисъл на думата, на “изкъпването” на френската ядрена електроенергия ще спечели от износа с 22% повече отколкото е заплатила за вноса й. (Б.Р. Струва ми се, че същото прави НЕК с Козлодуйската електроенергия след модифицирането на енергийния микс от ВЕИ.)

Това е доста доходен бизнес, който се крепи на сключените с EDF договори за доставка от Франция средно по 5,8 TWh на месец. Основните производители на евтина електроенергия за швейцарците са френските АЕЦ „Fessenheim“ и „Cattenom“.

Перспективите се помрачават само от едно обстоятелство. Поради растящото вътрешно потребление на електроенергия във Франция, изобщо като цяло обемите на експорта се намаляват. В края на 90-те години Франция продаваше в чужбина до 15% от произведената електроенергия, а днес само 10%.

Източник: AtomInfo.Ru

Б.Р. Използвам случая да ви запозная бегло с ПАВЕЦ. 

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) е водноелектрическа централа, използваща многократно енергията на водна маса за произвеждане на електричество, имаща възможност да изпомпва вода от по-ниско разположен водоем обратно в основния горен.

Ролята на тези централи в България ще нараства с масовото навлизане на ВЕИ, особено при действащия преференциален режим на безотказно изкупуване на произведената от тях електроенергия. За икономическите аспекти на изкупуването на енергията от ВЕИ, мисля, че всички са наясно.

България има в експлоатация 3 ПАВЕЦ:

ПАВЕЦ Орфей е разположена над град Кричим. Има капацитет за производство на електричество 160 MW и за изпомпване на вода 45 MW.

ПАВЕЦ Белмекен е разположена над село Сестримо, Югозападна България. С капацитет за производство на електричество 375 MW и за изпомпване на вода 104 MW това е една от най-големите водноелектрически централи в страната. 

ПАВЕЦ Чаира е разположена над село Сестримо, Югозападна България. Разполага с 4 помпено-генераторни хидроагрегата с общ капацитет за производство на електричество 864 MW и за изпомпване на вода 788 MW. С това ПАВЕЦ Чаира е най-голямата помпено-акумулираща централа в югоизточна Европа. Захранва се с водите на язовир Чаира в помпен режим и на язовир Белмекен в генераторен.

ПАВЕЦ „Чаира“ е подземна електроцентрала. Машинната зала се намира на 350 м. под земята в каверна с размери 22.5/111.5 м с максимална височина 43 м. Има четири едностъпални хидроагрегата по 216 MW в генераторен и 197 MW в помпен режим.

В съседната по-малка каверна е монтирана трансформаторната подстанция 19/400 kV.