Експерти споделят, че глобалната ядрена индустрия се е върнала в „състоянието си от преди Фукушима“, а песимистичните прогнози за забавянето на развитието на отрасъла не са се случили, заяви Леонид Большов, директор на Института по проблемите на безопасното развитие на ядрената енергетика към Руската академия на науките, цитиран от РИА Новости.

Според International Atomic Energy Agency в света в момента оперират 440 ядрени енергоблока, а 68 са в строеж.

„Призивите за отказ от ядрена енергия се появяват от време на време в различни държави, но те са, като цяло, резултат от краткосрочни политически спекулации и са против ежедневните нужди на националните икономики“ заяви Большов.

Първоначалната реакция на Япония след инцидента във Фукушима през март 2011 г. да се „откаже“ от ядрените мощности, бе базирана на „състоянието на страх“, заяви той. А „емоционалната“ реакция срещу ядрената енергия в някои други страни „за съжаление е свързана с политиката“.

Решението на Япония да изключи ядрените си мощности навреди на икономиката й – БВП започна да пада и страната трябваше да внася природен газ и въглища като алтернативни източници за производство на електрическа енергия. Индустриалният и финансовият сектор „оказаха натиск върху правителството“ и имаше смяна на кабинета, който сега трябва да вземе решение как да рестартира японските ядрени централи, заяви Большов.

„Китай, който спря изграждането на нови реактори след Фукушима, внимателно обмисли сигурността на централите и забрани изграждането на централи от второ поколение, като позволява само проекти от трето и три плюс поколение, които съответстват на най-високите стандарти за сигурност“, заяви Большов.

Само Германия, която обяви през 2011 г. отказа си от ядрената енергетика, не е преразгледала решението си – но това са „особености на политическите процеси в една богата страна“, отбеляза ученият.

Източник: http://www.world-nuclear-news.org/NP-Nuclear-power-at-pre-Fukushima-state-says-leading-Russian-scientist-10031501.html

Подробности в интервюто: http://www.ibrae.ac.ru/newstext/496/

Професор Леонид Большов е президент на Международния форум «АТОМЭКСПО 2012», директор на Института по проблемите на безопасното развитие на атомната енергетика, член-кореспондент на РАН.

Встъпление

През целия ден на мероприятието, организирано от асоциацията на операторите на атомни електроцентрали (WANO), вървеше разговор за стрес-тестовете и мерките за безопасност след Фукушима на руските, американските, европейските, азиатските, включително и японските атомни електроцентрали.

Ще ви преразкажа какво беше представено там: аварията на Фукушима показа, че руските атомници добре са изучили уроците от Чернобил. Даже първоначалният експресен анализ показа, че подобна ситуация не би могла да се случи на нито една на руските атомни електроцентрали. Причината за това е , че през времето след чернобилската авария са извършени огромни комплексни системни работи за модернизация на атомните електроцентрали, внедряване на съвършени системи за обучаване на операторите на съвременни тренажори, монтирани на всяка АЕЦ.

Извършено е усъвършенстване на системите за безопасност, въведен е трети канал за охлаждане на реакторите, допълнителни системи за електрозахранване.

Разработена и внедрена е най-добрата, или по-скромно казано, една от най-добрите системи за аварийно реагиране и управление на авариите. В концерна “Росэнергоатом”, в кризисния му център, влиза информация от стотици ситуационни датчици и от датчици, обработващи параметрите по безопасността във всеки блок на всяка руска атомна електроцентрала. Освен това се събира “онлаин” информация от десетки датчици, измерващи радиационния фон около нея. Ако се случи някакво непредвидено изхвърляне, незабавно това се регистрира в кризисния център, дори ако централата не съобщи за него. Информацията, както вече казах, от всяка централа върви в режим “онлаин”. Тази информация се обработва от 14 технически центъра за поддръжка на централния кризисен център на “Росэнергоатом”. Те работят в денонощен режим. От тях информацията отива при главния конструктор, при проектанта на централата, в организацията, която отговаря за метеорологията, за здравето на операторите и населението около атомните електроцентрали. Един от техническите центрове е техническият център, който се намира в нашия институт.

Във връзка с бъдещите препоръки за защита на населението и околната среда, освен всичко изредено институтът има и експертизи за тежките аварии на атомните електроцентрали, създават се компютърни кодове за анализ на безопасността в проектни и надпроектни режими. Създаваме и извършваме проверка на тези кодове и използването им в проектните и работещите АЕЦ.

На следващия ден след аварията на Фукушима представихме анализа си за далечния изток на Русия и прогнозата за развитието на аварията в Япония – какво ще стане с всеки от блоковете, кога ще се взривят и какво замърсяване ще се получи в Япония. Какво ще бъде средното ниво и т.н. Животът потвърди верността на тези прогнози. Продължаваме да работим за създаване на средства за анализ на действащите, а главно и на бъдещите атомни електроцентрали. Например, сега се разработва проект за принципно нова централа на базата на федералната целева програма за новата технологична платформа, насочена за създаване на реактори на бързи неутрони с различни метални топлоносители със затворен горивен цикъл, който ще ни позволи да отидем на ново ниво на безопасност, осигуряването с гориво, на ефективността. Програмата е до 2020 година.

Паралелно с това върви работа за усъвършенстване на реакторите с водно-водна технология. Разработен е новият проект ВВЭР-ТОИ, напълно компютъризиран, при който има възможност да се оценява безопасността в продължение на целия му жизнен цикъл с помощта на детайлни компютърни кодове. Институтът отговаря за създаването на системи от най-точни кодове за реакторите от този проект. Създава се виртуална среда, в която да може едновременно да се извършва проектиране, конструиране и оценка на безопасността. Тези образи, създавани на компютрите от конструкторите, се предават в тези организации, в които се работи по разчетите на безопасността. След това препоръките се връщат обратно и в тази виртуална среда се създават тренажори, за да могат операторите на атомните централи да се обучават в по-реалистична обстановка. Създават се също и възможности да се симулира възникване на тежка авария и нейното по-нататъшно развитие.

Нека не забравяме, че аварията на Фукушима стана толкова тежка защото операторите бяха съвършено неподготвени, че може да се случи такава тежка авария. Не е имало подготовки, тренировки, нито на операторите, нито на цялата система за управление на атомните централи.

След тази авария е направено изключително много и днес се докладва достатъчно подробно за това как японската система се усъвършенства, какво са направили американците и европейците. Важно е и това, което Русия направи след фукушимската авария, а именно да зададе нивата на стандартите за безопасност и изискванията за безопасност на световно ниво.

Отначало това имаше препоръчителен характер от страна на МААЕ и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ядрената агенция предложи нивата на безопасност, достигнати в водещите страни, да станат задължителен стандарт за новите страни и за страните, отдавна експлоатиращи ядрени електроцентрали. Това е много важно. На изискванията се обръща все по-голямо внимание. Днес на Атомекспо, на мероприятието, което се провежда от световната асоциация на ядрените оператори WANO, беше съобщено, че на базата на кризисния център на Росэнергоатом, за който вече ви говорих, се създава кризисен център за мониторинг и аварийно реагиране на всички атомни електроцентрали съветска и руска конструкция, разположени не само на територията на Русия, но и в България, Чехия и редица други страни.

Отговори на въпроси

- Какви атомни електроцентрали имате предвид? Централи където е имало съветско или руско участие?

Става въпрос за централи, които са били построени по руски и съветски проекти, по съветски или руски дизайн. Важното е, че в този “клуб” има договореност да се използва помощта на най-компетентните специалисти.

Ще припомня, че кризисният център на Росэнергоатом е като база на този международен център, който ще ползва помощта на 14-те кризисни центрове, работещи в денонощен режим. При това има възможност при кризисна ситуация да се опираме на експертните оценки, на науката, на знанията, на компютърните средства за анализ, на най-добрите специалисти по създаването и експлоатацията на този тип атомни електроцентрали.

- Този център в Москва ли ще бъде?

Да. Аз съм експерт в една група, която съветва генералния директор в областта на ядрената енергетика. Препоръчахме, инициатори сме, сега върви такава работа, тази организация за аварийно реагиране и техническа поддръжка да има по общ характер. За целта може да се използва WANO, може и някои други механизми.

Разбира се, всички би трябвало да спят спокойно, не само ядрените специалисти, на които е ясно, че при възникване на каквато и да е ситуация на централата, която изпитва някакви трудности, е достъпна световната експертиза. Не защото това ще се случи. Но, разбира се, трябва да се построи предварително такава световна система за реагиране, за да има надеждна връзка, да се договори формата за методите на съвместните работи, да се правят тренировки и учения. Аз се надявам, че в най-близките години ще ни се удаде това да бъде направено.

- Считате ли, че следфукушимският синдром тежи на обществото?

Като цяло отговорът е да. Но има особености в отделните страни. Ако се говори повече или по-малко обективно за позицията на обществото – този синдром в общи линии е изживян.

За съжаление върху тази обективна позиция винаги се наслагват субективни фактори, свързани с политиката. Това е наблюдавано и в Съветския съюз и в Русия, и то не един път, когато опасенията, загрижеността за населението, по повод на безопасността на атомната енергетика, са използвани добросъвестно, но понякога и не толкова добросъвестно от отделни политици. В борбата за власт понякога всички средства са разрешени. Дори затова в страните, които са в преход, или на места където нещо не върви, или вървят политически процеси, често партиите използват тази загриженост на населението за своите цели. Въпросите за неговата безопасност (за защитата на населението) – оказва се, че под натиска на такива политици се вземат неправилни решения, от които след известно време обществото се отказва. Това струва немалки загуби.

Ще ви дам конкретни примери:

След Спитакското земетресение в Армения беше затворена Мецаморската атомна електроцентрала. Затварянето не беше свързано с въпросите за безопасността. Тогава аз участвах в анализа на безопасността след земетресението, заедно с американските колеги. Ние дадохме препоръки тя да продължи експлоатацията си след малък ремонт. Въпреки това политическото движение, което беше насочено към независимост на Армения от Русия, започна да се бори против тази атомна електроцентрала и победи – практически тя беше затворена. След това всички дървета на централната улица на Ереван бяха окичени с плакати. Обществеността горещо се обяви в защита на атомната енергетика и АЕЦ беше пусната отново в експлоатация.

Аналогична ситуация имаше и в Литва. По време на разпадането на Съветския съюз, когато ставаше отделянето на Литва, най-голямото зло беше Игналинската АЕЦ, която произвеждаше повече от половината от електроенергията в страната. Народното движение настояваше за затваряне на Игналинската АЕЦ. Но когато това се случи, населението започна упорито да се бори за продължаване на експлоатацията й. По-късно, когато по искане на ЕС се наложи закриването на тази централа, те се стараеха всячески да не изпълнят това условие за влизане в ЕС, като съхранят тази АЕЦ. Това не им се удаде. Държавата и досега има големи проблеми. Литва няма своя енергетика, купува електроенергия на пазара, което е много по-скъпо и неефективно.

Поради това след Фукушима специално в някои страни имаше размишления, имаше временни спирания. Но в повечето страни беше решено, че трябва да се продължи развитието на ядрената енергетика с изключение само на Германия. Ако се вгледаме в състоянието на политическите процеси в тези страни, които преди малко споменах, ще намерим отговор, че основният резултат, по-точно основната причина за отказване на Германия от ядрената енергетика се намира по-скоро в плоскостта на политическата, а не в техническата част. При изменение на съотношението на силите в политиката, Германия може да преразгледа взетите решения.

- В някой от изказванията на форума се появиха мнения, че аварията на Фукушима е причина за спирането на ядрения ренесанс?

В годината на 25 годишнината от аварията в Чернобил, която съвпадна с Фукушима, имахме намерение да сложим точка в анализа на Чернобил. Да обявим на целия свят, това беше не само руска тенденция, че настъпва ренесансът на ядрената енергетика. Фукушима се оказа много сериозно предизвикателство за началото на този ренесанс. Вече ви казах – световната общност преодоля синдромa на Фукушима. Мисля, че тези грешки, които са станали в Япония, не са общи и не са типични. Няма основания да се преразглеждат вижданията.

Не се съмнявам, че развитието на ядрената енергетика само ще набира обороти и с това са свързани толкова широките интереси именно към настоящето събитие (АТОМЭКСПО 2012 – б.р). Защото Русия е сред лидерите на този ядрен ренесанс. Това, което се прави в Русия и това, което прави Русия – от компанията, от специалистите извън пределите на държавата и от другите руски компании, които предлагат услуги (не само Росатом).

Голямо количество частни компании, които по-рано не са били в ядрения бизнес се насочват към такива проекти, които не са с държавно финансиране. Тук присъстват такива компании, които участват в насърчаването на руската атомна индустрия на чуждите пазари със своите разработки и услуги.