<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>AtomInfo.BG &#187; Неутрино</title>
	<atom:link href="http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;tag=%D0%BD%D0%B5%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://atominfo.bg</link>
	<description></description>
	<lastBuildDate>Fri, 09 Oct 2026 05:34:21 +0000</lastBuildDate>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.2.1</generator>
		<item>
		<title>Телевизионният канал „Наука“ засне филм за детекторите на неутрино на Калининската АЕЦ</title>
		<link>http://atominfo.bg/?p=96378</link>
		<comments>http://atominfo.bg/?p=96378#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 01 Aug 2022 21:05:37 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Калининска АЕЦ]]></category>
		<category><![CDATA[Неутрино]]></category>
		<category><![CDATA[стерилно неутрино]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=96378</guid>
		<description><![CDATA[В атомната електроцентрала в Удомля снимачният екип на телевизионния канал &#8222;Наука&#8220; се запозна с работата на две неутрино инсталации. Това са експерименталните детектори IDream и DANSS. &#160; &#160; „Тяхната задача е да се научат как да определят „здравословното състояние“ на ядрен реактор, без да гледат вътре, само по потока антинеутрино, идващ от недрата на енергоблока“, казва Иван Семьонов, главен редактор на телевизионен канал &#8222;Наука&#8220;. И още един чисто теоретичен проблем, който учените решават с тези детектори: има ли такова неутрино във Вселената, което изобщо не може да бъде открито? Това са така наречените &#8222;стерилни неутрино&#8220;. С детайлите на тази работа и резултатите от изследванията зрителите ще се запознаят във филма от поредицата „Научни сензации“, който сега се подготвя за излъчване. Програмата ще бъде пусната в близко бъдеще по телевизионния канал „Наука“. Източник: Тvernews.ru]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong>В атомната електроцентрала в Удомля снимачният екип на телевизионния канал &#8222;Наука&#8220; се запозна с работата на две неутрино инсталации. Това са експерименталните детектори IDream и DANSS.</strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2022/08/Неутрино.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-96379" title="Неутрино" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2022/08/Неутрино-1024x682.jpg" alt="" width="576" height="383" /></a></p>
<p>&nbsp;</p>
<p align="center">„Тяхната задача е да се научат как да определят „здравословното състояние“ на ядрен реактор, без да гледат вътре, само по потока антинеутрино, идващ от недрата на енергоблока“, казва Иван Семьонов, главен редактор на телевизионен канал &#8222;Наука&#8220;.</p>
<p align="center">И още един чисто теоретичен проблем, който учените решават с тези детектори: има ли такова неутрино във Вселената, което изобщо не може да бъде открито? Това са така наречените &#8222;стерилни неутрино&#8220;.</p>
<p align="center">С детайлите на тази работа и резултатите от изследванията зрителите ще се запознаят във филма от поредицата „Научни сензации“, който сега се подготвя за излъчване.</p>
<p align="center">Програмата ще бъде пусната в близко бъдеще по телевизионния канал „Наука“.</p>
<p>Източник: <a href="https://tvernews.ru/news/287979/?utm_source=yxnews&amp;utm_medium=desktop" target="_blank">Тvernews.ru</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=96378</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>В Нововоронежската АЕЦ се създадава уникална установка за изследване на неутрино</title>
		<link>http://atominfo.bg/?p=94309</link>
		<comments>http://atominfo.bg/?p=94309#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 08 Apr 2022 21:02:35 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[НВАЕЦ-2]]></category>
		<category><![CDATA[Неутрино]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=94309</guid>
		<description><![CDATA[В АЕЦ „Нововоронеж“ приключи изпълнението на първия, подготвителен етап за изследване на свойствата на неутрино, една от най-често срещаните и същевременно неуловими частици във Вселената, която все още не е достатъчно проучена. Изследването ще позволи да се разберат основите на физиката, структурата на Вселената, както и да се създаде инструмент за дистанционно наблюдение на работата на ядрен реактор, повишавайки безопасността на атомните електроцентрали. Проектът е иницииран от Обединения институт за ядрени изследвания (Дубна, Московска област) и Воронежския държавен университет. За площадка е избран иновативният енергоблок №6 на АЕЦ Нововоронеж, работещ в пилотен режим на 18-месечен горивен цикъл. Модерният енергиен реактор с вода под налягане ВВЕР-1200 е най-мощният източник на неутрино на Земята, излъчващ около 600 квинтилиона неутрино в секунда. Група московски и воронежски физици, заедно със служители на Отдела за ядрена безопасност и надеждност, Цеха за топлинна автоматизация и измерване на НВ АЕЦ, измерват фоновите условия на различни технологични помещения на АЕЦ в продължение на две години, от 2020 г. &#160; С помощта на специален мюонен телескоп, разработен в Обединения институт за ядрени изследвания и пропорционален брояч с нисък фон, бяха избрани редица обекти, където се планира да се осъществи вторият етап от проекта и да се монтира основното изследователско [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong></strong><strong><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2022/04/неутрино.jpg"><img class="alignleft size-full wp-image-94310" title="неутрино" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2022/04/неутрино.jpg" alt="" width="300" height="225" /></a>В АЕЦ „Нововоронеж“ приключи изпълнението на първия, подготвителен етап за изследване на свойствата на неутрино, една от най-често срещаните и същевременно неуловими частици във Вселената, която все още не е достатъчно проучена.</strong></p>
<p align="center"><strong>Изследването ще позволи да се разберат основите на физиката, структурата на Вселената, както и да се създаде инструмент за дистанционно наблюдение на работата на ядрен реактор, повишавайки безопасността на атомните електроцентрали.</strong></p>
<p align="center">Проектът е иницииран от Обединения институт за ядрени изследвания (Дубна, Московска област) и Воронежския държавен университет.<br />
За площадка е избран иновативният енергоблок №6 на АЕЦ Нововоронеж, работещ в пилотен режим на 18-месечен горивен цикъл. Модерният енергиен реактор с вода под налягане ВВЕР-1200 е най-мощният източник на неутрино на Земята, излъчващ около 600 квинтилиона неутрино в секунда.</p>
<p>Група московски и воронежски физици, заедно със служители на Отдела за ядрена безопасност и надеждност, Цеха за топлинна автоматизация и измерване на НВ АЕЦ, измерват фоновите условия на различни технологични помещения на АЕЦ в продължение на две години, от 2020 г.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p align="center"><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2022/04/НВАЕЦ1.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-94312" title="НВАЕЦ" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2022/04/НВАЕЦ1-1024x680.jpg" alt="" width="576" height="382" /></a></p>
<p>С помощта на специален мюонен телескоп, разработен в Обединения институт за ядрени изследвания и пропорционален брояч с нисък фон, бяха избрани редица обекти, където се планира да се осъществи вторият етап от проекта и да се монтира основното изследователско оборудване за изучаване на неутрино излъчване и космически лъчи.</p>
<p>На следващия етап от работата се планира да се инсталират високочувствителни детектори в АЕЦ, които да следят потока неутрино, както и бета, гама и неутронен фон.<br />
Освен това ще създадем 3D анализатор на фона на космическата радиация“, каза Евгений Якушев, ръководител на отдел в Обединения институт за ядрени изследвания.</p>
<p>Преди това учените изследваха фоновите условия в изследователски центрове в Дубна (Московска област), Лион, Гренобъл и лабораторията LSM във Франция. След оценка на данните те стигнаха до извода, че днес условията в АЕЦ Нововоронеж са сред най-атрактивните от разглежданите в света.</p>
<p>„Нашите инженери участват активно в този уникален и обещаващ проект. Създаването на научноизследователска база от световна класа в АЕЦ Нововоронеж може да стане основа за обучение на научни кадри, да отвори нови хоризонти за човечеството. Тази работа ще помогне да се намерят отговори на много въпроси от фундаменталната и ядрена физика“, каза Евгений Голубев, началник на отдел „Ядрена безопасност и надеждност“ в НВ АЕЦ.</p>
<p>Източник: <a href="http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-226844">http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-226844</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=94309</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Руски учени са разработили детектор за регистриране на поток от неутрино</title>
		<link>http://atominfo.bg/?p=83825</link>
		<comments>http://atominfo.bg/?p=83825#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 04 Nov 2020 22:19:13 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[МИФИ]]></category>
		<category><![CDATA[неутринен дтектор]]></category>
		<category><![CDATA[Неутрино]]></category>
		<category><![CDATA[стерилно неутрино]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=83825</guid>
		<description><![CDATA[В МИФИ са разработили детектор RED 100 за регистриране на неутринния поток, идващ от ядрения реактор. &#160; Принципът на действие се основава на еластично кохерентно разсейване, открито преди три години. Устройството може дистанционно да провери изотопния състав на горивото в активната зона и да определи дали АЕЦ не се използват за наработване на плутоний с оръжейно качество. Какво не можете да скриете в реактора Неутриното има висока проникваща сила &#8211; то лесно преминава през бетонна защита и оборудване. Детектор, който записва потоците на тези частици, може да наблюдава процесите, протичащи в активната зона от разстояние. Това означава, че въз основа на разработката на МИФИ е възможно да се направи мобилен детектор на неутрино: да се закара с камион до сградата на реактора и да се провери режимът на експлоатация. От  новостта вече се интересува МААЕ, която наблюдава изпълнението на международния договор за неразпространение на ядреното оръжие. „С помощта на прибори базирани на RED 100 служителите на агенцията могат да наблюдават работата на блоковете някъде в Пакистан, без да навлизат в територията на АЕЦ“, отбелязва Александър Болождиня, ръководител на лабораторията за експериментална ядрена физика в МИФИ. &#160; Методът за регистриране на частици с помощта на двуфазен емисионен детектор е предложен от [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong>В </strong><strong>МИФИ </strong><strong>са</strong><strong> разработил</strong><strong>и</strong><strong> </strong><strong>детектор RED 100 за регистриране на неутринния поток, идващ от ядрен</strong><strong>ия</strong><strong> реактор.</strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p align="center"><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2020/11/неутрино-детектор.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-83826" title="неутрино-детектор" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2020/11/неутрино-детектор.jpg" alt="" width="580" height="290" /></a></p>
<p align="center">Принципът на действие се основава на еластично кохерентно разсейване, открито преди три години.<br />
<strong>Устройството може дистанционно да провери изотопния състав на горивото в активната зона и да определи дали АЕЦ не се използват за наработване на плутоний с оръжейно качество.</strong></p>
<p align="center"><span style="color: #0000ff;"><strong>Какво не можете да скриете в реактора</strong></span><strong></strong></p>
<p>Неутриното има висока проникваща сила &#8211; то лесно преминава през бетонна защита и оборудване.<br />
Детектор, който записва потоците на тези частици, може да наблюдава процесите, протичащи в активната зона от разстояние.<br />
Това означава, че въз основа на разработката на МИФИ е възможно да се направи мобилен детектор на неутрино: да се закара с камион до сградата на реактора и да се провери режимът на експлоатация.</p>
<p>От  <a href="https://geteml.com/ru/mail_link_tracker?hash=6nxcj13t3eptursuf8wpbbesn6fcc44ihnbudgrg8rdbimeam97aktfo45dceaxsdqmt7ymm4g5j1jhxccabu11wy7u7gq8bz3iwt7eaji9s5x7tpqt3y&amp;url=aHR0cHM6Ly9zdHJhbmEtcm9zYXRvbS5ydS8yMDIwLzExLzAyLyVkMSU4MCVkMCViZSVkMSU4MSVkMSU4MSVkMCViOCVkMCViOSVkMSU4MSVkMCViYSVkMCViOCVkMCViNS0lZDElODMlZDElODclZDAlYjUlZDAlYmQlZDElOGIlZDAlYjUtJWQxJTgwJWQwJWIwJWQwJWI3JWQxJTgwJWQwJWIwJWQwJWIxJWQwJWJlJWQxJTgyJWQwJWIwJWQwJWJiJWQwJWI4LSVkMCViNCVkMCViNSVkMSU4MiVkMCViNSVkMCViYS8~&amp;uid=NDA2MTYzMg~~&amp;ucs=7597fc4c650c64576fa3ddf21dc12c95" target="_blank">новостта вече се интересува МААЕ</a>, която наблюдава изпълнението на международния договор за неразпространение на ядреното оръжие.<br />
„С помощта на прибори базирани на RED 100 служителите на агенцията могат да наблюдават работата на блоковете някъде в Пакистан, без да навлизат в територията на АЕЦ“, отбелязва Александър Болождиня, ръководител на лабораторията за експериментална ядрена физика в МИФИ.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p align="center"><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2020/11/Александър-Болождиня.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-83827" title="Александър Болождиня" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2020/11/Александър-Болождиня.jpg" alt="" width="550" height="321" /></a></p>
<p>Методът за регистриране на частици с помощта на двуфазен емисионен детектор е предложен от учени от МИФИ преди около 50 години.<br />
В целия свят само няколко инсталации, които търсят тъмна материя, работят на този принцип. Всички те са разположени дълбоко под земята, а руският емисионен детектор, RED-100, ще бъде на повърхността.<br />
В допълнение, специалистите от МИФИ са първите, които използват ефекта на еластично кохерентно разсейване на неутрино от тежки ядра.</p>
<p>Детекторът за неутрино в института е проектиран през 2015 година. Тогава беше планирано да се проведе експеримент на мощния ускорителен източник на неутрино Spallation Neutron Source (SNS) в Националната лаборатория Oak Ridge в САЩ. Но плановете се промениха и при изследването беше използван друг детектор.<br />
През 2017 г. с него е регистрирано еластично кохерентно разсейване на неутрино. Това явление е предсказано през 1973 г. от американския физик Дейвид Фридман.</p>
<p>Такова взаимодействие на неутрино с ядра се случва много по-често от другите. Въпреки това не беше възможно да се регистрира явлението в продължение на много години.<br />
При експериментите с ускорители детекторите улавят смес от три вида неутрино, така че беше трудно да се разбере в детайли как протича взаимодействието.</p>
<p>Изпитанията на РЭД‑100 ще се проведат в реактор, който произвежда само един вид неутрино &#8211; електронни.<br />
През февруари 2019 г. учените проведоха лабораторни тестове, предстои инсталиране на устройството в Калининската АЕЦ за продължаване на експериментите.</p>
<p>„Ако успеем, сме изправени пред перспективата да създадем удобни и ефективни средства за независим мониторинг на състоянието и изотопния състав на активната зона, които се променя във всеки работещ реактор.<br />
Работата е от голямо значение за подобряване на безопасността на ядрената енергия “, добавя Александър Болождиня.</p>
<p align="center"><span style="color: #0000ff;"><strong>Трима срещу стандартния модел</strong></span></p>
<p align="center">RED 100 няма да бъде първият детектор на неутрино в Калиинската АЕЦ. В централата бяха организирани три експеримента: GEMMA на втори енергоблок, vGeN на трети и DANSS на четвърти. Всичките се извършват от специалисти от Обединения институт за ядрени изследвания &#8211; Дубна.</p>
<p align="center"><em>GEMMA е проект за измерване на магнитния момент, един от най-слабо проучените параметри на антинеутриното.</em></p>
<p align="center"><em>Експериментът vGEN е насочен към регистриране на кохерентно еластично неутринно разсейване и, подобно на GEMMA, на магнитния момент.</em></p>
<p align="center"><em>Експериментът DANSS се провежда в АЕЦ &#8222;Калинин&#8220; от 2016 г.<br />
Мисията на DANSS е да намери стерилни неутрино.</em></p>
<p>За подробности отворете хиперлинка в текста.</p>
<p>&nbsp;</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=83825</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>В Япония ще строят хипердетектор за неутрино</title>
		<link>http://atominfo.bg/?p=80235</link>
		<comments>http://atominfo.bg/?p=80235#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 15 May 2020 21:08:18 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Неутрино]]></category>
		<category><![CDATA[хипердетектор за неутрино]]></category>
		<category><![CDATA[Япония]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=80235</guid>
		<description><![CDATA[Японските власти одобриха изграждането на детектора за неутрино Hyper-Kamiokande (Hyper-K) в близост до град Хида, в рудника на цинк Камиока. В проекта ще участват 16 държави, включително Русия. Работата ще започне преди края на пролетта. &#160; Това ще бъде най-големият неутрино детектор в света. Резервоарът от неръждаема стомана на Hyper-Kamiokande ще бъде напълнен с 1 милиард литра вода (обемът на резервоара на сегашния японски детектор Super-Kamiokande е 20 пъти по-малък) и ще бъде оборудван с фотоумножители, които улавят слабите светкавици, които се появяват, когато неутрино се сблъскват с атоми във водата, предизвиквайки излъчване на високоскоростни заредени частици. Огромните размери на „Хипер-Камиоканде” ще позволят да се открие безпрецедентно количество неутрино, излъчвано от различни източници, включително космически лъчи, Слънце, свръхнови и неутрино, създадени от ускорители. Освен това, ако във водата стане самопроизволен разпад на протони в атомните ядра, детекторът ще фиксира това революционно откритие, което ще доближи учените до разбирането на произхода на материята във Вселената. Планира се експериментите на „Hyper-Kamiokand” да започнат през 2027 година. Подробности на: http://strana-rosatom.ru/2020/05/15/%D0%B8%D0%B7-]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong>Японските власти одобриха изграждането на детектора за неутрино Hyper-Kamiokande (Hyper-K) в близост до град Хида, в рудника на цинк Камиока.<br />
В проекта ще участват 16 държави, включително Русия. Работата ще започне преди края на пролетта.</strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p align="center"><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2020/05/хипердетектор.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-80236" title="хипердетектор" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2020/05/хипердетектор.jpg" alt="" width="580" height="290" /></a></p>
<p align="center">Това ще бъде най-големият неутрино детектор в света. Резервоарът от неръждаема стомана на Hyper-Kamiokande ще бъде напълнен с 1 милиард литра вода (обемът на резервоара на сегашния японски детектор Super-Kamiokande е 20 пъти по-малък) и ще бъде оборудван с фотоумножители, които улавят слабите светкавици, които се появяват, когато неутрино се сблъскват с атоми във водата, предизвиквайки излъчване на високоскоростни заредени частици.</p>
<p>Огромните размери на „Хипер-Камиоканде” ще позволят да се открие безпрецедентно количество неутрино, излъчвано от различни източници, включително космически лъчи, Слънце, свръхнови и неутрино, създадени от ускорители.</p>
<p>Освен това, ако във водата стане самопроизволен разпад на протони в атомните ядра, детекторът ще фиксира това революционно откритие, което ще доближи учените до разбирането на произхода на материята във Вселената.<br />
Планира се експериментите на „Hyper-Kamiokand” да започнат през 2027 година.</p>
<p>Подробности на: <a href="http://strana-rosatom.ru/2020/05/15/%D0%B8%D0%B7-%D1%87%D0%B5%D0%B3%D0%BE-%D1%81%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B8%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D1%8F-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F/">http://strana-rosatom.ru/2020/05/15/%D0%B8%D0%B7-</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=80235</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Русия &#8211; В НВАЕЦ изучават уникалните свойства на неутриното</title>
		<link>http://atominfo.bg/?p=79348</link>
		<comments>http://atominfo.bg/?p=79348#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 12 Apr 2020 21:11:48 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Неутрино]]></category>
		<category><![CDATA[Нововоронежка АЕЦ-2]]></category>
		<category><![CDATA[ОИЯИ]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=79348</guid>
		<description><![CDATA[Иновативният енергоблок № 6 на Нововоронежската АЕЦ с реактор ВВЭР-1200 стана платформа за реализиране на проект за изследване на свойствата на неутрино &#8211; една от най-разпространените и същевременно неуловими частици във Вселената. Инициаторите на този проект са учени от Обединения институт за ядрени изследвания (Дубна, Московска област). Изучаването на уникалните свойства на неутрино представлява голям интерес за фундаменталната физика &#8211; ще помогне да се разберат основите на физиката, структурата на Вселената. Изследванията на неутрино са важни и за ядрената физика. В бъдеще те могат да служат като инструмент за дистанционно наблюдение на работата на ядрения реактор. В рамките на месец група физици от Дубна, заедно със служители на отдела за ядрена безопасност и надеждност, цеха за топлинна автоматика и измервания (ТАИ) на НВАЕЦ, извършваха подготвителна работа &#8211; измерваха фоновите условия на помещенията в енергоблок №6 за евентуално по-нататъшно проучване на неутриното в НВАЕЦ“. &#8222;В хода на изследването установихме, че в едно от помещенията има много атрактивни условия &#8211; нисък фон за изследване на свойствата на неутрино, които са едни от най-добрите условия в света. Конструктивните материали на реактора служат като добра защита срещу космическото излъчване. Не е установено влияние на ядрения реактор върху нивото на радиационния фон. Потокът от космическите [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong></strong><strong><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2020/04/неутрино.jpg"><img class="alignleft size-full wp-image-79349" title="неутрино" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2020/04/неутрино.jpg" alt="" width="200" height="144" /></a>Иновативният енергоблок № 6 на Нововоронежската АЕЦ с реактор </strong><strong>ВВЭР-1200 </strong><strong>стана платформа за реализиране на проект за изследване на свойствата на неутрино &#8211; една от най-разпространените и същевременно неуловими частици във Вселената.<br />
Инициаторите на този проект са учени от Обединения институт за ядрени изследвания (Дубна, Московска област).</strong></p>
<p align="center">Изучаването на уникалните свойства на неутрино представлява голям интерес за фундаменталната физика &#8211; ще помогне да се разберат основите на физиката, структурата на Вселената.<br />
Изследванията на неутрино са важни и за ядрената физика. В бъдеще те могат да служат като инструмент за дистанционно наблюдение на работата на ядрения реактор.</p>
<p>В рамките на месец група физици от Дубна, заедно със служители на отдела за ядрена безопасност и надеждност, цеха за топлинна автоматика и измервания (ТАИ) на НВАЕЦ, извършваха подготвителна работа &#8211; измерваха фоновите условия на помещенията в енергоблок №6 за евентуално по-нататъшно проучване на неутриното в НВАЕЦ“.</p>
<p>&#8222;В хода на изследването установихме, че в едно от помещенията има много атрактивни условия &#8211; нисък фон за изследване на свойствата на неутрино, които са едни от най-добрите условия в света.<br />
Конструктивните материали на реактора служат като добра защита срещу космическото излъчване. Не е установено влияние на ядрения реактор върху нивото на радиационния фон.</p>
<p>Потокът от космическите мюони е 7 пъти по-нисък, отколкото на повърхността, потокът от топлинни неутрони е 33 пъти по-нисък, а бързите неутрони са 25 пъти по-ниски, отколкото в нормална лабораторна зала извън централата“, каза старши наученият сътрудник от Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) Алексей Любашевски.</p>
<p>Измерванията в НВАЕЦ ще позволят на физиците от Дубна да определят точните параметри на помещението за бъдещите изследвания, а също така ще помогнат за разработването на специална установка за изследвания с най-новите детектори-болометри.</p>
<p>Решението за по-нататъшна работа и окончателния избор на площадката за основната част от изследванията ще вземат учените след задълбочено проучване на всички получени данни. Най-обещаващата площадка за сега, според тях, е Нововоронежската АЕЦ.</p>
<p>&#8222;Тези изследвания са много важни. Съвместната работа на нововоронежските ядрени учени и физиците от Дубна ще помогне при подготовката на висококвалифициран персонал, както за руската физична школа, така и за приложни области на науката.<br />
Планираме да привлечем колеги от катедрата по ядрена физика на Воронежския държавен университет&#8220;, каза Евгений Голубев, началник на отдел за ядрена безопасност и надеждност на НВАЕЦ.</p>
<p>Източник: <a href="http://www.energyland.info/news-show-portal-atom-197545">http://www.energyland.info/news-show-portal-atom-197545</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=79348</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Нова фаза в изследването на елементарната частица „неутрино” предлагат учаните от „Курчатовския институт”</title>
		<link>http://atominfo.bg/?p=71209</link>
		<comments>http://atominfo.bg/?p=71209#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 01 Apr 2019 21:07:52 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Курчатовски институт]]></category>
		<category><![CDATA[Неутрино]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=71209</guid>
		<description><![CDATA[Учените от руския Национален изследователски център „Курчатовски институт“, заедно с чуждестранните си партньори, предлагат да се проведе експеримент за пускане на лъч неутрино, създаден в ускорителния комплекс У-70 в град Протвино към детектора ORCA в Средиземно море. Неутринният лъч ще пропътува рекордните за подобни опити 2600 км. Той ще премине през земните недра, докато не бъде уловен и изследван с детектор. Резултатите от експеримента ще позволят на учените да научат повече за свойствата на неутриното и да отговорят на много въпроси за строежа на Вселената, в частност да обяснят защо обкръжаващата ни материя доминира над антиматерията. Физиците от Курчатовския институт са разработили план за новия експеримент P2O (Protvino-to-ORCA), по време на който неутринен лъч с енергия около 5 гигавата ще пропътува през земните недра почти 2600 км, докато не бъде уловен и изследван от детектора ORCA, който се изгражда в Средиземно море на 40 км от крайбрежието на Тулон, Франция. Подробности на: http://www.atominfo.ru/newsy/z0440.htm]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong></strong><strong><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2019/04/NIC.jpg"><img class="alignleft size-full wp-image-71210" title="NIC" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2019/04/NIC.jpg" alt="" width="239" height="211" /></a>Учените от руския Национален изследователски център „Курчатовски институт“, заедно с чуждестранните си партньори, предлагат да се проведе експеримент за пускане на лъч неутрино, създаден в ускорителния комплекс У-70 в град Протвино към детектора ORCA в Средиземно море.</strong></p>
<p>Неутринният лъч ще пропътува рекордните за подобни опити 2600 км. Той ще премине през земните недра, докато не бъде уловен и изследван с детектор.<br />
Резултатите от експеримента ще позволят на учените да научат повече за свойствата на неутриното и да отговорят на много въпроси за строежа на Вселената, в частност да обяснят защо обкръжаващата ни материя доминира над антиматерията.</p>
<p>Физиците от Курчатовския институт са разработили план за новия експеримент P2O (Protvino-to-ORCA), по време на който неутринен лъч с енергия около 5 гигавата ще пропътува през земните недра почти 2600 км, докато не бъде уловен и изследван от детектора ORCA, който се изгражда в Средиземно море на 40 км от крайбрежието на Тулон, Франция.</p>
<p>Подробности на: <a href="http://www.atominfo.ru/newsy/z0440.htm">http://www.atominfo.ru/newsy/z0440.htm</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=71209</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Астрономите предложиха огромна глобална система от радиотелескопи, за да забележат най-високоенергийните частици, които идват от дълбокия космос</title>
		<link>http://atominfo.bg/?p=68140</link>
		<comments>http://atominfo.bg/?p=68140#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 02 Nov 2018 22:04:21 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Астрономия]]></category>
		<category><![CDATA[Космос]]></category>
		<category><![CDATA[Неутрино]]></category>
		<category><![CDATA[радиотелескоп]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=68140</guid>
		<description><![CDATA[Астрономи предложиха създаването на огромен телескоп, който ще се състои от 200 000 радиоантени по света, който заедно могат да покрият площ колкото Небраска. &#160; Учените се надяват да забележат високоенергийната, но трудна за откриване частица неутрино, идваща от далечни астрофизични източници. Неутриното почти няма маса, но се движи със скорост, близка до тази на светлината. Гигантският радиотелескоп за откриване на неутрино (GRAND) ще търси тези неуловими частици, използвайки много висока чувствителност, каквато досега никой телескоп не е имал. Според първоначалното предложение 10 000 радиоантени ще бъдат монтирани на 10 000 квадратни километри до 2025 г. в тиха местност, вероятно в Китай. След това до 2030 г. ще бъдат разположени още 20 пъти по толкова. GRAND ще открива и космически и гама лъчи, които си взаимодействат директно със земната атмосфера. Точките на фиксиране на неутрино, космическо и гама излъчване ще бъдат разположени на склоновете на планините. &#160; &#160; Според идеята на учените, детекторите ще проследяват частиците, отразяващи се от повърхността на Земята. Сътрудничеството по начинанието вече е започнало с разполагането на 35 антени в планинския масив Тяншан в Западен Китай. Целият проект е на стойност 226 милиона долара. Много подробности на: https://gizmodo.com/astronomers-propose-huge-new-telescope-system-to-unders-1830074459]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong>Астрономи предложиха създаването на огромен телескоп, който ще се състои от 200 000 радиоантени по света, който заедно могат да покрият площ колкото Небраска.</strong><strong></strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p align="center"><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2018/11/cosmos.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-68141" title="cosmos" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2018/11/cosmos.jpg" alt="" width="550" height="309" /></a></p>
<p align="center">Учените се надяват да забележат високоенергийната, но трудна за откриване частица неутрино, идваща от далечни астрофизични източници. Неутриното почти няма маса, но се движи със скорост, близка до тази на светлината.<br />
Гигантският радиотелескоп за откриване на неутрино (GRAND) ще търси тези неуловими частици, използвайки много висока чувствителност, каквато досега никой телескоп не е имал.</p>
<p>Според първоначалното предложение 10 000 радиоантени ще бъдат монтирани на 10 000 квадратни километри до 2025 г. в тиха местност, вероятно в Китай. След това до 2030 г. ще бъдат разположени още 20 пъти по толкова.<br />
GRAND ще открива и космически и гама лъчи, които си взаимодействат директно със земната атмосфера.<br />
Точките на фиксиране на неутрино, космическо и гама излъчване ще бъдат разположени на склоновете на планините.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2018/11/neutrino-detection.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-68142" title="neutrino detection" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2018/11/neutrino-detection.jpg" alt="" width="580" height="411" /></a></p>
<p>&nbsp;</p>
<p>Според идеята на учените, детекторите ще проследяват частиците, отразяващи се от повърхността на Земята.<br />
Сътрудничеството по начинанието вече е започнало с разполагането на 35 антени в планинския масив Тяншан в Западен Китай.</p>
<p>Целият проект е на стойност 226 милиона долара.</p>
<p>Много подробности на: <a href="https://gizmodo.com/astronomers-propose-huge-new-telescope-system-to-unders-1830074459">https://gizmodo.com/astronomers-propose-huge-new-telescope-system-to-unders-1830074459</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=68140</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>В търсене на “неутрино” – ТВЭЛ достави нова партида от изотопа германий-76 (Ge76) за проекта GERDA</title>
		<link>http://atominfo.bg/?p=58211</link>
		<comments>http://atominfo.bg/?p=58211#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 09 Aug 2017 21:09:19 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[GERDA]]></category>
		<category><![CDATA[Неутрино]]></category>
		<category><![CDATA[ЭХЗ]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=58211</guid>
		<description><![CDATA[ПО „Електрохимически завод“ (ЭХЗ) – част от горивната компания на „Росатом“ ТВЭЛ, достави поредната партида на изотопа германий-76 за продължаване на експеримента за търсене на безнеутринен двоен бета-разпад, който се провежда в рамките на международното научно сътрудничество по проекта GERDA. &#160; Доставката е съответно договора, сключен между В/О „Изотоп“ (официален доставчик на изотопния комплекс на „Росатом“) и Института по ядрена физика „Макс Планк“. &#160; Ако по време на експеримента бъде доказано, че неутриното, което се счита за елементарна частица без маса, има маса и е античастица на себе си, то това обстоятелство ще подложи под съмнение Стандартния модел като основополагащ на физиката и ще доведе до преразглеждането му. В тази област на научното знание работят едновременно няколко международни екипа, които използват детектори от различни изотопи. Що се отнася до GERDA, то при експериментите се използват детектори, произведени от особено чист германий, чието обогатяване с изотопа германий-76 се извършва изключително в ЭХЗ. За пръв път германий-76 за проекта GERDA бе разработен от „Електрохимичeски завод“ през 2004-2005 г. Много интересни подробности на: http://www.ecp.ru/press-centr/news/2017/ehz-postavil-germaniy-76-dlya-mezhdunarodnogo-nauchnogo-eksperimenta-gerda-0]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong>ПО „Електрохимически завод“ (ЭХЗ) – част от горивната компания на „Росатом“ ТВЭЛ, достави поредната партида на изотопа германий-76 за продължаване на експеримента за търсене на безнеутринен двоен бета-разпад, който се провежда в рамките на международното научно сътрудничество по проекта GERDA.</strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p align="center"><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2017/08/GERDA.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-58212" title="GERDA" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2017/08/GERDA.jpg" alt="" width="550" height="367" /></a></p>
<p>Доставката е съответно договора, сключен между В/О „Изотоп“ (официален доставчик на изотопния комплекс на „Росатом“) и Института по ядрена физика „Макс Планк“.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p align="center"><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2017/08/GERDA-logo.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-58213" title="GERDA-logo" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2017/08/GERDA-logo.jpg" alt="" width="500" height="152" /></a></p>
<p>Ако по време на експеримента бъде доказано, че неутриното, което се счита за елементарна частица без маса, има маса и е античастица на себе си, то това обстоятелство ще подложи под съмнение Стандартния модел като основополагащ на физиката и ще доведе до преразглеждането му.</p>
<p>В тази област на научното знание работят едновременно няколко международни екипа, които използват детектори от различни изотопи.<br />
Що се отнася до GERDA, то при експериментите се използват детектори, произведени от особено чист германий, чието обогатяване с изотопа германий-76 се извършва изключително в ЭХЗ. За пръв път германий-76 за проекта GERDA бе разработен от „Електрохимичeски завод“ през 2004-2005 г.</p>
<p>Много интересни подробности на: <a href="http://www.ecp.ru/press-centr/news/2017/ehz-postavil-germaniy-76-dlya-mezhdunarodnogo-nauchnogo-eksperimenta-gerda-0">http://www.ecp.ru/press-centr/news/2017/ehz-postavil-germaniy-76-dlya-mezhdunarodnogo-nauchnogo-eksperimenta-gerda-0</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=58211</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Измерена е енергията на Слънцето в момента на генерирането и</title>
		<link>http://atominfo.bg/?p=28519</link>
		<comments>http://atominfo.bg/?p=28519#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 07 Sep 2014 04:46:59 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[енергия на слънцето]]></category>
		<category><![CDATA[наука]]></category>
		<category><![CDATA[Неутрино]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=28519</guid>
		<description><![CDATA[За първи път в историята на изучаване на Слънцето международен колектив от учени, обединени в проекта за сътрудничество Борексино, направиха измервания на енергията на нашата звезда в момента на генерирането и.   Резултатите са анонсирани в публикуваната статия в престижното между-дисциплинарно списание Nature. Това много важно постижение е станало възможно благодарение на регистрацията на слънчевите неутрино, които се раждат при ядрените процеси дълбоко в недрата на Слънцето, след което безпрепятствено преминават през дебелината на слънчевото вещество и за малко повече от осем минути достигат до Земята. Досега всички измервания на слънчевата енергия се основаваха на изучаването на слънчевата фотосфера, тоест познатата на всички слънчева светлина, която осветлява нашето небе и сгрява Земята. Но енергията, донесена от слънчевата светлина е била произведена от термоядрените процеси преди около 100 хиляди години, което е средното необходимо време за може тя да се промъкне от централните области на слънцето и да достигне до повърхността му. Сравняването на измерванията от научния колектив Борексино със светлинното излъчване на Слънцето доказват, че енерго-отделянето на Слънцето не се е изменило за исторически продължителен период от време. Детекторът Борексино, монтиран в подземната лаборатория Гран Сассо на Националния институт по ядрена физика на Италия (INFN), е измервал потока от слънчеви [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong>За първи път в историята на изучаване на Слънцето международен колектив от учени, обединени в проекта за сътрудничество Борексино,</strong><strong> направиха измервания на енергията на нашата звезда в момента на генерирането и.</strong></p>
<p> <a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2014/08/слънчев-деектор.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-28520" title="слънчев  деектор" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2014/08/слънчев-деектор-1024x722.jpg" alt="" width="576" height="406" /></a></p>
<p align="center">Резултатите са анонсирани в публикуваната статия в престижното между-дисциплинарно списание Nature.</p>
<p>Това много важно постижение е станало възможно благодарение на регистрацията на слънчевите <strong>неутрино</strong>, които се раждат при ядрените процеси дълбоко в недрата на Слънцето, след което безпрепятствено преминават през дебелината на слънчевото вещество и за малко повече от осем минути достигат до Земята.</p>
<p>Досега всички измервания на слънчевата енергия се основаваха на изучаването на слънчевата фотосфера, тоест познатата на всички слънчева светлина, която осветлява нашето небе и сгрява Земята.</p>
<p>Но енергията, донесена от слънчевата светлина е била произведена от термоядрените процеси преди около 100 хиляди години, което е средното необходимо време за може тя да се промъкне от централните области на слънцето и да достигне до повърхността му.</p>
<p>Сравняването на измерванията от научния колектив Борексино със светлинното излъчване на Слънцето доказват, че енерго-отделянето на Слънцето не се е изменило за исторически продължителен период от време.</p>
<p>Детекторът Борексино, монтиран в подземната лаборатория Гран Сассо на Националния институт по ядрена физика на Италия (INFN), е измервал потока от слънчеви неутрино, образувани от сливането при термоядрената реакция на две водородни ядра с образуване на деутерий. При тази така наречена рр-реакция се образува около 99% от произведената от слънцето енергия.</p>
<p>По-рано с помощта на същия детектор са измервани потоците неутрино от последващи ядрени процеси, но техният дял в производството на слънчевата енергия е много по-малък.</p>
<p>Все пак направените изследвания са имали самостоятелно научно значение, ключово за изучаване на фундаменталните свойства на неутриното – неуловимият член от семейството на елементарните частици.</p>
<p>Самата природа на потоците неутрино, която им позволява да се промъкнат от центъра на Слънцето, създава също и извънредно сложни проблеми с детектирането им тук, на Земята, свързани със създаването на много големи детектори за регистриране само на няколко събития.</p>
<p>Регистрацията на pp-неутрино се оказа даже по-трудна задача поради малката им енергия, фактически най-ниската сред слънчевите неутрино и лежаща в областта на високия природен фон.</p>
<p>При експеримента Борексино е достигнато безпрецедентно ниско ниво на фона, което дава уникалната възможност да се направят такива измервания.</p>
<p>Без съмнение, детекторът Борексино е единствен в света и ще остане такъв още дълго време благодарение на иновационните технологии, използвани при създаването му, които ще позволят да се изучават не само потоците неутрино изпускани от Слънцето, но също и образуващите се в недрата на нашата Земя, и даже от изкуствени радиоактивни източници.</p>
<p>Международният колектив, участващ в експеримента Борексино, включва физици от няколко научни центрове на Европа, Русия и САЩ.</p>
<p>Учените продължават експеримента през следващите 4 години, подобрявайки точността на получените резултати. Те имат и планов за следващи изследвания в областта на физиката на елементарните частици и астрофизиката.</p>
<p>Източник: <a href="http://stp.cosmos.ru/index.php?id=1137&amp;tx_ttnews%5btt_news%5d=6546&amp;cHash=372dfcfb1bc0f98c3d1afaba441b45ee">http://stp.cosmos.ru/index.php?id=1137&amp;tx_ttnews[tt_news]=6546&amp;cHash=372dfcfb1bc0f98c3d1afaba441b45ee</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=28519</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Новото неутрино кръстиха Голямата Птица</title>
		<link>http://atominfo.bg/?p=24250</link>
		<comments>http://atominfo.bg/?p=24250#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 18 Apr 2014 04:45:08 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Неутрино]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=24250</guid>
		<description><![CDATA[&#160; Учените успяха да фиксират неутрино с енергия 1000 пъти превишаваща нивото на енергията на сблъскващите се протони в Големия адронен коллайдер графично изображение на излъчването, възникнало от сблъскването на неутрино с атом на кислорода   Неутриното, което първите му откриватели нарекоха Голямата Птица (Big Bird), е прелетело през цялата Вселена преди да се сблъска с кислороден атом в гигантската подземна лаборатория IceCube на Южния Полюс. Неутриното са “призрачни” частици, които с милиарди преминават всяка секунда през нашите тела, като при това, не влизат в каквито и да са взаимодействия с материята. За да хванат призрачните гости, на учените се е наложило да конструират гигантски детектор, който са монтирали в ледена шахта на дълбочина 1,5 километра. Неутринният телескоп IceCube е съставен от 5160 фотодиоди. При голям късмет едно от трилионите неутрино, прелитащи през мрака, може да се сблъска в леда кислороден атом. Тогава се появява светкавица със синя светлина, а също и други видове излъчване, които да бъдат веднага регистрирани от чувствителните сензори в лабораторията. Интензивността и направлението на полученото излъчване позволяват на учените да изчислят нивото на енергията на неутриното. В продължение на дълъг период от време специалистите в подземната лаборатория не са успели да хванат нито едно неутрино. [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>&nbsp;</p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">Учените успяха да фиксират неутрино с енергия 1000 пъти превишаваща нивото на енергията на сблъскващите се протони в Големия адронен коллайдер</span></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: center;" align="center"><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2014/04/Неутрино.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-24251" title="Неутрино" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2014/04/Неутрино.jpg" alt="" width="480" height="319" /></a></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: center;" align="center"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">графично изображение на излъчването, възникнало от сблъскването на неутрино с атом на кислорода</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG"> </span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">Неутриното, което първите му откриватели нарекоха Голямата Птица </span>(Big Bird), <span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">е </span><a href="http://www.wired.com/2014/04/grawk-big-bird-neutrino/" target="_blank">пр<span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">е</span>летело</a><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG"> през цялата Вселена преди да се сблъска с кислороден атом в гигантската подземна лаборатория </span>IceCube<span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG"> на Южния Полюс.</span></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: center;" align="center"><span style="color: blue; mso-ansi-language: BG;" lang="BG">Неутриното са “призрачни” частици, които с милиарди преминават всяка секунда през нашите тела, като при това, не влизат в каквито и да са взаимодействия с материята.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">За да хванат призрачните гости, на учените се е наложило да конструират гигантски детектор, който са монтирали в ледена шахта на дълбочина 1,5 километра.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">Неутринният телескоп </span><a href="http://icecube.wisc.edu/" target="_blank">IceCube</a><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG"> е съставен от 5160 фотодиоди. При голям късмет едно от трилионите неутрино, прелитащи през мрака, може да се сблъска в леда кислороден атом.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">Тогава се появява светкавица със синя светлина, а също и други видове излъчване, които да бъдат веднага регистрирани от чувствителните сензори в лабораторията. Интензивността и направлението на полученото излъчване позволяват на учените да изчислят нивото на енергията на неутриното.</span></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: center;" align="center"><span style="color: blue; mso-ansi-language: BG;" lang="BG">В продължение на дълъг период от време специалистите в подземната лаборатория не са успели да хванат нито едно неутрино.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">Накрая, през ноември миналата година, след редица важни изменения в настройките на апаратурата, учените са хванали две свръх енергийни неутрино (кръстили са ги “Берта” и “Хенри”), а също така 25 други (със значително по</span><span style="mso-ansi-language: EN-GB;" lang="EN-GB">-</span><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">ниски нива на енергията).</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">Данните за откриването на третото свръх енергийно неутрино, “Голямата Птица”, са били представени в началото на април тази година на конференция на Американското Физично Общество.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="mso-ansi-language: BG;" lang="BG">Източник: </span><a href="http://naked-science.ru/article/sci/big-bird-neutrino">http://naked-science.ru/article/sci/big-bird-neutrino</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=24250</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
