Източник: http://atominfo.ru/files/atominfo/malrus3.jpg

 Кръглата маса беше посветена на 61-ата годишнина от пускането в експлоатация на транспортируема малка електроцентрала ТЭС-3 в Обнинск.

Събитието беше организирано съвместно от научния директор на ФЭИ Владимир Троянов и изпълнителния вицепрезидент на Ядреното общество на Русия Сергей Кушнарев.

Участниците разгледаха текущото състояние, актуалността и новите проекти в областта на малката ядрена енергетика и обмениха мнения относно стратегията за нейното развитие.

Част от разсъжденията по темата можете да проследите на: http://forum.atominfo.ru/index.php?showtopic=1296

SGE очаква да получи от регулаторите общо становище относно организационните и технически решения, които ще бъдат използвани при изграждането и експлоатацията на атомната електроцентрала в Полша.

Компанията, в съответствие с полското законодателство, има възможност да поиска такова становище. Издаването на становище е първата подготвителна стъпка за започване на официална процедура за разглеждане на заявление за изграждане на АЕЦ.

SGE е част от „Synthos Group SA”.
Компанията подготвя предложение за изграждане на блокове с BWRX-300 в Полша в сътрудничество с Fortum, Exelon и GEH.

За интереса на „Synthos” към технологията BWRX-300 стана известно през октомври 2019 г., когато беше подписано съответното споразумение между „Synthos” и GEH.

Реакторът BWRX-300 е воден кипящ реактор, представляващ еволюционно развитие на технологията BWR от компанията „General Electric”.

Източник: http://atominfo.ru/newsz02/a0516.htm

Подробности на: https://www.world-nuclear-news.org/Articles/Company-begins-SMR-discussions-with-Polish-regulat

Мини атомните централи могат да бъдат масово произвеждани и доставяни на модули на платформата на голям камион, което прави разходите по-предвидими.

„Нашето основно преимущество е в използването на предварително изработени модули, при които се използват цифрови методи на заваряване и роботизирано комплектоване.
След това тези компоненти се доставят на площадката и се събират там“, заяви главният технически директор на компанията Пол Стейн. Той е убеден, че такъв подход значително ще намали разходите за строителството и като следствие – цената на електроенергията.

Пол Дорфман от Университетския колеж на Лондон смята, че „потенциалната полза от намаляване на разходите за строителството може да се окаже преувеличена“. „Грешки при производството на конвейр могат да доведат до поява на дефекти, общи за цялата линия, което може да доведе до поскъпване на проекта“, заяви Дорфман.
Според него е по-икономично да се инсталира един реактор с мощност 1200 мегавата, отколкото дузина с мощност по 100 мегавата.

Подробности на: https://www.bbc.com/news/business-51233444

Международният ядрен форум „Българска атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност“ се проведе във Варна (България) от 5 юни до 7 юни 2019 година.

Разбира се, основната тема на форума беше изграждането на АЕЦ Белене. Но български и чуждестранни експерти, събрани във Варна, не пренебрегнаха и други области.

Йордан Йорданов, директор на консултантската агенция „Нуклеон“ ООД (и бивш директор на АЕЦ „Козлодуй“), се фокусира върху състоянието и перспективите на реакторите с малка мощност.
След доклада г-н Йорданов разговаря с кореспондентите на AtomInfo.Ru.

Г-н Йорданов, защо мислите, че са необходими малки реактори?

Необходимостта от малки реактори съществува от дълго време. Те са в състояние да горят натрупаното отработено гориво, т.е. повторно да използват ОЯГ. Както е известно, количеството ОЯГ в света е много голямо и затова считам, че малките модулни реактори имат голямо бъдеще.
За съжаление, инцидентът във Фукушима прекъсна ядрения ренесанс, но мисля, че това е временно явление, тъй като хората ще осъзнаят, че е по-добре да не замърсяват околната среда чрез въглищната енергетика.

Сега много страни подкрепят възобновяемата енергия – вятър, слънце, био … Но това зависи от външните условия. Например, има вятър – има електроенергия от вятърни генератори, няма вятър – няма електроенергия. Мисля, че малките реактори, способни бързо да маневрират, ще дойдат точно на място за управление на мощността в енергийните системи, в които има значителен дял от възобновяеми енергийни източници.

Така има поне две причини, поради които светът се нуждае от малки реактори – тяхната способност да изгарят ОЯГ и бързо да маневрират. Разбира се, сега имам предвид мирното използване на малки реактори. Военните също могат да имат свои собствени нужди от тях.

В Русия много експерти отбелязват, че електроенергията от малките реактори е много скъпа.

Има такъв момент. Малките реактори са все още скъпи. Но ако започне тяхното масово производство, не един или два и дори не дузина, а 50-100 реактора, тогава тяхната цена ще падне. Това е очевидно.

Освен това на пазарите на електроенергия има кризисни ситуации. По това време диспечерски компании изискват от генериращите: „Дайте енергия, цената и на борсата расте!“. През тези периоди цената на kWh може да скочи четири или пет, или дори десет пъти. Така че въпросът за цената на електроенергията от малките реактори не е толкова прост.

Г-н Йорданов, какво е според вас малка мощност? – например МААЕ отнася към малките реактори установки с мощност до 300 MW (e).

За мен малката мощност е 100 MW (e). Но реакторите с по-малка мощност също имат смисъл – спомнете си например малките реактори, които се инсталираха на спътниците от серията „Космос”.

Освен това, някой ден малките населени места могат да построят малки реактори за своите нужди. Те могат да бъдат реактори, например с мощност от около 5 MW (e).

Имаше подобен проект в САЩ в Аляска.

Да, знам за него. Не се получи, но помнете, че американски малки реактори работеха в Антарктида, на станцията „Мак-Мърдо”.

Според вас какви технологии са подходящи за малки реактори?

Задължително ще има нови технологии, а не само на лека вода. В изказването си на форума на „Булатом” говорих, например, за проекта на малък реактор с течна сол. Ако се обърнем към историята, навремето се предполагаше такива реактори да бъдат инсталирани на самолети.

Когато, според вас, можем да видим серийното изграждане на малки реактори?

Това зависи от степента на замърсяване на околната среда. Както казах вече, ще дойде време, когато хората ще разберат ползите от ядрената енергетика за опазване на климата. Надявам се, че ще можем да видим със собствените си очи масовото изграждане на малки реактори. Ако зависеше от мен, щях да започна още днес.

В страна като България, къде могат да се използват малки реактори?

Можем да ги строим близо до големите градове. Например градът, в който живея, Велико Търново, консумира около 50 MW. С помощта на малки реактори е възможно да се покрият нуждите му от електроенергия и топлина.

В Китай има проекти за малки реактори за градско топлоснабдяване.

Да, това е едно от възможните приложения на малка ядрена енергетика. Струва ми се, че вие, руснаците, ще бъдете първите, които ще направят това, защото имате северни региони.

Вие написахте книга, посветена на малките реактори.

Да, книгата е издадена на български език „Бъдещето на ядрената енергетика. Малки модулни реакторы“, автори – Йордан Йорданов и Йордан Янков.

Благодаря ви, г-н Йорданов, за интервюто за електронното издание AtomInfo.Ru.

Това съобщи генералният директор на „Росатом“ Алексей Лихачов.

„Сега работим по задачата и мисля, че през първото тримесечие на 2019 г. ще формулираме и ще предложим на правителството възможност за разполагане на малки АЕЦ в Руската федерация“, каза той.
Лихачов отбеляза, че редица чуждестранни партньори се интересуват от реализирането на проекти за малки модулни централи на своя територия.
„И държавите, с които вече имаме споразумения за големи енергоблокове, ни питат за малките централи“, посочи Лихачов.

Той поясни, че „Росатом“ има готовност да предостави различни конфигурации според нуждите на клиента с мощност между 50 и 100 мегавата.

Подробности на: https://tass.ru/ekonomika/5924862

Русия и Йордания постигнаха споразумение за изграждането на енергоблок с реактор с малка мощност в Хашемитското кралство.
Rosatom разполага с всички технологични възможности и солиден опит в осъществяването на такива нововъведения.

Освен плаващата АЕЦ „Академик Ломоносов“ в Руската федерация има технологии за производство и обслужване на реактори на бързи неутрони и други типове с мощност от 10 до 100 MW.
Те имат следните предимства:

- Скромни изисквания към електроенергийната мрежа;
- Период на строителство 1,5-2 години;
- Неголеми габарити и слаба зависимост от външни източници на водоснабдяване;
- Работа с едно презареждане на ядрено гориво – 8-15 години;
- Възможност за работа на един от кръговете в режим – обезсоляване на морската вода;
- Производствени разходи за изграждане на един енергоблок (да не се бърка с търговски!) – около 1 милиард долара.

МААЕ оценява потребностите на света от ядрени реактори с малка мощност на – 500-800 броя.
Те са достъпни за повечето страни в света – но портфолио от поръчки за няколко трилиона долара не е на разположение на всички.
Ако вземем предвид необходимостта от висококачествена охрана на мини-атомните електроцентрали в отдалечени ъгли на планетата, тогава Русия има допълнително конкурентно предимство.

Малката атомна електроцентрала в Йордания е голям шанс за качествено нов пробив в глобалната енергетика. И не само в него.

Подробности на: http://grtribune.ru/home/politicreview/10235-2018-05-30-02-05-33.html

Независимо от това, десетки малки модулни реактори се разработват в различни страни.

Във Финландия компанията TVO е заявила желанието си за развитие на такъв проект.
Технологията на малките модулни реактори разработват Русия и Китай, а американската NuScale възнамерява през 2026 г. да започне търговска експлоатация на малки реактори.

В съответствие със съвременните изисквания за безопасност обаче, реакторите не могат да бъдат построени в центъра на градовете, тъй като независимо от размера на АЕЦ, тя трябва да има 5-километрова зона на отчуждение.

Подробности на: http://www.helsinkitimes.fi/finland/finland-news/domestic/15265-small-modular-reactors-generating-interest-among-municipalities-in-finland.html

Голям обзор на състоянието и перспективите за SMR на: http://www.world-nuclear.org/information-library/nuclear-fuel-cycle/nuclear-power-reactors/small-nuclear-power-reactors.aspx

Всяка компания досега е разработвала свои собствени модели на бързи реактори с натриев топлоносител.

Двете компании ще разработват заедно ММР, като се предвижда първоначално реакторите да бъдат разположени в Канада.

Двете компании са разработили дизайните си за реактори на базата на експерименталния реактор размножител EBR-II в Националната лаборатория Аргон (Argonne National Laboratory). EBR-II започва работа през 1961 г. в Айдахо Фолс и е с мощност 62 MW. Реакторът спира дейност през 1994 година.

Много подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/NN-GEH-ARC-team-up-on-SMR-commercialisation-1303175.html

Това съобщи ръководителят на Организацията по ядрена енергия на Иран Али Акбар Салехи.

Той отбеляза, че Иран следи развитието на технологията за малките модулни реактори, които могат да се използват в страната, още повече в условията на ограничени водни ресурси и значителна отдалеченост на източниците за водоснабдяване от центровете за енергийно потребление.

Според Салехи Иран не изключва възможността за сътрудничество по това направление и със САЩ и Япония, но засега „не са водени сериозни преговори с нито една страна“.
През август миналата година бе съобщено, че Иран обсъжда закупуването от Китай на близо 10 малки модулни реактора.

Подробности на: http://www.nuclear.ru/news/100303/?sphrase_id=4788246

 Westinghouse нарича това „значителна стъпка по пътя към сертифициране на проекта“, която ще намали времето, необходимо да се лицензират модулните реактори на компанията.

Разрешение да продължи с тестовете дойде в писмо от 27-ми февруари 2015 година, съобщиха от компанията. То дойде под формата на доклад за оценка на безопасността или SER, който беше представен на Комисията за ядрено регулиране през април 2012 година.

SER „определя какво ще се случи в малко вероятния случай на малка загуба (прекъсване) на топлоносителя (LOCA) в Westinghouse SMR„, заявиха от компанията в изявление. Разглежда се и въпроса за изключване в случай на настъпване на изтичане на топлоносител.

Westinghouse, една група от дружества на Toshiba Corporation, отбеляза, че потенциалът за среден или голям теч на топлоносител „се елиминира в дизайна Westinghouse SMR, защото няма големи първични прониквания на корпуса на реактора или голям кръг от тръбопроводи“.

Westinghouse SMR е 225 MWe модулен реактор с вода под налягане. Всички основни компоненти са разположени във вътрешността на корпуса на реактора. Това е следващ иновационен продукт на компанията, използващ пасивни системи за безопасност и доказани компоненти, за да се осигури безопасно, чиста и надеждна електроенергия. Westinghouse SMR се базира на проекта AP1000, който получи сертификат от NRC през 2011 година. Осем блока с AP1000 в момента са в процес на изграждане на четири места в Съединените щати и Китай.

Източник: http://nuclearstreet.com/nuclear_power_industry_news/b/nuclear_power_news/archive/2015/03/19/nrc-says-ok-for-westinghouse-to-test-small-modular-reactor-031901.aspx

Указът “Планиране на мероприятия за осигуряване на устойчиво развитие на федерално ниво през следващите 10 години“ определя инициативата на държавата за подкрепа на иновациите и намаляване на разходите.

За 10 години федералните учреждения са задължени да намалят количеството на изхвърляния в атмосферата въглероден двуокис (CO2) с 40%.

Като приоритетни способи за достигане на тази цел са посочени намаляване на електропотреблението и съответните разходи, а също така “търсене на възобновяеми и алтернативни решения в енергетиката”.

В документа е посочен стъпаловиден график за изпълнение на поставените задачи. Още през 2016 година не по-малко от топлинната и електрическата енергия трябва да се добива от “чисти източници”.

Като един от алтернативните източници на енергия, наред с био-горивата, слънчевата и вятърната енергия се сочи и ядрената енергетика – в частност SMR.

Подробности на: http://nuclear.ru/news/95253/

Споразумението беше подписано след преговорите на Президента на Южна Корея Пак Кин Хе с краля на Саудитска Арабия Салман ибн Абдул-Азиз Ал Сауд в Ер-Риад.

В основата на меморандума е заложен план за съвместно финансиране на дейностите по предварителна оценка на проекта за изграждане на “не по-малко от два реактора”. Планира се тази работа да бъде завършена през 2018 година.

Сеул разчита, че подписаният меморандум ще помогне на южнокорейските компании да получат поръчки на стойност 2 милиарда долара за построяване в Саудитска Арабия на реактори SMART в случай, че “кралството взема решение за изграждане на такива реактори според предварителните оценки”, – предава агенция «Yonhap».

Източник: Nuclear.ru

Б.Р. Полезно е да се знае:

SMART е реактор с малка мощност – предназначен за опресняване на вода и електроснабдяване на градове с население до 100 хиляди души.

В началото на миналата година в Южна Корея беше създадена компанията «SMART Power Co.» (SPC), която се занимава с насърчаване на експортните пазари на модулния 100-мегаватов реактор SMART.

Проектът се реализира под ръководството на Корейския изследователски институт по атомна енергия (KAERI). Конструкцията на реактора вече е получила положителна оценка от МААЕ.

Автори на изданието са Йордан Йорданов и Йордан Янков – утвърдени експерти в областта на ядрената енергетика.

С приветствени думи към авторите и гостите се обърна домакинът на срещата Евелина Васкова – председател на управителния съвет на Дома на техниката.

В книгата си авторите представят една от посоките за бъдещото развитие на атомните централи – Малки Модулни Реактори (ММР). Тези ММР се базират на технологии, използвани отдавна във военната сфера, но сега са готови за навлизане и в икономиката, обясняват авторите.

„Бъдещето на ядрената енергетика“ представлява обобщен преглед на технологиите, върху които се базират ММР, проблемите пред ядрената енергетика, които те разрешават, както и препятствията, които стоят пред тяхното внедряване в практиката.

Скъпи и желани гости бяха ученици от последния клас на Природно-математическата гимназия “академик Иван Ценов” в града, профил физика и с изявени интереси в областта на атомната физика.

В продължилата повече от час “кръгла маса” мислите си за книгата и за бъдещето на ядрената енергетика споделиха – уважилите събитието депутати, общественици, представители на бизнеса и граждани.

Йордан Йорданов е заемал различни оперативни и управленски длъжности в АЕЦ „Козлодуй“, в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели и в Националната електрическа компания (HЕК.). През 2000 г. става първият изпълнителен директор на АЕЦ “Козлодуй”, след отделянето й от НЕК. Участвува като експерт в групата на съветниците към Генералния директор на Международната Агенция по Атомна Енергия (МААЕ).

Йордан Янков работи върху методологии за прогнози, модели и стратегии в енергетиката. Активно разработва темата за Малки Модулни Реактори като бъдеще на ядрената енергетика у нас. Автор е на книги и статии в областта на политиката, социологията и икономиката.

снимките са дело на вестнк „Враца днес“.

В книгата си „Бъдещето на ядрената енергетика“  енергийните експерти Йордан Йорданов и Йордан Янков представят една от посоките за бъдещото развитие на атомните централи – Малките Модулни Реактори (ММР).

Тези мини- ядрени блокове се базират на технологии, използвани отдавна във военната сфера, но сега са готови за навлизане и в икономиката, обясняват авторите.

Технологията има няколко предимства:

Тези реактори са няколко порядъка по-сигурни и от най-съвременните големи ядрени реактори.

Те не само нямат проблеми с отработеното гориво, но ще решат и проблемите с вече натрупаното отработено гориво.

Построяването на такива мощности е в инвестиционните възможности и на малки икономики, и на частни инвеститори.

ММР разширяват възможностите за утилизация на ядрената енергия, строят се бързо и лесно се адаптират към текущите пазарни условия.

„Бъдещето на ядрената енергетика“ представлява обобщен преглед на технологиите, върху които се базират ММР, проблемите пред ядрената енергетика, които те разрешават, както и препятствията, които стоят пред тяхното внедряване в практиката, обясняват авторите на книгата.

Авторите

Йордан Йорданов е заемал различни оперативни и управленски длъжности в АЕЦ „Козлодуй“, в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели и в Националната електрическа компания (HЕК.). През 2000 г. става първият изпълнителен директор на АЕЦ “Козлодуй”, след отделянето й от НЕК. Участвува като експерт в групата на съветниците към Генералния директор на Международната Агенция по Атомна Енергетика

Йордан Янков работи върху методологии за прогнози, модели и стратегии в енергетиката. Активно разработва темата за Малките Модулни Реактори като бъдеще на ядрената енергетика у нас. Автор е на книги и статии в областта на политиката, социологията и икономиката.

Източник: http://3e-news.net/

Източникът добави също, че пускът на този блок е планиран за 2018 година.

“Ние вървим в график”, – бяха думите му.

За това разказаха пред кореспондентите на AtomInfo.Ru и AtomInfo.Bg по време на 58-та генерална конференция на МААЕ във Виена на щанда на делегацията на Южна Корея.

SMART е леководен реактор под налягане с топлинна мощност 330 MW. Очакваната електрическа мощност на енергоблока е 100 MW или в другия вариант – 90 MW и 40 хиляди m³ опреснена вода в денонощие, което се счита достатъчно за град с население 100 хиляди души.

Горивото е с обогатяване типично за големите PWR, тоест , не повече от 5%. Активната зона се презарежда един път на три години. Има различни подходи към системата за презареждане. При един от вариантите се предполага при презарядката да бъдат заменяни около половината от горивните касети.. Цялата активна зона (АЗ) се събира от 264 квадратни сборки 17×17.

За отвеждане на топлината от остатъчното енергоотделяне в проекта, наред с другите средства, пасивната система PRHRS. Тя е проектирана така, че самостоятелно да може да разхлади реактора до 200°C в продължение на 36 часа.

Парогенераторът е once-through type, с паро-прегревател. Няма необходимост от паро-сушител (steam dryer) и от сепаратор на парата (moisture separator).

Разработването на SMART е започнало в южнокорейския институт KAERI през 1997 година. През декември 2010 година пълният комплект документи е бил подаден за разглеждане от регулиращия орган NSSC. През юли 2012 година регулаторът е издал на проекта така нареченото стандартно разрешение със срок на действие 15 години – това съответства на сертификат на проекта.

За цялостната разработка на проекта са били изразходвани над 275 милиона долара и време 1500 човеко-години. Поначало реакторът се създава като експортна перспектива, защото Южна Корея има развита енергийна инфраструктура, и е сложно да се намерят клиенти за малки реактори.

Все пак, даже за експорт е необходим работещ референтен блок. Той ще бъде построен в Южна Корея. Естествено, ще трябва лицензия за строителството и преминаване през всички други разрешителни процедури. Очаква се целият този път да бъде извървян за 5 години и да се пристъпи към самото строителство на блока.

Сега се работи по тестването на отделни възли и оборудване, които се планира да бъдат използвани в проекта SMART. Също така е стартиран проект, насочен към по-нататъшно повишаване на безопасността на тази установка.

Стойността на блока със SMART в Южна Корея оценяват на 580 милиона долара (чиста цена без разходите за финансиране на проекта и за организационни цели). Вложените средства трябва да се оправдаят – в Сеул считат създаденият проект за лицензионно чист и без експортни ограничения.

Westinghouse Electric спира работа по малките и средни реактори

 Според думите на изпълнителния директор на Westinghouse Electric Дани Родерик, корпорацията „преразпределя“ персонала си, зает с разаботката на малки и средни реактори в рамките на проекта за реактор АР-1000®. Преустановяването на работата е свързано не с технологични или други проблеми – става въпрос за липса на търсене.

Експертите отбелязват, че причина за решението е възможно да се търси и в критиките към проекта от страна на Министерството на енергетиката на САЩ, което отказа да финансира съвместния проект на Westinghouse Electric и Ameren Missouri. Предвиждаше се да бъде създаден реактор с мощност от 225 мегавата. От едно от изявленията на Министерството на енергетиката обаче стана ясно, че проектът губи от един от основните си конкуренти.

През ноември 2012 година проектът за реактор на компанията Babcock & Wilcox, с мощност 180 мегавата, получи държавно финансиране от 101 милиона долара. През 2013 година решение за отпускане на субсидия в размер на до 226 млн. долара за срок от пет години, получи проектът NuScale Power, на Fluor и Rolls-Royce, който предвиждаше създаване на реактор с мощност от 45 мегавата.

 Малките модулни реактори с мощност от 20 до 125 MW ще се превърнат в база за енергетиката на близкото бъдеще, счита британският професор по прогнозиране и иновации от Университета Де Монтфорт, автор на стратегията за научно-техническо развитие на най-големите световни компании.

Преди започналата вчера Международна промишлена изложба „Иннопром-2013″ в Екатеринбург той подчерта: “Днес това са най-перспективните, напълно херметични източници на енергия. Великобритания намалява ядрената енергетика, а без нея ще останат без надеждно електроснабдяване цели райони от страната. Ние се нуждаем от руските ядрени проекти, иначе е възможно да угасне светлината в цяла Великобритания.”

Според думите на Вудхаузен, подобни малки ядрени генерации няма да решат проблемите на голямата енергетика с мащабите на САЩ, Китай, Русия, но ще окажат голяма подкрепа в енергийния баланс на голям брой държави.

“Хайде, накрая, да спрем да си мислим, че икономиите на енергия са решението на проблема, а да се захванем с производството и” – констатира ученият.

Източник: ИТАР-ТАСС

АЕЦ “Каллавей”

«Westinghouse Electric» и китайската «State Nuclear Power Technology Corp.» (SNPTC) на 16 май съобщиха за подписването на меморандум за взаимно разбиране относно разработването на “стандартизирана конструкция на модулен реактор с малка мощност” базиран на технологията на «Westinghouse Electric» и последващото и лицензиране в КНР и САЩ.

През април «Westinghouse Electric» уведоми Министерството на енергетиката на САЩ за намерението си да участва във втория етап на програмата за финансова подкрепа на разработването и лицензирането на реактори с малка мощност.

«Westinghouse Electric» разчита да направи заявка за сертифициране на конструкцията от Комисията по ядрено регулиране на САЩ (NRC) през октомври 2014 година. Задачата на SNTPC в рамките на съглашението, както пояснява за агенция «Platts» старши вицепрезидентът и главен технически директор на «Westinghouse Electric» Кейт Джонсон, ще бъде обезпечаване на съответствието на конструкцията със стандартите за лицензиране, използвани в Китай, и по-точно в КНР.

«Westinghouse Electric» и SNPTC вече си сътрудничат при изграждането в Китай на 4 енергоблока по технологията AP1000. На 13 май от компанията обявиха за създаването на съвместно предприятие за квалифициране на доставчиците на оборудване за AP1000.

Източник: Nuclear.Ru