„Продължаваме да изграждаме системата за безопасност на втория енергиен блок на централата за замяна на излизащите от експлоатация енергоблокове“, каза Вячеслав Федюкин, директор на Курската АЕЦ „Уловителят на стопилката (ловушка расплава) е руско „ноу-хау”, което е свързано със системите за управление на извънпроектирани аварии“.

Във втори енергоблок на Курската АЕЦ-2 в проктно положение, под шахтата на реактора е инсталирана конзолната ферма – втората част на «ловушка расплава» с тегло 145 тона и диаметър повече от 9 метра. Така една от двете държавни задачи до 2020 г. беше изпълнена.

„Уловителят на стопилката“ се състои от три части: тяло, конзолна ферма и направляваща плоча.

В сградата на реактора вече се намира корпусът на „уловителя на стопилката”, изпълнен със специален материал (пълнител, състоящ се главно от железни и алуминиеви оксиди, разтварянето им в стопилката от горивото намалява обемното му енергоотделяне). На височина 7 метра е изградена шахтата на реактора. На нея беше монтирана конзолната ферма.

Основното предназначение на конзолната ферма е организирането на комуникациите – подаване на вода, отвеждане на пара, вентилация, проходи за средствата за измерване и за оглед на устройството за локализация на стопилката (б.р. – пълното название на Уловителя на стопилката е „устройство локализации расплава – УЛР”). Друга цел на конзолата на фермата е да служи за опората за последващите конструктивни елементи – направляващата плоча и сухата защита на реактора.

Следващата стъпка е окрупняването. Кън едрогабаритния детайл ще бъдат заварено тръбните фланци (патрубки) и коридорите за обслужване. Общата маса на изделието ще се увеличи до 200 тона.

Тогава строителите ще монтират направляващата плоча, третият едрогабаритен елемент на устройството за локализация на стопилката.
Плочата, ако е необходимо, ще предпази цялата конструкция от топлинното въздействие на кориума (разтопените гориво и конструктивни материали).

Източник: http://www.energyland.info/news-show-tek-atom-199448

Капанът за стопилката е уникална разработка на руските ядрени учени, която представлява специална система за защита на атомната електроцентрала в случай на авария със стопяване на ядрено гориво в реактора.
Капанът е конусообразно тяло, монтирано на дъното на шахтата на реактора. Напълнен е със специални (така наречените „жертвени“) материали, които в случай на извънредна ситуация се смесват със стопилката от активната зона на реактора и осигуряват равномерното й разпределяне в тялото на капана, така че да не възникне неконтролирана ядрена верижна реакция.
Устройството може да държи стопилката за неограничен период от време, предотвратявайки навлизането на радиоактивни вещества в околната среда.

За Курската АЕЦ-2 е използван капан от ново поколение. Той е адаптиран към подходящите условия на обекта на бъдещия енергоблок и изискванията за безопасност, има повишена сеизмична устойчивост, хидродинамична и ударна якост, както и защита от заливане с вода и опростена технология на монтаж.

За справка

Курската АЕЦ-2 е атомна електроцентрала, която в крайна сметка ще замени извежданите от експлоатация енергийни блокове на сегашната Курска атомна електроцентрала.
Енергоблокове № 1 и № 2 на АЕЦ Курск-2 от поколение 3+ се превърнаха в пилотни енергоблокове, изградени по проекта ВВЭР-ТОИ. Това е руски стандартизиран оптимизиран и информатизиран проект на атомна електроцентрала с два блока, базиран на техническите решения на проекта на АЕЦ с реакторни инсталации ВВЭР-1200.
Изграждането на блок 1 на АЕЦ Курск-2 започна в края на април 2018 г., а блок 2 – в средата на април 2019 г.

Източник: https://ria.ru/20191125/1561571455.html

ОАО «Атомэнергопроект» (Москва) представи пред турските специалисти усъвършенствано устройство за локализиране на стопилката (УЛР или “ловушка рассплава – уловител на стопилката”) за АЕЦ “Аккую”.

“Усъвършенстваното устройство за локализиране на стопилката от активната зона на реактора запазва приемствеността и не се различава от предшествениците си по физическите процеси и химическите реакции. Заедно с това в проекта са внесени редица изменения, подобряващи експлоатационните му качества и повошаващи нивото на безопасност на централата”, – разказва началникът на отдел в схемно-режимното бюро за комплексно проектиране на ОАО «Атомэнергопроект» Александр Сидоров, който е един от разработчиците на руското ноу-хау.

Според думите му, проектът на УЛР е модернизиран като са отчетени претоварванията от максималното разчетно земетресение, на което може да издържи енергоблока, а също така във връзка с изискването за увеличаване на автономността до 72 часа на блока в новите проекти за АЕЦ.

Модернизираният “уловител на стопилката” има по-ефективна конструкция за охлаждане на собствените силови елементи, което позволява да се намали материалоемкостта на оборудването, което обезпечава функционирането на на главния му елемент – корпуса запълнен с жертвените материали.

Като цяло, в сравнение с модификацията, монтирана на Нововоронежската АЕЦ-2, масата на модернизираната “ловушка” е намалена с почти 15%. Освен това, разработчиците са усъвършенствали технологията на монтажа на устройството.

“Във всеки нов проект ние подобряваме начините са сглобяване и монтаж, изменяйки и окрупнявайки отделни елементи от конструкцията в зависимост от внедряване както на научните резултати, така и на нови технологични подходи при производството. Като резултат се получи по-проста и удобна схема за монтаж на УЛР, което позволява, минимум с месец да съкратим сроковете за монтажа”, – поясни Сидоров.

Полезно пояснение

«Ловушка расплава» е руско know-how. Устройството представлява съд, който се монтира под дъното на корпуса на реактора. В случай на хипотетична авария УЛР удърза течните и твърди фрагменти от активната зона (АЗ) и фрагменти от конструктивните материали на реактора. Като по този начин се изключва повреждането на херметичната черупка на ядрения остров (оболочката) и се предотвратява излизането на радиоактивни вещества в околната среда.

УЛР е запълнено с жертвени материали, при взаимодействието с които стопилката от АЗ губи част от натрупаната топлинна енергия; също така се извършват редица химически процеси, които ката цяло позволяват да се създадат условия за локализиране на стопилката и продължителното и охлаждане.

За първи път в света УЛР е монтирано на АЕЦ “Тянван” в Китай и на АЕЦ “Куданкулам” в Индия. Първите централи в Русия, на които се монтират УЛР са Нововоронежската АЕЦ-2 и Ленинградската АЕЦ-2.

АЕЦ “Аккую” се строи в Република Турция на брега на Средиземно море в провинция Мерсин. Централата се строи по разработения от ОАО «Атомэнергопроект» проект «АЭС-2006» от поколение III+, в който са предвидени най-съвременните решения в сферата на безопасността на АЕЦ.

Източник: http://www.energyland.info/analitic-show-127388?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+energyland+%28Energyland.info+-