„Споразумението с нашия стратегически партньор CAMECO предвижда доставка на целия обем уран, добит в East GZK, в Канада и по-нататъшното му превръщане в естествен уранов хексафлуорид (UF6). Такъв процес е необходим, за да се подготви за изпращането му за обогатяване на други наши стратегически партньори – компанията URENCO (Великобритания), а след това – на компанията Westinghouse вече за производство на ядрено гориво. Тези процеси за обработка на ядрени материали все още не са налични в Украйна. Но ние работим върху създаването на подходящите мощности“, подчерта Петро Котин.

В момента през Европа се движи специален транспорт с уран.

 Припомняме, че сътрудничеството между Енергоатом и CAMECO започна през 2019 г. с подписването на Меморандум за разбирателство в сектора на ядрената енергетика. След това партньорството само се разширява и укрепва. След продължителни преговори, на 19 март 2023 г. в Лондон Петро Котин, президент на Държавно предприятие Енергоатом, и президентът и главен изпълнителен директор на CAMECO Тим Хицел с участието на министъра на енергетиката на Украйна Герман Галущенко, който се присъедини към церемонията онлайн,са подписани двустранни договори за разширяване на текущото сътрудничество между компаниите.

Така CAMECO ще осигури 100% от нуждите на Енергоатом от уранов хексафлуорид за Ровненската, Хмелницката и Южноукраинската АЕЦ от 2024 до 2035 г. Договорът също така предвижда възможността за снабдяване на Запорожката АЕЦ с уранов хексафлуорид веднага щом контролът над атомната централа бъде върнат на нейния законен оператор Енергоатом.

Вторият договор предвижда продажбата от Energoatom на Канада на местен уран, който се добива в Украйна в East GZK. CAMECO ще осигури конверсията на украинския уран за нуждите на Енергоатом.

През април 2023 г. ДП Енергоатом подписа споразумение с канадска компания, регулиращо физическите доставки на уранов концентрат от Украйна за Канада.
Компаниите подписаха и меморандум за развитието на уранодобивната индустрия в Украйна с помощта на канадски партньори.

Източник: https://t.me/energoatom_ua/14799

Петро Котин отбеляза, че това сътрудничество е важно за Украйна, тъй като отваря възможност за предоставяне на допълнителни услуги за преработка на уран и диверсификация на доставките му.

По-специално, бъдещото сътрудничество с ConverDyn включва помощ за увеличаване на собственото производство на уран в Източния минно-обогатителен комбинат (ДП“СхідГЗК“) в Украйна и изграждане на завод за преобразуване на естественият продукт, добит в Украйна, в уранов хексафлуорид, процес, който е неразделна част от създаването на пълен ядрен цикъл в държавата.

„След деокупацията на Запорожката АЕЦ това ще даде възможност за поръчка на подходящи услуги за две-три партиди ядрено гориво“, отбеляза той.

Ще припомним, че първите консултации за установяване на сътрудничество се проведоха още през 2022 г. След това ConverDyn потвърди интереса си за сътрудничество в рамките на предоставянето на услуги за преобразуване (конверсия) на урана.

За справка:

ConverDyn е съвместно предприятие между американските мултинационални компании General Atomics и Honeywell, което предоставя преобразуване на уранов хексафлуорид (UF6) и свързани услуги за атомни електроцентрали в Северна Америка, Европа и Азия. Компанията е единственият маркетингов агент за UF6, произведен в завода за преработка на уранов хексафлуорид на Honeywell.

Източник: https://t.me/energoatom_ua/14739

Но много специалисти и хора, интересуващи се от ядрената енергетика, са загрижени: ще има ли достатъчно обогатен уран за новите проекти?

Нека се опитаме да отговорим на някои често задавани въпроси.

Кой има право да обогатява уран според условията на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО)? Само ядрените държави, притежаващи ядрено оръжие?

Страните от Г-7, предимно Съединените щати, отправиха призиви за ограничаване на обогатяването на уран. Съединените щати са формулирали т. нар. златен стандарт за двустранното си ядрено сътрудничество – страна, която иска достъп до американска ядрена технология, трябва доброволно да се откаже от обогатяването на уран. Но това не е задължително изискване и единствената страна, която се съгласи с условията на златния стандарт, са Обединените арабски емирства.

Създаването на собствено обогатяване изисква инвестиране на значителни финансови, материални и човешки ресурси, както и време, а за страни с малък ядрен парк това става нерентабилно.
Така че след две десетилетия работа Бразилия е в състояние самостоятелно да осигури само един блок с обогатен уран, и то не напълно, а със 70%. Бразилия обогатява уран, защото планира да строи атомни подводници в бъдеще.
Ако държава с малък парк от атомни електроцентрали няма военна нужда от обогатяване на уран, тогава за такава страна е по-изгодно да закупува обогатен уран от големи чуждестранни доставчици.

Кой доставя обогатен уран на световния пазар?

Днес на световния пазар има три основни доставчика, като два от тях са европейските компании URENCO и Orano.
Концернът URENCO е собственост на правителствата на Великобритания, Германия и Нидерландия и има заводи във всички тези страни, както и в САЩ. Orano Group е френска компания.
Като цяло, според Световната ядрена асоциация, разделителните заводи на европейските компании имат капацитет от 26,1 милиона ЕРР годишно (ЕРР или SWU е единицата, използвана за измерване на услугите за обогатяване на уран).

Третият основен доставчик е руската „Росатом“. Общата производителност на нейните заводи, според Световната ядрена асоциация, е 27,7 милиона ЕРР годишно.

Китай също има свои собствени мощности за обогатяване на уран, но те са насочени изключително към вътрешния пазар и все още няма планове за сключване на международни договори.
Към 2020 г. заводите в Китай са имали годишен капацитет от 6,3 милиона ЕРР, но до 2030 г се очаква значително увеличение на производителността.

Достатъчна ли е производителността на разделтелните заводи, за да се покрият световните нужди?

Според изчисленията на Световната ядрена асоциация, световната нужда от обогатен уран е приблизително 50 милиона ЕРР годишно. Така европейските компании и Росатом заедно надеждно покриват световните нужди от обогатяване и имат резерв за разширяване на производствените обеми, и то без да се вземат предвид възможностите на Китай.

В допълнение, компаниите за обогатяване могат да повлияят на производството на продукти от обогатен уран, като променят съдържанието на уран-235 в обеднения (отпадъчен) уран.

Има ли политически рискове, които биха могли да засегнат глобалния пазар за обогатяване на уран?

Да, съществуват рискове от въвеждане на забрана за доставка на обогатен уран от Русия за САЩ (санкции) и за доставка на обогатен уран от Русия за Европейския съюз (контрасанкции). Европейските компании ще бъдат задължени да заменят руската продукция и това може да доведе до значителни промени в структурата на пазара.

Най-реалният риск е налагането на американски санкции срещу обогатен уран от Русия. Подобна забрана би премахнала приблизително 20% от обогатения уран от американския пазар, или приблизително 3 милиона ЕРР годишно.
Най-вероятно концернът URENCO ще трябва да компенсира загубата, тъй като има завод за разделяне в САЩ.

Подобна е ситуацията и с руските доставки за Европейския съюз. В годишния доклад на Евратом за 2020 г. се посочва, че Росатом е доставил на европейски компании около 3 милиона ЕРР, или 26% от общите доставки.
За разлика от Съединените щати, санкциите срещу руския обогатен уран не се обсъждат толкова активно в Европейския съюз, но в този случай контрасанкциите са по-вероятни, ако Русия окончателно загуби интерес към еврото (долари и в по-малка степен юани, за разлика от еврото, са нужни на бизнеса на Русия за търговията и в Азия, Африка и Латинска Америка).

В най-лошия сценарий, при едновременното въвеждане на забрана за обогатен уран от Русия в САЩ и ЕС, ще е необходимо да се заменят приблизително 6 милиона ЕРР годишно, тоест повече от 10% от световния пазар .
Смущенията, причинени от това, могат да продължат достатъчно дълго, което ще увеличи скептицизма на клиенти и инвеститори към нови ядрени проекти.

Да предположим, че не се въведе забрана за руското обогатяване на уран. Има ли други тесни места?

Да, има цели две тесни места.

Първо. Много проекти за малки модулни реактори изискват високо обогатен уран, до 20% (уран HALEU).
Единственият търговски доставчик на такъв уран е „Росатом“.

Промишленото производство на HALEU е възможно, но производителите не бързат да инвестират, докато не получат гаранции за големи обеми на продажби.
Разработчиците на малки модулни реактори не могат да издават такива гаранции, тъй като все още има много малко реални договори за тези реактори.

Единственият начин да се прекъсне порочният кръг е с помощта на държавите. Сега това се прави в Съединените щати, където Министерството на енергетиката предостави безвъзмездна помощ на Centrus за създаване на пилотно производство на HALEU. Но резултатите от тази дейност все още са неясни и са налице първите случаи на промени в плановете на разработчиците на перспективни реактори.
Например, компанията TerraPower на Бил Гейтс обяви, че поради липсата на търговски доставки на HALEU нейният перспективен бърз натриев реактор Natrium ще бъде пуснат през 2030 г., а не през 2028 година, както се смяташе досега.

Второто тясно място са мощностите за конверсия (преобразуване) на уран. За обогатяване е необходимо уранът от концентрата да се преобразува в газ – хексафлуорид и след това обогатеният уранов хексафлуорид да се преобразува в уранов диоксид. Такива услуги, освен „Росатом“, предоставят Cameco (Канада), Orano (Франция) и ConverDyn (САЩ).

Нито канадските, нито френските заводи могат значително да увеличат производителността си, така че основните надежди са на американския завод на ConverDyn.
Сега той не работи по икономически причини, но собствениците обещават да възобновят работа през 2023 г. и дори да инвестират в разширяването му.
Ако това не се случи, тогава ядрената енергетика на западните страни може да започне да има проблеми, тъй като дори и при наличието на съоръжения за обогатяване на уран, може да има недостиг на уранов хексафлуорид.

Русия разполага с единствения завод в света, способен да преработва уран, получен от използването на ядрено гориво в 56 реактора на атомни електроцентрали във Франция.
Това е Сибирският химически комбинат, разположен в ЗАТО Северск, Томска област. СХК е собственост на Росатом.

Френската група Orano (бивша AREVA) продължи да изпраща уран в Сибир, където се намира заводът за преобразуване, до октомври. Ядрената индустрия на Франция се оказа изключително зависима от Москва, пише френският вестник Le Monde.

За разлика от други страни в Източна Европа, Франция не е зависима от Русия за експлоатацията на своите 18 атомни електроцентрали. Вносният естествен уран идва от Нигер, Казахстан, Узбекистан и Австралия. След това може да се обогатява в предприятията Orano в Malvezy и в площадката Tricastin в Южна Франция, в близост до едноименната атомна електроцентрала, докато горивото се произвежда във фабриките на френската Framatome или американската Уестингхаус.

Но военният конфликт в Украйна, който разкри европейската и световната зависимост от руската ядрена индустрия, не минава без последствия за френската индустрия. Постоянното прекратяване на търговията с уран между Париж и Москва неизбежно би имало последици за вече отслабената преработваща промишленост на Франция и в крайна сметка може да доведе до третирането на уран от отработеното гориво като радиоактивен отпадък, а не като материал за повторна употреба след обогатяване.

През последните две години обеднен уран редовно се транспортира от Франция за Русия. Грийнпийс документира най-малко пет доставки между януари 2021 г. и януари 2022 г. На 28 септември 2022 г. еколозите отново разкриха присъствието на руския товарен кораб Михаил Дудин в пристанището на Дюнкерк.

„Непрекъснатите пътувания на този кораб между Санкт Петербург и Дюнкерк показват как френската ядрена индустрия е хваната в капана на зависимостта си от Русия“, каза Полин Бойе, ядрен активист на Грийнпийс. „Франция трябва спешно да спре цялата търговия с ядрени материали с Русия.

Ядреният сектор не е обект на европейски санкции. Френската група Orano, обвързана с договор, подписан през 2020 г. с Rosatom, потвърди, че е направила „пет до шест доставки“ за Русия, общо 1150 тона. Компанията обаче каза пред вестник Le Monde, че този договор вече е прекратен и последната доставка на уран е извършена през октомври 2022 г. Orano също така казва, че няма планове да подписва нов договор с руския ядрен гигант.

Конверсията на уран е превръщането му в газообразен хексафлуорид UF₆.
Операцията е необходима, тъй като производството на ядрено гориво изисква обогатяване на урана (повишаване на концентрацията на уран-235 в него).
За да се приложат известни технологии за обогатяване (например използване на газови центрофуги или метод на дифузия), е необходимо да се използват газообразни уранови съединения и това е уранов хексафлуорид UF₆, който по отношение на неговите физични свойства е най-подходящ за тези цели .

Делът на Русия в световната ядрена индустрия е впечатляващ: от около 440 действащи реактора в света 80 са руски дизайн, т.е. от типа ВВЕР.
В ЕС има 18 построени от Русия атомни електроцентрали (общо 100), особено в страните от бившия съветски блок. В България например два руски реактора осигуряват една трета от електроенергията на страната. В Чешката република шест блока осигуряват почти 37% от производството, а в Унгария четири реактора произвеждат почти половината от нуждите на страната от електроенергия.

От петдесет и трите реактора в процес на изграждане през 2022 г., двадесет принадлежат на Росатом, включително седемнадесет извън Русия. И само Франция и Южна Корея също строят реактори (по два) извън своите граници.

Франция обяви „ядрен ренесанс“ – изграждането на 6 нови реактора от 2028 г. Сега производството на ядрена енергия в страната е на 30-годишно дъно. 26 от 56 действащи реактора на АЕЦ са спрени. Те трябва да бъдат рестартирани преди настъпването на зимата, но 10 от 26 определено няма да работят поради проблеми с корозия и спукани тръбопроводи в охладителните системи. През януари или февруари 2023 г. може да бъдат пуснати 16 реактора.
Стотици заварчици работят, но стрес тестовете разкриват нови проблеми.

Източник: http://www.energyland.info/news-show–atom-236731

Малкълм Кричли представи възможностите на новия завод на ConverDyn за производство на уранов хексафлуорид от уранов концентрат, който ще заработи през следващата година след модернизацията.

На свой ред Петр Котин предложи на американските си колеги да разработят възможността за по-нататъшно развитие на сътрудничеството в областта на доставките на материали за производство на ядрено гориво и други области на потенциално сътрудничество.

За справка

ConverDyn е съвместно партньорство между американските мултинационални компании General Atomics и Honeywell, което предоставя преобразуване на уранов хексафлуорид (UF6) и свързани услуги за атомни електроцентрали в Северна Америка, Европа и Азия. Компанията е единственият маркетингов агент за UF6, произведен в завода за преработка на уранов хексафлуорид на Honeywell.

Построеният през 1958 г., Honeywell Metropolis Works е единственото съоръжение за преработка на уранов хексафлуорид в Съединените щати.
Заводът за преработка има годишен капацитет от около 15 000 тона уран, тъй като UF 6 представлява приблизително 20% от световния производствен капацитет.
Заводът обработва жълт кек U3O8 (уранов оксид) от уранови мини и произвежда газообразен уранов хексафлуорид за обогатяване. След обогатяване продуктът се преработва в ядрено гориво, което в крайна сметка произвежда електроенергия в атомните електроцентрали.

Източник: ukrinform.ru/rubric-economy/3578162-energoatom-obsudil-sotrudnicestvo-s-amerikanskoj-kompaniej-converdyn.html

Обогатяване

За Запада ще бъде трудно да замени самите услуги за обогатяване на уран, но по принцип е осъществимо.

На Запад има двама големи производители на обогатен уран – концернът URENCO, който има заводи в Европа и САЩ, и френската група Orano.

Според постъпили данни URENCO и Orano вече полагат усилия за повишаване на производителността на сепарационните инсталации. Така и двете компании изоставиха (или ще изоставят в близко бъдеще) практиката underfeeding в полза на overfeeding.

Говорим за съдържанието на уран-235 в остатъка при обогатяването, тоест в обеднения уран.
От него зависи колко естествен уран трябва да бъде доставен, за да се получи дадено количество обогатен уран.

Съдържанието обикновено е фиксирано в договори, но производителят има известна гъвкавост и може да го промени по свое усмотрение. Ако депата са по-бедни от това, което пише в договорите, то производителят разполага с резерв от природен уран, с който може свободно да се разпорежда.

Тази практика се нарича underfeeding (недохранване), а обратната ситуация (сметищата са по-богати, отколкото пише в договорите, а производителят отчита природен уран от запасите си) се нарича overfeeding (прехранване).

Доколкото знаем сега, групата Orano вече е изоставила недохранването, което използва през последните години. Концернът URENCO или вече направи същото, или ще го направи в близко бъдеще.

Конверсия

Въпреки това, ръководителят на западния ядрен горивен цикъл има затруднено място, а именно възможността за увеличаване на производствените обеми за преобразуване на уран. Увеличаването на производството на ОУП ще изисква увеличаване на производството на уранов хексафлуорид, но с това западната индустрия може да има затруднения.

Търговски услуги за преработка на уран на Запад се предоставят от три компании – канадската „Cameco“, френската „Orano“ и американската „ConverDyn“.

ConverDyn е съвместно предприятие между Honeywell и General Atomics (по 50%). Компанията е основана през 1992г.

Канадският завод работи близо до проектния си капацитет и е малко вероятно разширяването. Orano Group изостава сериозно от графика за разширяване на капацитета си за преобразуване. Така всъщност единственият оставащ вариант е разширяването на завода на Metropolis Works в САЩ.

Американският завод в Метрополис не работи от 2017 г., но през 2021 г. беше решено да бъде рестартиран през 2023 г.

Заводът е лицензиран за производство на 15 хиляди тона уран годишно. Рестартирането беше планирано за повече от половината от 7 хиляди тона. Теоретично производителността на завода може да се повиши поне до проектното ниво, но това ще изисква време, пари и решения на технологични проблеми.

През март Honeywell предположи, че заводът може да постигне проектните цели в рамките на 6-12 месеца за скромна инвестиция от около 50 милиона долара.

Но прогнозата изглежда нереалистична. Първо, не всичко беше толкова просто с производителността дори преди спирането на завода. Според някои доклади действително постигнатата максимална производителност е само 13 000 тона. А на Атомекспо през 2016 г. бяха дадени данни, че средната годишна производителност на Metropolis Works е само 8,5 хил. тона.

Второ, спирането на завода беше придружено от затваряне на част от цеховете за производство на флуор. Към днешна дата останалите цехове могат да осигурят само флуор за производството на 7 хиляди тона UF6 годишно.

Увеличаването на производството на флуор ще бъде свързано с редица технически и регулаторни трудности и фокусирането върху външни доставки на флуор няма да работи, тъй като е малко вероятно те да могат да получат разрешение от надзорните органи.

Между другото, със сигурност ще последват въпроси от екологични отдели и активисти, особено след като такива въпроси вече са задавани. В околностите на „Метрополис Уоркс“ има повишено съдържание на флуор в растителността.

За да бъдем честни, там има и други индустрии, които не са свързани с ядрената индустрия и работят с флуор. Въпреки това, ще отнеме много време на завода за преобразуване, за да докаже, че не е отговорен за отделянето на флуор.

Източник: http://atominfo.ru/newsz04/a0937.htm

Производството е спряно през ноември 2017 г. поради негативни бизнес условия.
Honeywell обяснява това решение със сериозните проблеми, пред които е изправена ядрената индустрия, и световното свръхпредлагане на UF₆.

„Единственото съоръжение за конверсия на уран в страната, Metropolis Works, е важен национален стратегически актив, способен да отговори на американското и международно търсене на UF₆“, се казва в скорошно изявление на компанията.
„До края на следващата година Honeywell ще има 160 щатни служители, както и подизпълнители. Горди сме да върнем тези работни места“.

Миналата година Американската комисия за ядрено регулиране (NRC) удължи лицензията за експлоатация на завода с 40 години – до март 2060 г.

Източник: https://strana-rosatom.ru/2021/02/15/