Първото нещо, което ви хваща окото, е големият брой нови съдове, които все още не са произведени.
От тях само ЛК-60 „Арктика“, пилотният универсален атомен ледоразбивач (УАЛ) по проект 22220, беше „наполовина“ предаден на клиента – има проблем с един от тяговите електродвигатели (http://atominfo.bg/?p=79002 ), който все още предстои да бъде изяснен по време на пробната експлоатация. Всички останали тепърва ще се изграждат и доизграждат.

Неговите съученици, универсалните ледоразбивачи „Сибир“ и „Урал“, които отдавна се очакват по маршрутите в Северния ледовит океан, трябва да бъдат пуснати в експлоатация съответно след една и две години. Договорът за още два кораба от тази серия, „Якутия“ и „Чукотка“, е подписан миналия август, те ще бъдат предадени на оператора през 24-та и 26-та година.
Все още не е известно дали тези срокове ще бъдат спазени: към типичните затруднения в индустрията може да се добави и проблемът с електродвигателя, като обща слабост на серията.

С „Лидерите“ (ЛК-90) също не всичко е безпроблемно. Ние сме първите тук и засега стартът е добър.
Това, че сме първите, обаче, има и своя недостатък – по този път рискуваме да оберем всичките конструкторски, инженерни, технологични и експлоатационни изненади. Въпросът се утежнява от липсата на компетенции в сечинската „Звезда“, която сама по себе си е суровинен комплекс (произвежда отделните възли, но не изгражда цялото изделие – б.р.), поради което рисковете от отлагане и различни видове несъответствия се увеличават.
От друга страна порочната практика за използване на чужденци ( не само работници, но и на инженерни позиции) заплашва нашите решения и опит да изтекат в чужбина – на първо място, към китайците, които ще ни настигнат в ледоразбиващата област.
Има съмнения, че до 2027 г. няма да видим първия „Лидер“ на северния морски път (СМП). Но до 2035 година това е напълно възможно.

Росатом вярва, че до 2035 г. той ще бъде подпомогнат от 4 ледоразбивача ЛК-40, които се захранват от втечнен природен газ (LNG). Проектът за тях е разработен от финландците от Aker Artic (ARC 123).
Задачата на ЛК-40 ще бъде да работи в Обския залив, устието на Енисей и западния сектор на Арктика. Тяхното изграждане също е нов опит с всичко, което произлиза от това.
Но това дори не е въпросът, а фактът, че все още няма сигурност за тях. Новатэк обеща да плати за строителството им от собствения си джоб, бяха посочени различни дати на подписване на договори (юли миналата година например), но нещата все още не са мръднали от там.
Държавата няма намерение да ги финансира: планът за развитие на инфраструктурата на СМП до 2025 година, одобрен миналия декември, не предвижда изграждането на ледоразбивачи с втечнен природен газ. Тоест не само че не са започнали да ги строят, но дори не са били договорени.

Като цяло, засега можем с увереност да твърдим, че до 2035 г. ще имаме на СМП «50 лет Победы» (той има ресурс до 2039 година), по-голямата част от ЛК-60, при които проблемите ще бъдат изчистени и, надяваме се, поне един „Лидер“. Но „Победата“ очевидно ще има по-дълъг експлоатационен живот, както и, вероятно, „Ямаль“ – най-младият от нашите арктически „старци“.

Това сподели за вас „Капитан Арктика”

- Ледоразбивачите ЛК-40 са отбелязани в зелено.
Те са единствените в тази илюстрация, които ще бъдат безядрени: планират се да работят на втечнен природен газ (ВПГ).

- В тъмно синьо и бежово са ЛК-60. Това е многострадалният „Арктика“ и бъдещите му съученици по проекта 22220.

- Тримата „лидери“ са маркирани с бяло.

- Червеният цвят обозначава единствения ледоразбивач от сега действащите, който ще остане в експлоатация до 2035 година – «50 лет Победы».