Развърналата се по целия свят борба срещу ислямския екстремизъм не трябва да скрива истината, че в много случай става дума не за идеологическо противопоставяне, а за борба за ресурси. В тази връзка по скоро не е изключение и настъплението на френските въоръжени сили в борбата срещу ислямистите в Мали.

Немският седмичник Spiegel наскоро си зададе въпроса: чии интереси преследва френският президент Франсоа Оланд, изпращайки все повече и повече войски в кризисния Западно-Африкански регион?

Както е известно, дълго време Мали служеше на Запада като параден пример за африканска демокрация, до като не се достигна до военния преврат през март миналата година. Официална причина за преврата е предполагаемото бездействие на сваленият президент на страната за предотвратяване на активизацията на туарегите-сепаратисти. Още в началото на април 1012 година туарегите провъзгласиха завоюваната от тях територия за независима от Мали. Но те не успяха дълго да задържат властта и сега в северната част на Мали управляват ислямисти.

В интерес на истината, Франция отдавна се опитва да привлече за решаване на конфликта и други държави и международни организации. Независимо от позитивната за Франция риторика от страна ЕС и САЩ, до конкретни действия не се достигна.

Анализирайки причините, подбудили френския президент сам да започне бойни действия срещу сепаратистите в Мали, немското списание отбелязва, че работата не е само до френските граждани в тази африканска страна и наличието на голяма малийска общност в самата Франция. Не е само във възможността за превръщане на северната част на страната в плцдарм за експанзия на ислямистите от “Ал-Каида”, обединени със привържениците на организацията “Защитници на вярата” и движението “За единство и джихад в Западна Африка”, включително и извън Африка. Всичко опира до природните ресурси.

Spigel директно казва, че “Париж преследва и икономически интереси”. Работата е в това, че в северната част на Мали се намират уранови рудници, които се експлоатират от френската корпорация Areva. Не само това, тази африканска държава разполага с уранови залежи, които според оценките на МААЕ, са около 4,7 милиона тона (при разходи за добиването му по-малко от 130 долара за килограм). Това количество е достатъчно за  работата на всички сегашни АЕЦ в света за 85 години. Предполагаемите запаси на уран в света са много повече около 35 милиона тона.

В съседната страна Нигер, която е един от водещите производители на уран в света и най-големият в Африка, французите основно добиват уран за своите АЕЦ. А е известно, че основната част от електроенергията в страната е с ядрен произход. Франция основателно се опасява, че ислямският пожар може да се прехвърли и в Нигер. Но, без съмнение, ядрената независимост е приоритет за всички ръководители на държавата независимо от партийната им ориентация.

Не трябва да се забравя и за това, че в Мали има, освен това, запаси от нефт, газ, злато, мед, алмази. В страната работят и други международни корпорации, включително и френски. В тази връзка немската правозащитна организация “Общество за защита на застрашените народи” даже публикува изявление, цитирано от списанието, че военната акция на Франция също служи на целите за осъществяването на собствените енергийни интереси, свързани с гарантирани доставки на евтин уран.

Не е тайна, че най-голямото нигерско ураново находище «Имурарен» е собственост на Areva. А според данните на World Nuclear Association, тази френска държана корпорация има 17% от световното производство на уран. Самата Нигер е на шесто място по запаси от уранова руда и на четвърто по добив на уран. Ясно е, че за Франсоа Оланд и за Areva в този случай става дума, преди всичко, и за защита на френските интереси в Западна АФрика.

Не е излишно да се напомни, че “Росатом” (в лицето на дъщерното си предприятие ОАО «Атомредметзолото») също има интереси относно урановите находища в Африка, за сега в Танзания и Намибия в кооперация с други чуждестранни фирми.

Работата е там, че след разпадането на СССР най-големите находища на уран се оказаха в Казахстан и в Украйна. А Росатом сега предлага на клиентите си по целия свят пълен цикъл на съоръжаване на АЕЦ с последващи доставки на ядрено гориво и финалната му утилизация. Така, че на Русия ще трябва много уранова суровина.

Източник: Военное обозрение