Оборудването е произведено специално по поръчка от централата.

Както съобщава Aviation Week, канадската компания вече е завършила разработването на метаматериала и е направила своите изпитания.

Проблемът

Пилотите от гражданската авиация често се сблъскват със случаи, когато злоумишленици светят с лазери по кабините на самолетите при излитане, рулиране или кацане.
Според данните на Федералното управление за гражданска авиация на САЩ, през 2016 година са регистрирани 7442 такива случаи, което е само с 3,5% по-малко от предишната година.
В Русия се регистрират по няколко стотици опита за заслепяване на пилотите годишно.

Новият метаматериал, разработен от канадската компания MTI, е получил името MetaAir. Точният му състав не се съобщава поради търговски съображения.
Според думите на основателя на MTI Джордж Паликарас, MetaAir представлява тънък гъвкав полимерен слой (филм) с включвания от отражаващи частици с диаметър 5 nm (нанометра).

Предимствата на MetaAir

Уникалните свойства на MetaAir са, че той пропуска обикновеното светлинно излъчване, но отразява светлината от лазерите.
Освен това, този материал в някаква степен повишава контраста на изображението, което виждат пилотите.
Филмът също засилва фоновата светлина от уличното осветление на градовете и автомобилите по пътищата, като по този начин позволява на пилотите по-добре да се ориентират при излитане и кацане нощем.

MetaAir може да се нанася както на новите стъкла на кабините на самолетите, така също да се залепва като филм на стъклата на самолетите, които вече са в експлоатация.
Според съвместните изпитания, MTI и Airbus имат намерение да сертифицират новото покритие и да се заемат съвместно с търговската му реализация.

Способи за откриване на нарушителите

През януари тази година Лабораторията за отбранителни науки и технологии към Министерството на отбраната на Великобритания представи ново приложение за смартфони, с помощта на което летците на самолетите и служителите на аерогарите ще могат с голяма точност да определят източника на заслепяващото лазерно излъчване.
Сега това приложение, получило наименованието LERapp, е в период на изпитания.

За определяне на източника на лазерно излъчване приложението използва камерата на смартфона и GPS датчик, по данните от който се изчислява местоположението на нарушителя.
След това координатите му автоматично се предават в полицията.

Очаква се ,че това приложение ще бъде достъпно за ползване още през това лято.
Първоначално ще бъде пусната версия за iPhone, а по-късно и за устройства с Android.

Източник: http://www.nanonewsnet.ru/news/2017/novyi-metamaterial-zashchitit-pilotov-ot-oslepleniya-lazerom?utm_campaign=subscribe_techno&utm_medium=email&utm_source=subscribe

Екипът е разработил технология, която подобрява капацитета, процентното извличане и възможността за повторна употреба на материалите, които натрупват уран от морската вода.

Учени от Националната лаборатория в Оук Ридж, САЩ, демонстрираха материал, който може да извлича уран под формата на уранови йони от водата като гъба.
Това може да стане и с пластмасови влакна, покрити с химическото съединение амидоксим, което привлича йоните и ги задържа на повърхността на фибрите.
Когато фибрата се насити, йоните уранил могат да бъдат освободени чрез химическо третиране на пластмасата и после да бъдат рафинирани за използване в реактори.

Използвайки подобна система, учените от Станфорд са създали тяхно собствено проводимо влакно от въглерод и амидоксим, което позволява да се изпращат електрически импулси през материала за привличане на повече уранилови йони. Методът е по-добър от предишния заради капацитета на фибрите – колко уран могат да задържат, скоростта на хващане на йоните и колко пъти може да бъде повторно използвана нишката.

Подробности на: http://news.stanford.edu/press-releases/2017/02/17/uranium-seawaterrs-nuclear-power/

Освен това, според мнението на компанията, технологията е готова за комерсиално приложение и в скоро време – до 28 месеца, новите прозрачни панели, ефективно преобразуващи слънчевата енергия, ще се появят на пазара.

За разлика от обикновените непрозрачни фотоелементи,панелите SolarWindow ще могат лесно га се интегрират като покритие за всяко стъкло или пластмасова повърхност. Те могат практически да започнат веднага да произвеждат електроенергия, даже при изкуствено осветление или на сянка.

Трябва да се отбележи, че предишните концепции за прозрачни слънчеви батерии имаха ефективност до 1%, докато традиционните слънчеви батерии преобразуват слънчевата светлина в електроенергия с ефективност от 20 до 25%.

По този начин, според изчисленията на компанията, новите прозрачни панели SolarWindow ще имат ефективност 30 – 37%.

Въпреки, че разработчиците засега не разкриват секретите на технологията, все пак, те споделят, че покритието се състои от няколко слоя кислород, въглерод, водород и азот, а също така има някакви “активни слоеве”, които поглъщат слънчевата светлина, и прозрачни “невидими проводници”,които преобразуват светлината в електричество и същевременно “визуализират” покритието за предотвратяване сблъскване на птиците със стъклото.

Експлоатационният срок на тези прозрачни слънчеви панели е не по-малко от 25 години. Що се отнася до рентабилността и екологичната ефективност, разработчиците са уверени, че една установка SolarWindow ще позволи да се намалят емисиите на въглероден двуокис 12 пъти повече, отколкото обикновените фотоволтаични панели.

Източник: http://stroiportal-dnepr.com/news/novye_solnechnye_okna_generirujut_v_50_raz_bolshe_ehnergii_chem_obychnye_solnechnye_paneli/2015-08-30-7933

Европейската комисия съобщи, че е готова да отдели пари за реализиране на мащабен проект с цел погребване на дъното на Северно море емисиите на ТЕЦ от CO₂.

Проектът, наречен “Бяла роза” предполага, емисиите от въглероден двуокис на въглищните ТЕЦ в Йоркшир, Великобритания, да се улавят и компресират. След това да се транспортират по тръбопровод към Северно море, където под налягане да се напомпват в специални кладенци.

Авторите на този проект считат, че по този начин 90% от емисиите ще бъдат уловени и след това погребани в морските дълбочини.

Според твърденията на учените, именно благодарение на подобни технологии световната общност ще съумее да намалява нивото на емисиите от въглероден двуокис в атмосферата през следващите 100 години.

Наред с одобряването, се изказват и опасения относно безопасността на такива морски хранилища.

Източник: http://innovanews.ru/info/news/ecology/14194/

Отказването от силиция в полза на перовскита ще позволи да се намали в пъти стойността на производството на електроенергия чрез слънчеви батерии. И въпреки, че новите фотоелементи ще имат по-малък КПД, тази новост ще направи слънчевата енергетика по достъпна – уверени са водещите специалисти в отрасъла.

Перовскитът, или калциев титанат, е бил открит през първата половина на XIX век в Уралските планини и е наречен в чест на граф Лев Алексеевич Перовский, виден държавен деец, герой от Отечествената война през 1812 година, и известен любител на минерали.

Калциевият титанат за първи път е използван за направата на фотоелемент чак през 2009 година, като тогава е постигната много ниска ефективност на преобразуване на енергията – само 3,5%.

Обаче последните експерименти, в частност замяната на течния електролит, който преди това е разтварял перовскита и е превел фотоелемента нетраен, с твърд, е позволил и да се увеличи КПД ДО 15%.

Според оценките на водещите инженери, простата конструкция – няколко тънки проводящи слоя-подложки, върху един от които е нанесен специален пигмент, а също и перспективните 25% ефективност, могат да направят революция във възобновяемата енергетика.

”Главното предимство на новите фотоелементи се заключава не толкова в ефективността, колкото в това, че материалът е дяволски евтин – казва професор Майкъл Гретцел (Michael Grätzel) от федералното политехническо училище в Лозана (École Polytechnique Fédérale de Lausanne). – Батериите на базата на перовскита, в които не се използва силиций, могат да направят слънчевата енергетика наистина масова”.

Майкъл Гретцел е изобретател на една от разновидностите на слънчевите батерии – фотоелектрохимичните клетки (клетките на Гретцел). Той меже да се счита за привърженик на тези, чийто разработки са насочени не толкова към повишаване на ефективността, колкото към намаляване на материалните разходи при производството на фотоелементите.

Обаче днес мнението на Гретцел се подкрепя и от тези представители на отрасъла, които се борят за повишаване на КПД, без да се съобразяват с разходите.

“Безсилициевите батерии са толкова ефективни и прости за производство, че аз мога уверено да кажа, че бъдещето е тяхно”, - казва професор Мартин Грин (Martin Green) от университета в Нов Южен Уесл (University of New South Wales), пионер в областта на слънчевата енергетика.

Трябва да добавим, че по предварителни оценки използването на слънчеви батерии на базата на перовскита ще намали стойността на произведения kWh електроенергия седем пъти, което предрича колосални перспективи за развитието на чистата възобновяема енергетика.

Източник: http://www.ecology.md/section.php?section=tech&id=11397

Група японски учени е разработила технология, основана на използването на високо-енергетични елементарни частици, която позволява за първи път да се получи точна информация за разпределението на разтопеното ядрено гориво в реакторите на авариралата АЕЦ “Фукушима-1”. Това съобщават японските СМИ.

За да се получи изображение на ядреното гориво вътре в реакторите, изследователите предлагат да се използват чувствителни прибори, които са способни да улавят определени частици, който се образуват при преминаване на космическите лъчи през атмосферата на Земята. При сблъскването си с радиоактивни вещества те изменят траекторията на движението си, което позволява на специалистите точно да определят местоположението на ядреното гориво и на базата на получената информация да създадат графичен модел на структурата на вътрешността на реактора.

Изследователският екип, в който влизат специалисти от градския университет на Токио и на Националната организация за изучаване на физиката на високите енергии, вече направи успешни изпитания на технологията. Учените са успели да получат детайлно изображение на конструкцията на горивните касети вътре в реактора на един от блоковете в АЕЦ “Токай” в префектура Ибараки. “Ние сме готови да предоставим нашето измерително оборудване за използване на АЕЦ “Фукушима-1”, ако операторът разгледа тази възможност”, - отбелязва професор Хидекадзу Какуно.

Аварията на АЕЦ “Фукушима-1” стана след земетресението с магнитуд 9,0 на североизток от Япония на 11 март 2011 година. След подземните трусове крайбрежието беше връхлетяно от 14 метрова вълна цунами, която заля четири от шестте енергоблока на централата.и извади от строя електрозахранването и системите за охлаждане на реакторите, което доведе до серия от водородни взривове и стопяване на активната зона на реакторите. Разтопяването на ядреното гориво е станало едновременно на три от реакторите. Операциите по изваждането на остатъците от горивото и вътрешно-корпусните устройства са планирани към средата на 2020 година, които сега се разработват детайлно.

На специалистите и до сега не е ясно, къде именно в реакторите и в какво състояние се намират остатъците от ядреното гориво.

Източник: http://www.seogan.ru/razrabotana-texnologiya-dayushaya-tochnuyu-informaciyu-o-yadernom-toplive-v-reaktorax-aes-fukusima-1.html

През 2012 година изследователска група от университета на Флорида обяви за постигнат рекорден показател за ефективност на разработените от тях слънчеви батерии на базата на графен, който тога е бил равен на скромните 8,6%.

Елементите на тяхната слънчева батерия са били направени върху силициева подложка, покрита със слой графен и слой от сложното съединение TFSA (trifluoromethanesulfonyl-amide).

Наскоро друг екип от изследователи демонстрира своя вариант на графенова слънчева батерия, която е имала ефективност 15,6% и в конструкцията и изобщо няма силиций.

Опитният образец на фотогалваничната клетка е създаден от изследователите от групата за Фото-галванични и опто-електронни устройстваGroup of (Photovoltaic and Optoelectronic Devices, DFO) на испанския университетUniversitat Jaume I и Стенфордския университет, представлява комбинация от слоеве на титан и графен, който изпълнява едновременно ролята на погълтител-преобразувател на светлинатаи проводник за електрическите заряди.

Производството на новите слънчеви батерии, имащи такава голяма производителност при преобразуването на слънчевата светлина в електричество няма да е толкова сложно. Основният технологичен процес при производството им е така нареченото преместване и отлагане на парите. Процесите протичат при относително невисоки температури (150 ^оС). Освен, че реализирането на производството на такива елементи не е свързано с високи разходи, низко-температурните технологични процеси позволяват за материал на подложката да се използват гъвкави полимерни материали.

Описание на направените изследвания, структурата на новите високоефективни слънчеви батерии и технологията за производството им бяха публикувани от учените в един от последните броеве на списанието Nano Letters.

Източник: http://www.dailytechinfo.org/energy/5553-novye-grafenovye-solnechnye-batarei-prodemonstrirovali-rekordnyy-pokazatel-effektivnosti-v-156-procenta.html

 Учените са разработили електрически проводници, които могат да се разпъват, увеличавайки дължината си до 8 пъти, – без да загубят функционалните си качества.

Изследователите от университета в северна Каролина са създали слаботокови електрически проводници, които могат лесно да се направят 8 пъти по-дълги чрез обикновено разтягане. Разбира се, даже след многократно разпъване проводниците продължават да функционират нормално.

Изобретението открива широки перспективи за производителите на електроника: “гумени” проводници могат да се използват повсеместно: от слушалките до “умните” дрехи с вшити чипове.

За направата на проводниците учените са използвали тънка тръбичка от много еластичен полимер, запълнен с течна сплав на галий и иридий, които са ефективни електропроводници.

Предишните опити да се създадат еластични проводници по обикновения начин чрез влагане на “гайтани” от метални проводници в еластични полимери не са се оказали резултатни. Всичко, което по тази технология се е получавало са били – неудачни компромиси между здравина и еластичност.

Новият проводник съхранява свойствата на отделните компоненти, с други думи, съчетава голяма здравина и отлична електропроводимост.

Отгоре на това, за производството на новите проводници не са необходими сложни и скъпи технологични процеси.

Обаче, преди масовото внедряване в електрониката на новите проводници, трябва да се реши един проблем – минимизиране на изтичането на металите при скъсване на проводника.

Източник: http://rnd.cnews.ru/tech/news/top/index_science.shtml?2012/12/25/513918