2021 г. е обявена за Година на България в ОИЯИ.
Посещението на представителната делегация на България за детайлно запознаване с ОИЯИ е едно от събитията на годината и е свързано и с подготовката за предстоящата сесия на Комитета на пълномощните (КП) на държавите-членки на ОИЯИ, която ще ще се проведе и в България в края на ноември.

Посещението на сръбската делегация е свързано с изработването от сръбска страна на ускореното изпълнение на Пътната карта за сътрудничество и съответно с планираното съществено разширяване на участието на Сърбия в ОИЯИ.

Извънредният и пълномощен посланик на България в Руската федерация Атанас Крстин и временно изпълняващият длъжността за Република Сърбия в Руската федерация Славолюб Царич, заедно с участниците в JEMS, се запознаха с изграждането на свръхпроводящия комплекс на колайдера NICA и взеха участие в традиционната за JEMS, приветствена вечеря от името на дирекцията на института, на която гости от България и Сърбия разказаха за очакванията си от посещението в Дубна и споделиха първите си впечатления.

Много подробности на: ОИЯИ

Документът е подписан от Константин Вергазов, генерален директор на Консорциум МЦИ МБИР, и Лъчезар Костов, заместник-директор на Обединения институт за ядрени изследвания.

Водени от принципите за запазване и развитие на руската експериментална база за ядрена енергетика, страните се договориха да работят заедно за подготовка на многостранни изследователски програми, използващи възможностите на реактора. А също и да координира научноизследователската иопитноконструкторска работа (НИКР) в областта на ядрената физика, физиката на високите енергии и плазмата, радиационното материалознание и други обещаващи научни изследвания.

Споразумението ще допринесе за създаването на международен изследователски център на базата на реактора МБИР (МЦИ МБИР) и формирането на център за компетенции за разработване на технологии за реактор IV поколение. Една от ключовите области на сътрудничество ще бъде експертната подкрепа на ОИЯИ при създаването и координирането на дейността на единна международна изследователска общност от потребители на реактора МБИР.

За справка

Държавната корпорация за атомна енергия „Росатом“ изгражда уникална изследователска установка МБИР в рамките на комплексната програма „Развитие на оборудване, технологии и изследвания в областта на използването на атомната енергия в Руската федерация“. Реакторът се строи в град Димитровград (област Уляновск) на базата на АД “ ГНЦ НИИАР „.
На базата на ректора на МБИР се създава Международният изследователски център (МЦИ) МБИР: научната група ще включва руски и чуждестранни учени и изследователи. Дейността на Центъра ще се осъществява от консорциум – „Международен изследователски център на базата на реактора МБИР“. Този подход ще позволи гъвкаво използване на реакторния ресурс, който отговаря на нуждите на членовете на научната общност.

Обединеният институт за ядрени изследвания е единствената международна междуправителствена научна организация в Русия. Институтът е основан през 1956 г. и се намира в Дубна, Московска област.
Научният център включва 18 страни участнички. Основните области на теоретични и експериментални изследвания в ОИЯИ са физиката на елементарните частици, ядрената физика и физиката на кондензираната материя.
През последните 10 години в ОИЯИ са открити 10 елемента от периодичната таблица, тук се изгражда меганаучно съоръжение – колайдер NICA, институтът е една от водещите организации в международното научно сътрудничество по проекта BAIKAL-GVD – създаването на Байкалския неутринен телескоп.

Източник: Пресслужба на ООД „Лидер на консорциума“ МЦИ-МБИР “

Б.Р. – Обърнете внимание на снимката, това е бившият председател на Агенцията за ядрено регулиране – ст.н.с. д-р Лъчезар Костов

Основните постижения за последното десетилетие

Първо, институтът укрепи своята научноизследователска инфраструктура.

Разполагаме с нов информационен изчислителен комплекс, който съчетава суперкомпютър и различни системи за съхранение, обработка на данни, облачни изчисления и др. С този комплекс обработваме една четвърт от всички събития, записани в експеримента на CMS в Големия адронен колайдер.
В глобален мащаб това е наистина огромна цифра. Нашият суперкомпютърен клъстер през ноември 2020 г. се класира на 22-ро място в света в топ 500 на най-ефективните и най-бързи системи за обработка на данни.

Второто ни постижение е телескопът за неутрино на дъното на езерото Байкал, Baikal-GVD.

Изграждането му започна през 80-те години на миналия век но ние, заедно с Института за ядрени изследвания на Руската академия на науките, започнахме да разработваме проекта със сериозно ускорение през 2012–2013 г.
През последните шест години този телескоп е увеличил обема си с около 20 пъти.

Сензорите на телескопа „Baikal-GVD” са разположени на дълбочина от 700 до почти 1300 метра

Това е важно, тъй като увеличаването на обема на телескопа води до увеличаване на обема на статистиката: колкото по-голям е ефективният му обем, толкова повече събития могат да бъдат записани, толкова повече ще откриваме нови събития, свързани с космическите неутрино.

Още много подробности прочтете по хиперлинка в текста по-горе.

В лабораторията за ядрени реакции в продължение на 65 години са синтезирани 10 нови елемента: от 102-ри до 105-ти, 108-ми и от 114-ти до 118-ти.
В знак на признание за изключителния принос на учените от ОИЯИ за съвременната физика и химия 105-ият елемент е наречен Дубний, 114-ият – Флеровий (в чест на основателя на лабораторията Георги Флеров), 115-ият – Московий (в чест на Московска област) и 118-ият – Оганесон (в чест на научния директор на лабораторията Юрий Оганесян).

През 2019 г. в ОИЯИ беше открита фабрика за свръхтежки елементи с циклотрон ДЦ-280. По отношение на интензитета на снопа лъчи този ускорител надминава всички световни аналози, пускането му значително разшири възможностите както при синтеза на нови елементи, така и при изследването на техните свойства.
През 2022 г. фабриката възнамерява да синтезира три нови елемента – 119-ти, 120-ти и 121-ви.

В СВЕТОВЕН МАЩАБ

ОИЯИ в Дубна близо до Москва е международна междуправителствена организация, създадена въз основа на споразумение от 11 държави-основателки на 26 март 1956 г.

Сега членовете вече са 18: Азербайджан, Армения, Беларус, България, Виетнам, Грузия, Казахстан, КНДР, Куба, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Румъния, Словакия, Узбекистан, Украйна, Чехия.
На правителствено ниво бяха сключени споразумения за сътрудничество на института с Унгария, Германия, Египет, Италия, Сърбия и Южноафриканската република.

ОИЯИ поддържа контакти с повече от 800 изследователски центрове и университети в 62 държави, има статут на наблюдател в редица европейски научни структури, например в ЦЕРН.

Разгледайте още много интересни факти за ОИЯИ.
За някои от тях може би само се досещате.

Обединеният институт за ядрени изследвания е международна организация, създадена през 1957 година.
Членовете на ОИЯИ са 18 държави; сключени са споразумения за сътрудничество с още шест.
Самият институт установява правилата, регулиращи неговата дейност, и те имат приоритет пред законодателството на Руската федерация.
ОИЯИ е освободен от мита и ДДС, а чуждестранните му служители са освободени от данък върху доходите.

ОИЯИ има седем лаборатории, занимаващи се с ядрена физика, радиационна биология, физика на елементарните частици, информационни технологии и изследвания на кондензираното състояние на материята.
Има нуклотрон и циклотрони на тежки йонни U 400 и U 400M с рекордни параметри на лъча за експерименти върху синтеза на тежки и екзотични ядра. А протонният ускорител, фазотронът, също се използва в института за протонна терапия.

Всички трансуранови елементи, открити в СССР и Русия, са синтезирани в Дубна. 105-ият химичен елемент е наречен дубний, 114-и – флеровий в чест на основателя на института академик Флеров, 115-и – Московий и 118-и – оганесон в чест на академик Оганесян, научен директор на лабораторията за ядрени реакции на ОИЯИ.

Още много подробности ще намерите на: http://www.jinr.ru/about/

Обещах ви и още нещо

Малцина знаят, че нашият Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към Българската академия на науките (БАН) е сред основателите на ОИЯИ.

Много подробности ще намерите и в юбилейното издание:

https://www.inrne.bas.bg/plugins/content/downloadfile/assets/download.php?file=/var/www/vhosts/inrne.bas.bg/www/knigi/INRNE-JINR-60.pdf

Това не е роман за една нощ.
Ако си го изтеглите ще имате една малка енециклопедия за развитието на ядрената наука и изследвания.

Иновативният енергоблок № 6 на Нововоронежската АЕЦ с реактор

Изучаването на уникалните свойства на неутрино представлява голям интерес за фундаменталната физика – ще помогне да се разберат основите на физиката, структурата на Вселената.
Изследванията на неутрино са важни и за ядрената физика. В бъдеще те могат да служат като инструмент за дистанционно наблюдение на работата на ядрения реактор.

В рамките на месец група физици от Дубна, заедно със служители на отдела за ядрена безопасност и надеждност, цеха за топлинна автоматика и измервания (ТАИ) на НВАЕЦ, извършваха подготвителна работа – измерваха фоновите условия на помещенията в енергоблок №6 за евентуално по-нататъшно проучване на неутриното в НВАЕЦ“.

„В хода на изследването установихме, че в едно от помещенията има много атрактивни условия – нисък фон за изследване на свойствата на неутрино, които са едни от най-добрите условия в света.
Конструктивните материали на реактора служат като добра защита срещу космическото излъчване. Не е установено влияние на ядрения реактор върху нивото на радиационния фон.

Потокът от космическите мюони е 7 пъти по-нисък, отколкото на повърхността, потокът от топлинни неутрони е 33 пъти по-нисък, а бързите неутрони са 25 пъти по-ниски, отколкото в нормална лабораторна зала извън централата“, каза старши наученият сътрудник от Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) Алексей Любашевски.

Измерванията в НВАЕЦ ще позволят на физиците от Дубна да определят точните параметри на помещението за бъдещите изследвания, а също така ще помогнат за разработването на специална установка за изследвания с най-новите детектори-болометри.

Решението за по-нататъшна работа и окончателния избор на площадката за основната част от изследванията ще вземат учените след задълбочено проучване на всички получени данни. Най-обещаващата площадка за сега, според тях, е Нововоронежската АЕЦ.

„Тези изследвания са много важни. Съвместната работа на нововоронежските ядрени учени и физиците от Дубна ще помогне при подготовката на висококвалифициран персонал, както за руската физична школа, така и за приложни области на науката.
Планираме да привлечем колеги от катедрата по ядрена физика на Воронежския държавен университет“, каза Евгений Голубев, началник на отдел за ядрена безопасност и надеждност на НВАЕЦ.

Източник: http://www.energyland.info/news-show-portal-atom-197545

„Проекти като NICA имат голям мащаб и не могат да бъдат осъществени само от един институт и една държава. ЦЕРН показа това.
За да се реализира такова начинание е необходимо участието на много страни и институти“, заяви проф. Владимир Кекелидзе от ОИЯИ.

По думите му, мексиканските учени са предложили създаването на детектор, който ще изучава интензивността на интерактивния лъч.
В момента в проекта NICA участват 1500 учени и инженери от 19 държави. Колайдерът NICA (Nuclotron-based Ion Collider Facility) е международен проект, който се реализира на базата на ОИЯИ в Дубна, Русия.

Предвижда се комплексът да заработи на пълна мощност през 2023 г. След това учените ще могат в лабораторни условия да създадат състоянието на веществата след първите мигове на Големия взрив – кварк-глюонна плазма.

Много подробности на: http://www.jinr.ru/posts/mexico-officially-joined-the-implementation-of-the-nica-project/

Основна тема на обсъжданията стана обсъждането на проектите за развитието на института през следващите седем години.

Директорът на ОИЯИ академик В. А. Матвеев представи основните постижения на института за миналата година.
Той специално отбеляза началото на изграждането на колайдера NICA в Лабораторията по физика на високите енергии и появяването на новите четири химически елемента.
Освен това В.А. Матвеев разказа за новото в плана за развитие на Института.

“В периода на започващата седемлетка трябва да бъде достроен и да работи комплексът от ускорители във Фабриката за свръхтежки йони на база на новите технологии за синтез на химически елементи.
Да бъде въведен в работа колайдерът NICA.
Заедно с физиците от КНР ще бъде разработен и изработен нов свръхпроводящ компактен ускорител за протонна терапия.
Всичките експериментални работи ще бъдат осигурени с идеите, разчетите и изчислителните мощности на Лабораторията по теоретична физика и Лабораторията по информационни технологии на ОИЯИ”, отбеляза В.А. Матвеев.

За първи път в сесия на Комитета на пълномощните представители в ОИЯИ в Дубна взе участие посланикът на ЕС в Русия Вигаудас Ушацкас.
Той отбеляза, че контактите между Дубна и научната общност на ЕС са много разнообразни и здрави.

“Сред крупните паневропейски проекти, в които участва Дубна, отделно заслужава CREMLIN – флагмански проект по програмата на Европейския съюз за развитие на научните изследвания и иновации “Хоризонт 2020”. Разбира се, ние всички възлагаме големи и основателни надежди на строящата се в Дубна установка NICA.
Аз се надявам, че научното сътрудничество и личните отношения ще ни помогнат не само да достигнем нови изследователски висоти, но и ще ни позволи да се съсредоточим на това, което истински ни обединява”, подчерта Вигаудас Ушацкас.

Подробности на: http://www.jinr.ru/posts/na-starte-novoj-semiletki/

Сборникът се издава по повод 60-годишния юбилей на ОИЯИ и е изготвен от учените от ИЯИЯЕ-БАН, от една страна, за да изрази тяхното уважение и признателност към колегите им от ОИЯИ, за топлия прием и всестранната подкрепа при първите стъпки на ИЯИЯЕ-БАН в науката.
От друга страна, това е прекрасен повод за учените от ИЯИЯЕ-БАН да си спомнят и да запазят за дълго най-ярките съвместни моменти в прекрасната приятелска обстановка в Обединения институт за ядрени изследвания, Дубна.

Още от самото създаване на ОИЯИ българските учени и специалисти са тясно свързани с Обединения институт и активно се включват в научните изследвания, като част от тях дори заемат отговорни длъжности в ръководството на ОИЯИ.
Близкото сътрудничество продължава и до днес, като най-голям брой български учени и специалисти работещи в Обединения институт, Дубна са именно от ИЯИЯЕ-БАН.

Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българска академия на науките благодари сърдечно на РОСАТОМ, Агенцията за ядрено регулиране и Обединения институт за ядрени изследвания, Дубна, както и на всички сътрудници от ИЯИЯЕ-БАН, без чиято подкрепа и съдействие това издание нямаше да достигне до читателите.

Б.Р. На мило тържество на 20-ти октомври в сградата на БАН освен този сборник бе представена и книгата на професор Никола Балабанов – ОИЯИ Дубна (през погледа на един български професор).

Директорът на ИЯИЯЕ доцент, д-р Димитър Тонев съобщи, че в скоро време Сборникът в електронен вид на български и руски език ще бъде качен за свободен достъп на сайта на Института.

Има готовност книгата на професор Балабанов също да бъде качена на сайта, но първо трябва да се изчисти въпросът за авторските права.

Моето лично мнение е, че тези издания трябва да получат широк достъп както за българската, така и за рускоезичната ядрена общност – научни работници, преподаватели, студенти и ученици, както и всички работещи в ядрената сфера и закърмени в душите си с ядрената енергия.
За пишещите в тази област братя и сестри от СМИ тези книжки ще бъдат, безспорно, едно добро помагало в работата им.

Школата, превърнала се в традиция, е организирана от Агенцията за ядрено регулиране и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките, съвместно с Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) – Дубна, Русия.

Лектори на школата ще бъдат водещите учени от Обединения институт за ядрени изследвания проф. В. Лиси, проф. С. Сидорчук, проф. Р. Ценов, проф. С. Тютюнников, проф. Р. Джолос, проф. Н. Бажажина, проф. Н. Кутовски, проф. А. Айриян, проф. М. Чижов и проф. Х. Ганев.

Те ще запознаят участниците с различни теми, отнасящи се към актуални въпроси в областта на физиката.

За поредна година в Школата ще участват студенти от България, Румъния, Гърция и Македония, както и учители по физика от български училища.

Пролетната школа е част от честванията, посветени на 60-та годишнина на ОИЯИ.

Предлагам ви кратък фоторепортаж от честването на осми април, организирано от ИЯИЯЕ при БАН, във военния клуб – София

Източници: http://www.bnra.bg/bg/news/20160517 и http://www.inrne.bas.bg/index.php/hot-news-archive/463-news-dubna-60

Организатори на събитието са:

 Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при БАН,

Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна и

 Европейската организация за ядрени изследвания (CERN).

Тази година се навършват и 50 години от първото провеждане на симпозиума в Будапеща през 1963 г., а от 1989 г. насам по традиция България е домакин на събитието.

Международният симпозиум се финансира с грант, одобрен от пълномощния представител на Република България в ОИЯИ – Дубна, ст.н.с д-р Лъчезар Костов, председател на АЯР.

По време на мероприятието представителите на страните-членки на ОИЯИ ще обсъдят въпроси, свързани с ядрената електроника и използването на компютърните технологии в изследванията, както и обработката на резултатите от изследванията в областта на ядрената физика и физиката на частиците. Лектори са около 20 световно известни учени, които ще представят най-новите си постижения в областите, в които работят.

Особено внимание се отделя на младите специалисти. Затова паралелно със симпозиума от 2011 г. се провежда и школа по автоматизация на физическите експерименти, чийто организатор е Варненският свободен университет. В школата участват 30 студенти от страните членки на ОИЯИ-Дубна, 10 от тях са българи. Лектори са учени, участващи в симпозиума. Школата се финансира целево от Дирекциите на ОИЯИ – Дубна и CERN.

От 14 до 17 май 2013 г. в университетския център “Бачиново” към ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград за шеста година се провежда Пролетна студентска школа по ядрена физика “Дни на ОИЯИ в България”.

Школата, превърнала се в традиция, е организирана от Агенцията за ядрено регулиране и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика – БАН, със съдействието на ЮЗУ “Неофит Рилски”.

Лектори на школата ще бъдат водещите учени от Обединения институт за ядрени изследвания – Дубна проф. Кекелидзе, проф. Михайлов, проф. Сидорин, проф. Пешехонов, проф. Белушкин, проф. Сидорчук, проф. Деникин, проф. Кошлань и проф. Нестеренко.

Те ще изнесат лекции по различни направления на съвременната физика. Участие ще вземат и български учени, които си сътрудничат с ОИЯИ.

За поредна година в Школата ще участват не само студенти от българските висши учебни заведения, но и от Румъния, Гърция и Македония.

Източник: http://www.blagoevgrad.eu/mejdunarodna-proletna-studentska-shkola-po-qdrena-fizika-blagoevgrad.html

“Дубна си остава Мека за физиците, работещи в областта на синтеза на свръхтежки елементи”, – отбеляза на сесията на Комитета на упълномощените представители  на правителствата на държавите-членки на Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) директорът, академик на Руската академия на науките (РАН) Виктор Матвеев.

Ярко потвърждение на тези думи е и международното признание, което получиха откритите в Дубна през миналата година 114 и 116 елементи. Те са наречени “Флеровий” (flerovium, Fl)  – в чест на академик Г. Н. Флеров и “Ливерморий” (livermorium, Lv)– в чест на многогодишния партньор на дубненските учени Ливерморската национална лаборатория в щата Калифорния (Livermore National Laboratory in California). Подробности за това на: http://atominfo.bg/?p=2397

Всичко това и по-нататъшната реализация на плановете за развиването на третия етап от изследователския комплекс по радиоактивни йони DRIBs-III, новата серия експерименти, планирани за 2012 година, включително и повтаряне на опитите по синтезирането на 117 елемент от таблицата на Менделеев е започнато в Дубна преди 2 години.

Трябва да се припомни, че за синтезирането на 117 елемент е бил използван берклий-249, получен в реактора на националната лаборатория на САЩ в Окридж. Експериментът е започнал в Лабораторията по ядрени реакции на името на Г. Н. Флеров през юни 2009 година и е бил триумфално завършен през пролетта на 2010 година. В него достоверно са фиксирани 6 събития на раждане на ядра от 117 елемент. Този резултат се счита за едно от главните научни достижения на 2010 година.

Миналата зима, по време на престоя си в САЩ, научният ръководител на лабораторията академик Юрий Оганесян, по молба на американските си колеги, изнесе научен доклад в националния Департамент по енергетика  на САЩ. Той постигна съвършен (по същество – безпрецедентен) резултат: заедно с плановото производство на берклий за експериментите в Центъра за изследване на тежки йони в Дармщадт (Германия) американците са изразили готовност отново (извънпланово) да предоставят берклий за експериментите в Дубна. “Те разбират, че ние ще продължим напред”, – отбеляза тогава руският академик.

Сега необходимото количество берклий-249 доставено от САЩ е в Димитровград (Уляновска област), където в НИИ по ядрени реактори се подготвят мишените за новия експеримент в Дубна. Планира се тя да бъде доставена в ОИЯИ в началото на Април.

Експериментът ще започне веднага след поставянето на мишената на пътя на снопа на ускорителя. Поради сравнително късия живот (320 дни) на берклий-249, той ще продължи без прекъсване до края на годината.

–  Юрий Цолакович, защо е необходим втори сеанс за синтезиране на 117 елемент?

–  След откритието започва продължителен период на изследвания – вече знаейки, с какво си имаме работа. Сега, според мен, ни чака най-интересното, когато въпросът вече не е ще бъде ли получен 117 елемент, а какъв ще бъде той, това ни предстои да изследваме.

Повторният експеримент, в който дубненските физици имат намерение повторно да синтезират 117 елемент от периодичната система на Менделеев и да изследват свойствата му е важен като неопровержимо потвърждение на получените по-рано резултати.

Източник: ОИЯИ