Томографът е сглобен в машинната зала на енергоблок №4 на Калининската АЕЦ. Сега той е монтиран в близост до реакторното отделение на енергоблока.
Устройството е детектор за следи, който позволява регистриране в реално време на следа (трек – линия на непрекъснат маршрут) на всеки мюон, преминаващ през системата.

„Няколко от тези изображения от различни ъгли позволяват да се събере триизмерно изображение на обекта“, казва Сергей Кисельов, заместник-началник на отдела за ядрена безопасност и надеждност на Калининската АЕЦ.
Това е недеструктивен, неинвазивен метод. Изследването е абсолютно безопасно за хората, тъй като се основава на използването на естествена радиация, в средата, в която живеем.

Всяка секунда в горните слоеве на атмосферата се образуват милиони мюони – заредени частици, които възникват в резултат на сблъсък на космически лъчи с ядрата на атомите. Мюоните попадат на земята от различни страни, под различни ъгли и с различни енергии. Това ги прави безплатен природен инструмент за томография.

При преминаването през слоевете на вещества с различна плътност, потокът от мюони се променя и благодарение на това ще може да дава пространствена картина на изучавания обект.
Затова методът на мюонната томография е сходен с рентгеновата диагностика.

В руския проект „Мюонна томография на ядрените реактори“ ще се използва разработеният от МИФИ метод на мюонната диагностика на различни обекти с помощта на мобилни многослойни прецизни ходоскопи – устройства, които позволяват в реално време да се получи обща картина на разпределението на веществата в изучавания обект и динамиката на възможните изменения, което е особено важно в случай на ядрена авария.

Планира се разработването и създаването на опитен образец на такъв ходоскоп, както и автоматизиран комплекс за обработване на информацията и експерименталната му проверка в реални условия в действаща АЕЦ.

Подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2018/08/28/88431

Използвайки елементарни частици, наречени мюони, тези апарати сканират обектите през плътни повърхности и правят снимки,подобни на рентгеновите.

Правителството на Япония и Токийската електроенергийна компания (ТЕРСО) се надяваха, че мюонните скенери на стойност над 4 милиона долара ще позволят да се установи, къде и в какво състояние се намир разтопилото се гориво.

Обаче в процеса на монтажа се установи, че апаратурата с размери 8х8 метра не може да се постави в проектно положение, защото оборудването което се намира там трябва първо да се демонтира, дезактивира и извади от зданието на блока. За целта е необходимо допълнително време, а разходите ще превишат двойно стойността на самите томографи.

От февруари подобни апарати вече се използват за сканиране на реактора на първи блок. Томографите за втори блок са с много по-добра разрешаваща способност (снимките са с високо качество), но това е за сметка на увеличените габарити.

Правителството а Япония съвместно с ТЕРСО са решили за сксниране на втори реактор да използват мюонните скенери от първи блок. Тази операция е планирана за края на годината.

Освен това, поради технически проблеми ТЕРСО неотдавна отложи намерението си да обследва състоянието на стопилката от горивото в реактора а втори блок.

Източник: http://fukushima-news.ru/news/obsledovanie_2_go_reaktora_zastoporilos/2015-08-05-2966

Според съобщението на ТЕРСО, ядрено гориво в корпуса на реактора не е открито.

След като са се запознали с резултатите от сканирането, експертите заявиха в петък, че горивните касети в реактор № 1 напълно са се разтопили. Това потвърди и професор Хироси Мияно от токийския университет Хосеи:

“Резултатите от мюонния анализ доказаха нашите предположения, че значителна част от горивото се е разтопило в корпусите на реакторите. Но няма свидетелства за това, че горивото е прогорило стените на защитната черупка (оболочка) и е попаднало в околната среда”.

Все пак, мюонният томограф не е в състояние да сканира долната част на реактора, където би трябвало да се е натрупала стопилката.

Горивните пръти (топлоотделящите елементи – б.р.) – това са четириметрови тръби, в които се намират урановоте таблетки. Горивото се зарежда в корпуса на ядрения реактор, който от своя страна, е затворен в защитна оболочка (черупка). При експлоатацията на реактора стопяването на ядреното гориво е недопустимо.

„ТЕРСО планира след време да извади стопилката от ядреното гориво, а да не го залива с бетон на място, както беше направено в Чернобил”, – каза Мияно.

Анализирайки материалите, публикувани от пресслужбата на Токийската електроенергийна компания, сайтът Fukuleaks счита: ако имаше гориво в корпуса на реактора, то би се проектирало като затъмнение. Обаче очертанията на корпуса изглеждат на скана абсолютно бели.

ТЕРСО съобщи, че, като се вземат предвид данните от мюонната томография, първоначалните планове за извличане на горивото ще бъдат изменени.

Същевременно има данни от изследването направено чрез мюонния томограф, монтиран на втори блок на АЕЦ “Фукушима-1”. Публикацията е на японския университет Нагоя.

Отляво е показан реактор № 2, а отдясно – реактор № 5 (с горивото вътре). Анализирайки снимките, експертите от университета посочват, че в корпуса на реактор № 2 е останало съвсем малко количество ядрено гориво.

Експертите считат, че тази серия снимки представлява успех при използването на мюонния томограф за уточняване наличието на ядрено гориво реакторите на “Фукушима”.

Учените също търсят възможност да установят сканиращия апарат колкото е възможно по-ниско, за да се получат снимки на участъците, разположени на дъното на корпуса на реактора.

Източник: http://www.atomic-energy.ru/news/2015/03/23/55641