Китай започна изграждането на три нови АЕЦ в провинциите Шандун, Фуцзян и Гуандун.

Китай изостава от графика по отношение на амбициозния си план за изграждане на АЕЦ и среща трудности, свързани с нарастващите разходи на енергийните проекти.
Първият в света реактор AP1000, изработен от американската „Уестингхаус“, бе пуснат в експлоатация едва миналата година – около 4 години по-късно от първоначалния план.

В края на 2018 г. общата мощност на АЕЦ в Китай е 45,9 GW. 11 енергоблока са в процес на изграждане, а до края на следващата година се очаква страната да разполага общо с 53 GW ядрени мощности, или с 5 GW по-малко от набелязаната цел.

Според представители на индустрията, през следващите 10 години властите трябва да одобрят изграждането на 6-8 нови енергоблока годишно, за да може страната да постигне целите си в борбата срещу изменението на климата и за чистата енергия.

Подробности на: https://www.reuters.com/article/china-nuclearpower-idUSL4N24Q255

Разработването на технико-икономическата обосновка (ТИО) за създаването на нови проекти за АЕЦ със средна мощност се планира към 2019 година, следва от публикуваният през седмицата паспорт на програмата.

В документа се отбелязва, че АЕЦ със средна мощност (300-700 MW) “ще са търсени на формиращия се чуждестранен пазар”, а изграждането в Русия на АЕЦ със средна мощност “изисква детайлно изучаване на нуждите на пазара и обосноваване на конкурентно-способността”.

Засега са определени два перспективни проекта на атомни електроцентрали със средна мощност с реактори ВВЭР-600 (ОКБ «Гидропресс») и ВБЭР-600 (ОКБМ Африкантов»).

Отбелязва се също, че в частта АЕЦ с малка мощност (1-300 MW) в Държавната корпорация «Росатом» се работи по “създаването и внедряването на комплекси от енергийно оборудване и инфраструктура за осигуряване с енергия на обектите с граждансо и отбранително предназначение в арктичните зони на РФ”.

Реализирането на пилотния проект по създаването на атомна централа с малка мощност (АСММ) на базата на референтните решения се планира до 2020 година.

Източник: http://nuclear.ru/news/100045/

В Севастопол ще бъде построена Севастополската ПГУ-ТЕЦ () паро-газова топлоелектроцентрала. Въвеждането на мощностите в експлоатация ще става поетапно: първоначално ще бъде пуснат един енергоблок с мощност 235 MW, а след това следващия със същата мощност. Централата ще осигури електроенергия за Севастопол и прилежащите райони.

Втората централа – Симферополската ПГУ-ТЕЦ ще бъде изградена в Симферопол. Въвеждането и в експлоатация също ще стане на два етапа.

Планира се двете централи да бъдат въведени напълно в експлоатация до края на 2018 година.

Проектът се реализира от държавната корпорация „Ростех“. Освен това, се реализира енергийният мост от Краснодарския край в Крим. Засега Крим изцяло зависи от доставките а електроенергия през Украйна.

Източник: http://www.vestifinance.ru/articles/63256

Той заяви, че на 12 август ще се проведе Научно-технически съвет на „Росатом“ по проекта БН-1200. „Там ще се разглежда текущото му състояние, примерната оценка на цената. В някакъв смисъл ще се решава съдбата му“, каза Онуфриенко.

Решението за проектирането на реактора БН-1200 ще бъде взето след пускането на БН-800 в Белоярската АЕЦ, планирано за август – септември 2015 г.

Директорът по капиталовложения в „Росатом“ Генадий Сахаров уточни, че има чуждестранен интерес към проекта от страна на Китай.

Подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2015/07/31/58717

Това съобщи пред журналистите заместник-председателят на комитета за ядрен и енергиен надзор и контрол към Министерството на енергетиката на Република Казахстан Тимур Жантинкин.

“До края на годината остава малко време. Вероятно, през следващата година това ще стане”, – каза той.

Както по-рано съобщи ТАСС, в края на септември 2014 година Казахстан и Русия представиха проект за междуправителствено споразумение за изграждане и експлоатация на АЕЦ в Казахстан.

Споразумението предвижда съвместно реализиране на електроенергията, произвеждана от бъдещата АЕЦ. Обсъждат се възможности за производство на ядрено гориво на територията на Казахстан. Площадката, мощността и сроковете за изграждането ще бъдат определени в бъдещият договор.

Построяването на типов енергоблок се оценява на 5 милиарда долара. Обаче, както сподели по-рано ръководителят на “Росатом” Сергей Кириенко, стойността на АЕЦ в Казахстан може да бъде и по-ниска. Технико-икономическата обосновка (ТИО) ще бъде готова за година и половина.

“Като се отчете, че Русия и Казахстн са стратегически партньори и имаме общо икономическо пространство, ние считаме, че изграждането на АЕЦ ще се извършва по същата логика и по същите правила, както това се прави в РФ”, – отбеляза Кириенко.

Той уточни, че става въпрос за построяването на АЕЦ с един или два енергоблока.

“Решението е на правителството на Казахстан, но нашата препоръка е, че е желателно да се построят два блока, защото изграждането само на един е по-скъпо. Стойността на произведената електроенергия от АЕЦ с два енергоблока е по-ниска, отколкото от централа със само един блок”, каза Кириенко.

Източник: http://www.atomic-energy.ru/news/2014/11/11/52810

Авторите на концепцията – професорите от MIT Jacopo Buongiorno, Michael Golay и Neil Todreas, съвместно с група специалисти от други организации. Концепцията е била представена на симпозиума по малки модулни реактори, организиран от американското общество на инженерите-механици.

Атомна електроцентрала на платформа

Фактически, става дума не за плаваща АЕЦ, а за централа с морско базиране. Авторите предлагат да се монтира централата на платформа, подобна на плаващите сондажни нефтодобивни платформи. Морското разположение позволява лесно да се организира автоматичното охлаждане на реактора в случай на тежка авария.

Както пояснява един от авторите на концепцията, Якопо Бонджорно (Jacopo Buongiorno), платформата, заедно с монтажа на централата може да се произведе в корабостроителница.

След това тя може да бъде изтеглена на буксир до мястото на експлоатация на разстояние от 5 до 7 мили от брега. След това платформата ще бъде закотвена и свързана към сушата с подводен кабел.

Концепцията на американците се базира на две проверени технологии. Преди това са леководни реактори с огромен опит при експлоатацията им. А също така добре е отработена технологията за строителство на морските сондажни платформи. Точно затова е привлечена към разработването на концепцията компанията CB&I, имаща значителни успехи в този бизнес.

Базирането на проверени технологии позволява да се минимизират технологичните рискове, счита Бонджорно.

Какво е предимството на американската концепция? Разполагането на централата далеч от брега дава възможност да се осигури допълнително ниво на безопасност.

Действително платформата с централата, намираща се на разстояние няколко мили от брега на място, където дълбочините достигат до стотици метри, няма да изпитват последствията от преминаване на цуами. Дебелият слой вода ще смекчи или ще доведе до нула въздействието на земетресението.

“Платформата се намира в открито море, което може да се счита за неизчерпаем краен погълтител на топлина. По този начин може да се организира охлаждането на централата без намесата на операторите. Освен това, самият корпус на реактора щесе намира под нивото на морето”, – казва Бонджорно.

Предимства

Има и други предимства. Например, в случай на тежка авария отпада необходимостта от евакуация на населението. Ще се опростят изискванията за вентилиране на контейнмънта при авария, защото основните емисии ще са над необитаеми морски участъци.

Самото местоположение на отдалеченост от брега също се отнася към положителните страни на концепцията. Обикновено е достатъчно сложно да се избере площадка за нова централа, защото АЕЦ се нуждае от водоем (океан, море,река,езеро или друго) като източник на техническа вода. Но за поземлени участъци в близост до водоемите, като правило, има много голямо търсене.

Напротив, за откритото море няма такава блъсканица. “Океанът е много евтин като недвижима собственост”, – отбелязва Бонджорно.

Извеждането от експлоатация на такава централа се свежда до изтеглянето и на буксир до централизиран обект, както това става с атомните подводници или с други атомни плавателни съдове. След демонтажа на оборудването на централата, освободената платформа веднага може да влезе в употреба.

Заводското производство на платформата и централата позволява да се използват предимствата на стандартизацията,което трябва да повлияе положително на цената на централата и на произведената електроенергия. Важното е, че в концепцията не се предвижда използването на бетон, защото именно бетонните работи се отнасят към едни от основните причини за сриването на графиците за строителството и преразход на средства.

Принципни ограничения за мощността на централата монтирана на платформата няма. Тя може да бъде с малка електрическа мощност – например 50 MW. Но може да бъде и стандартен хилядник. “Нашата концепция е гъвкава”, – казва Бонджорно.

Потребители на централи с морско базиране могат да станат азиатските държави, където опасностите от цунами са големи и има растяща нужда от електроенергия.

“такива централи имат смисъл за Япония, а също така и за такива държави, като Индонезия, Чили или африканските държави”, – счита Бонджорно.

Професор Тору Обара от токийския технологичен институт нарича новата концепция “много привлекателна и многообещаваща”. Той е уверен, че технологични препятствия за създаване на централи върху платформи няма. Разбира се от концепцията до въплъщаването и в желязо ще са необходими още много усилия.

Източник: http://atominfo.ru/newsh/o0732.htm

 

Великобритания има намерение до 2050 година да построи 50 атомни електроцентрали с обща мощност до 75 GW. Официално обявените в държавната програма 12 ядрени енергоблока са само първият етап от голяма програма, заявиха от Комитета по управление на РАО.

50 АЕЦ ще бъдат достатъчни, за да задоволят с електроенергия около 85% от нуждите на страната. Действащите сега девет атомни електроцентрали осигуряват малко повече от 20% от консумираната електроенергия във Великобритания. Осем от тях трябва да бъдат затворени до средата на следващото десетилетие.

За разлика от други европейски държави, правителството планира да поощрява инвеститорите за построяване на нови АЕЦ.

Източник: http://www.seogan.ru/velikobritaniya-postroit-50-atomnix-elektrostanciiy-k-2050-godu.html

Проведеният в Литва референдум за АЕЦ се отнасяше за друг проект, а мнението на обществеността по новия проект за атомна електроцентрала трябва да бъде чуто още един път, твърди литовският премиер Алгирдас Буткявичюс.

“Аз искам да кажа, че тогава референдумът беше организиран по въпроса за строителството на АЕЦ и за конкретен проект, когато беше предоставена информация за това, колко може да струва този обект на Литва. Сега, вие навярно сте чули, че цената е значително по-ниска, отколкото се представяше по-рано, от предишното правителство. Но от уважение към обществеността, аз мисля, ще бъде необходим още един референдум, и ние трябва да попитаме хората”, – каза Буткявичюс в четвъртък в интервю за радио Žinių radijas.

Той каза, че новият референдум може да отмени резултатите от предишния, обаче на обществеността трябва да бъде представена цялата необходима информация.

“Моята логика е такава, но в началото всички трябва да разберат, че на обществото трябва да бъде съвършено ясно заявено за възможната цена, възможният риск, изискванията на инвеститорите, на регионалните партньори… Аз мисля, че когато всичко се обясни на обществеността, тогава ще има съвсем други дискусии и вътре – на правителствено ниво – разбира се и реакцията на обществеността ще бъде премерена, разбираема”, потвърди премиера, отговаряйки на въпрос за това, ще отмени ли новият референдум решението на стария.

Гражданите на Литва не подкрепиха проекта за нова АЕЦ на консултативен референдум през октомври миналата година. Тогава за построяване на нова АЕЦ са гласували 34,09%, а против са били 62,68%. В гласуването са участвали 52,58% от имащите право на глас.

Управляващите сега Социал-демократи начело с Буткявичюс критикуват изработеният от предишното дясно-центристко правителство проект, според който енергийните компании от балтийските държави и японската компания Hitachi трябва да построят нова АЕЦ с електрическа мощност 1350 MW до 2020-2022 година.

Източник: 15min.lt

Fennovoima започна процедура за подготовка на оценката за въздействие на околната среда (ОВОС) на новата АЕЦ «Ханхикиви-1» по проект на Росатом, съобщава пресслужбата на финландската компания. Програмата за подготовка на ОВОС е била предадена в Министерството на заетостта и икономиката на Финландия.

Fennovoima разглежда строителството на атомна електроцентрала с мощност около 1200 MW в региона Пюхяйоки, разположен в Северна Остроботания. Площадката е била избрана през 2011 година на базата на многогодишни проучвания.

Напомняме, че в началото на септември финландската ядрена енергийна компания Fennovoima и Русатом Оверсиз, дъщерно предприятие на Държавната корпорация «Росатом», се договориха за условията на предложението, адресирано към акционерите на финландската компания за приемане на инвестиционно решение и подписване до края на 2013 година на договор за построяване на АЕЦ.

Росатом внася за разглеждане от акционерите на Fennovoima доработен с отчитане на след-фукушимските изисквания за безопасност проект «АЭС-2006» с реактор ВВЭР. Този проект е последният от еволюцията на реакторите ВВЭР, които се експлоатират много години. Този проект отговаря на нормите на МААЕ и EUR, и ще бъде адаптиран към финландските национални изисквания за безопасност.

Източник: Центр энергетической экспертизы

Компанията General Atomic (Сан-Диего, щат Калифорния, САЩ) съобщи за разработването на нов тип ядрен реактор на бързи неутрони, който ще позволи да се намали количеството на радиоактивните отпадъци (РАО) 5 пъти, а също така да се намалят разходите за производството на електроенергия с 40%.

Ръководството на компанията има намерение да получи финансова подкрепа от Министерството на енергетиката на САЩ за реализирането на проекта за високотемпературен реактор. Принципът на работа на новия реактор се отличава от традиционния в това, че вода или натрий, изпълняващи ролята на топлоносител, ще бъдат заменени с хелий. Освен това горивните касети ще бъдат заредени с необогатен уран вместо с обогатен, или с отработило ядрено гориво (има вариант и с торий).

Възможността да се използва гориво, непригодно за стандартните реактори, ще позволи да се намалят разходите за производство на електроенергия. Ефективността на верижната реакция на необогатеният, или обеднен, уран ще се подържа с помощта на неутронно облъчване. Освен това КПД на енергоблока ще бъде увеличен до 55% за сметка на нагряването на активната зона до 850 ^оС. Системата ще бъде едноконтурна, като хелия след работния цикъл в турбината ще преминава през топлообменници и после отново ще се подава в работната зона на реактора.

Периодът на експлоатация на реактора без презареждане с гориво, според уверенията на разработчиците, ще бъде 30 години. След изваждане на отработилото гориво и изчистване на реактора, той ще може да се презареди и използва отново 30 години.

В действителност, проектът на General Atomic не може да се счита за уникален. С висока температура на активната зона се отличава руският проект за реактор на бързи неутрони и оловно-бисмутов топлоносител СВБР-100. В голяма част от реакторите от нов тип се предвижда прегрята активна зона, а също така неутронно облъчване.

Източник: http://pronedra.ru/atom/2013/08/20/general-atomic/#ixzz2dMe0TtD5