Решението е взето на 22 април, когато слънцето греело, а вятърът духал достатъчно силно, за да задвижи турбините в цяла Германия.
На този ден, чрез възобновяеми енергийни източници са били произведени 56 GWh електроенергия – почти достатъчно количество, за да задоволи нуждите на четвъртата най-голяма икономика в света.

За съжаление през по-голямата част от годината, времето в Германия е сиво и мрачно, а въглищата са все още преобладаваща суровина за производство на електроенергия.
Изглежда Еnergiewende (Енергийният преход), най-големият политически проект в Германия, претърпява неуспех.

Увеличаването на производството от вятърните паркове и соларните инсталации – също. Електрическата мрежа и системите за съхранение на електроенергия са недостатъчни, но още по-важна е липсата на необходима политическа воля и ефективно управление.
Германското правителство направи грешка, обявявайки края на ерата на АЕЦ в Германия преди осем години. Държавата загърби ядрената енергетика, без същевременно да насърчи мерки за извеждане от експлоатация на въглищните електроцентрали.

И макар да бяха инсталирани вятърни турбини и слънчеви панели в цялата страна, въглищните електроцентрали продължават да работят и да генерират вредни емисии.

Още подробности на: https://www.spiegel.de/international/germany/german-failure-on-the-road-to-a-renewable-future-a-1266586.html

След продължителна проверка, Международният център за регулиране на международни спорове (ICSID) отклони иска на Германия.
По този начин тримата арбитражни съдии ще продължат да изпълняват задълженията си.

Решението, което може да струва на данъкоплатците над 4,4 милиарда евро, вероятно ще бъде произнесено скоро. Процесът се смята за един от най-сензационните арбитражни спорове в света.

Шведският концерн Vattenfall иска от Германия компенсация във връзка с изключването от мрежата на принадлежащите му АЕЦ „Krümmel“ и АЕЦ „Brunsbüttel“.

Надявайки се на удължаване на срока им на експлоатация, Vattenfall инвестира в централите средства, които се оказват „безсмислени“ след аварията в АЕЦ „Фукушима“ и приемането в Германия през 2011 г. на изменения в Закона за ядрената енергетика.

Източник: Frankfurter Allgemeine Zeitung

В близко бъдеще Германия смята за се откаже от

Федералното правителство взе решение до 2022 г. да се откаже от използването на ядрената енергетика.
Федералната комисия за преобразования и развитие препоръча въглищните централи да се спрат не по-късно от 2038 г.

Според данни на портала Verivox, 81,5% от последователите на партия „Алтернатива за Германия“ смятат за голяма грешка политическото решение за отказа на страната от ядрената енергетика. Така мислят и 70,6% от подкрепящите Свободната демократическа партия и 57,3% от привържениците на съюза ХДС/ХСС.

Източник: www.unternehmen-heute.de

Кабинетът не възнамерява да удължава сроковете на експлоатация на действащите АЕЦ и няма да възобнови дейностите по изграждане на Четвърти енергблок на АЕЦ „Lungmen“.

На референдум, проведен през ноември 2018 г., по-голямата част от избирателите гласуваха против антиядрената политика на властите. Министерство на икономиката е направило ново разглеждане на енергийната политика на Тайван, но в крайна сметка се е отказало да внася корекции в частта за ядрената енергетика.

Днес в Тайван действат четири енергоблока. 40-годишната експлоатация на последния от тях ще свърши в края на 2025 г. Това означава, че след тази година на острова няма да има действащи АЕЦ.

Източник: http://www.atominfo.ru/newsy/z0063.htm

Според Централната информационна агенция на Тайван, това е свързано с резултатите от провелия се миналата седмица национален референдум.

„Тайван повече не си поставя за цел да бъде без атомна енергия до 2025 г. като взима под внимание резултатите от неотдавнашния референдум по този въпрос“, заяви правителственият прессекретар Колас Ютака.

Почти 60% от участвалите в допитването са гласували „против“ отказа от атомна енергетика до 2025 г.
Така инициативата на управляващите не получи обществена подкрепа.

По време на предизборната си кампания президентът на страната Цай Инвен обеща на направи Тайван безядрена държава.

Източник: www.tass.ru

Страната има четири работещи реактора – по два в АЕЦ „Куошен“ и АЕЦ „Мааншан“, които осигуряват около 15% от електроенергията на острова.

Изграждането на два енергоблока в АЕЦ „Лунмен“ започна през 1999 г., но проектът бе възпрепятстван от политически, правни и регулаторни въпроси.
Завършеният Първи енергоблок бе замразен през 2015 г., а изграждането на Втори бе прекратено през 2014 г.

Демократичната прогресивна партия на Тайван, която бе избрана да управлява през януари 2016 година провежда политика за отказ от ядрената енергетика.
След като пое властта, кабинетът одобри законодателни поправки, предвиждащи отказ от АЕЦ.

На бъдещия референдум гражданите ще трябва да отговорят на въпроса дали са съгласни всички атомни електроцентрали напълно да спрат работа до 2025 година.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/Articles/Taiwanese-to-have-say-on-nuclear-phase-out-policy

Компанията Korea Hydro & Nuclear Power оценява забавянето на одобрението за пускането на Четвърти енергоблок на АЕЦ „Шин Кори“ на 1,5 милиарда вона. Стойността на строителството на енергоблока е 3,5 трилиона вона (3,1 млрд долара).
Въпреки че страната планира да премине от ядрена енергетика към възобновяеми енергийни източници, KHNP разчита да получи одобрение за пускането на енергоблока си през ноември тази година, след като приключи проверката за сеизмичната устойчивост на Четвърти енергоблок на АЕЦ „Шин Кори“.

Решението на Сеул за поетапен отказ от ядрената енергетика предизвика критики в страната, която има най-високото търсене на електроенергия на човек от населението в Азия и внася голяма част от енергийните си ресурси.

Ядрената индустрия осигурява надеждна и евтина електроенергия на Южна Корея, като местният пазар се оценява на 24 милиарда долара. В страната има 24 действащи атомни енергоблока, които осигуряват една трета от електроенергията в Южна Корея. Страната заема шесто място в света по инсталирани мощности в АЕЦ.

Президентът Мун планира до 2030 година да увеличи дела на ВЕИ до 20%, а до 2060 г. напълно да изключи ядрената енергетика от енергобаланса на страната. Решението му предизвика критики не само защото може да предизвика дефицит на електроенергия, но и да повиши цените за потребителите.

Източник: http://www.ft.com

На основа на изчисленията на финансовите институции обаче депутатът от „зелената партия“
Ecolo в белгийския парламент Жан-Марк Ноле заяви, че отказа от АЕЦ в страната ще струва от 35,3 до 36,7 млрд. евро.
„Не са отчетени 20,5-21,9 млрд. евро за третирането на ядрени отпадъци и тяхното съхранение“, заяви Ноле за Le Soir.

Предвидените от властите 14,8 млрд. евро включват демонтажа на АЕЦ и управлението на ядрените отпадъци.

Според Ноле, не е намерено „окончателно“ решение за третиране на най-високо радиоактивните и дългоживеещи отпадъци.

Източник: : www.brusselstimes.com

Подробности на: http://www.eiu.com/industry/article/2024693786/2025-target-for-nuclear-phase-out-unlikely-to-be-met/2016-10-10

Това заяви на пресконференция в Токио министърът на икономиката, търговията и промишлеността Хирошиге Секо.

„Това не съответства на реалността. Ще ни е трудно да постигнем пълното спиране на използването на ядрената енергетика“.
Така министърът коментира изявлението на губернатора на Токио Юрико Коике за необходимостта от извеждане от експлоатация на всички ядрени енергоблокове в страната.

По думите на Хирошиге Секо, днес международната общност полага усилия за намаляване на изпускането на парникови газове в атмосферата и отказът на Япония от АЕЦ ще повлияе на изпълнението на задълженията на страната за решаване на този глобален проблем.

Подробности на: http://tass.ru/ekonomika/4611123

 До този извод е достигнал аналитичният център Institut Montaigne, представил на 14 март доклад, който бе публикуван, след като двамата основни кандидати за президент на Франция Беноа Амон и Жан-Люк Меланшон заявиха, че Франция ще се откаже от ядрената енергетика в случай, че някой от тях бъде избран за държавен глава на страната.

Анализът на института показва, че такава крачка ще струва на страната 217 милиарда евро през преходния период, който може да продължи 25 години.
Признавайки комплексния характер на проблема, експертите призовават данните да се разглеждат с внимание.

В тази сума анализаторите включват общата стойност на демонтажа на съществуващите ядрени обекти, инвестициите, необходими за компенсиране на загубените мощности, финансовото обезщетение на компанията EDF и пропуснатите доходи за търговския баланс на Франция.

Оценката на експертите бе подложена на критика от страна на двамата кандидати, които заявиха, че в нея не са посочени разходите за поддържане на ядрената енергетика в страната и в частност стойността на удължаване на срока на експлоатация на централите.

Източник:

http://www.institutmontaigne.org/presidentielle-2017/propositions/benoit-hamon-climat-environnement-et-agriculture-sortir-progressivement-du-nucleaire

Но властите не успяха да постигнат извънсъдебно регулиране на финансовите претенции на концерните, а именно да ги убедят да оттеглят исковете си срещу Берлин, свързани с отказа на Германия от ядрената енергетика.

Правителството се договори с енергийните концерни Vattenfall, E.On, RWE и EnBW, че то ще поеме временното и окончателното складиране на ядрени отпадъци, като в замяна концерните до 2022 година ще внесат 23,55 милиарда евро в държавен фонд, който ще ръководи утилизирането.
Преди съответстващия закон да бъде приет от германските власти и да встъпи в сила, той трябва да бъде одобрен от Европейската комисия. Очаква се това да стане тази пролет.

Подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2017/03/13/73535

По този начин исковете на концерните Eon, RWE и Vattenfall бяха удовлетворени.
Съгласно решението на съда правителството на Германия до края на юни 2018 година трябва да разработи съответният механизъм за компенсации, съобщава Deutsche Welle.

Между другото, решението на съда в Карлсруе не означава незабавно изплащане компенсациите на енергийните концерни.
Но то все-пак, създава базата, която е необходима за да се търси финансово компенсиране по извънсъдебен ред, или да подадат нови искове, отбелязва dpa.

Да не забравяме, че още през януари 2012 година членът на съвета на директорите на Siemens Михаел Зюс съобщи, че отказът на Германия от ядрената енергетика ще и струва 1,7 трилиона евро до 2030 година, или 65% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната.

Подробности на: http://www.vz.ru/news/2016/12/6/847851.html

 АЕЦ Гронде в Долна Саксония, принадлежаща на E.ON

 Федералният конституционен съд на Германия във вторник, 15 март, за първи път започна разглеждането на милиардните искове от компаниите обслужващи АЕЦ срещу правителството на ФРГ, което взе през 2011 година решение за отказ от ядрената енергетика и постепенно спиране и демонтаж на всички действащи в страната атомни електроцентрали.

В исковите молби на концерните E.ON, RWE и Vattenfall до висшата съдебна инстанция на ФРГ се отбелязва, че правителството в Берлин е приело постановление за отказване от ядрената енергетика в ускорен порядък след аварията на японските реактори на „Фукушима“. При това, ситуацията с безопасността на АЕЦ в самата Германия не се е изменила. Затова собствениците на атомните електроцентрали разглеждат действията на федералното правителство като незаконно разпореждане с частна собственост.

Кой ще плаща?

Съдебното решение по този спор се очаква след няколко месеца. Ако Федералният конституционен съд вземе решение в полза на концерните, те ще могат по-нататък да търсят компенсации за причинената им вреда по съдебен ред.

По информация на агенция Reuters, става дума за около 19 милиарда евро. Както заяви ръководителят на E.ON Йоханнес Тайссен (Johannes Teyssen), «не става дума за ядрената енергия, въпросът, в края на крайщата, е за честна компенсация».

За подалите искови молби концерни също така си остава актуален въпросът за това, кой ще поеме огромните разходи по демонтажа на АЕЦ и погребването на ядрените отпадъци. Според оценките на немските експерти, тази сума може да достигне до 48,8 милиарда евро.

Правителството счита, че за това трябва да плащат самите собственици на реакторите от специално създаден за целта фонд от тях. Концерните се надяват, че държавата все пак ще поеме част от разходите, защото много немски градове и комуни са техни акционери.

Източник: http://www.dw.com/ru

От германските енергетици се иска да намерят достатъчно пари за извеждане от експлоатация на затварящите се АЕЦ и за безопасно съхраняване на РАО и ОЯГ.

Курсът за отказване от ядрената енергетика в Германия беше взет след аварията на АЕЦ “Фукушима-1” през 2011 година. Сега правителството на страната се ориентира към възобновяемата енергетика, а за закриването на атомните електроцентрали ще са необходими, според някои оценки, общо над 38 милиарда евро.

През тази година беше окончателно спряна АЕЦ „Grafenrheinfeld“. Сега в Германия са останали само осем действащи ядрени енергоблока, които ще бъдат закрити до 2022 година.

Аналитикът Гвидо Хойманн от Франкфурт, цитиран от вестника, обръща внимание на проблема за окончателното погребване на РАО: “Политиците трябва да организират погребването, а енергетиците трябва да го заплатят”.

Тази тема, според мнението на експерта, е “извънредно неизгодна” и за политиците и за енергетиците. Наред с всичко останало, окончателното погребване на РАО е нещо много скъпо.

Миналата седмица „Spiegel“ съобщи – парите на германските енергетици както и по-рано не достигат. Според мнението на списанието, освен 38-те милиарда евро за извеждането, енергетиците ще трябва да съберат още 30 милиарда евро за управление на РАО и ОЯГ.

За сравнение, пазарната оценка на компанията EON е само 16 милиарда евро, а капитализацията на RWE – 7 милиарда евро.

Германските власти са обезпокоени от това, че на енергетиците е възможно да не достигнат финансови ресурси за закриване на ядрената енергетика в страната. Все пак, канцлерът Ангела Меркел в изказването си на 9 септември пред парламента даде ясно да се разбере, че правителството ще блокира всякакви опити да се прехвърлят част от разходите за извеждането от експлоатация на гърба на данъкоплатците.

Енергетиците от своя страна, размишляват над своята реорганизация. Например, RWE ще опрости организационната си структура и ще слее част от дъщерните си дружества с основната компания – като компанията също не изключва разделянето си.

EnBW, в която повече от половината генериращи мощности са ядрени, ще продаде активи на стойност повече от 3 милиарда евро и има намерение да се трансформира в компания, работеща в сферата на ВЕИ и преноса на електроенергия. А шведската „Vattenfall“, също работеща и в германския ядрен отрасъл, ще продаде германския си бизнес с лигнитните въглища.

Източник: http://atominfo.ru/newsl/s0701.htm

Към 2022 година на територията на страната не трябва да има нито една действаща АЕЦ.

Това положение абсолютно не устройва големите енергийни концерни, работещи във ФРГ.

След затварянето през 2012 година на редица атомни електроцентрали шведският енергиен гигант Vattenfall поиска от ръководството на страната компенсация от 3,5 милиарда евро. Обаче разумен отговор шведите не получиха и се обърнаха към конституционния съд на Германия.

По същия начин постъпиха и двата немски концерна – RWE и E.ON. Според техните изчисления правителството на страната трябва да им изплати около 15 милиарда евро, като компенсация за преждевременното отказване от ядрената енергетика.

Наред с конституционната жалба концернът Vattenfall се е обърнал и към Международния център за регулиране на инвестиционни спорове (ICSID), намиращ се във Вашингтон, който изпълнява функциите на арбитражен съд. Шведите искат компенсация за загубите от затварянето на двете АЕЦ: «Брунсбюттел» в Шлезвиг-Голщайн и «Крюммел» край Хамбург.

Обаче, както показва практиката, и Конституционният съд на ФРГ, и международните съдии могат да разтеглят разглеждането на такива въпроси в продължение на няколко години, което също не устройва енергетиците, на които са необходими “живи пари” за нови инвестиции.

Затова миналата седмица RWE подаде още един иск срещу федералното правителство в районния съд на Есен, където е седалището на компанията. Юристите на RWE искат компенсация за загубите от спирането на АЕЦ «Библис» през 2011 година за три месеца, след изтичането на които централата не беше рестартирана.  През 2012 година концернът е протестирал чрез съда спирането на централата. Съдиите са счели аргументите на юристите за напълно убедителни и са застанали на страната на компанията. Именно това решение е отворило пътя към сегашния иск за възстановяване на щетите.

Федералното правителство само отбелязва, че избраната стратегия за постепенно отказване от ядрената енергетика ще бъде продължена. Сега се разработва нов проект за поставяне на нови 3800 километра електропроводи към енергийната система, на обща стойност около 20 милиарда евро.

Източник: http://indeutschland.ru/nachrichten/2014/09/08/zakrytie-aes-dorogo-obhoditsya-germanii.html

  Представители на социал-демократичната партия на Германия(СДПГ) поискаха да се внесе поправка в Основния закон на ФРГ, за да се закрепи конституционно приетото от правителството на Меркел решение за отказ на страната от ядрената енергетика към 2020 година. Това съобщава Welt.

  “Ако конституционно се фиксира, че след 2022 година експлоатацията на АЕЦ в Германия ще бъде невъзможна, това ще стане неоспоримо задължение на енергийните концерни, което те вече няма как да заобикалят” – заяви секретарят на парламентарната фракция на СДПГ в бундестага Томас Опперман (Thomas Oppermann).

  Социалдемократите също подлагат на критика отсъствието в предложения план за отказване от ядрената енергетика на постъпкова схема за спиране на експлоатацията на АЕЦ. Вместо това кабинетът на Меркел има намерение да продължи експлоатацията на всички оставащи енергоблокове на АЕЦ плътно до 2022 година. От СДПГ считат, че подобно решение носи “технически и политически рискове” и ще забави прехода към ВЕИ.

  От своя страна премиерите на 16 немски федерални провинции, на състоялото се на 3 юни съвещание, се обявиха за постепенно спиране на немските АЕЦ, отбелязвайки, че за всеки блок трябва да има определена дата на изключването му.

  Освен това, те са отклонили правителственото предложение да се използва 1 от седемте най-стари АЕЦ, които сега са временно изведени от експлоатация, като “студен резерв”. (Планира се тази централа да бъде въведена в експлоатация, ако има недостиг на електроенергия през зимата).

  Да напомним. В момента в Германия има 17 действащи АЕЦ. Най-старите 7 от тях, построени преди 1980 година, през март тази година бяха изведени от експлоатация в рамките на 3 месеца с цел осигуряване на безопсността. Осмата, неработеща, АЕЦ „Крюммел“ беше спряна за ремонт още през 2009 година.

  Съгласно плановете на правителството за отказ от ядрената енергетика, тези 8 централи изобщо няма да бъдат рестартирани, а оставащите 9 ще работят до 2021-2022 година.

Източник: rin.ru

Това съобщават четирите магистрални електроразпределителни компании, опериращи във ФРГ: „Amprion“, „50Hertz Transmission“, „TransnetBW“ и „TenneT TSO“. В резултат на това повишение, например, четири членно семейство ще субсидира с 250 евро развитието на ВЕИ.

Тарифите за развитие на ВЕИ, които сa призвани да заменят енергията от АЕЦ, са свързани с относителното им тегло в общия баланс на генериращите мощности.

Напомняме, че немските власти взеха решение за поетапно отказване от ядрената енергетика до края на 2022 година, като през миналата година бяха спрени 8 ядрени енергоблока.

Предлагам ви мненията на двама експерти:

Юрий Прокудин, водещ финансов аналитик от FX-Invest:

“Германия е страна с добре развита ядрена енергетика. През 2010 година АЕЦ на страната са произвели повече от ¼ от електроенергията (28%), а нейният дял в потреблението е бил 23% от произведената електроенергия.

Понеже още през 2011 година беше решено да спрат работа болшинството от енергоблоковете (27 са спрени, 9 са в работа, но е планирано да спрат до 2020 година), е невъзможно това да не се отрази достатъчно сериозно на ценовата политика в тази област.

От една страна, намаляването на количеството на произвежданата електроенергия предизвикава поскъпването й. От друга страна, държавата трябва да инвестира допълнителни средства за разработване на алтернативни енергийни източници, което само по себе си е достатъчно ресурсоемко направление.

Трябва да се отчита и фактът, че АЕЦ са разположени предимно в западната част на страната, където е съсредоточена добиващата промишленост и машиностроенето. Което в края на краищата може да окаже негативно влияние на темповете на развитие на икономиката като цяло.

Поради това решението на Германия за отказване от АЕЦ може да се окаже “достатъчно скъпо” във всички аспекти”.

Александр Игнатюк, началник на аналитичния отдел на  ЗАО „ИК „Энергокапитал“:

“Скъпата енергия е удар по конкурентноспособността на немската икономика и е явна заплаха за социалната сфера на Германия.

Сега немските данъкоплатци финансират на само спасяването на проблемните страни от ЕС, но и необмислените стъпки на собственото си правителство. Ако в първия случай здравата икономика даваше надежди за бързо възстановяване на изразходваните резерви, то във втория – под въпрос е поставена ефективността на германската икономика по принцип.

Съдейки по информацията от електроразпределителните компании, цената на електроенергията в страната ще се увеличи 1,5 пъти. По тази причина в най-близко време трябва да се очаква 10-20% ръст на цените на стоките местно производство.

Буквално казано, скоро ще сме свидетели на реализирането на прогнозите на инвестиционната общност за бързо разплащане за необмислените популистки мерки, свързани с изпълнение на програмата за затваряне на АЕЦ”.

Източник: Пресс-центр атомной энергетики и промышленности

Високопоставен представител на Министерството на енергетиката на САЩ е изразил дълбока загриженост по повод на новата енергийна политика на Япония, която е насочена към слагане на край на енергийната зависимост на страната от ядрената енергия.

Заместник министърът на енергетиката на САЩ Даниел Понеман е изказал тези опасения пред ръководителя на Съвета по политическите въпроси на управляващата Демократична партия на Япония Сейдзи Маехара във Вашингтон.

Маехара каза после на журналистите, че е разяснил политиката на своята партия, която предвижда използването на различни мерки и ресурси с цел спиране на експлоатацията на всички енергийни ядрени реактори в Япония до 2030 година.

Според думите му, Понеман, на свой ред, е призовал Япония да сведе до минимум възможното негативно въздействие на новата политика върху цените на изкопаемите горива, а също така и върху международната политика за неразпространение на ядрените оръжия.
  
Източник: NHK

    Съгласно информацията, почти през целия ден е работил трети енергоблок на АЕЦ “Mannheim” с мощност 220 MW, който обичайно се намира в резерв. Също е била закупена електроенергия от Австрия.

   От електроснабдителната компания Tennet, а също и от Федералната агенция на електроенергийните мрежи са заявили за изданието  Handelsblatt, че става дума за “превантивни мерки” и че засега Германия няма проблеми с електроснабдяването.

    Съобщава се също, че резервите в Австрия вече един път са били задействани в помощ на Германия, но до момента германските резерви не са използвани.

   Според Handelsblatt, през последните дни ситуацията много се е влошила. Една от причините за възможни усложнения е и постепенното отказване на Германия от ядрената енергетика. В момента от 17 годни за експлоатация АЕЦ в работа са само девет реактора в осем централи.

Легенда:

• endgültig abgeschaltet – изведен от експлоатация

• in Stilllegung – в процес на извеждане

• in Betrieb – в работа
  

• DWR-Druckwasserreaktor / Реактор с вода под налягане;
• HTR-Hochtemperaturreaktor / Високо температурен реактор;
• SNR-Schneller Brutreaktor / Реактор на бързи неутрони;
• SWR-Siedewasserreaktor / Реактор с кипящ слой

   Изданията отбелязват, че руският “Газпром” е намалил доставките си за Европа. Според Handelsblatt, в южна Германия през последните дни се доставят с 30% по-малко газ от договореното, като разликата се компенсира с резерви от подземните газохранилища.

Източник: РИА Новости

12.02.2012