Норвегия може да увеличи производството на електроенергия с 9% благодарение на първата АЦММ в страната
Norsk Kjernekraft предложи на норвежкото министерство на петрола и енергетиката да оцени осъществимостта на изграждането на няколко малки модулни реактора в общините Eure и Heim, разположени в централната част на страната.

Проектът, ако се реализира успешно, ще позволи на Норвегия да увеличи производството на електроенергия с 12,5 тераватчаса (TWh), което се равнява на 8,5% от миналогодишното производство на електроенергия (146,8 TWh).

Ако заявлението получи първоначално регулаторно одобрение, проектът ще трябва да премине през оценка на въздействието върху околната среда и след това да получи лицензи за технологиите, които ще бъдат използвани при изграждането на реакторите. Според Norsk Kjernekraft пълният цикъл на изпълнение на проекта ще отнеме десет години, след което Норвегия ще може да използва ядрена енергия за редовно производство на електроенергия за първи път в историята си.

Преди това страната имаше два изследователски реактора.
Еднят от тях, разположена в град Халден в южната част на страната, е била използвана за тестване на ядрени материали и гориво, а другият, инсталиран в село Келер, на 25 км от Осло, е бил предназначен за експерименти по разсейване на неутрони. И двата реактора обаче бяха затворени през 2018 и 2019 г. съответно.

Изграждането на малки модулни реактори (SMR) ще засили господството на нисковъглеродни източници в норвежкия електроенергиен сектор.
Според експерти от Global Energy Association делът на водноелектрическите централи в структурата на производството на електроенергия в страната през 2022 г. възлиза на 88,3%, докато 10,5% от производството на електроенергия е осигурено от вятърни инсталации и слънчеви панели, докато общият дял от електроцентралите на газ, въглища и мазут представляват само 1,2%. В резултат на това Норвегия е значително по-напред от средното за света по отношение на специфични парникови емисии в електроенергетиката: докато в света като цяло през 2022 г. е имало 438 грама CO2-еквивалент парникови газове на 1 киловатчас ( kW) генериране, след това в Норвегия – само 29 грама CO2- еквивалент.

Нарастващият интерес към изграждането на атомни електроцентрали с малка мощност (АЦММ) е една от ключовите тенденции в глобалния енергиен сектор, която е свързана с необходимостта от намаляване на емисиите и поддържане на надеждността на енергийните доставки.

Първата в света плаваща атомна електроцентрала – плаващата атомна електроцентрала „Академик Ломоносов“, беше пусната в търговска експлоатация през 2020 г. в пристанището Певек, Чукотски автономен окръг.
От своя страна, първата в света наземна АЦММ ще бъде проектът Linglong One, който ще бъде реализиран до 2026 г. в провинция Хайнан в Южен Китай.

Източник: https://energyland.info/news-show-tek-atom-250115

Ейрик Ейде Петерсен от Seaborg (вляво) и главен изпълнителен директор на Norsk Kjernekraft Джони Хестхамър (Изображение: Seaborg)

Норвежката компания има за цел да изгради, притежава и управлява малки модулни атомни електроцентрали в Норвегия в сътрудничество с енергоемката индустрия. Тя ще изготвя заявления за лицензи в съответствие с националните разпоредби и международните стандарти.
Тя ще следва подхода на Международната агенция за атомна енергия за етапи и ще се фокусира върху това, което създава стойност в ранната фаза. Финансирането ще се извършва в сътрудничество с капиталово силна индустрия и солидни финансови играчи.

Първоначално Norsk Kjernekraft ще създаде малки модулни реактори (SMR), базирани на конвенционална технология, „за да се облекчи възможно най-бързо все по-взискателната енергийна ситуация“. В същото време компанията също така гледа „още по-напред, където усъвършенстваната технология на Seaborg ще играе много важна роля в енергийния микс на бъдещето без емисии, особено по отношение на индустрии, които трудно се декарбонизират чрез електрификация“.

Проектът на Seaborg е за модулни CMSR мощностни баржи, оборудвани с между два и осем 100 MWe CMSRs, с експлоатационен живот от 24 години.
Вместо да има твърди горивни пръти, които се нуждаят от постоянно охлаждане, горивото на CMSR се смесва с течна сол, която действа като охлаждаща течност, което означава, че просто ще се изключи и ще се втвърди в случай на авария.

Въпреки това, нискообогатената флуорна горивна сол все още не е налична в търговската мрежа, така че Seaborg наскоро обяви, че първоначалните енергийни шлепове ще бъдат заредени с ниско обогатен уран (LEU).

През юни тя подписа меморандум за разбирателство с Kepco Nuclear Fuel и GS Engineering & Construction за сътрудничество при проучване на осъществимостта на разработването на съоръжение за производство на LEU горивна сол в Южна Корея.

През април 2022 г. Samsung Heavy Industries (SHI) и Seaborg подписаха меморандум за разбирателство за производство и продажба на електроцентрали до ключ, съчетаващи експертния опит на SHI в корабостроенето и CMSR на Seaborg. Той също така обхвана развитието на заводи за производство на водород и заводи за амоняк.

„За да се справим с голямото разнообразие от предизвикателства, пред които е изправена норвежката индустрия при прехода към нисковъглеродно общество, ние също се нуждаем от широко портфолио от енергийни технологии“, каза изпълнителният директор на Norsk Kjernekraft Джони Хестхамер. „Технологията на нашите датски партньори ще играе важна роля тук и има много индикации, че технологията на Seaborg ще се появи по-рано, отколкото мнозина са си представяли. Ето защо ние вече обмисляме как тази технология може най-добре да бъде въведена в Норвегия.“

„Norsk Kjernekraft поема водеща роля в насърчаването и изграждането на ядрена енергия в Норвегия и ние сме много развълнувани да работим с тях“, каза изпълнителният директор на Seaborg Навид Самандари. „На всичкото отгоре виждаме новата ядрена енергия като страхотно допълнение към норвежкия енергиен микс, допълвайки хидроенергийните и други възобновяеми източници в трансформирането на бъдещето на енергията в Норвегия, давайки страхотен скандинавски пример за новите страни в ядрената енергетика.“

Миналия месец Norsk Kjernekraft подписа писмо за намерение с TVO Nuclear Services – консултантска компания, изцяло притежавана от финландската компания Teollisuuden Voima Oyj – за съвместно разследване на внедряването на SMR в Норвегия. Сътрудничеството ще включва и оценка на пригодността и ефективността на развитието на ядрената енергия в норвежките общини Ауре, Хайм, Нарвик и Вардо. Общините работят заедно с Norsk Kjernekraft, за да проучат техническите, финансовите и безопасните аспекти на изграждането на един или повече SMR в техния район, като вземат предвид местните условия и приноса на жителите на общините.

Източник: https://world-nuclear-news.org/Articles/Seaborg-SMR-to-be-considered-for-use-in-Norway

Норвежката компания има за цел да идентифицира подходящи зони за SMR в сътрудничество с енергоемката индустрия. Тя ще изготвя заявления за лицензи в съответствие с националните разпоредби и международните стандарти.
Тя ще следва подхода на Международната агенция за атомна енергия за етапи и ще се фокусира върху това, което създава стойност в ранната фаза. Финансирането ще се извършва в сътрудничество с капиталово силна индустрия и солидни финансови играчи.

Чрез писмото за намерения с TVONS Norsk Kjernekraft заяви, че ще използва знанията и опита на TVO в „безопасната и сигурна експлоатация на атомни електроцентрали“.
Освен това TVO е и мажоритарен акционер в Posiva, компанията, която успя да изгради окончателно хранилище за отработено ядрено гориво. Добавя се, че за Norsk Kjernekraft, който ще планира целия жизнен цикъл на своите дейности, от люлката до гроба, „този аспект е от особено значение“.

Сътрудничеството ще включва и оценка на пригодността и ефективността на развитието на ядрената енергетика в норвежките общини Ауре, Хайм, Нарвик и Вардо.
Общините работят заедно с Norsk Kjernekraft, за да проучат техническите, финансовите и безопасните аспекти на изграждането на един или повече SMR в техния район, като вземат предвид местните условия и приноса на жителите на общините.

„Когато развиваме ядрена енергетика в Норвегия, ще вземем уроци от времето, когато Норвегия разви сега необикновените си възможности в петролния и газовия сектор“, каза изпълнителният директор на Norsk Kjernekraft Джони Хестхамер. „Тогава развихме петролната индустрия в сътрудничество със страни и компании, които имаха необходимия опит. Същата рецепта може да се използва за създаване на ядрена енергетика в Норвегия.“

„Ние във Финландия разполагаме с най-новото ноу-хау за ядрената енергетика от проекта Olkiluoto 3, който, разбира се, отне повече време от очакваното, но в същото време събрахме много ценен опит“, каза изпълнителният директор на TVONS Тимо Паломаки. „Оценяваме, че Norsk Kjernekraft ни вижда като важен партньор и искаме да започнем да работим заедно за изграждането на екологична и безопасна ядрена енергетика в Норвегия. Това ще бъде чудесен пример за скандинавско сътрудничество за разработването на бъдещи енергийни решения.“

Дъщерното дружество на TVO TVONS използва експертите и партньорите на TVO за консултации и услуги за развитие. Мисията на TVONS е да предостави 50-годишния опит на TVO в ядрения бизнес на своите клиенти. TVO заяви, че има „40 години отличен опит в експлоатацията на реактори с кипяща вода, 25 години ефективен опит в изграждането и експлоатацията на хранилище за ниско и средноактивни отпадъци и има уникален опит в търговете, снабдяването и изграждането на първо по рода си вид модерна атомна електроцентрала“.

Norsk Kjernekraft отбеляза: „Такова споразумение за безопасно и устойчиво развитие на чиста ядрена енергетика никога преди не е било сключвано между норвежка и финландска организация, което прави това споразумение историческо.

„TVONS ще помогне на Norsk Kjernekraft в нашата работа за внедряване на SMR за снабдяване на норвежката промишленост и домакинства с чиста, надеждна и достъпна енергия през следващите десетилетия и векове.“

Източник: https://www.world-nuclear-news.org/Articles/Norwegian-firm-enlists-Finnish-help-in-deploying-S

Връзка, необходима за подпомагане на по-ранното спиране на въглищата на Запад

RWE AG и Equinor AS заявиха, че ще изградят нови газови електроцентрали, работещи с водород, както и тръбопровод за изпращане на зелено гориво до Германия от Норвегия.

Страните ще „ускорят създаването на функциониращ пазар на водород, верига на стойността“, каза норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре в четвъртък в Осло, където се срещна с германския вицеканцлер Робърт Хабек. Двете страни също се споразумяха за по-задълбочено сътрудничество за разширяване на възобновяемите енергийни източници и зелената индустрия.

Този ход е част от усилията на Германия – индустриалната сила на Европа – да намали затоплящите планетата емисии и да се откаже от руския газ след нахлуването на Москва в Украйна.
Нейните политици обикалят земното кълбо за алтернативни доставки, за да поддържат бизнеса и да стоплят домакинствата.

Електроцентралите на RWE и Equinor ще бъдат изградени в Германия с мощност от 3 гигавата и първоначално захранвани с газ, съобщиха компаниите.
Те ще бъдат готови около 2028 и 2029 г., каза в интервю главният изпълнителен директор на Equinor Андерс Опедал.

Захранваните с газ централи ще сменят горивото си, когато обемите и технологията са налични, и трябва да бъдат изцяло базирани на водород до средата на 2030 г., според RWE.

„За да постигнем напредък в прехода от изкопаеми горива към водород, има спешна нужда от бързо нарастване на водородната икономика“, каза изпълнителният директор на RWE Маркус Креббер. „Нашите планирани инвестиции в готови за работа с водород газови електроцентрали ще осигурят сигурност на доставките в декарбонизиран енергиен сектор.

Стратегия „Net-Zero“

Германия ще има нужда от повече газови централи, за да гарантира сигурността на електроенергията през следващото десетилетие, според мрежовия регулатор BNetzA.
Това е така, тъй като страната иска да намали въглеродните емисии с 65% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и да ги неутрализира до 2045 година.
Норвегия си е поставила подобни цели за климата и планира да изгради офшорни вятърни паркове и инсталации за улавяне на въглерод.

През март страните заявиха, че ще обмислят изграждането на тръбопровод за водород, който да ги свързва.
Стойността на връзката се оценява на около 3 милиарда евро (3,16 милиарда долара), съобщи Opedal на Equinor.

„Това, което е важно тук, е да започнем да работим заедно, за да бъдем дългосрочен и сигурен доставчик на енергия от Норвегия до Германия“, каза той.

Тръбопроводът вероятно първоначално ще транспортира син водород – който се произвежда чрез преобразуване на природен газ и улавяне на емитирания въглерод – каза Хабек, който е и министър на икономиката на Германия.
Нови офшорни вятърни паркове могат в крайна сметка да се свързват с тръбопровода и да му позволят да приема зелен водород, който се произвежда с помощта на възобновяема енергия.

Планът ще помогне на Германия да се откаже постепенно от въглищата в западните региони до 2030 г., добави той. Досега датата на правителството за постепенно спиране на въглищата е 2038 г., която се стреми да достигне и в източните региони.

Съхранение на въглерод

Германия може да се нуждае от около 66 тераватчаса водород до 2030 г., според оценки на германската енергийна агенция, известна като dena, и EON SE.
Правителството вероятно ще трябва да внесе много водород, за да постигне тази цел.

Според данни от Европейската инициатива за водороден гръбнак, Норвегия има потенциала да генерира до 50 тераватчаса зелен водород през 2030 г. и 150 тераватчаса до 2040 г., докато нейното собствено потребление на зелен водород е относително ниско.

Берлин заяви, че е готов да похарчи повече от 10 милиарда евро по своята програма за субсидиране на чиста енергия, която насърчава използването на водород и технология за улавяне на въглерод.

Страната обмисля варианти за подземно съхранение на въглерод, за да помогне на индустрии като стомана, алуминий и цимент да станат по-екологични.
Технологията е силно противоречива в Германия и досега е била забранена за комерсиална употреба, главно поради местна съпротива.

„Според всички научни данни технологията е безопасна“, каза Хабек в Осло. В петък той ще посети и циментова фабрика в Бревик, която използва система за улавяне на въглерод (CCS) в индустриален мащаб.

Източник: https://www.bloomberg.com/news/articles/2023-01-05/rwe-equinor-plan-norway-germany-hydrogen-pipeline-habeck?leadSource=uverify%20wall

Заводът е съвместно предприятие между две норвежки компании, Hydro, една от най-големите алуминиеви компании в света, и Northvolt, производител на батерии, който изгражда заводи за батерии в Швеция и Германия.

Hydrovolt твърди, че може да възстанови 95% от материалите, използвани в акумулатора на електрическия автомобил, включително пластмаса, мед, алуминий и „черна маса“ – прах, съдържащ различни елементи вътре в литиево-йонните батерии – никел, манган, кобалт и литий.

И двете компании, участващи в съвместното предприятие, ще се възползват от материалните потоци. Hydrovolt има достъп до рециклиран алуминий, който изисква само около 5% енергия в сравнение с първичния алуминий (алуминият е един от най-рециклираните материали на Земята). А Northvolt ще има достъп до други материали, които могат да бъдат извлечени от черната маса и използвани повторно в производството на нови батерии, което Northvolt планира да направи с няколко завода в Европа.

Тези елементи предизвикват нарастваща загриженост както за производителите, така и за националните правителства.
Изправени пред проблемите на глобалната верига за доставки, цените на много материали, използвани в батериите за електрически превозни средства, се повишиха рязко и тяхната наличност е ограничена.
Рециклирането предлага друг начин за достъп до тези материали и също така намалява въздействието от извличането на нови материали.

Northvolt има за цел да рециклира 50% от всички суровини за батерии до 2030 г. Това е доста амбициозна цел, като се има предвид, че световният пазар на електрически автомобили ще нарасне с порядък или повече по това време, новата кола, построена днес, е готова за рециклиране.

Предвид тези големи планове съвместното предприятие не почива на лаврите си и възнамерява да разшири преработвателния си капацитет в цяла Европа. Групата искаше да започне първа в Норвегия заради ранното си лидерство при въвеждането на електрически превозни средства.
Тъй като електрическите автомобили са популярни в Норвегия от няколко години, това означава, че повече коли са на път да свършат там, отколкото в останалата част на Европа.

Но Норвегия като цяло е малък пазар, така че Hydrovolt би искал да отвори бизнес в други европейски страни, за да бъде по-близо до повече източници на батерии с развитието на други пазари на електрически превозни средства.
Освен това е вероятно правителствата да въведат задължителни програми за рециклиране и Hydrovolt вярват, че могат да изпреварят, като бъдат първи в играта.

От Hydrovolt се надяват, че с това разширяване в Европа ще успеят да достигнат производствен капацитет от 70 000 тона батерии до 2025 г., а до 2030 г. – 300 000 тона.

Източник: https://elektrovesti.net/80469_u-norvegii-vvedeno-v-ekspluatatsiyu-naybilshiy-v-es-zavod-z-pererobki-akumulyatoriv

Норвежките резерви от ВОУ ще бъдат разредени до по -малко от 20% обогатяване.
Планира се практическото изпълнение на проекта да започне през 2022 година.

Уран с обогатяване над 20% преди е бил използван в Норвегия като гориво за изследователски реактори.
Някои от норвежките резерви от ВОУ също съдържат торий.

Подробности на: https://www.world-nuclear-news.org/Articles/US-Norway-work-together-to-eliminate-HEU

Договорът е подписан на 21 май 2021 г. и цената му е приблизително 2,9 милиона долара.

Процедурата

Преди износа на първата пратка гориво ще се изисква разрешение от норвежкия регулатор.
Също така чрез Министерството на външните работи е необходимо да се получи съгласие за реекспорт от страната доставчик на горивото.

„Това са отнемащи време процедури и не очакваме да можем да изпратим първата пратка преди 2022 г.“, коментираха от IFE.

Общо се планира износът на горивото на стане на шест партиди, като целият процес ще отнеме около две години.

Новият собственик на горивото

Когато горивото бъде доставено в завода на компанията „Springfields“ близо до Престън (Ланкашър), компанията ще стане собственик на горивото.
Тя планира да преработи доставените горивни сборки и да използва урана, който се съдържа в тях, за производство на гориво за търговски атомни електроцентрали.

За справка

Норвежките изследователски реактори HBWR (Halden) и JEEP-II бяха затворени през 2018-2019 г.
В случай, че оставащото им неизползвано гориво не може да бъде изнесено за Великобритания, то съгласно норвежкото законодателство ще се третира като отпадък.

Говорейки за договора със Спрингфийлд, Питър Бенет, ръководител на проекта в IFE, отбеляза, че има някои проблеми със съхраняването и обезвреждането на необлъчен уран в продължение на дълъг период от време.

„Говорим за времеви хоризонт от повече от 100 000 години. Ако материалът се съхранява толкова дълго, ще започнат да се образуват други нуклиди с дълъг период на полуразпад. Това затруднява разработването на безопасни и надеждни решения за съхранение.“

„Тъй като материалът не е облъчен или използван в реактори, той всъщност е ресурс, който има стойност за ядрената енергетика.
Този материал е суровина, която може да се използва за производство на ново ядрено гориво“, обясни Бенет.

Подробности на: https://www.world-nuclear-news.org/Articles/Norwegian-research-reactor-fuel-to-be-recycled-in

Изваждането на подводниците, изтеглени от състава на ВМС, и подобряването на ядрената и радиационна безопасност бяха основните теми на 23-ото заседание на съвместната руско-норвежка комисия за сътрудничество в областта на опазването на околната среда.

„Ядрената безопасност е приоритет в сътрудничеството между Норвегия и Русия, ние постигнахме много през последните 25 години.
В бъдеще сътрудничеството при потопените и потънали обекти може да стане още по-важно “, заяви държавният секретар на Министерството на външните работи на Норвегия Одун Халворсен, откривайки срещата.

През 2020 г. беше завършено разработването на технико-икономическо проучване на възможностите за безопасно управление на потопените обекти.
В четиригодишния проект участваха международен консорциум по договор между Европейската комисия и италианската компания Sogin.
Експертите създадоха база данни с потопените обекти, оцениха тяхната опасност, както и размера на финансирането и сроковете за извършване на дейностите.

По-рано, през 2019 година, документът беше обсъден на няколко международни конференции.
Изводът е, че не трябва да се оставят такива опасни обекти на потомците – те трябва да бъдат премахнати и приведени в безопасно състояние.

Общата активност на лодките, наводнени в моретата Кара и Баренц, е 1 милион Ки. Според предварителни оценки на руски експерти, те могат да бъдат извлечени в рамките на 12 години.

Общата активност на подводниците, потопени в Карско и Баренцово моретата, е 1 милион кюри (Ci) .
Според предварителни оценки на руски експерти, те могат да бъдат извадени в рамките на 12 години.

Много подробности на: http://strana-rosatom.ru/2020/07/10/

Високо автоматизираният център ще раздробява и сортира използваните литиево-йонни батерии. Капацитетът на предприятието ще надхвърли 8 хиляди тона батерии годишно.

Компанията ще добива алуминий и така наречената „черна маса“, съдържаща литий, кобалт, манган и никел.
В бъдеще черната маса ще бъде доставена в централата на Northvolt, където ще бъде превърната в рядкоземни „енергийни“ метали.

„До 2030 година Northvolt планира да използва до 50% от нашите суровини от рециклирани батерии при производството на своите батерии“, казва Ема Неренхайм, директор по опазване на околната среда в рециклиращия отдел на Northvolt.

Центърът за рециклиране на батерии и алуминий от норвежкия сектор за електрически превозни средства (EV) ще отвори врати през 2021 г.

Норвегия разполага с най-големия парк от електрически превозни средства (на глава от населението) и е световен лидер в прилагането на EV-технологии.
Според правителството, 43% от всички нови коли, продадени през 2019 г., са били електрически, а най-популярният EV на местния пазар е Tesla Model 3.
До 2025 г. правителството иска да гарантира, че всички нови лекотоварни и леки автомобили, продадени в Норвегия , ще имат нулеви емисии.

Центърът за слънчеви и водородни изследвания в Баден-Вюртемберг (ZSW) публикува статистика за световния пазар на електрически автомобили през 2019 г.
Глобалният парк от електрически превозни средства се е увеличил с 2,3 милиона до 7,9 милиона единици (включени са „чисти“ електрически коли, а хибридите се зареждат от мрежата).

Източник: https://elektrovesti.net/71240_norvegiya-ta-shvetsiya-stvoryat-tsentr-utilizatsii-elektromobilnikh-akumulyatornikh-batarey

Броят нараства, но не може да достигне показателя от 50-60%, както беше прогнозирано по-рано.

В опит да спрат продажбите на автомобили с двигатели с вътрешно горене до средата на това десетилетие, в Норвегия потенциалните собственици на зелени автомобили бяха освободени от данъци, които се начисляват на тези, които карат бензин и дизел.

В резултат на тази политика Норвегия има най-високото използване на електрически превозни средства в света.
И това прави страната ценна изпитателна площадка, където производителите на електромобили промотират нови модели.

Най-продаваният автомобил за януари беше електрическият Audi e-tron. Той е начело за втори път от четири месеца и си осигури 9,4% пазарен дял.
Немците доставиха 902 електрически джипа в Норвегия, изпреварвайки Renault Zoe с 533 автомобила и Volkswagen Golf с 511.

Норвежкият съвет по информация за пътното движение (Opplysningsrådet за Veitrafikken, OFV) публикува статистически данни за продажбите на леки автомобили в страната през 2019 г.
Данните показват постоянен процес на електрификация на транспорта. Продажбите на автомобили в Норвегия като цяло паднаха с 3,8%, но продажбите на електромобили значително се увеличиха.

Източник: https://elektrovesti.net/69464_elektromobili-sostavili-pochti-polovinu-avtorynka-v-norvegii

Това показват данни от измервателни станции на въздуха в трите държави, близки до Русия.

Центърът за радиационна и ядрена безопасност на Финландия проведе анализ на частици, взети от въздуха на градовете Куопио, Иматра, Котка и Хелзинки през последните дни. Методът, използван от Центъра, позволява да се уловят малки концентрации на радиоактивни вещества, но такива не са открити.

Шведският институт за отбранителни изследвания (FOI) съобщи, че в настоящия момент не е регистрирано повишаване на нивото на радиация на територията на страната след инцидента в Русия.
„FOI извършва постоянен мониторинг на нивата на радиоактивни вещества в атмосферата и в случай на каквито и да е отклонения от нормалните стойности, ще ви информираме“, заяви Йонас Босон,  представител от Шведската агенция за ядрена безопасност.

Норвежката агенция за радиационна защита (DSA) също информира, че не е регистрирала повишено ниво на радиация в страната.

Източници:

Норвегия – https://www.dsa.no/nyheter/94879/kortvarig-oekning-i-straalingsnivaaet-i-arkhangelsk-var-ikke-helsefarlig

Финландия – https://www.stuk.fi/-/ven%C3%A4j%C3%A4n-ohjusonnettomuudesta-ei-ole-kulkeutunut-radioaktiivisia-aineita-suomeen

https://twitter.com/STUK_FI/status/1161278227417063424

Швеция – https://www.stralsakerhetsmyndigheten.se/press/nyheter/2019/inga-forhojda-nivaer-av-radioaktiva-amnen-uppmatta-i-sverige/

Круизните кораби замърсяват атмосферата на големите туристически центрове и тровят здравето на местните жители.
Норвежкият превозвач Hurtigruten дава пример на своите европейски колеги от Венеция и Барселона – неговият хибриден лайнер Roald Amundsen е първият, който преминава към електрическа тяга.

Hurtigruten вози пътници по реките и моретата от 1893 година, но MS Roald Amundsen е първият лайнер на компанията от нов тип.
Той е проектиран за северните морета и разполага с всички удобства на модерен круизен кораб – сауни с панорамни прозорци, ресторанти, палуби за разходки и развлекателен център. На борда могат да се настанят 530 гости.

Това обаче не е основното, което отличава Amundsen от другите пътнически лайнери. Неговата особеност е, че двигателите му могат да работят не само на дизелово гориво, което е традиционно за такива кораби.
Хибридната трансмисия им позволява да преминат поне част от пътя на електрически батерии, като по този начин се намаляват емисиите на въглероден диоксид с поне 20%. Наскоро компанията за първи път тества тази технология в реални условия.

Новият кораб тръгна на първото си пътуване по западното крайбрежие на Норвегия, когато капитанът нареди да се спрат дизеловите двигатели и да се премине към електрическа тяга.
Така MS Roald Amundsen стана първият „зелен“ круизен кораб, пише New Atlas.

Скоро хибридният кораб ще започне да извършва рейсове по крайбрежието на Норвегия, Свалбард и Гренландия, а след това ще отиде в Северна и Южна Америка, където компанията ще предлага круизи до Антарктика за всички желаещи.

Източник: http://www.nanonewsnet.ru/news/2019/pervyi-norvezhskii-kruiznyi-lainer-pereshel-na-elektrotyagu?utm_campaign=subscribe_techno&utm_medium=email&utm_source=subscribe

Това заяви екип от Службата за интегриран преглед на нормативната база (The Integrated Regulatory Review Service team) на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ).
След двуседмична мисия в Норвегия, експертите призовават правителството да създаде и национална политика и стратегия за отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци.

В Норвегия има само два изследователски реактора за производство на медицински изотопи, като извеждането им от експлоатация предстои в близко бъдеще.

Подробности на: https://www.nucnet.org/news/government-should-establish-national-nuclear-safety-strategy-says-iaea-6-5-2019

Миналата година „Зелена младеж“ обяви няколко нови идеи за ядрената индустрия за мирни цели, сред които изследвания за използване на торий, участие в международно научно сътрудничество в областта на атомната енергетика, намаляване добива на нефт, въглища и природен газ в полза на енергия от АЕЦ.

Идеята за развитие на ядрената енергетика вече не е табу за еколозите в Норвегия, пише електронният вестник Morgenbladet.
Нараства и опозицията срещу изграждането на вятърни турбини в страната.
Атомна електроцентрала, подобна на шведската АЕЦ „Рингхалс”, би могла да произвежда повече електроенергия от всички вятърни паркове, които се планира да бъдат изградени в Норвегия.

Източник: https://morgenbladet.no/aktuelt/2019/05/ett-enkelt-atomkraftverk-kan-erstatte-alle-de-planlagte-vindmollene-i-norge-skriver

По-рано тази година представителите на IFE заявиха, че за да продължи да функционира този реактор, е необходима дългосрочна работа за неговото модернизиране, което ще изисква значителен разход на средства.
Както следва да се разбира от съобщението, понастоящем тези разходи се признават за нецелесъобразни.

Реакторът JEEP-II е неразделна част от проекта NcNeutron, създаден за изследвания в областта на радиационното материалознание.

Проектът включва също Университета в Осло, Университета в Ставангер, Норвежкия университет за наука и технологии и независимата изследователска организация SINTEF.
JEEP-II беше използван и за разработване на реакторни технологии, които трябва да се използват при изграждането на европейски изследователски неутронен източник, който се строи в Швеция и трябва да бъде пуснат през 2023 година.

Реакторът JEEP-II беше спрян през декември 2018 г. за планов ремонт. Рестартирането му бе планирано на 7 февруари 2019 година. В края на януари обаче беше обявено, че във вътрешните конструкции на реактора е открита корозия и затова рестартирането е отложено. Понастоящем горивото и тежката вода са извадени от реактора.

Източник: http://www.atomic-energy.ru/news/2019/04/29/94391

 

Касетите с ториевото МОКС-гориво са изработени в лабораторията за ядрено гориво на Института за енергийни технологии IFE в град Шелер, близо до Осло.

Целта на експеримента е сравнение на поведението в реактора на сборки с ториево гориво и сборки на основата на „обикновения“ уранов оксид.

Реакторът Halden позволява да се събира информация непрекъснато, докато той работи.
Получените данни са необходими за потвърждаване на това, че горивото може безопасно и ефективно да се използва в комерсиални реактори.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/UF-Third-round-of-thorium-test-irradiation-starts-3101184.html

Според РИА Новости Бренде е изпратил писмо до Лихачов, в което заявява, че високо оценява партньорството между Русия и Норвегия в областта на радиационната безопасност и по-специално сътрудничеството между Росатом и Норвежката агенция за ядрена и радиационна безопасност.

„Добър пример за добросъседско сътрудничество беше нашият конструктивен диалог по отношение на транспортирането на морския съд „Академик Ломоносов“.
Благодарни сме, че Росатом взе предвид опасенията на Норвегия „, се казва в писмото.

Росатом отбеляза, че всички решения, свързани с изграждането и транспортирането на плаващия атомен енергоблок за проекта за плаваща атомна топлоелектроцентрала (ПАТЭС) „са и ще останат възможно максимално-публични“.
„Ние сме уверени в безопасността на технологиите и дейностите, извършвани в ПАТЭС и се стремим максимално открито да информираме нашите партньори в Балтийския регион по отношение на плановете за изпълнение на проекта и всички решения да бъдат взети в светлината на техните интереси“, подчертвават от държавната корпорация.

За справка

Плаващият енергоблок ще бъде включена в състава на плаващата атомна топлоелектроцентрала, която е проектирана за работа в районите на Крайния Север и Далечния Изток, по-специално, за да се осигури надеждно захранване на Чукотка.
Енергийният блок се изгражда на Балтийския завод в Санкт Петербург. Клиентът „Роснергоатом“ (електрогенериращият дивизион на “Росатом”) планира да го пусне в експлоатация в пристанище Певек в Чукотка през декември 2019 година.

Проектът се основава на технологиите на ледоразбивачните ядрени реактори, доказали се от няколко десетилетия.
В енергоблока са монтирани две реакторни установки КЛТ-40С с мощност по 35 MW.
Проектът е разработен в съответствие с изискванията за безопасност на МААЕ и с голям запас на безопасност, което според експерти прави реакторите на плаващия енергоблок неуязвими за цунами и други природни катаклизми.

Подробности на: https://regnum.ru/news/economy/2328580.html

Крюков оглавяваше руската делегация, която взе участие в заседание на руско-норвежката комисия по ядрена и радиационна безопасност в норвежкия град Киркенес.
Срещата между представителите на „Росатом“, специалистите на Норвежката агенция за радиационна защита и дипломати от двете страни се проведе ден след като от залива Андреев в Мурманска област беше изпратена първата партида ОЯГ.

Почистването на територията на бившата база на военноморския флот в залива Андреев, разположен на 55 км от руско-норвежката граница, в продължение на много години бе едно от главните направления на сътрудничеството между двете съседни държави. В състоялата се тържествена церемония в залива Андреев участие взе министърът на външните работи на Норвегия Бьорг Бренде, който отбеляза, че това е едно историческо събитие.

Източник: http://www.atomic-energy.ru/news/2017/06/30/77349

В протокола са описани новите процедури за обмен на информация за различни аспекти на ядрената и радиационна безопасност, което прави този процес систематизиран.

Новият документ обхваща ядрените централи, в това число Колската АЕЦ (от Първи до Четвърти енергоблок) и Ленинградската АЕЦ (от Първи до Четвърти енергоблок), корабни реактори, хранилища за свежо и отработено ядрено гориво, изследователски реактори и други ядрени съоръжения, които се намират на цялата територия на Норвегия и в 300-километровата погранична зона в Русия.

Подробности на: http://www.rosatom.ru/journalist/news/e83feb0049db8fe486208fac266abd69

След пет години Норвегия ще се превърне в “акумулаторната батерия” на Германия.

Журналистите, които са измислили тази метафора, съвсем точно характеризират същността на проекта, в когото инвеститорите са готови да вложат от 1,5 до 2 милиарда евро.

Когато през 2020 година двете държави бъдат свързани черз високоволтов подводен електропровод с дължина 623 километра и мощност от 1400 MW, пред бурно развиващата се германска възобновяема енергетика ще се открият съвършено нови перспективи.

На ВЕИ са необходими мощни системи за натрупване на електроенергия

Къде е кардиналният проблем на възобновяемата енергетика? В липсата на междинни системи за натрупване на енергия. Вятърът духа и слънцето грее, обикновено, не винаги точно в този момент, когато енергията е особено необходима. В резултат на това ВяЕЦ и фотоволтаиците или работят напразно, или не са в състояние да задоволят увеличеното за момента търсене.

Необходими са технологии, способни временно да акумулират излишъците от “зелена електроенергия”, като по този начин изравняват подобни колебания.

Така изглежда една от немските ПАВЕЦ в планината Грац

Най-провереният начин за натрупване на електроенергия в голям мащаб са помпено-акумулиращите водни електроцентрали (ПАВЕЦ), действащи в много страни по света.

Разбира се, за изграждането им е нужна гориста местност или поне хълмиста. Когато има излишък от електроенергия, помпените агрегати на тези електроцентрали качват вода от долното водохранилище в горното. При необходимост от електроенергия водата се изпуска през турбините, като на обикновена ВЕЦ.

Специфичният проблем на немската вятърна енергетика е в това, че тя е силно развита на север в страната, където почти постоянно духат силни ветрове, но където релефът е изумително равен. Разстоянието между най-близките възвишения е стотици километри.

Поради тази причина се е родила идеята да се положи подводен високоволтов електропровод до планинското морско крайбрежие на северна Норвегия – страна с богат опит в хидроенергетиката, по-точно, с ПАВЕЦ.

Немците имат вятър, а норвежците – вода и планини

По този начин, концепцията за инвестиционното споразумение, подписано на 10 февруари в норвежкия град Хаугезунд,се състои в това, да се свържат двете държави чрез съвсем икономичната за далечни разстояния линия за постоянен ток, която ще позволи да се прехвърлят от Германия в Норвегия “за съхранение” излишъците от вятърната електроенергия и при необходимост да получава обратно екологично чистата водна електроенергия.

“Ние ще можем да обменяме енергия между две взаимодопълващи се енергийни системи”, – подчертава Мел де Крон, ръководител на холандската държавна компания Tennet, която е сред най-големите собственици в Германия на електропроводи.

Заедно с държавната Немска банка за развитие KfW тя ще осигури половината от необходимите за NordLink суми. Другата половина ще внесе норвежката държавна енергийна компания Statnett.

Напоследък в Северно море активно се работи за полагане на подводни електропроводи.

Новият електропровод, който ще съедини разположеното на северозапад от Хамбург близо до устието на Елба градче Вилстер с норвежкият Тонстад, ще покрие 3% от потреблението на елктроенергия в Германия и по този начин ще осигури електроснабдяването на около 600 хиляди домакинства . “Ние приветстваме полагането на този морски кабел, доколкото се явява като една важна крачка за повишаване на енергийната сигурност на Германия”, – заявиминистърът на икономиката и енергетиката на ФРГ Зигмар Габриел (Sigmar Gabriel).

Цяла система от подводни електропроводи ще има в региона на Северно море

Същевременно NordLink ще укрепи съществено ролята на Норвегия в европейската енергетика. Тази скандинавска държава вече е важен износител на нефт и газ. В бъдеще тя ще бъде също и голям северно-европейски център за производство, натрупване и разпределение на електроенергия.

Засега страната е свързана с подводни електропроводи за високо напрежение с Швеция, Дания и Холандия.

В следващите седмици решение за полагане на кабел към Норвегия се очаква да вземе и Британското правителство. Съображенията на Лондон са същите както и на Берлин.

“Новият морски кабел ще позволи на Великобритания да внася големи обеми чиста “зелена” хидроенергия, а също да акумулира нашата вятърна и слънчева електроенергия. Това ще подобри енергийната ни сигурност и ще позволи да се подържат на ниско ниво цените на електроенергията”, – убеден е министърът на енергетиката на Великобритания Ел Дейви.

Ако се вземе предвид, че до 2019 година се планира да бъде изграден подводен електропровод между Дания и Холандия, вече става очевидно – В района на Северно море се изгражда мощна и разклонена система от междудържавни електропроводи, която ще позволи да се оптимизира използването на ВЕИ в този богат на ветрове регион.

Европейският Съюз приветства създаването на подобни енергийни мрежи и е готов да окаже финансова подкрепа.

Немските еколози подкрепят полагането на NordLink, въпреки това предупреждават: край бреговете на Германия кабелът ще мине по дъното на националния парк Ваттово море (Wattenmeer). Това най-голямо в света хомогенно крайбрежно островно маловодие е обявено за Световно наследство от ЮНЕСКО. Най-голямата заплаха за природата, предупреждават от немското отделение на Световния фонд за дивата природа (WWF), ще възникне при полагането на кабела.

Източник: http://www.dw.de/

За това е ставало дума по време на срещите на специалистите от «Энергоатом» с членовете на норвежко-шведската делегация, в която са участвали представители на Органа за радиационна защита (Норвегия), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Норвегия), МВнР на Норвегия и Органа за радиационна защита на Швеция.

Основа тема на срещата е било обсъждането на бъдещата програма за сътрудничество и списъка на проектите за реализиране според резултатите от посещението на норвежко-шведската делегация на Ровненската АЕЦ, което се е състояло на 3 и 4 февруари.

От пресслужбата съобщават, че по време на срещата директорът по международното сътрудничество на НАЭК «Энергоатом» Николай Кухарчук е отбелязал, че «Энергоатом» цени вниманието, което отделят Норвегия и Швеция на повишаването на безопасността на АЕЦ.

Подробности по темата ще намерите на: http://economics.unian.net/energetics/1041813-energoatom-nadeetsya-na-uglublenie-sotrudnichestva-s-norvegiey-i-shvetsiey-v-sfere-povyisheniya-bezopasnosti-aes.html

Професор Урсула Гибсон и кандидатът на науките Фредерик Мартинсен от Норвежкия университет за наука и технологии (NTNU) са предложили да се използва за производството на слънчеви панели неочистен силиций.

Наред с пряката икономия на материал, при този метод на производство енергийните разходи са значително по-малки.

Новата технология е базирана на производството на оптични влакна. Учените са успели да произведат стъклено-силициево влакно, с диаметър на силициевата сърцевина само 100 микрона. Благодарение на това им се е удало да намалят стойността на производството на слънчевите панели повече от 10 пъти.

Сега изследователите тестват работен прототип на фотоволтаична батерия, произведена по новата технология. Засега има редица проблеми, включително и с ефективността на готовото изделие, които трябва да се решат.

Източник: http://www.russianelectronics.ru/developer-r/news/51820/doc/71268/

Това се съобщава на сайта на Норвежката агенция по радиационна защита.

На 18 ноември представителите на Норвегия, Швеция и Украйна подписаха Декларация за намеренията по сътрудничеството в областта на обезпечаване на сигурността на ядрените обекти.

Съгласно този документ, страните ще обединят усилията си за защита на украинските АЕЦ от злосторници, ще внедрят нови системи за сигурност и ще усъвършенстват правилата за лицензиране  и вноса на ядрено гориво.

По-рано стана известно, че Европейската банка за реконструкция (възстановяване) и развитие (ЕБВР) е готова да предостави 350 милиона евро за изграждане на нов безопасен саркофаг на Чернобилската АЕЦ.

Кабелът до Великобритания ще стане най-дългият в света подводен кабел от този тип, съобщава норвежката телеграфна агенция NTB.

Държавната компания за експлоатация на централната енергийна система на страната „Статнет“, има намерение да построи два кабела за предаване на електроенергия до чуждестранните потребители. По този начин обемът на пренасяната електроенергия се увеличава с 50%, отбелязват от департамента за нефта и енергетиката в кралството.

До Германия кабелът трябва да бъде положен до 2018 година, а две години по-късно се планира да бъде въведен в експлоатация и кабелът до Великобритания. “Това ще бъде най-дългият в света подводен кабел от този тип”, – се отбелязва в съобщението.

“Възможността за обмен на електроенергия с Германия и Великобритания ще даде възможност за по-ефективно използване на енергийната система”, – цитира агенцията думите на министъра на енергетиката Турда Лиена.

“Силовите интерконектори ще ни позволят да внасяме електроенергия, когато цените на континента и във Великобритания са ниски, а да изнасяме когато имаме излишъци”, отбелязват от отрасловата организация на Норвегия.

Досега Норвегия осъществява обмен на електроенергия по съществуващите интерконетори с Холандия, Дания, Швеция, Финландия и Русия.

Източник: РИА «Новости»

За продължаването на съвместните изследвания беше обявено на съвещанието за предварителните резултати на руско-норвежката експедиция в района на Баренцово море, където се намира потъналата през 2003 година АПЛ-159.

“В хода на изследванията, който бяха проведени от 22 август до 12 септември, беше оценена радиационната обстановка, а също така и рисковете свързани с възможното издигане на подводницата на повърхността, в двата реактора на която се намира около 800 килограма ОЯГ”, – се казва в съобщението на ведомството.

По данни на министерството, “спектромертичните измервания на корпуса на АПЛ и анализа на пробите от морската вода показват, че съдържанието на радиоактивни вещества в района на потъването на К-159 не се различават от фоновите стойности, характерни за Баренцово море”.

От ведомството отбелязват, че всичко “в Баренцово и Карско море има потопени 3 атомни подводници, а също така и няколко реактора с ядрено гориво и контейнери с РАО”.

Източник: http://topwar.ru/58404-rf-i-norvegiya-prodolzhat-sovmestnye-issledovaniya-rayonov-zatopleniya-atomnyh-podlodok.html

Деветдесет метровият гигант се готви да играе главна роля в трансфера на електроенергията от три различни морски вятърни електроцентрали в Северно море към немската континентална електроенергийна система.

Гигантската преобразувателна подстанция се нарича «Dolwin Beta», но по-често е позната под името «Dolwin2». Мощността и е 900 MW. Тя е достатъчна за да обезпечи електрозахранването на около 1,5 милиона домакинства (немските и холандските домакинства използват много по-малко електроенергия, отколкото норвежките).

Оборудване на преобразувателната електрическа подстанция

Преобразувателната платформа е построена в корабостроителницата «Drydocks World» в Дубай. На платформата има още довършителни работи, главно в електрическата част, затова сега се транспортира до Хеугесунн.

Компанията «Aibel» отговаря за проектирането и построяването на платформата, а същевременно компанията «ABB» се занимава с оборудването необходимо за работата по електропроводите на високо напрежение за постоянен ток и кабелите за високо напрежение, освен това тя носи по договор отговорност пред оператора на континенталната енергийна система и купувачът «Tennet».

- След като «Dolwin Beta» пристигне в Хеугесунн, трябва да се извършат някои дейности по монтажа на оборудването. Например трябва да се монтират два наши морски трансформатора, – казва Хелене Гунтер Мерг, ръководител на отдела за информация на компанията «Nord-Europa» пред вестник «Teknisk Ukeblad».

Точната дата за пристигане на «Dolwin Beta» в Хеугесунн засега е неизвестна, обаче, се очаква, че транспортирането и ще отнеме 40 дни.

Конфигурация

Когато «Dolwin Beta» бъде готова, подстанцията ще бъде буксирана до района на Долвин (Dolwin) и ще бъде съединена към 45-километровия кабел за постоянен ток. Тя ще преобразува и натрупва енергията на променливия ток, постъпваща в нея по кабелите от морските вятърни турбини, в постоянен ток (от променливо напрежение 155 kV в постоянно напрежение 320 kV), а след това ще предава електроенергията на брега чрез 45-километров морски кабел.

По нататък електроенергията ще бъде транспортирана по кабел с дължина 90 километра до преобразувателната подстанция, разположена в района на Ниедерхейн, където ще бъде преобразувана в променливо напрежение 380 kV и подадена към централната немска енергийна система.

Полупотъващата платформа

 Платформата «Dolwin Beta» е полупотъваща и е предназначена за работа на дълбочини от 15 до 45 метра. Това означава, че не са необходими кораби с кранови установки за монтиране на платформата на мястото и. Иначе за тази цел биха били необходими корабите с най-мощни кранове в света. Монтажът може да се извърши през всеки сезон на годината, а не само в летния период.

- Платформата ще бъде изтеглена до мястото на буксир, а монтажът и ще стане за сметка на собствената и маса и чрез преразпределяне на баластите, – казва Мерг.

Източник: http://www.norge.ru.

Ако Швеция прекрати помощта за Русия по въпросите на радиационната безопасност във връзка с Украинската криза, то Норвегия ще я продължи и ще подпише през следващия месец с Мурманска област споразумение на стойност няколко милиона.

Както разказа пред Barents Observerу губернаторът на Финмарк Гунар Хенней, вниманието сега е съсредоточено върху Андревия залив (губа): „Нашите четири проекта за тази година включват предварителните дейности по осигуряването на възможността за извозване на ядрено гориво”.

Андреевият залив се намира на 60 км от северната руско-норвежска граница. Разработен е дългосрочнен план за извозването от този район на цялото отработено ядрено гориво и твърди радиоактивни отпадъци.

Урановото гориво ще бъде изпратено през Мурманск в Челябинска область в производствено обединение „Маяк”, а радиоактивните отпадъци ще постъпят в новото междинно хранилище в залива Сайда-Губа, расположено източно, на крайбрежието на Колския полуостров.

Източник: http://www.hibiny.com/news/archive/59303

В ЕС стремително расте делът на електроенергията , произведена от възобновяеми източници. Лидер в този сегмент е Норвегия.

След нея следват Швеция , Латвия и Финландия. На опашката са Малта, Люксембург и Великобритания.

По информация на Eurostat, през 2011 година 13% от консумираната в ЕС електроенергия е била генерирана от алтернативни енергийни източници.За Норвегия този показател е достигнал 67%.В Европа делът на електроенергията , произведена от ВЕИ след 2004 година е нараснала с 5,1%, а в Норвегия с 6,1%

До 2020 година в ЕС делът на електроенергията от ВЕИ ще достигне нивото от 20%, а в Норвегия – 67,5%. В момента постиженията на европейските лидери са Швеция с 46,8%, Латвия с 33,1% и Финландия с 31,8%, а класацията на «аутсайдерите» е: Великобритания – 3,8%, Люксембург – 2,9% и Малта – 0,4%.

http://pronedra.ru/alternative/2013/05/14/norvegiya-vie/