Принципът на действие се основава на еластично кохерентно разсейване, открито преди три години.
Устройството може дистанционно да провери изотопния състав на горивото в активната зона и да определи дали АЕЦ не се използват за наработване на плутоний с оръжейно качество.

Какво не можете да скриете в реактора

Неутриното има висока проникваща сила – то лесно преминава през бетонна защита и оборудване.
Детектор, който записва потоците на тези частици, може да наблюдава процесите, протичащи в активната зона от разстояние.
Това означава, че въз основа на разработката на МИФИ е възможно да се направи мобилен детектор на неутрино: да се закара с камион до сградата на реактора и да се провери режимът на експлоатация.

От  новостта вече се интересува МААЕ, която наблюдава изпълнението на международния договор за неразпространение на ядреното оръжие.
„С помощта на прибори базирани на RED 100 служителите на агенцията могат да наблюдават работата на блоковете някъде в Пакистан, без да навлизат в територията на АЕЦ“, отбелязва Александър Болождиня, ръководител на лабораторията за експериментална ядрена физика в МИФИ.

Методът за регистриране на частици с помощта на двуфазен емисионен детектор е предложен от учени от МИФИ преди около 50 години.
В целия свят само няколко инсталации, които търсят тъмна материя, работят на този принцип. Всички те са разположени дълбоко под земята, а руският емисионен детектор, RED-100, ще бъде на повърхността.
В допълнение, специалистите от МИФИ са първите, които използват ефекта на еластично кохерентно разсейване на неутрино от тежки ядра.

Детекторът за неутрино в института е проектиран през 2015 година. Тогава беше планирано да се проведе експеримент на мощния ускорителен източник на неутрино Spallation Neutron Source (SNS) в Националната лаборатория Oak Ridge в САЩ. Но плановете се промениха и при изследването беше използван друг детектор.
През 2017 г. с него е регистрирано еластично кохерентно разсейване на неутрино. Това явление е предсказано през 1973 г. от американския физик Дейвид Фридман.

Такова взаимодействие на неутрино с ядра се случва много по-често от другите. Въпреки това не беше възможно да се регистрира явлението в продължение на много години.
При експериментите с ускорители детекторите улавят смес от три вида неутрино, така че беше трудно да се разбере в детайли как протича взаимодействието.

Изпитанията на РЭД‑100 ще се проведат в реактор, който произвежда само един вид неутрино – електронни.
През февруари 2019 г. учените проведоха лабораторни тестове, предстои инсталиране на устройството в Калининската АЕЦ за продължаване на експериментите.

„Ако успеем, сме изправени пред перспективата да създадем удобни и ефективни средства за независим мониторинг на състоянието и изотопния състав на активната зона, които се променя във всеки работещ реактор.
Работата е от голямо значение за подобряване на безопасността на ядрената енергия “, добавя Александър Болождиня.

Трима срещу стандартния модел

RED 100 няма да бъде първият детектор на неутрино в Калиинската АЕЦ. В централата бяха организирани три експеримента: GEMMA на втори енергоблок, vGeN на трети и DANSS на четвърти. Всичките се извършват от специалисти от Обединения институт за ядрени изследвания – Дубна.

GEMMA е проект за измерване на магнитния момент, един от най-слабо проучените параметри на антинеутриното.

Експериментът vGEN е насочен към регистриране на кохерентно еластично неутринно разсейване и, подобно на GEMMA, на магнитния момент.

Експериментът DANSS се провежда в АЕЦ „Калинин“ от 2016 г.
Мисията на DANSS е да намери стерилни неутрино.

За подробности отворете хиперлинка в текста.

Това съобщи заместник-директорът на Института по ядрена физика и технологии към МИФИ, Георги Тихомиров.
„Кориумът е стопилка от основни елементи, образувана по време на развитието на тежки аварии в атомните електроцентрали. Работата ще продължи до декември 2020 г., но очакваме да продължим сътрудничеството“, каза Тихомиров пред РИА Новости.

Вече са събрани данни за състава и структурата на кориума на АЕЦ „Фукушима 1”, представени са геометрични модели на стопилни частици и подробен модел на кориума.
Тези резултати, обясняват учените, ще помогнат за подобряване на методологията за определяне на радиационните характеристики на фрагменти от кориум и ще обосноват ядрената и радиационната безопасност на тяхното поставяне в контейнери за транспорт и съхранение.

Безвъзмездна помощ (грант) за изследвания, базирани на данни от атомната електроцентрала „Фукушима 1“, е издадена от руското министерство на науката и висшето образование.

Източник: http://strana-rosatom.ru/2020/09/07/

В центъра на композицията е атомът, който идеологически и пластично съчетава фигурите на трима учени в едно цяло. В паметника се използва рядка комбинация от материали: фигурите са изработени от бронз, атомът е от кристал, който рядко се използва при скулптура на големи форми.

Откриването на паметника е посветено на честването на 75-годишнината на руската ядрена индустрия. Монументалната композиция е създадена от скулптора Александър Миронов.

„Гордеем се, че шестима Нобелови лауреати участваха в създаването на МИФИ. Това е солидна и много достойна основа и всички ние се възползваме от големия пробив, който тези хора направиха, за да формират нашия университет “, каза на церемонията Михаил Стриханов, ректор на НИЯУ МИФИ.

„Алеята на Нобеловите лауреати“ бе положена на територията на университета през 2017 година.

Подробности на: https://rosatom.ru/journalist/news/na-territorii-niyau-mifi-otkryli-pamyatnik-sozdatelyam-sovetskogo-atomnogo-proekta/

На церемонията присъстваха премиерът на Узбекистан Абдула Арипов, генералният директор на руската корпорация „Росатом“ Алексей Лихачов, министърът на енергетиката на Узбекистан Алишер Султанов, президентът на Академията на науките на републиката Бехзод Юлдашев, ректорът на МИФИ Михаил Стриханов, представители на узбекистанското правителство, Агенцията по развитие на атомната енергетика „Узатом“, „Росатом“ и други гости.

Откриването на филиал на МИФИ в Ташкент е потвърждение на последователното развитие на сътрудничеството между Узбекистан и Русия.
В него студентите могат да се обучават на основата на най-добрите съвременни програми. Институтът е признат не само в Русия, но и на международно ниво. Всички випускници на филиала ще получат диплома по руски образец, която се признава в Узбекистан и чужбина, ще им бъдат осигурени и работни места в местните предприятия на ядрената индустрия.

Генералният директор на „Росатом“ изрази увереност, че откриването на филиала на МИФИ ще помогне за развитието на качествена програма за подготовка на специалисти за развитието на ядренатая индустрия в Узбекистан.

„Строителството на първата АЕЦ в Узбекистан е мащабен проект, чиято реализация е невъзможна без развитието на кадровия потенциал. Подготовката на специалисти е основа за успешното развитие на атомния отрасъл в страната и ние се радваме, че нашето сътрудничество с узбекистанските колеги в тази сфера е толкова успешно“, заяви Алексей Лихачов.

След тържествените приветствия, гостите символично прерязаха лента, с което отбелязаха откриването на първия филиал на висшето учебно заведение в чужбина. Те разгледаха аудиториите и съвременните лаборатории на новия кампус, където ще се обучават бъдещите атомни специалисти на страната. Алексей Лихачов разговаря с първите студенти и им пожела успех. Президентът на Академията на науките на Узбекистан Бехзод Юлдашев и ректорът на МИФИ Михаил Стриханов изнесоха лекция за историята на най-добрия ядрен университет в Русия.

Идеята за откриването на филиала е на президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев. Основни направления на дейността на новия ВУЗ е подготовка на висококвалифицирани инженерно-технически кадри в сферата на ядрената енергетика и топлофизиката, както и за фундаментални и приложни научни изследвания в областта на ядрената физика.

За обучението, заедно с узбекистанските специалисти, са привлечени и висококвалифицирани преподаватели от Русия с многогодишен опит във водещи руски и чуждестранни ВУЗ.
Студентите ще имат възможност да слушат лекции на световни експерти чрез дистанционно обучение, като едни от първите лектори ща бъдат представители на Международната агенция за атомна енергия и специалисти от „Росатом“.

Първите 100 студенти, които успешно преминаха входните изпити, скоро ще започнат да учат в новия кампус.
Обучението ще бъде платено от бюджета.

За да се повиши екологичната безопасност и да се усъвършенстват технологиите за обезсоляване, трябва да се създаде комплексна система за водоснабдяване на основата на нова концепция, включваща използването на нови високоефективни методи на обезсоляване като ядреното, мембранното обезсоляване или хибридни технологии на тяхната основа.
С това се занимават учените в катедра №10 на Московския инженерно-физически институт.

Много съвременни технологии за обезсоляване са основани на един от двата метода – дестилация с помощта на топлинна енергия, в това число ядрено обезсоляване или обезсоляване при помощта на мембрани (обратна осмоза и мембранна електродиализа).
При дестилацията, солената вода се довежда до кипене, получената пара се извежда от системата и се кондензира за образуването на прясна вода.
Ако в качеството на източник на топлина се използва ядрен реактор, методът се нарича ядрено обезсоляване.

Мембранният метод на обратната осмоза е основан на „филтрирането“ на солена вода под действието на намаляване на налягането през полупропускливи мембрани, пропускащи само молекулите на водата, но непроницаеми за солите.
При метода на мембранната електродиализа, обратно, през т.нар. йонообменни мембрани проникват йони, а в канала остава прясната вода.

Мембранните методики могат да се използват заедно с ядреното обезсоляване (хибридни технологии на обезсоляване), т.е. могат да се използват в ядрени обекти, където има достъп до относително евтина топлинна енергия.

Подробности на: http://www.minatom.ru/news/prom/razrabotana-novaya-tekhnologiya-yadernogo-opresnen

От 1 септември 2016 г. в Националният изследователски ядрен университет „МИФИ“ започва обучение на магистри по тази програма.

По-рано бе подписано споразумение с МААЕ, според което „МИФИ“ става официален член на Международната академия по ядрен мениджмънт към МААЕ.

„Специалисти от МААЕ посещават университети, които дават заявка да се присъединят към академията за ядрени знания“, заяви заместник генералният директор на МААЕ Михаил Чудаков. Това е необходимо, за да може в единен формат да се образоват висококачествени специалисти, които притежават определено количество компетенции в областта на ядрените технологии“.

Пръв към този процес се присъединява Манчестърският университет във Великобритания. Втори в света става Националният изследователски ядрен университет „МИФИ“. Очаква се следващият университет, който ще открие такава програма, да бъде Токийският университет.

Източник: http://www.rosatom.ru