От прес-службата на СХК уверяват, че “няма никаква опасност за населението на Томск, Северск и Томска област”.

Следственият комитет на РФ е възбудил углавно дело, а губернаторът на областта е изискал да се провери регламентът за информиране при подобни инциденти.

Според думите на Точилин, цитиран от агенция „Интерфакс“, при изпълнение на техническа операция е станало разхерметизиране на един от съдовете. “Продуктът, който се е намирал там, при взаимодействие с кислорода от въздуха е способен да се самозапалва, което е и станало. Това е предизвикало запалване на комбинезона на човека, който е получил термични изгаряния”, отбеляза генералният директорът на СХК.

Той уточни, че инцидентът е станал при производството на гориво за експериментални реактори. “В съда се е намирал нитрид на обеднен уран. Това е инсталация за производство на ядрено гориво от нитрид на обеднен уран”, каза той.

Още много подробности ще намерите на: http://www.newsru.com/russia/09feb2015/nuclearfuel.html

 

   ОАО «Новосибирский завод химконцентратов» е един от водещите производители на ядрено гориво за АЕЦ и изследователските реактори в страната и в чужбина. Също така, той е единственият производител в Русия на литий и неговите соли. Част е от горивната компания “ТВЭЛ” на държавната корпорация “Росатом”.

“ТВЭЛ” се отваря към обществеността!

   Какво се крие зад оградите на най-тайнствения завод в Новосибирск, който произвежда ядрено гориво в чертите на града?

   Кореспондентите на “НГС.НОВОСТИ” посетиха завода, запознаха се с технологията, проследиха  и заснеха производствения процес.

За първи път на бял свят – снимки и описание на производствените процеси при фабрикация на ядрено гориво

 Влизаме в цеха, където се произвеждат топло-отделящите сборки – ТВС, които се зареждат в ядрените енергийни реактори. Това е ядреното гориво за АЕЦ. На входа на производството трябва да облечете халат, шапка, бахили от плат, а на лицето – «Лепесток».

  В цеха са съсредоточени всички дейности, свързани с ураносъдържащи материали. Този технологичен комплекс е един от основните за ОАО “НЗХК”. ТВС за АЕЦ представляват около 50% от общата стойност на произвежданата продукция.

 От тук операторът управлява процеса за производство на уранов двуокис на прах, от който след това се произвеждат горивните таблетки.

  Работниците изпълняват регламентни работи – по график, през определено време, оборудването (даже и най-новото) се спира и проверява. В самия цех има достатъчно чист въздух – постоянно работи смукателната вентилация.

  В такива двойни конуси се съхранява прахът от уранов двуокис. В тях се извършва смесване на праха с пластификатор, който дава възможност за по-добро пресоване на таблетките.

  Тази установка пресова горивните таблетки. Както децата си правят кулички от пясък, натъпквайки го във формичките, така и  горивните таблетки се оформят в съответната пресформа.

Молибденовата тава (касетка) с таблетки, е готова за поставяне в пещта за отгряване. Преди отгряването таблетките имат зеленикав оттенък и размери различни от тези на крайния продукт.

  Контактите с околната среда на праховия материал и таблетките са сведени до минимум – цялата работа се извършва в затворени камери. За извършване на ръчни операции в камерите са вградени специални ръкавици.

  Жълтият факел – това е догарящ водород. Таблетките се отгряват в пещите при температура над 1750 ^оС във водородна редуцираща среда за повече от 20 часа.

  Черните шкафове – това са водородни високотемпературни пещи, в които молибденовата касетка преминава през различни температурни зони. Отваря се люка, и в пещта, от където излизат огнени езици, влиза молибденовата касетка.

Готовите таблетки се шлайфат и калибрират, защото всяка трябва да бъде със строго определени геометрични размери. На изхода контрольорите проверяват всяка таблетка, да няма нито чепчета, нито пукнатини, изобщо без никакви дефекти.

  Една таблетка с маса 4,5 g като енергийна ефективност е еквивалентна на  640 Kg дърва, 400 Kg каменни въглища, 360 m³ газ или 350 Kg нефт.

  Така изглеждат таблетките с уранов двуокис след отгряването във водородната пещ.

  Тук циркониевите тръби се запълват с горивните таблетки от UO₂. На края на този цикъл от операции се получават готови топлоотделящи елементи (ТВЭЛ) с дължина около 4 метра. От твеловете се сглобяват топлоотделящите сборки (ТВС), иначе казано ядрено гориво.

  Към 1 януари 2012 година, в завода са работили 2277 души. Средната възраст на персонала е 44,3 години и 58% от него са мъже.

Средната работна заплата е 38 000 рубли (около 965 евро).

   Големите тръби – това са каналите за кластерите на системата за управление и защита на реактора (СУЗ). В този скелет се помещават 312 топлоотделящи елементи (ТВЭЛ).

  През прозореца на цеха се вижда топло електроцентралата. От завода обясняват, позовавайки се на еколозите, че за една година ТЕЦ изхвърля 7,5 пъти повече радиоактивни вещества, в сравнение с НЗХК.

   Глава и опашка за ТВС. Те се монтират съвсем на края, когато скелета е запълнен с всичките 312 твела.

   Окончателен контрол: готовите ТВС се проверяват със специални сонди, дали разстоянието между твеловете е еднакво. Контрольорите са предимно жени, за тази работа е нужна упоритост и съсредоточеност.

  В такива контейнери ТВС се изпращат на потребителя – по 2 касети във всеки. Всяка касета ляга в уютно меко легло.

  Ядреното гориво за АЕЦ, произведено в ОАО «НЗХК», освен за руските централи се експортира в Украйна, България, Китай, Индия и Иран.

  Цената на горивните касети е търговска тайна.

  Работата в НЗХК съвсем не е по-опасна от работата във всяко голямо промишлено предприятие. Здравното състояние на работниците е под постоянен контрол. През последните години няма регистриран случай на професионално заболяване.

Оригиналът се намира на:

Алхимия НЗХК (фоторепортаж) — НГС.НОВОСТИ

  Другият производител на горивни касети е завод “Электросталь”. Там се извършва фабрикация и на касети с квадратно сечение за западните АЕЦ по поръчка на AREVA и по тяхна документация.

  И двата завода не извършват първичната преработка, обогатяването и конверсията на урана.

Конструкция на ЛЙБ и стойност на материалите за производството в %