На въпросите на кореспондентите на електронното издание AtomInfo.Ru отговори участникът в конференцията Людмил Неделчев (АЕЦ “Козлодуй”).

Господин Неделчев, Вие не за първи път вземате участие в конференцията на ОКБ „ГИДРОПРЕСС“?

Да, и аз считам, че тази конференция е много добър вариант за обмяна на опит по експлоатацията и по други въпроси на технологията ВВЭР-1000.
Тук присъстват представители на организации, които имат такива блокове. Както знаете, у нас на АЕЦ “Козлодуй” също има два блока с реактори ВВЭР-1000 – това са пети и шести блок на нашата централа.

На конференцията аз срещнах познати колеги, с които сме работили съвместно – от Курчатовския институт, ОКБ „ГИДРОПРЕСС“ и от други организации. Обменът на мнения бе много полезен.

Моят доклад на конференцията бе озаглавен “Ресурс на реактора тип ВВЭР-1000 по критерии студена крехкост на метала на корпуса на реактора”.

Както знаете, у нас в България сега се изпълнява мащабна програма за продължаване сроковете за експлоатация (ПСЕ) на пети и шести блок на АЕЦ “Козлодуй”.

В това направление ние извършихме много работа съвместно с ОКБ „ГИДРОПРЕСС“ и други руски организации. На пети блок участваха и европейски организации.

Моята прека работа е свързана с корпуса на реактора, в частност,с определяне на флуенса на повърхността на корпуса и с изпитанията на образците-свидетели.

Вие сте изпълнявали разчетни или експериментални работи?

И едните и другите. Отначало изпълняваме експерименталните работи, после ги потвърждаваме (или не потвърждаваме, както се получи) по разчетен път. При нас всичко бе потвърдено.

Според резултатите от нашата работа ние считаме, че сме успели да потвърдим срок за експлоатацията от 60 години и на пети и шести блок на АЕЦ “Козлодуй”.

Тоест, по корпуса на реактора до 60 години ограничения няма?

Ограничения по критерия крехкостно разрушаване няма. А това е най-важният критерий за корпуса на реактора.

Как Вие самият мислите – вашите корпуси ще могат ли да работят и над 60 години? Интересуваме се от личното Ви мнение като специалист.

Трябва да се направят съответните изследвания. Но ако ме питате за личното ми мнение, струва ми се, че по отношение на корпусите на реакторите отговорът ще бъде “Да, възможно е”.

Благодарим Ви, господин Неделчев, за интервюто за AtomInfo.Ru.

Засегнати бяха следните въпроси:

        Участието на Гидропресс – Конструкторското бюро участва във всички основни етапи при подготовката и реализацията на проектите в чужбина. Взема също участие при монтажа на оборудването, въвеждането в експлоатация и при другите бстадии от жизнения цикъл на енергоблоковете.;
Индивидуалност на изискванията – Долкадчикът отдели няколко главни направления , по които чуждестранните клиенти имат индивидуални изисквания. Посочени бяха и допълнителни изисквания от страна на чуждестранните клиенти при обосноваване на проектите. Например – изискванията към външни динамични въздействия са по-строги в сравнение с руските норми.;

Сеизмичните въздействия – обърнете внимание на различните специфични изисквания за сеизмична устойчивост при проектите в чужбина.

Финландският опит – Докладчикът специално се спря на един важен пример за взаимодействие с чуждестранен клиент – разчетното обосноваване ресурса на корпуса на реактора на АЕЦ “Ханхикиви-1”.

Примери за нови решения – В заключителната част на доклада си Игорь Щекин се спря на някои нови решения, които са били реализирани в проектите на реакторните установки за чуждестранните клиенти.

Подробности на: http://www.atominfo.ru/newsp/w0829.htm

В доклада си Александър Шутиков от „Росенергоатом“ внесе яснота за задачите, които стоят пред технологията ВВЕР.
”Ако става дума за руските енергоблокове с реактори ВВЕР-1000, то една от най-важните задачи, над чието решение работи Концерн „Росенергоатом“ и ОКБ „ГИДРОПРЕСС“, е излизане на мощност от 107%”, каза Шутиков.
Избраният за тази програма пилотен енергоблок е Четвърти енергоблок на Балаковската АЕЦ. През тази година се очаква в енергоблока да бъде формирана активната зона, която предстои да работи на 107%.

Струва си да се добави, че наличните обосновки позволяват руските енергоблокове с ВВЕР-1000 да преминат на мощност 110%. Но за момента експлоатиращата организация е избрала стойността 107% като компромис между възможността да се увеличи обема на производството и желанието за удължаване на срока на експлоатация на действащите енергоблокове до 60 години.

През 2018 година в Ростехнадзор ще бъдат представени необходимите документи, които ако бъдат одобрени на пилотния енергоблок ще започнат изпитания на 107% топлинна мощност на реакторната установка. Опитно-промишлената експлоатация на това ниво на мощност ще започне през 2019-2020 година.

Източник: http://www.atominfo.ru/newsp/w0809.htm

В започналата юбилейна конференция участват колеги от 14 държави. В Подолск са представени 18 чуждестранни и 57 руски организации. Общият брой на участниците е над 240 души.

Първият ден бе открит с пленарно заседание. Първи с голям и интересен доклад се изказа Александр Викторович Шутиков („Росэнергоатом“), който е и председател на програмния комитет на конференцията. Основната теза в доклада бе насочена към ролята която е призвано да играе ОКБ „ГИДРОПРЕСС“ при решаване на основните задачи, стоящи пред концерна.

На 17 май започват заседанията по секции.

В конференцията ще вземат активно участие руски и чужди специалисти от конструкторски, проектни организации, машиностроителни заводи, научно-изследователски институти и атомни електроцентрали.

Целта на предстоящата конференция е да предостави на специалистите възможност за обмен на опит, постижения и информация по въпросите свързани с безопасността, модернизацията и продължаване срока за експлоатация (ПСЕ) на АЕЦ с ВВЭР.

Конференцията ще се проведе в ОКБ «ГИДРОПРЕСС», град Подольск, Московска област.

Тематика на конференцията

Докладите, които ще бъдат представени на конференцията, ще бъдат посветени на решаване на въпросите за осигуряване работоспособността и безопасността на АЕЦ с реакторни установки ВВЭР в процеса на проектиране, извършване на научно-изследователски и опитно-конструкторски работи (НИОКР), експлоатация и извеждане от експлоатация.

Докладите на участниците ще бъдат представени в седем секции:

Секция 1: Разработка и верификация на разчетните кодове за обосноваване на безопасността;

Секция 2: Вопроси по обосноваване на проектно-технически решения и експериментална подкрепа при проектиране и въвеждане в експлоатация на АЕЦ;

Секция 3: Гориво и използването му; физика на активната зона;

Секция 4: Проблеми на експлоатацията, контрол и управление, диагностика, модернизация и продлжаване ресурса на действащите АЕЦ;

Секция 5: Материалознание, здравина и водно-химически режим;

Секция 6: Иновационни реакторни установки;

Секция 7: Въпроси на разработка, верификация и използване на CFD кодове в ядрената енергетика.

Българското участие

На 17 май от 9:40 часа българският специалист Людмил Неделчев от АЕЦ “Козлодуй” (ръководител група „Ресурс на основно оборудване“)  ще изнесе доклад ”Ресурс на реактор тип ВВЭР-1000 по критерии студена крехкост на метала на корпуса на реактора”.

Източник: http://www.gidropress.podolsk.ru/ru/conferences/mntk2017.php