Учени от Държавния физико-енергиен институт в Обнинск разглеждат няколко сценария за развитието на ядрената енергетика в Русия през следващите 80 години.
Докладът им е публикуван в списанието Nuclear Energy and Technology, което се поддържа от Националния изследователски ядрен университет (МИФИ).

Първият сценарий включва само реактори с топлинни неутрони. Другите два са двукомпонентни – със „своевременно“ въвеждане в експлоатация на реактори на бързи неутрони (базов сценарий) и забавеното им пускане.

Резултатите от анализа за всички сценарии показват най-голям потенциал за двукомпонентна система. Дори опцията със забавено пускане в експлоатация на бързи реактори има по-голям потенциал, в сравнение с първия сценарий, защото по този начин ще се намали обема на отработеното ядрено гориво и ще се оптимизира използването на количествата естествен уран.

Източник: https://mephi.ru/content/news/1810/129810

Учени от НИЯУ МИФИ са разработили първия руски микроелектронен приемо-предавател (трансивър), който е отговорен за „зрението“ на автопилотните системи. Погледът на машината ще стане по-остър.
Тази разработка приближ

Трансивърът е ключов приемо-предавателен елемент на системите за техническо зрение, които използват анализ на радио- и оптични сигнали и позволяват на роботите-шофьори да се ориентират и усещат заобикалящата среда почти толкова добре, колкото човек.
Основното предимство на новата разработка е в комбинирането на излъчвател, приемник и радио част на един чип.

Системите за техническо зрение, които използват анализ на радио и оптичен сигнал, позволяват на автопилотните превозни средства и други автономни системи днес да усещат заобикалящата ги среда почти толкова добре, колкото хората, твърдят университетски учени.
Ключовият приемо-предавателен елемент на такива системи е така нареченият радио-тракт – приемо-предавател или сензор, който позволява да се предават, приемат и усилват сигнали.
Система от няколко трансивъра от този вид представлява „зрението“ на системите за автопилот.

Подробности на: https://tinyurl.com/y5sdjdf7

Изследването на свойствата на наноразмерните обекти предизвиква повишен интерес предвид растящата тенденция към миниатюризация, особено в областта на наноелектрониката.

Съвременно състояние

Съвременните постижения в сферата на създаването на микро и нано електромеханични системи (МиН ЕМС), които да обединяват в едно устройство наноелектроника и механични елементи (приводи, помпи или двигатели), могат да бъдат перспективни като микроскопични физически, биологични или химични датчици.

Задържащите фактори

Един от задържащите фактори за масово внедряване на подобни устройства се явява проблемът за създаване на миниатюрни източници за захранването им.

Сега активно се изследва възможността за миниатюризиране на добре познатите литий-йонни батерии, слънчевите батерии, горивните клетки и всевъзможните типове кондензатори. Обаче геометричните размери на подобните източници за захранване не позволяват да се говори за създаване на действително микро и наноразмерни системи.

Старото/ново решение

Другият подход към проблема за осигуряване захранване на съвременните перспективни МиН ЕМС са радиоизотопните батерии.

Радиоизотопните, наричани още ядрени или атомни батерии – това са източници на електроенергия, в които енергията на радиоактивния разпад на метастабилните елементи – атомните ядра – се преобразува в електричество.

Голямата плътност на енергията на единица маса и обем, а също и вариращият в широки граници чрез подбор на радионуклида период на стабилно енергоотделяне определят областта на приложение на ядрените батерии.

Основните задачи за решаване

Две задачи стоят в основата за създаването на радиоизотопни батерии за МиН ЕМС.
Първата е създаването на самия източник с микронни размери. Сега термоелектричното преобразуване е общопризнато като един от най-кратките пътища за преобразуване на енергията от ядрения разпад в електрическа. Съответно, потенциално има по-малко възможности за електрически загуби.
Оттук възниква втората задача – създаване на високоефективен термоелктричен материал за преобразуване на енергията на ядрения разпад в електрическа. Сега световната тенденция за решаване на тази задача е чрез използване на наноструктурирани материали.

Държавата отпуска грант за изследване на проблема

В катедрата по физико-технически проблеми на метрологията към НИЯУ МИФИ е натрупан голям опит по изследване на метални наноклъстери с използване на различни експериментални методи и цифрово моделиране. Грант от Руския Научен Фонд ще позволи на учените да продължат изследванията в това направление и да използват резултатите за създаване на високоефективен термоелектричен материал на базата наноструктуриран слой, състоящ се от наноразмерни метални клъстери (~1 nm).

Очакваният ефект

В такава структура няма фононо предаване на топлина, защото фононите са затворени в наноразмерните метални клъстери, а в образеца се запазва близка към металната електронна проводимост, която се осигурява от ефектите на проникване (percolation).

На базата на наноструктурирания слой, съдържащ наноразмерни метални клъстери, ще бъдат създадени и изучени високоефективни преобразуватели на енергията от алфа и бета разпада на радиоактивните ядра в електричество.

Очаква се, че такива термоелектрически преобразуватели ще притежават рекордновисока термо-ЕДС, която ще превишава 10 пъти термо-ЕДС на обикновените термоелементи.

Областите на приложение

Областта на използване на радиоизотопните източници с термоелектрическо преобразуване е практически безгранична. Тя се простира от ядрените батерии със свръх-малки размери за захранване на микро и нано електромеханични системи до кардиостимулаторите, микро-роботите с различна специализация и предназначение. Също така и в устройства за продължителна автономна работа в далечния космос, на големи дълбочини и в районите на крайния север.

Източник: http://www.atomic-energy.ru/news/2016/05/13/65859

Сега в света активно се работи по създаване на устойчиво към аварии, така нареченото accident tolerant fuel.

Стимул за това стана аварията на японската АЕЦ “Фукушима-1” през 2011 година. Тогава беше прекратено подаването на охлаждаща вода в активните зони на реакторите, предизвиквайки прегряване на ядреното гориво.

Вследствие на повишената температура на циркониевите тръбички на топло-отделящите елементи (ТОЕ) е възникнала така наречената пароциркониева реакция, която се съпровожда с отделяне на допълнително голямо количество топлина и разрушаване на топло-отделящите елементи.

Практически веднага след тази авария в страните с развита ядрена енергетика се активизираха разработките по предотвратяване на възможностите за възникване на пароциркониева реакция. Един от пътищата за решаване на този проблем е модифициране на циркониевите обвивки на ТОЕ.

“Ние в МИФИ се занимаваме с разработване на модифицирани и композитни циркониеви материали с подобрени качества, а също и с разработване на защитни покрития и начини за модифициране на повърхността на циркониевите компоненти за активната зона на реакторите на топлинни неутрони”, съобщи главният специалист от Института по промишлени ядрени технологии МИФИ, създател на установката за имитиране на аварийните режими във водно-водните енергийни реактори ВВЭР Светлана Иванова, думите на която се цитират в съобщението.

Тя отбеляза, че устойчивостта на разработените циркониеви компоненти трябва да се проверява в условията на аварийни ситуации, моделирани в експериментални условия, но съществуващите сега установки са скъпи, работата на тях е трудоемка и изисква много допълнително време.

Както се отбелязва в съобщението създадената в МИФИ установка с размерите на микровълнова печка позволява достоверно и с минимална трудоемкост да се имитират етапите на максимална проектна авария на АЕЦ със загуба на топлоносителя и надпроектна авария. Също така може да се имитира термичен удар, който възниква в момент на аварийно заливане на активната зона на реактора с вода.

Резултатите от изследванията, които могат да се получат с помощта на новата установка, могат да се използват за обосноваване, разработване и внедряване на нови материали и елементи от конструкцията на активните зони на ядрените реактори.

Подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2016/02/03/63026

Това заяви Георги Валентинович Тихомиров, декан на Физико-техническия факултет на НИЯУ „МИФИ“.

От много години НИЯУ „МИФИ“ е водещ обучаващ център, но най-много до 5 години ще стане най-престижният световен център за подготовка на висококвалифицирани кадри за ядрения отрасъл, коментира Тихомиров на среща с 34 млади журналисти, политически и обществени дейци от 17 държави от цял свят, които бяха на посещение в Русия като част от програмата „Generation Next“ („Ново поколение“) на Федералната агенция „Россътрудничество“. Партньор на „Россътрудничество“ за тази визита е „Росатом“.

НИЯУ „МИФИ“ е руският обучаващ център с повече от 40 програми и направления за подготовка на кадри по технически дисциплини, инженеринг, физика, които могат компетентно да се влеят в редиците на пазара на труда за ядрени услуги и технологии, обясни Тихомиров.

Той заяви, че руската държавна корпорация „Росатом“ е ексклузивен партньор на НИЯУ „МИФИ“. „Росатом“ през последните години стана много предпочитано място за работа на специалисти не само от Русия, но и от цял свят. За това, след като завършат университет, студентите отиват на стаж в корпорацията. А на работа остават само най-добрите и доказали се кадри, обясни деканът, като поясни, че „Росатом“ има 250 хил. служители, заети във всички дъщерни дружества, заводи и центрове на корпорацията в рамките на целия цикъл на ядрения отрасъл.

Освен строгите мерки за сигурност и достъп до университета, участниците в „Generation Next“ бяха впечатлени и от Центъра по нанотехнологии, Инженеринговия център и Лазерния център към „МИФИ“. Чуждестранните представители станаха свидетели на уникални демонстрации с най-нови продукти на ядрената медицина и лазерния инженеринг.

В момента в НИЯУ „МИФИ“ се обучават около 8000 студенти. От тях 1000 са чуждестранни. Университетът планира следващата година 21% от новоприетите студенти да бъдат от чужбина. НИЯУ „МИФИ“ успешно си сътрудничи с водещи университети и образователни центрове, които подготвят кадри за ядрената индустрия от цял свят, заяви Тихомиров.

Любопитен факт е, че заради развитието на проекта за АЕЦ „Аккую“, значително е нараснал интересът на турските младежи за обучение по ядрени технологии в Русия. За отпуснатите през 2015 г. 80 места са се борили 6300 турски студенти. В края на 2016 г. се очаква броят на чуждестранните студенти да достигне 1400.

Подробности на: http://www.nextnews.eu/ДО+2020+ГОДИНА+МИФИ+ЩЕ+БЪ/1/YBe-clabYNeHYRaTgZavcNejIReTMBeXUpeLcVaLchK3clObY5KDYRePI1eLcJafYNeLMZKXIxKzIJKD

Научният съвет на Националния ядрен университет (НИЯУ МИФИ) (б.р. използва себазата на Московския инженерно-физически институт, който е създаден през военната 1942 година. Комплексът е разположен на площ от 190 декара и има 57 здания и съоръжения. Разгърнатата площ на учебно-лабораторните корпуси е 96 декара.) единодушно подкрепи инициативата и утвърди Волоколамският митрополит Иларион (председател на Синодалната библейско-богословска комисия и ректор на Общоцърковната аспирантура и докторантура на името на светите Кирил и Методий) за завеждащ катедрата по теология в МИФИ.

Ректорът на  НИЯУ МИФИ професор Михаил Стриханов изрази надежда, че университетът, където вече има православен храм, ще стане място и за свободни академични дискусии и плодотворно сътрудничество между православното богословие и съвременната наука. Той се надява също, че под ръководството на митрополита катедрата по теология ще стане водеща в системата на светското висше образование в Русия.

На журналистически въпрос за целесъобразността за откриване на катедрата, митрополит Иларион напомни, че в съветските години теологията е била изхвърлена от системата на светското образование. Също така, теологията преподавана в духовните учебни заведения и тази теология, която ще се развива тук са два съвсем различни вида. Често даже блестящите и ерудирани хора проявяват поразителна некомпетентност, щом стане въпрос за религия, и на това трябва да се сложи край. Митрополитът подчерта, че в катедрата по теология в МИФИ теологичните дисциплини ще се изучават на доброволна основа.

Митрополит Иларион е роден през 1966 година. Първоначално е завършил Московската държавна консерватория, а после през 1989 година Московската духовна семинария. През 1995 година завършва Оксфордския университет като доктор по филисофия.
Източник: http://top.rbc.ru/society/16/10/2012/674591.shtml