Но много специалисти и хора, интересуващи се от ядрената енергетика, са загрижени: ще има ли достатъчно обогатен уран за новите проекти?

Нека се опитаме да отговорим на някои често задавани въпроси.

Кой има право да обогатява уран според условията на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО)? Само ядрените държави, притежаващи ядрено оръжие?

Страните от Г-7, предимно Съединените щати, отправиха призиви за ограничаване на обогатяването на уран. Съединените щати са формулирали т. нар. златен стандарт за двустранното си ядрено сътрудничество – страна, която иска достъп до американска ядрена технология, трябва доброволно да се откаже от обогатяването на уран. Но това не е задължително изискване и единствената страна, която се съгласи с условията на златния стандарт, са Обединените арабски емирства.

Създаването на собствено обогатяване изисква инвестиране на значителни финансови, материални и човешки ресурси, както и време, а за страни с малък ядрен парк това става нерентабилно.
Така че след две десетилетия работа Бразилия е в състояние самостоятелно да осигури само един блок с обогатен уран, и то не напълно, а със 70%. Бразилия обогатява уран, защото планира да строи атомни подводници в бъдеще.
Ако държава с малък парк от атомни електроцентрали няма военна нужда от обогатяване на уран, тогава за такава страна е по-изгодно да закупува обогатен уран от големи чуждестранни доставчици.

Кой доставя обогатен уран на световния пазар?

Днес на световния пазар има три основни доставчика, като два от тях са европейските компании URENCO и Orano.
Концернът URENCO е собственост на правителствата на Великобритания, Германия и Нидерландия и има заводи във всички тези страни, както и в САЩ. Orano Group е френска компания.
Като цяло, според Световната ядрена асоциация, разделителните заводи на европейските компании имат капацитет от 26,1 милиона ЕРР годишно (ЕРР или SWU е единицата, използвана за измерване на услугите за обогатяване на уран).

Третият основен доставчик е руската „Росатом“. Общата производителност на нейните заводи, според Световната ядрена асоциация, е 27,7 милиона ЕРР годишно.

Китай също има свои собствени мощности за обогатяване на уран, но те са насочени изключително към вътрешния пазар и все още няма планове за сключване на международни договори.
Към 2020 г. заводите в Китай са имали годишен капацитет от 6,3 милиона ЕРР, но до 2030 г се очаква значително увеличение на производителността.

Достатъчна ли е производителността на разделтелните заводи, за да се покрият световните нужди?

Според изчисленията на Световната ядрена асоциация, световната нужда от обогатен уран е приблизително 50 милиона ЕРР годишно. Така европейските компании и Росатом заедно надеждно покриват световните нужди от обогатяване и имат резерв за разширяване на производствените обеми, и то без да се вземат предвид възможностите на Китай.

В допълнение, компаниите за обогатяване могат да повлияят на производството на продукти от обогатен уран, като променят съдържанието на уран-235 в обеднения (отпадъчен) уран.

Има ли политически рискове, които биха могли да засегнат глобалния пазар за обогатяване на уран?

Да, съществуват рискове от въвеждане на забрана за доставка на обогатен уран от Русия за САЩ (санкции) и за доставка на обогатен уран от Русия за Европейския съюз (контрасанкции). Европейските компании ще бъдат задължени да заменят руската продукция и това може да доведе до значителни промени в структурата на пазара.

Най-реалният риск е налагането на американски санкции срещу обогатен уран от Русия. Подобна забрана би премахнала приблизително 20% от обогатения уран от американския пазар, или приблизително 3 милиона ЕРР годишно.
Най-вероятно концернът URENCO ще трябва да компенсира загубата, тъй като има завод за разделяне в САЩ.

Подобна е ситуацията и с руските доставки за Европейския съюз. В годишния доклад на Евратом за 2020 г. се посочва, че Росатом е доставил на европейски компании около 3 милиона ЕРР, или 26% от общите доставки.
За разлика от Съединените щати, санкциите срещу руския обогатен уран не се обсъждат толкова активно в Европейския съюз, но в този случай контрасанкциите са по-вероятни, ако Русия окончателно загуби интерес към еврото (долари и в по-малка степен юани, за разлика от еврото, са нужни на бизнеса на Русия за търговията и в Азия, Африка и Латинска Америка).

В най-лошия сценарий, при едновременното въвеждане на забрана за обогатен уран от Русия в САЩ и ЕС, ще е необходимо да се заменят приблизително 6 милиона ЕРР годишно, тоест повече от 10% от световния пазар .
Смущенията, причинени от това, могат да продължат достатъчно дълго, което ще увеличи скептицизма на клиенти и инвеститори към нови ядрени проекти.

Да предположим, че не се въведе забрана за руското обогатяване на уран. Има ли други тесни места?

Да, има цели две тесни места.

Първо. Много проекти за малки модулни реактори изискват високо обогатен уран, до 20% (уран HALEU).
Единственият търговски доставчик на такъв уран е „Росатом“.

Промишленото производство на HALEU е възможно, но производителите не бързат да инвестират, докато не получат гаранции за големи обеми на продажби.
Разработчиците на малки модулни реактори не могат да издават такива гаранции, тъй като все още има много малко реални договори за тези реактори.

Единственият начин да се прекъсне порочният кръг е с помощта на държавите. Сега това се прави в Съединените щати, където Министерството на енергетиката предостави безвъзмездна помощ на Centrus за създаване на пилотно производство на HALEU. Но резултатите от тази дейност все още са неясни и са налице първите случаи на промени в плановете на разработчиците на перспективни реактори.
Например, компанията TerraPower на Бил Гейтс обяви, че поради липсата на търговски доставки на HALEU нейният перспективен бърз натриев реактор Natrium ще бъде пуснат през 2030 г., а не през 2028 година, както се смяташе досега.

Второто тясно място са мощностите за конверсия (преобразуване) на уран. За обогатяване е необходимо уранът от концентрата да се преобразува в газ – хексафлуорид и след това обогатеният уранов хексафлуорид да се преобразува в уранов диоксид. Такива услуги, освен „Росатом“, предоставят Cameco (Канада), Orano (Франция) и ConverDyn (САЩ).

Нито канадските, нито френските заводи могат значително да увеличат производителността си, така че основните надежди са на американския завод на ConverDyn.
Сега той не работи по икономически причини, но собствениците обещават да възобновят работа през 2023 г. и дори да инвестират в разширяването му.
Ако това не се случи, тогава ядрената енергетика на западните страни може да започне да има проблеми, тъй като дори и при наличието на съоръжения за обогатяване на уран, може да има недостиг на уранов хексафлуорид.

Последствията, пред които са изправени западните съюзници поради влиянието на Москва върху световните пазари на петрол и природен газ, са реални и добре разбрани днес.
Но тези страни са изправени пред друго ниво на енергиен риск, на което се обръща по-малко внимание, тъй като конфликтът в Украйна се проточва: големият дял на Русия от световния пазар на ядрени енергоносители.

Мат Боуен и Пол Дабар, сътрудници от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет, пишат за това в статия за изданието The Hill.

Според тях „западните лидери трябва незабавно да се заемат с въпроса за зависимостта от руския ядрен износ и да вземат мерки за намаляването му, в противен случай Путин може да добави на света нов енергиен шок“.

Има няколко сегмента от търговската верига на ядрената стойност, където руски доставчик може да повлияе върху способността на западните реактори да се използват за производство на електроенергия.
По отношение на ядреното гориво, те включват добив и преработка на уран, конверсия, обогатяване и производство на гориво. За съществуващите руски конструкции на реактори също е включено предоставянето на уникални резервни части и услуги от производители на оригинално оборудване.

„Русия има значителен пазарен дял в много от тези звена във веригата на ядрените доставки чрез своята държавна ядрена компания Росатом. Поради тази причина различни страни по света, включително Съединените щати, се оказаха в трудна ситуация. Те може да искат да се откажат от закупуването на ядрени енергоносители от Росатом, за да намалят рисковете във веригата за доставки и да спрат да изпращат пари към Русия, но в момента разчитат на руски услуги и материали, за да управляват своите реактори“, се казва в публикацията.

Документ на Центъра за глобална енергийна политика на Колумбийския университет съобщава, че редица съюзници на САЩ имат работещи или строящи се руски реактори, включително Финландия, Чехия, Турция и Украйна. В тези страни съществува риск построените в Русия реактори да изпитат оперативни затруднения или дори да спрат да работят без материали, оборудване и услуги за поддръжката им. Въпреки това, различни западни производствени компании може в крайна сметка да започнат да правят заместители, за да решат този проблем с доставките.

По-важен въпрос е веригата за доставка на ураново гориво. Тъй като Русия произвежда само 6 процента от световния уран, за собствениците на атомни електроцентрали е сравнително лесно да имат достъп до други глобални източници на уранова руда.
Въпреки това, Русия контролира 40 процента от световния пазар за конверсия на уран, където „жълтата торта (кек)“ уранов оксид се превръща в уранов хексафлуорид, газообразната форма, необходима за процеса на обогатяване.

Естественият уран съдържа 0,7 процента от изотопа уран-235, а процесът на обогатяване повишава съдържанието на уран-235 до 3-5 процента, което е необходимо за работата на ядрените реактори.
А Русия притежава 46 процента от капацитета за обогатяване на уран. По-голямата част от 439-те реактора по света изискват гориво с обогатен уран, включително всички реактори на ВМС на САЩ.

Суровата реалност е, че ако Русия спре да доставя обогатен уран на американските енергийни компании, САЩ могат да се сблъскат с последствия за експлоатацията на реакторите, вероятно тази или следващата година.
Това може да доведе до спране на реактори, а имайки предвид, че ядрената енергетика представлява повече от 20 процента от генериращите мощности в някои части на страната, цените на електроенергията ще скочат дори повече от днешния ръст на цените на електроенергията.
В тези региони може да няма достатъчно капацитет дори за покриване на търсенето. Освен това, ако имаше някакъв въпрос, че Русия може да използва своя износ на енергоносители за политически цели, това стана ясно миналия месец, когато тя прекъсна доставките на природен газ за Полша, България и Финландия.

САЩ се нуждаят от активна политика за обществени поръчки и действия, за да започнат справянето с тази ситуация.
Например конверсионният завод в САЩ, който не е работил години наред, планират да се рестартира с половината си капацитет през 2023 г., но е в състояние да измести повече от руските услуги за преобразуване, подкрепени от политиката на правителството на САЩ, както и покупки от частни енергийни компании.
За целите на обогатяването, правителството на САЩ и частните енергийни компании биха могли да проучат стратегии за разширяване на производството и технологиите в САЩ, за да заменят доставките от Русия възможно най-бързо.

Трите основни компании, които биха могли да разширят производството си, са американската частна компания Centrus, британско/холандско-германската компания Urenco и френската компания Orano.
Освен това САЩ се нуждаят от 100% уранова горивна верига от американски технологии за ядрени оръжия и реактори за подводници на ВМС.
САЩ загубиха тези мощности през 2013 г., когато последният завод за обогатяване в САЩ беше затворен и САЩ разчитаха на стари запаси за военни цели.
Това е друга крехка част от веригата за доставки на ядрено гориво в САЩ, която трябва да бъде преразгледана за възможно възстановяване.
Лидерството на Русия във важни части от веригата на ядрените доставки е друг потенциален риск за глобалния енергиен сектор. Справянето с това предизвикателство ще изисква и инвестиции в политиката и частния сектор.

Както пишат авторите, „войната в Украйна изглежда далеч не е приключила.
Използването от Москва на енергията като оръжие за нараняване на съюзниците на Украйна също може да е в ранен етап.
Западните лидери трябва да предприемат стъпки сега, за да се справят с въздействието на Русия върху веригата за ядрени доставки на техните страни, за да спасят икономиките си от по-сериозни енергийни сътресения в бъдеще.

Автор: Герман Плиев, Energyland.info

Източник: http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-229543

Камалванди припомни, че след сключването на ядрената сделка през 2015 г. Техеран спря производството на обогатен 20% уран и изнесе излишък в размер на десет партиди (презарядки) в Руската федерация.
Първата партида беше върната в Иран преди седем месеца, а втората партида „е на път да пристигне“, каза той.

Според Камалванди, една партида обогатен уран осигурява работата на иранския реактор за една година. Като цяло връщаният материал ще бъде достатъчен за 7-8 години изследване в областта на обогатяването на уран.

Той също така отбеляза, че в случай на отказ на страните-посредници от Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) по ядрената програма, иранските специалисти ще възобновят 20% обогатяване.

Ако сделката оцелее, други държави ще бъдат задължени да ни продават гориво, но ако умре, Техеран ще се освободи от обвързването на доставките и ще започне самостоятелно да обогатява уран в съоръжението Fordo. За възстановяване на производството на процеса са достатъчни 4 дни, каза Камалванди.

Той обясни, че съгласно условията на споразумението Ислямската република има право да се върне към производството на обогатен материал само 15 години след одобряването на сделката (през 2030 г.).
Камалванди заяви, че думите му трябва да се разглеждат като предупреждение към други страни по споразумението и подчерта, че Иран е готов да покаже много по-силен напредък в ядрената област, отколкото преди.

За справка

През май, Доналд Тръмп обяви американското оттегляне от СВПД, обещавайки не само да върне старите антиирански санкции, но и да въведе нови.
Той увери, че администрацията е готова да сключи ново ядрено споразумение, но по собствените си условия.
Практически Вашингтон предложи на Техеран всъщност очевидно неизпълними искания.

Подробности на: https://topwar.ru/145498-rossija-vozvraschaet-iranu-obogaschennyj-uran.html

“Заместник министърът на външните работи на Иран Аббас Арагчи, заяви, че след приемането на резолюцията на Съвета на управляващите  на МААЕ Иран има намерение да продаде 10 тона обогатен уран на Русия и да получи 140 тона уранова руда”, – се казва в съобщението на агенцията.

По-рано имаше съобщения, че Иран е започнал подготовка за реализиране на ядрената сделка.

Източник: http://www.gazeta.ru/politics/news/2015/12/14/n_8011529.shtml

По-рано заместник ръководителят на МВнР на Иран Аббас Аракчи заяви, че Иран има намерение да продаде излишъците от обогатен уран за природен уран, вместо да го преработва за снижаване на концентрацията на U²³⁵.

Очаква се иранският обогатен уран да се извозва в Русия.

Руският постоянен представител добави, че “денят на изпълнението” на ядрената сделка по иранската ядрена програма се очаква през януари.

“Денят на изпълнението” на съвместния план за действие ще настъпи след като Иран извърши основната част от дейностите по ограничаване на своята ядрена програма. Същият ден трябва да бъдат снети основната част от санкциите срещу Иран.

Източник: http://www.oilru.com/news/490547/

Според думите му, Техеран води преговори едновременно с няколко държави за структуриране на сделката.

ИРИ разчита още до края на годината да изпълни всичките мерки за ограничаване на ядрената си програма в рамките на сделката, съобщи също Арагчи.

“Ние ще правим това колкото е възможно по-бързо,очакваме това да продължи няколко седмици. Уверен съм, че до края на годината ще бъдем готови за “деня на реализиране” на сделката”, – каза той.

Според думите му, Иран все още не е пристъпил към демонтаж на центрофуги.

“Ние още не сме започнали демонтажа, трябва да има указ на президента до организацията по атомна енергия на Иран, за да се започне работата”, – каза той.

“През предстоящите дни трябва да се свърши още част от работата, затова процесът ще започне скоро”.

Източник: http://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/2358812

Документът противоречи на изявленията на администрацията на САЩ, според които по време на преговорния процес обогатяването на уран е било прекратено.

Авторите на отчета признават, че изводите им противоречат на постановленията на СС на ООН и на документите на съвета на директорите на МААЕ.

Предполага се, че една от причините за увеличаване на запасите са трудности със производството на гориво от обогатен уран за изследователския реактор.

Обаче се лансира и друга вероятна причина – режимът на аятоласите се готви за възможен провал на преговорите. В такъв случай запасите от уран ще им позволят да водят диалог от позицията на силата, позволявайки и в кратък срок да стане ядрена държава.

Официален американски представител в беседа с журналисти от The New York Times е заявил, че не трябва да се отдава на отчета прекалено голямо значение. “Ние следим това, но считаме, че то няма да стане сериозно препятствие”, – казва той.

Последният срок за подписване на споразумението изтича на 30 юни. Между оставащите неразрешени въпроси е и правото на Иран да усъвършенства ядрената си инфраструктура и механизмите за контрол на случващото се в обектите на ядрения отрасъл.

Иаточник: http://www.newsru.co.il/mideast/03jun2015/nuc_a202.html

Аракчи уточни, че преговорите на иранското правителство с международната общност ще се водят по отношение на технологиите и нивото на обогатяване, а също и обемите на преработвания уран, обаче властите нямат намерение да разглеждат въпроса за извозване на запасите си в чужбина.

По-рано председателят на иранския парламент Али Лариджани информира за това, че запасите от обогатен до 20% уран, превишават нуждите на страната. А също така изказа предположение, че даденият въпрос може да бъде предмет на обсъждане на международно ниво.

Към края на август в Иран са били натрупани 372,5 килограма уран, обогатен до 20%, което е с 48,5 килограма повече отколкото наличното количество в края на май, съобщават от МААЕ.

Както е известно, поредният етап от преговорите на иранските власти с представителите на “шесторката” (постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН и ФРГ) относно ядрените проблеми на републиката се провежда на 15-16 октомври е Женева (Швейцария). 

По-рано Държавният секретар на САЩ Джон Керри заяви, че основните искания на международната към Иран е прекратяване на производството на високо-обогатен уран, а също и допускане на инспекторите в засекретения обект в град Форду.

Източник:http://pronedra.ru/atom/2013/10/13/iran-obogaschenniy-uran/