Втората дискусия „Мястото на ядрената енергетика в енергийната сигурност на страната“ ще се проведе в
четвъртък, 09.06.2022 г., 15:00-17:00 часа българско време (GMT+3).

Модератори ще бъдат проф. Янко Янев и г-н Станислав Георгиев.

Очакваме ви – моля, регистрирайте се на:https://us02web.zoom.us/webinar/register/WN_Y6h9wfFdTWOBZ13SzKZQwQ

С уважение,
д-р инж. Богомил Манчев -
Председател на Управителния съвет

Анотация

Понастоящем ядрената енергетика в България осигурява над 1/3 от общата електроенергия на страната и над 2/3 от нейното нисковъглеродно производство.
Изпълнението на плановете за декарбонизация на производството на електроенергия изисква увеличение на дела на ядрената енергия, който следва да достигне 45% и 60% (съответно през 2035 г. и 2040 година) от общото нетно производство на електроенергия.

За целта съгласуваните с ЕК планове за развитие на електроенергийния сектор на страната, и всички програми за стратегическо развитие предвиждат към 2040 г. страната да разполага с 4000 MW ядрени мощности, които да осигурят необходимото базово производство на електроенергия и условията за реализация на други проекти свързани с декарбонизацията на електроенергийния сектор.

Потвърденият технически ресурс на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“ е съответно до 2047 г. и до 2051 г при условие че разрешението за тяхната експлоатация бъде успешно подновявано на всеки десет годишен период.

В този период следва да се осигури и изграждането на заместващи мощности така, че тези 4000 MW ядрени мощности с разполагаем срок на експлоатация до и след 2100 г. да бъдат дългосрочно осигурени.
Така се стига до проблема: Какво е мястото на ядрената енергетика в структурата на генериращите мощности с оглед на дългосрочното осигуряване на енергийната сигурност на страната и на условията за нисковъглеродна енергийна трансформация?

В дискусията ще бъдат разгледани въпроси като:
• Какви сценарии отговарят на основните изисквания за развитие на електроенергийната система днес – енергийна сигурност и декарбонизация?
• Възможен ли е справедлив енергийно достъпен преход и как да намалим неговото въздействие върху индустрията и потребителя?
• Какво е мястото на ядрената енергетика в структурата на генериращите мощности в дългосрочен план?
• Съществуват ли национални сценарии за осигуряване на достъпен и конкурентен нисковъглероден електроенергиен микс без използване на ядрената енергетика?

Модератори на дискусията:
 • Янко Янев (VINCC, NKMI)
• Станислав Георгиев (Булатом)

Събеседници:
 • Представители на държавната енергетика: БЕХ, ЕСО, АЕЦ Козлодуй – Нови мощности
• Представители на големите потребители на електроенергия: Николай Минков (БСК, Средногорие), Ивайло Найденов, Красимир Дачев (БТПП)
• Експерти с дългогодишен опит в ядрената индустрия: Милко Ковачев, Събин Събинов (Селмеда)

Ядрената енергетика на България – национален приоритет и геополитика четвъртък, 02.06.2022 г., 15:00-17:00 българско време (GMT+3)
Очакваме ви – моля, регистрирайте се тук.

Българската ядрена програма има дългогодишна и успешна история. Тя включва дейности касаещи всички елементи на жизнения цикъл на ядрените централи.
В последните 40 години АЕЦ „Козлодуй“ осигурява повече от една трета от общото производство на електроенергия в страната по един надежден и високоефективен начин, с минимално влияние на климата и околната среда.
Запазването на ключовото значение на ядрената енергетика у нас е необходимо за сигурността и суверенитета на страната днес и за в бъдеще.

Такава политика е в унисон с политиките в ЕС: плановете на повече от половината държави-членки включват ядрена енергия наравно с възобновяемата енергия за постигане на целта за декарбонизация до 2050 г.
Такава политика е в съответствие и с очакванията на преобладаващата част от българското общество: всички представителни социологически проучвания и значими обществени инициативи през последните десетилетия показват сериозна подкрепа за развитие на ядрената енергетика в страната.
Само чрез изграждането на нови ядрени мощности у нас може да бъде осигурено стабилно производство на нисковъглеродна базова електроенергия, улесняващо успоредната реализация на проекти свързани с декарбонизацията на икономиката – като внедряване на все по-значителен дял неуправляеми ВЕИ и извеждане от експлоатация на мощности със значителни емисии на парникови газове.

„Кога и с кого? къде и как? и за колко?“ трябва да се изгради нова АЕЦ е сложен комплекс от въпроси, изискващ експертен технико-икономически анализ.
Подобно решение, структуроопределящо за енергетиката – а от там и за конкурентоспособността на българската икономика – за десетилетия напред, следва да бъде надлежно аргументирано и широко обсъдено и валидирано.
Настоящия формат има за цел да допринесе към обществения дебат по темата чрез дискусия с водещи български и чуждестранни експерти.

В дискусията ще бъдат разгледани въпроси като:
• Какво е мястото на ядрената енергетика в обезпечаване на енергийната сигурност на България, днес и в дългосрочен план?
• Декарбонизация на икономиката, обезпечаване на регионалния дефицит на достъпна електроенергия, подпомагане на „новопостъпващи“ в ядрения клуб европейски държави – как ядрената енергетика създава стратегически възможности за България чрез тези аспекти?
• Избор на технологичен партньор – какъв е правилният баланс между технология и геополитика?

Модератори на дискусията: • Янко Янев (NKMI, VINCC) • Славчо Нейков (Институт за Енергиен Мениджмънт)
Събеседници: • Представители на национални и международни организации с отношение към ядрената енергетика – Богомил Манчев (БУЛАТОМ), Сама Билбао (WNA), Абел Гонзалес (UNSCEAR)
• Представители на академичната общност – Холгер Рогнер (Международен Институт за Приложен Системен Анализ), Атила Асзоди (Университет Будапеща), Атанас Семов (СУ),
• Експерти с опит в нови ядрени проекти – Дънкан Хоторн (Horizon UK)